Уикенд четиво: “Алхимия на ритъма” от Мартин Иванов

От  |  0 коментара

За автора и книгата

Мартин Иванов е един от онези българи, които са натрупали ценен опит навън, за да се посветят на нещо значимо тук. Той е композитор, диригент и перкусионист, който е прека­рал 15 години в САЩ и Канада. Завършва престижните Berklee College of Music, Бостън (джаз композиция и аранжиране), University of Memphis и University of Massachusetts (магистърска и докторска степен по изкуствата и композиция), Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (магистър стопанско управление). През годините 2001-2004 Мартин Иванов препода­ва композиция, хармония и аранжиране в University of Memphis и University of Massachusetts. След завръщането си в България той основава Институт за Съвременно Изкуство и Терапия “ЛИБЕРА” с основната мо­тивация да използва творческите си знания както за терапев­тични и обучителни практики, така и за създаването и разви­тието на социални проекти. Мартин Иванов полага основите на барабанната/ритъм терапия и барабанното фасилитиране в България. Създател е на програмите Ритмология, Арт Ритъм, Корпоративен Ритъм, Happy Drum (Ритмология за деца), Ритъм Релакс. Провел е мно­жество обществени, образователни, корпоративни и терапев­тични събития, основани на ритъма и изразните средства на ударните инструменти. Положителните вибрации на неговите барабани проникват в нуждаещите се от социална и тера­певтична подкрепа затвори, психодиспансери, домове за въз­растни, домове за деца, лишени от родителски грижи, дневни центрове за деца с увреждания и онкологични клиники.

Широко популярни са неговите корпоративни ритъм трейнинги, в кои­то се включват световно известни компании като Microsoft, Citibank, Shell, HP, Deloitte, Nestle, Renault, Nissan и мн.др. Моти­вационен говорител и лектор, той използва езика на ритъма като средство за личностно и колективно развитие. Участник е в разнообразни интервюта, радио и телевизионни програми, а в края на 2012-та сбъдва желанието си да опише своите методи и знания в книгата “Алхимия на ритъма“/Издателство “Лик“/. В рубриката ни “Уикенд четиво” тази седмица имаме възможността да ви представим въведението, части от книгата и заключителното обръщение на автора.

Предговор

Много често си мисля над факта, че приемаме композира­нето като дейност, свързана със създаването на музи­ка. Не е ли това творчески процес, който е пряко свързан не само с написването на една музикална пиеса, но и също така с рисуването на картина, извайването на скулптура, съчиняването на стих, поставянето на танц, а защо не и изживяването на един живот? Композицията е творение, което пресъздава уникалността и умението на създателя ù да борави свободно с езика на избраната от него форма. Ка­чествата на композитора са свързани с познанията, опита и умението да прави подходящ избор и да взима правилните решения. Критериите за това какви са стойностите се оп­ределят от степента на въздействие на творбата върху хората и удовлетворението, което получава творецът. Ос­вен физическите и двигателни умения, композиторът трябва да открие духовни и емоционални източници, от където да черпи истината и енергията, която да насочва и осветява неговия творчески път. За да осъществи композиционния си план и да запечата в пространството намеренията си, съз­дателят трябва да разполага с подходящ носител на твор­чеството си. Композиторът – има нотен лист, художникът – платно, скулпторът – каменен блок, писателят – лист хартия, артистът и танцьорът – сцена, човекът – неговия живот. Нотният лист се превръща в партитура, когато физическото присъствие на нотите се преплита с духовни­те/емоционални решения по такъв начин, че да внушат на изпълнителите основния замисъл, идея, чувство и послание на твореца.

Кое определя духовната и емоционална страна на музи­калната композиция?

Това са структура, форма и разнообразни вариации върху нея и елементите ù, оркестрация, продължителност, чувство, енергия, основно темпо, развитие на основната идея, драматични събития, напрежение и отпускане, кулми­национна точка.

Какво определя физическата страна на музикалната композиция?

Това е физическото присъствие на нотите върху пето­линието, тяхната продължителност и височина, сетивното усещане и двигателна дейност при възпроизвеждането на звуците, породени от същите тези ноти. Без духовния фак­тор те биха съществували в пространството без смисъл, характер, стойност и предназначение.

Бихме ли могли да направим аналог между музикалната и нашата житейска композиция? Ако творецът на космиче­ската симфония, която определя нашия път и съществуване, е създал партитура, която трябва да бъде интерпретирана, каква е тя? Кои са нейните духовни и физически параметри? Каква е нашата роля на изпълнители в този космически ор­кестър? По какъв начин трябва да следваме диригента, за да можем смислено да изсвирим композицията на нашия жи­вот? Какви знания е нужно да притежаваме, за да можем и ние активно да участваме в създаването на тази творба?

В книгата „Алхимия на ритъма“ ще се запознаем с ду­ховните и физически параметри на нашата космическа пар­титура. Ще имаме възможност да осмислим нашето място в композицията и да получим идеи и знания за това как пъл­ноценно бихме участвали както в композирането на живота си, така и в изпълнението на съкровените си идеи.

Една музикална композиция използва езика на ритъма, мелодията и хармонията. В моето разглеждане на косми­ческата партитура ще използвам ритъма, защото от него произлизат и мелодията, и хармонията. Може би ще се усъм­ните в истинността на моето твърдение? Това е разбира­емо, тъй като всички ние приемаме като даденост приятно звучащите мелодии и хармонии, които са комбинации от то­нове, изсвирени самостоятелно или в съзвучие с други. По­следователното изсвирване на тонове с различна височина създава мелодията, а наслагването на няколко мелодии една върху друга ражда хармонията. А какво всъщност създава тоновете? Всеки тон е звукова вибрация – последовател­ност от движение и покой, което само по себе си е ритъм, цикличност от две явления. Ритмичното трептене с оп­ределена честота формира тона и неговата височина. Ако темпото на вибрацията е бавно, тонът ще бъде нисък, ако темпото е бързо, тонът ще бъде висок, тоест различните тонове, които са градивният елемент на мелодията и рес­пективно хармонията, не представляват нищо друго освен звучащи в пространството ритми с различна вибрираща бързина.

Вероятно не си даваме сметка, но ние ежедневно упо­требяваме музикалните термини ритъм, мелодия и хармо­ния за това, което се случва в нашия живот. Ритъмът на сърцето ни и нашите действия извисяват в пространство­то мелодията на индивидуалния ни вътрешен глас, който се опитва да се преплете в хармония с другите заобикаля­щи ни гласове. Ние сме в постоянно творческо търсене и стремеж да напишем композицията „ЩАСТИЕ“. В създава­нето на тази творба неуморимо търсим вдъхновение извън нас, но нашата партитура често остава празна. Това е,  защото пренебрегваме истинското вдъхновение, което се намира в самите нас. За да го достигнем, е необходимо да възстановим разрушените мостове с корените на нашата истинска природа – ритъма. Когато влезем в интимен танц с вибрациите, дирижиращи нашето съществуване, и усетим истински аромата на всяко едно трептение, което изграж­да цветовете на нашите емоции, тогава съзидателната сила на композитора на щастие ще дойде.

                                                                                                 Мартин Иванов, София 2012

Откритието

Под и зад Света на Времето, Пространството и Промяната, винаги се открива Субстанционалната реалност – Фунда­менталната истина. Кибалион1

През 1952 г. Алберто Рус Луилиер2 е направил най-голямото археологическо откритие в Мексико на всички времена. След три години мъчителни разкопки само с кирки и лопати, неговият екип най-накрая разчистил запълненото с чакъл стълбище, водещо надолу към вътрешността на Храма на надписите в древния град на маите Паленке. Отмествайки масивната триъгълна монолитна плоча, затваряща входа, той се изправя пред разкритието на тайно послание до чо­вечеството днес – „Фундаменталната истина“.

1. Кибалион – Херметична философия, отразяваща същността на учението на Хермес Трисмегист. Книгата е публикувана анонимно през 1908 г. под псевдонима „Тримата посветени“. – Б.а. (всички бележки под линия, в книгата са на автора).

2. Алберто Рус Луилиер (1906–1979) – Мексикански археолог, поня­кога наричан „Алфред Хичкок на археологията“.

Трета част

Пирамидионът

Като груб и недодялан каменен блок, човекът е взиман от каменоломната и чрез Тайната култура на Мистериите по­степенно е претворяван в истински и съвършен пирамидион. Храмът се смята за завършен само в онзи случай, когато инициираният сам се превръща във връх, чрез който божест­вената сила се фокусира върху разпростиращата се надолу структура.

Менли Палмър Хол

В началото на третата част на книгата бих искал да направя едно кратко резюме на разглежданото до тук. Един от основните въпроси, които си поставихме, беше какви са формулите, чрез които бихме могли да контроли­раме мисловните вибрации? Според херметиците разбира­нето на „Принципа на вибрациите“ и прилагането му с под­ходящи формули дава възможност за достигане до такова ниво. Но в древните текстове тези формули не могат да бъдат открити. Ето защо се впуснахме в едно приключе­ние, чиято основна цел е откриването на вратата и клю­ча към скритото познание. В основата на това търсене заложихме вибрацията – най-важният елемент, изграждащ световете на минералите, растенията, животните и хора­та. Всяка една форма на съществуване се характеризира с постепенни трансформации на вибрациите, които от своя страна се различават една от друга по дължина, ширина, цвят, въздействие, звук и ритъм. Установихме равенство между вибрациите, ритъма и времето и определихме тях­ната триединна същност като фундамент в микро–ма­крокосмическата скала на проявлението. Срещнахме се с архитектурни феномени и философски учения, закодирали в себе си символите на древната мъдрост. Събрахме доста интересни факти, мисли и анализи, необходими да продъл­жим нашето пътешествие.

Сега е време да навлезем в същността на основната цел, а това означава да се докоснем по-дълбоко до нашата човешка същност. Интересно е как със завидно умение чо­век може да изчисли диаметъра на Слънцето, да установи разстоянието от Земята до Луната, да открие нови био­логични видове и да изучи техния молекулярен строеж, но когато стане въпрос за самия него, изпитва затруднения. Ние всички знаем толкова много за света, който ни заоби­каля, но ако някой ни попита какво е душа и как се образу­ват мислите ни, повдигаме рамене в недоумение. Може би и в това незнание се крие проблемът, че търсим щастие­то не в нас, а в предметите, които ни заобикалят. Според дзен, за да откриеш Буда в своята собствена природа, да познаеш истината, а от там респективно и щастието, не е необходимо да изучаваме околния свят. За да постигнем пределната реалност, е достатъчно да се потопим в себе си, за да узрее собственото ни висше Аз. Насочването на вниманието, преди всичко към изследването на вътрешния свят на човека, е основна черта и на индийската филосо­фия. Сократ пък смята, че човек не постига щастието не защото не го иска, а защото няма представа в какво се със­тои то. Ето какво пише и Питагор относно вътрешното щастие в своите легендарни Златни стихове:

И така просветен за истинските ти права

завинаги ще се отвърнеш от празните желания.

Ще прозреш, че страданията, които разкъсват

хората, са плод на собствения им избор;.

Горките нещастници, те търсят далеч от себе си

желаното щастие, чийто източник носят в себе си.

Малцина са тези, които умеят да бъдат щастливи:

играчки на страстите, блъскани периодично

от вълните противоречиви на море без граници,

хората като слепци налучкват своя път,

безсилни да се борят с бурята жестока на живота.

Търсенето и намирането на щастието е основен човеш­ки стремеж, който определя смисъла на нашето съществу­ване. Всеки един от нас се стреми към него, по един или друг начин. Някои истински успяват, други се лутат в лаби­ринтите на живота. А какво е щастието, ако не хармония – правилна пропорция от правилен ритъм (вибрации). Никой не иска да бъде в обкръжението на болката, страха и тревога­та, които са основните изразни средства на дисхармония­та. Всеки, в по-голяма или по-малка степен, се стреми към хармонията, независимо какъв материален или духовен израз за него има тя. В човека е заложено да търси хармонията (щастието), но много често не върви по верния път. Мъдре­ците са писали за този път и като че ли той води навътре в нас. За голямо съжаление нашата съвременна цивилизация се е загубила в мъглите на времето както пирамидиона – камъкът, който е увенчавал самия връх на Голямата пирами­да в Гиза. Пирамидионът е миниатюрна репликация на цяла­та структура на пирамидата. По този начин пирамидата може да бъде определена като Вселената, а пирамидионът е като човека. Следвайки тази верига от аналогии, умът е пирамидион на човека, духът е пирамидион на ума, а Богът като първообраз на цялата структура – е пирамидион на духа. Пирамидата и нейният липсващ каменен връх са съвър­шен символ на микрокосмоса и макрокосмоса. Всичко това успях да ви покажа във втората част на книгата, чрез три­ъгълниците, които презентираха пирамидата и нейния пира­мидион в двуизмерен план. Както виждаме, пътят води навъ­тре в нас и ние наистина трябва да открием нашия загубен пирамидион, за да постигнем желаната хармония. Може би не осъзнаваме, но ние самите сме пирамиди – триъгълната форма е подобна на позата на тялото, която то заема по времето на древните медитативни упражнения, целящи да влезем в по-дълбока връзка със себе си. Трите главни каме­ри на Голямата пирамида в Гиза съответстват на сърцето, мозъка и репродуктивната система – духовните центрове на човешката физическа конструкция. Но не само това, през 1859 г. излиза книгата на британския издател и автор Джон Тейлър „Голямата пирамида“. В своя труд Тейлър за първи път представя теорията, че египтяните са заложили в строежа на уникалния монумент числото π, което означава, че то им е било известно много преди предполагаемата дата на не­говото откриване. Предполагайки, че някога пирамидионът е бил на мястото си, британецът прави изчисления и уста­новява височината на Голямата пирамида – 148,1328 м. Ако редуцираме тази голяма цифра, използвайки Питагорейския подход, ще получим следното:

1 + 4 + 8 + 1 + 3 + 2 + 8 = 27 = 2 + 7 = 9

Предполагам, че ще ви бъде интересно да припомня едно друго число, а именно великото хармонично число на маите 1 366 560 и процеса на неговото опростяване:

1 + 3 + 6 + 6 + 5 + 6 + 0 = 27 = 2 + 7 = 9

Отново съвпадение!?! По-скоро поредното потвържде­ние за синхронизация на глобалната истина.

И така, отново достигнахме до числото 9, което е не само свещеното число на маите, но което и символизира човека. Във височината на пирамидата е заложено числото на човека, което затвърждава идеята за човешкия облик, инкорпориран в архитектурата. Но, ако пирамидионът го няма, числото ще бъде съвсем друго!

Къде ли е този триъгълен камък, който дава цялост­ност и завършеност на структурата? А може би това е същият този „камък“, който неуморно са търсели древните алхимици – така нареченият „философски камък“? А защо не, пирамидионът всъщност да представлява формулите, за които говорят мистичните херметици и които търсим ние?

Алхимията и Философският камък 

Алхимикът имитира природата и чрез действията си въз­произвежда и ускорява нейните процеси. Благодарение на принципа на аналогията, който управлява алхимията, послед­ната може да въздейства върху природата, но също и върху човека. Тя отразява божественото творчество и действие. Жан-Пол Корсети1

 

Много често, когато споменем думата алхимик, предста­вата, която се заражда в нас, е свързана с образа на налудничав шарлатанин, посветил живота си на безсмисле­ната кауза да се опитва да превръща неблагородните ме­тали в злато.

Може да се каже, че в тази асоциация има малка доза ис­тина, но в никакъв случай не можем да определим сериозните алхимици като побъркани старчета, надвесени над колби с вряща цветна течност. Определено една такава представа не е пълна и е лишена от съдържание. Никой не знае от къде точно идва думата „алхимия“. Най-известното обяснение е, че тя означава „изкуството на страната Кхем“. Люлката на това древно познание е Египет, или Кхем, както я наричат арабите. От там те усвояват тънкостите на тази мис­тична наука, които по-късно предават на Запада. Относно тайните на алхимията през вековете се носи легендата, че те произлизат от египетското учение на Тот – Хермес Трисмегист и тайно халдейско учение, разпространявано от Заратустра. Първите алхимически съчинения, като това на гръцкия алхимик Зосим, са повлияни дълбоко от хермети­зма и датират от 3-ти век. Както всяко ценно изкуство и наука, така и алхимията е закриляна от боговете. Нейни­те тънкости и тайни са били разкривани от тях само на избрани сред човеците. Като създатели и съхранители на тези древни формули се считат богове като Тот – Хермес Трисмегист, Озирис, Изис, а царете като Хеопс и Клеопатра са между тези, които са ги открили.

В списъкът на изтъкнатите алхимици намират място имената на едни от най-големите религиозни мислители и учени на своето време като Джабир, Ал Рази, Алберт Ве­лики, Свети Тома от Аквино, Роджър Бейкън, Хелвеций и др. Важно е да се знае, че когато алхимията достига своя раз­цвет, между наука и магия все още не съществува точна граница. В наши дни изпитваме изключително затрудне­ние, когато трябва да повярваме, че звездите, планетите, формите и числата могат да въздействат и влияят върху човешкия живот. Ние дори сме склонни да гледаме на всич­ко това като на суеверие, докато по онова време хората, подготвящи почвата за съвременната наука, са приемали всичко това напълно нормално.

Още от дълбока древност като най-ценен метал се приема златото. Много преди възникването на алхимията, като най-съвършеният метал, то започва да придобива и символични значения, които го сравняват със светлината, мъдростта, благородството и съвършенството. Повечето хора смятат, че основната цел на алхимика е да превърне обикновените метали в злато, но пропускат значително по-важната му мисия – да направи така, че душата да надско­чи обичайното си състояние и да постигне съвършенство.

Философският камък е заветната цел, на която те са посветили своя живот. Векове наред те прекарват в упори­то търсене на този мистичен предмет, който не е всъщ­ност камък, а вещество, до което смятат, че могат да дос­тигнат чрез Божията помощ и подлагането на специфични суровини на сложни и продължителни процеси.

В търсенето на Философския камък алхимиците използват смайващо разнообразие от вещества. Медта и оловото, ся­рата и арсеникът, урината и жлъчката са само малка част от тях. Веществата са смесвани и разделяни, нагорещявани и охлаждани, превръщани в пара и в твърда субстанция, а понякога просто са оставяни да загният.

Както виждаме, трудът и усилията на алхимика в на­мирането на Философския камък и добиване на злато от обикновени метали са огромни и неуморни. Но всичките тези многообразни вещества и технологии от арсенала на алхимика разкриват само физическата/материална страна на процеса. В пространството и в специализираната лите­ратура почти не се разискват детайли относно духовната трансформация. Какви са суровините, формулите и проце­сите, съпътстващи откриването на духовния Философски камък и достигането на духовно съвършенство? Имайки предвид многообразието от методи и процедури, свързани с материалното търсене, вероятно те са прилагали същите подходи в менталната еволюция. Но какво точно са смес­вали и с какво са боравили в ментален план? Как и какво са нагрявали, охлаждали и превръщали в пара?

1. Жан-Пол Корсети (1956) – есеист, критик и един от най-из­вестните изследователи на езотеризма във Франция.

Ментална трансмутация

Ако Светът е Ментален по своята природа, в такъв случай Менталната трансмутация трябва да представлява изку­ството на ПРОМЯНА НА УСЛОВИЯТА НА СВЕТА, наред с про­мяната на Материята, Силата и Ума.

Тримата Посветени

Какво представлява трансмутацията? Принципно с този термин се обяснява превръщането на обикновените ме­тали в злато, но също така и трансформацията на една природа, форма или субстанция в друга. Когато говорим за менталната трансмутация, ние навлизаме в територията на така нареченото „Изкуство на менталната химия“, при което се извършват преобразования от едно психично със­тояние в друго. Елементите, с които борави менталният алхимик, имат друг характер и качества. Но въпреки че мислите, чувствата, емоциите се различават от тези на металите и елементите, всички те притежават общото свойство „да бъдат променяни от състояние в състояние, от степен в степен, от положение в положение, от полюс в полюс, от вибрация във вибрация.“

Този цитат от „Кибалион“ ни дава отново сериозното основание да мислим, че ритъмът, който сам по себе си е вибрация, е основен движещ фактор в „термичната обработ­ка“ на елементите. Тук нагряването, охлаждането и превръ­щането в пара се извършва под влиянието на ритмическите характеристики като темпо, движение, динамика и техните разнообразни свойства, за което подробно ще стане дума по- нататък в книгата. Според древната херметична философия „Принципът на ритъма се проявява както на Физическо, така и на Ментално ниво, и че смущаващото редуване на настрое­ния, емоции, чувства и други ментални състояния се дължи на люлеенето на менталното махало напред и назад, което ни тласка от едната крайност на емоциите в другата.“ Тоест на бързината, интензитета на действие и тембъра на гласа на „менталния метроном“ се основава проявата на нашите емоции и поведение. Те от своя страна влияят на хората, техните постъпки и всичко друго, което се намира около нас. Очевидно достигаме до извода, че ако овладеем до съвършен­ство познанието за люлеенето на менталното махало, син­хронизирането му с положителните вибрации и намирането и установяването на правилен баланс, бихме могли да намерим пътя към духовния Философски камък. Само че за да може всичко това да се случи, ще бъде необходимо да знаем по­вече детайли за самия процес и неговите елементи. Как да ги смесваме? Как да ги загряваме и обработваме? При каква температура и т.н. и т.н.? Разбирате, че всички тези въпро­си са метафорично насочени към духовната ни трансформа­ция. Необходима ни е ментална Менделеева таблица, която да ни даде възможност да получим основни познания за мен­талните елементи и възможността за тяхната трансмута­ция. Както вече няколко пъти отбелязах в тази книга, подоб­ни детайлни и ясни описания е трудно, дори и невъзможно да бъдат открити. Ето още няколко примера от „ Кибалион“:

Ученикът и практикуващият Менталната трансмутация действа на Ментално ниво, преобразувайки състояния, усло­вия и т.н. в други според различни формули, повече или по- малко ефикасни“, или Човек може да промени менталните си вибрации с усилие на Волята в посока на целенасоченото фи­ксиране на Вниманието върху някакво по-желано състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя Вибра­цията. Развивайте Изкуството на Вниманието с помощта на Волята и тогава ще разкриете тайната на Овладяването на Настроенията и Менталните състояния.“

В първия текст отново сме свидетели на обща инфор­мация и никаква яснота относно споменатите формули, а във втория липсата на качествена характеристика на „менталните вибрации“ е очевидна. Тук обаче не можем да пропуснем мъдрия съвет, насочен към процеса на ментална трансмутация посредством оформилото се ново триедин­ство ВОЛЯ – ВНИМАНИЕ – ОВЛАДЯВАНЕ НА МЕНТАЛНИТЕ НАСТРОЕНИЯ, което ще наречем ТРИЪГЪЛНИК НА ВОЛЕВО­ТО ВНИМАНИЕ. Налага се да създам този термин, защото съвсем скоро ще акцентирам върху важността му и бих ис­кал да бъде възприеман като един съставен от три стъпки процес. Способността да насочваш ума си в желаната от теб посока за неограничен период от време се постига с воля. Това е процес, който е изключително сходен с медита­цията. Тук може да се усъмните в думите ми, защото това мое твърдение звучи като парадокс – обикновено свързваме волята с намерение, което обяснява поведения, изникващи от конфликта между различни сили, тоест напрежение. В света на медитацията трябва да сме претопили егото си и да сме дълбоко потопени в аромата на безвремието. В тази атмосфера нашата воля е необходимо да функционира без никакви усилия и да насочва вниманието ни с лекота. В предишната глава успяхме да разберем, че в търсенето на Философския камък, алхимиците са подлагали разнообразни­ те суровини на „сложни и продължителни процеси.“ Логично е да приемем, че полирането на уменията, свързани с Триъ­гълника на Волевото Внимание и достигането на висшето майсторство също изисква неуморен труд и отдаденост. Тази способност трябва да се превърне във втора приро­да, за да бъде включвана/изключвана без усилия и прилагана безотказно. За да се постигне такова ниво, са необходими задълбочени тренировки, които са невъзможни без основни познания за процеса и менталните елементи. В следващи­те няколко глави ще се опитам да открия и представя не­обходимата базисна информация, която по-късно да можем да приложим в практическото овладяване на менталната трансмутация. Чрез позитивната промяна на нашите ви­брации и намиране на щастието (вътре в нас), ще имаме възможност да въздействаме на трептенията около нас и да ги променяме.

От Аристотел до Гебер

Всичко това, което притежаваме по природа, ние получава­ме отначало като възможност, а след това го осъществява­ме в действителност.

Аристотел

За разлика от Сократ, който учи, че веднъж като познаем истинното, вече не можем да не го следваме, то според Аристотел знанието само по себе си не прави човека добро­детелен. За да постигнеш високите цели, е необходимо уп­ражняване на характера. Аристотел учи, че човекът е това, което възпита и изработи сам в себе си благодарение на постоянните си постъпки. В този смисъл трябва да се бо­рим и срещу излишните афектни реакции, които ни пречат да мислим и действаме правилно. Оптималният начин на реагиране се изработва с упорита и системна тренировка.

Именно тези специфичности във философията на Ари­стотел ме накараха да продължа изследването си, опирайки се на неговите традиции. За овладяването на Триъгълника на Волевото Внимание е необходима „упорита и системна тре­нировка“ – извод, до който достигнахме по-горе. Това, което природно е заложено в нас, трябва да бъде старателно от­глеждано и обработвано, за да блесне неговата красота и изящност. Така както оформяме от глината, извайваме от камъка, изковаваме от желязото красиви форми, съдове и ор­наменти. Превръщането на първичното в нещо, което носи белезите на благородството и съвършенството, очевидно изискват повече старание и усърдие, отколкото акта на де­градация и разруха. Обладан от стремежите за промяна и трансформация, Аристотел става интересен и за алхимия­та. Този факт беше от голямо значение за мен, защото се на­дявах да получа отговор на въпросите, свързани с детайлите на трансмутацията или поне следа, по която да тръгна. След задълбочено проучване успях да разбера, че известността на Аристотел сред алхимиците се дължи на неговата тео­рия за елементите и тяхната промяна. Неговото учение за „първичната материя“ играе огромна роля в развитието на древното изкуство. Според него основата на материалния свят е първичната материя, което всъщност не предста­влява някакъв осезаем материал, който може да докоснем и сама по себе си не съществува физически. За да може тя да придобие някакви физически параметри и характеристики, са необходими да съществуват различни стадии на формата.

Първият стадий на формата се отнася към четирите еле­мента ЗЕМЯ, ВОДА, ВЪЗДУХ, ОГЪН и техните характерни свой­ства. Всеки един от елементите се отличава и свързва с ня­кой от другите,според четири основни качества като ГОРЕЩО, СТУДЕНО, СУХО И ВЛАЖНО. Всеки един от тях се характери­зира с две от качествата, като едно от тях е преобладаващо:

Земя – студена и суха (преобладава)

Вода – влажна и студена (преобладава)

Въздух – горещ и влажен (преобладава)

Огън – сух и горещ (преобладава)

В схемата по-долу може да видите взаимоотношенията между елементите:

Според Аристотел всеки един елемент може да бъде преобразуван в друг посредством общото им качество. На­пример земята може да се превърне в огън под въздействи­ето на сушата, огънят може да се трансформира във въздух чрез горещината, въздухът във вода посредством влагата и водата в земя чрез студа. За да направя тези процеси по- нагледни, си позволих да съединя с прави линии качествата сухо – влажно и топло – студено:

Съединените с линия характеристики сухо и влажно разделят квадрата на два триъгълника, чиито върхове са общите качества на елементите ВОДА – ЗЕМЯ (студено) и ОГЪН – ВЪЗДУХ (топло). Водата може да премине в със­тояние земя и огънят във въздух, като се запазят общите им качества във върховете на триъгълниците студено и топло, а сухо и влажно разменят местата си. По аналогичен начин става и разделението на другите две двойки елемен­ти ЗЕМЯ – ОГЪН и ВЪЗДУХ – ВОДА. Това се получава като съединим характеристиките студено и топло и оформим отново два триъгълника с върхове, съдържащи общите ка­чества на елементите сухо за първата двойка и влажно за втората двойка. Земята може да се превърне в огън и въз­духът във вода като се запазят общите им качества сухо и влажно, а разменим местата на топло и студено.

Тази теория ни показва, че всеки един елемент може да опише последователен цикъл на трансмутация и да се върне в изходно положение, тоест водата може да стане земя, земята – огън, огънят – въздух и въздухът отново да се превръща във вода. Важно е да се отбележи, че въпреки всичките трансформации първичната материя, намираща се зад формата, остава непроменена.

Аристотел смята, че следващият стадий на формата е свързан с всички физически явления в света, които са из­градени от четирите елемента в различни съотношения, или както казват херметиците, различни нива на вибрация.

Теориите на Аристотел оказват особено голямо влия­ние върху един от най-почитаните от Запада арабски алхи­мици и херметици Абу Муса Джабир ибн Хайян, познат под името Гебер. Макар че липсват детайлни сведения за него­вия живот, твърди се, че е написал над петстотин труда, посветени на Философския камък. През VIII век (1000 години след Аристотел), Гебер взаимства от теориите му за пър­вичната материя, дори ги развива в друга насока. Според него най-напред съществуват четири първични „природи: топлина, студ, суша и влага. Когато тези „природи“ се съ­четаят с вещество, те пораждат съединения от първа степен: топло, студено, сухо и влажно. Когато се съчета­ят съединенията, те пораждат ОГЪНЯ (топло + сухо + ве­щество), ВЪЗДУХА (топло + влажно + вещество), ВОДАТА (студено + влажно + вещество) и ЗЕМЯТА (студено + сухо + вещество). Елементите и техните съединения, определени от Гебер, без съмнение очертават форми, които подробно разглеждахме в написаното до тук:

Това, което е специфично в този случай, е наличието на трети елемент (вещество), който се намира във върха на триъгълника. Получените триединства могат да бъдат обобщени в схемата, която разглеждахме, когато дискути­рахме теорията на Аристотел:

Когато погледнем внимателно схемата, ще можем да забележим, че ако сгънем външните триъгълници ОГЪН, ВЪЗДУХ, ВОДА и ЗЕМЯ навътре към центъра, ще получим пи­рамида (погледната от горе) с един общ връх, презентиращ фактора ВЕЩЕСТВО. Тази диаграма показва разлистената и събрана пирамида, която обединява теориите на Аристо­тел и Гебер в едно. Тази пирамида, или пирамидион започва постепенно да обяснява и моята теория, до която съвсем скоро ще се докоснете.

Посветените

 

Онзи, който ще премине целия този път сам и без да поглеж­да назад, ще бъде пречистен с огън, вода и въздух; и пре­одолявайки страха от смъртта, след това той ще излезе от недрата на Земята на дневната светлина, приготвяйки душата си да приеме Мистериите на Изида.

Чарлз Уилям Хекеторн1

Успяхме да видим как теориите на Аристотел и Гебер се материализират в пирамида/пирамидион на древно­то познание. В търсенето на изходна точка в процеса на менталната трансмутация отново се оказваме на един път с триединства, триъгълници и пирамиди. Към концеп­цията за триъгълника, затворен в кръг, който разглеж­дахме във Втората част на книгата можем да добавим новата информация и да обобщим всичко в една по-пълна схема:

Възможността в тази рисунка да видим затворената пирамида на елементите, техните характеристики и ци­кличното преминаване един в друг, както и концепцията за микро-макрокосмическата природа на триединствата, Тетраксиса, числата 3, 9, 13 и 27 създават усещането, че те не само съществуват като едно цяло, но и са в основата на материалната и ментална трансмутация. Без съмнение пи­рамидата е ключът към достигането на духовното съвър­шенство или откритието на Философския камък. Малко са тези, които са достигнали до тези духовни висоти, между които са имената на Орфей, Питагор, Платон. Приетата от тях мъдрост и изключителна ментална сила се придобива чрез посвещение, а те са известни от древността като „посветените“. Може би няма да се учудите, ако ви кажа, че процесът на посвещение се е провеждал в Голямата пирами­да в Гиза. Неоплатонистът Томас Тейлър описва подробнос­ти, свързани с посвещението на Платон по следния начин:

Платон е посветен в Мистериите на четиридесет и девет­годишна възраст. Посвещаването му протича в една от под­земните зали на Голямата пирамида в Египет. Плочката на Изида служи за олтар и пред нея застава Божествения Пла­тон, за да приеме онова, което е било винаги в него, но посвещаването в Мистериите е възпламенило и е изтръгнало от летаргията. Три дни след посвещаването той е приет от Йерофанта2 на Пирамидата (Йерофанта приема само онези, които преди това прекарат три дни в Голямата зала и са преминали трите степени и трите измерения), а след това устно му е предадено Висшето Езотерично Учение, като всеки негов раздел е съпровождан от съответния символ. След още три месеца пребиваване в залите на Пирамидата, посветеният Платон е изпратен по света, за да върши ра­ботата на Великия Орден, както преди него са правили това Питагор и Орфей.

В посочения цитат откриваме три факта, които диску­тирахме до този момент в книгата, а именно:

• „Посвещаването му протича в една от подземните зали на Голямата пирамида в Египет“ – алхимичният процес на ментална трансмутация се извършва в и с помощта на Голямата пирамида, монумент, построен от Тот – Хермес Трисмегист.

• „… да приеме онова, което е било винаги в него, но посве­щаването в Мистериите е възпламенило и е изтръгнало от летаргията…“ – потвърждение за това, че мъдрост­та, истината и щастието спят в нас и чакат да бъдат събудени.

• „Йерофанта приема само онези, които преди това пре­карат три дни в Голямата зала и са преминали трите степени и трите измерения…“ – за пореден път сти­гаме до числото 27 и респективно до 9, по познатия ни вече начин:

3 дни x 3 степени x 3 измерения = 27 = 2 + 7 = 9 с

­За да бъде посветен в тайните на учението и да пре­мине през изпитанията на алхимичните преобразования, кандидатът трябва да достигне до математическата ве­личина 9 – числото на човека и пирамидата (тъй като тя символизира него).

В мексиканския документален филм „ Връзката с Атлан­тида“ известният архитект, изследовател и пътешестве­ник Фернандо Малкун разказва друга древна история, дос­тигнала да наши дни:

Пирамидата е древна машина от времето на атлантите, която посредством звука, предизвиквала състояния на раз­ширено съзнание.

Думата Алхимияпроизлиза от Кхем, древното име на Египет. Казват, че алхимиците са хора, които искат да пре­върнат оловото в злато. Въпреки че в действителност ал­химия е търсенето на просветление. Видоизменението на металите е само вторичен продукт.

Одухотворяването на материята изисква високо съзнание, присъствие в настоящият момент и използване на вътреш­ната енергия.

Като последна стъпка на тази трансформация, посветени­те използвали трите камери на тази машина. Оставали де­вет дена във вътрешността им, предизвиквайки състояния на все по-високи вибрации до достигане на просветлението.

В подземната камера учениците оставали три дни, изпра­вяйки се срещу своите страхове и слушайки своите вътреш­ни гласове. Историята разказва, че в Голямата зала е имало различни видове камъни и кристали, които при удар издавали звуци с нотите на три музикални гами, чийто кънтеж про­никвал в цялата пирамида.

Във втората камера, наречена Камера на Краля, се намирал един голям ковчег, направен само от един камък – от твърд червен гранит. Ако трябва да го изработим днес, ще имаме нужда от мощни бормашини с върхове от диамант, каквито вероятно не са имали 1500 г.пр.Хр. Всички това ни разкрива едно задълбочено математическо познание. Външният обем е точно двойно по-голям от вътрешният. Кубичната площ е подобна на Ковчега на завета.

При удар издава звуци, които отекват по цялата пирамида. Като че ли е специално конструиран, за да създава високо­честотни звуци, или електроакустични сигнали с една непо­зната технология. История разказва, че в него ученикът пре­карвал три дни, подложен на екот от все по-високочестотни звуци. Вибрациите минавали през ковчега и се предавали на тялото, водейки кандидата към все по-високо ниво на съзна­ние.

В така наречената Камера на кралицата ученикът оставал още три дни. Там се наблюдавало полученото състояние на съзнание и способността за променяне на материята в дух.“

В това описание отново осезаемо се забелязва при­съствието на тройката в ритуала на посвещението: 3 дни в Голямата зала, 3 дни в Камерата на Краля и 3 дни в Ка­мерата на кралицата. В продължение на 9 дни кандидатът подлага на изпитание своята воля, концентрация и способ­ност да управлява духовните настроения. Какво е това, ако не Триъгълника на Волевото Внимание, за който вече стана въпрос. Мексиканският учен Фернандо Малкун го определя умело с едно изречение: „Одухотворяването на материята, изисква високо съзнание (воля), присъствие в настоящия мо­мент (внимание) и използване на вътрешната енергия (овла­дяване на менталните настроения).“ Освен познатите ни до сега елементи и поредното потвърждение за тяхното прилагане, в тази история изпъква един нов факт. Става дума за звука и неговото приложение в процеса на менталната трансмутация. Употребата на камъните, кристали­те и ковчега от червен гранит като ударни инструменти с цел възпроизвеждането на широкоспектърни вибрации за достигането на по-високо ниво на съзнание е липсващото звено в превръщането на материята в дух. Нека сега да се върнем назад в книгата, до мястото, когато говорихме за Пакал и двете гипсови глави, открити на пода на гробни­цата. Тези глави изобразяват великия владетел на маите като млад и като стар. Основната разлика между тях е, че на втората фигура възрастния Пакал е изобразен само с едно ухо. Дълго си мислих каква би могла да бъде причината за това решение и има ли някаква символика? Съществува ли някакво послание? Очевидно, че в случая става въпрос за определено сетиво, но в случая не липсва око, нос или уста, а ухо – органът, чрез който се дефинират звуковите ви­брации в пространството. Умишленото пропускане да бъде изваян именно този орган и наличието на 3 уши от двете статуи (отново сме свидетели на неизменното присъствие на цифрата 3), ме караха да мисля, че тук не става въпрос за липса, а за акцент. Символика, която има за цел да насочи вниманието към звуковите вибрации и тяхното възприема­не.­

1 Чарлз Уилям Хекеторн (1826–1902) – английски историк и писа­тел.

2 ерофант (лат.) – първожрец.

Заключение

Каквото сме направили само за себе си в живота ни, умира с нас. Каквото сме направили за другите и за света, остава завинаги.
Албърт Пайк1

Започнахме „Алхимия на ритъма“ с начало, достойно за при­ключенията на Индиана Джоунс, с тази разлика, че пред­ставената от мен информация пресъздава реални факти. В 1952 г. Алберто Рус Луилиер наистина открива гробницата на Пакал и зад триъгълната ù врата наистина се крие „фун­даменталната истина“ – ритъма. Надявам се да съм успял да ви убедя във всичко това. Откритието на Луилиер също така е и една прекрасна метафора за пътя. Пътят, който трябва да извърви всеки един от нас в търсенето и откри­ването на неговото лично съкровище на познанието. Тази книга всъщност представлява едно такова търсене. Това е моето приключение и страница след страница, аз напред­вах в търсенето на моята истина. Спомням си, когато преди 16 години за първи път се появи желанието ми да напиша тази книга. Тогава си ня­мах представа през какви изпитания ще премина и до къде ще ме доведе това пътешествие. Всъщност по това време академичната музика определяше всяко едно мое съзнател­но действие и ритъмът не беше нищо повече от неин ком­понент. Фактът, че същата тази музика беше смисълът на живота ми, създаваше един голям парадокс – бях неспособен да погледна зад триъгълната врата. Огромното желание да бъда на всяка цена значим и можещ с изкуството си, беше замъглило погледа и съзнанието ми. Колкото повече се оп­итвах, толкова повече нещата изглеждаха отдалечени. И един ден приключението започна с това, че си спомних кое е най-важното нещо. Осъзнах, че преди да бъдем креативни, можещи и конкурентни професионалисти, е нужно да можем ритмично да поемем следващата жизнено необходима глът­ка въздух. Без нея всичко е немислимо. Оказа се, че след тол­кова много години, прекарани в материалистично опиянение, не е толкова лесно да приемеш тази истина. Твоят „светъл блян“ ти харесва, колкото и дискомфортно да се чувстваш с него. За мен тази стъпка беше равносилна на това, все едно да смениш религията си. Измина известно време, до­като истински не приех новата за мен реалност и тогава започнаха да се случват чудесата.

Спомних си, че в ритмичното вдишване и издишване аз не влагам никакви усилия. Тоест аз просто го мога, не мисля за него и този, толкова на пръв поглед елементарен навик, обуславя моето съществуване. Безбройните жизнени проце­си, които се случват в тялото ми, благодарение на следваща­та порция въздух, би трябвало да бъдат по-сложни от това, с което професионално се занимавам. Защо тогава понякога е неописуемо трудно, когато взема музикалния инструмент или се опитвам да напиша следващата композиция? Разбира се, този музикален пример можем да използваме като анало­гия с всяка една професия или поведение. В природата всичко се случва без усилие. Растенията, животните, минералите просто съществуват и не влагат излишни „нерви и притес­нения“ просто да бъдат. Разбирайки тази концепция, аз се докоснах до възможността да достигна майсторството без усилия – нивото, от което можеш да твориш така, както ди­шаш. Като част от този процес, се задълбочих в изследване на диханието на природата. Всеки ден отделях по няколко часа, за да свиря на ударни инструменти в акомпанимента на природните звуци. Синхронизирах се и пулсирах заедно с морските вълни, дъждовните капки, ромолящите поточета и зловещите гръмотевици. Разговарях с жужащите насекоми, пеещите птици, лаещите кучета и крякащите жаби. Слушах и се учех на това как природата диша и го прилагах. По този начин свиренето, мисленето и отношението ми към света стана по-органично и по-натурално. Резултатът не закъс­ня. Колкото по-малко усилия влагах, толкова повече неща, за които мечтаех, започнаха да се случват. Без съмнение пъ­тят минаваше през акта на саможертва, тоест да се от­кажеш от удобните ти мисли и положение, за да се хвърлиш в пропастта на непознатото и несигурното. Това е процес на „предаване“, но не в смисъла на капитулиране, а отказва­не от вредните мисли, които те прояждат като червеи. В тази борба няма значение дали свириш на инструмент, за­виваш бурми или ръководиш корпорация от пет хиляди чове­ка, защото това е жестоката борба с егото ти. Крайната победа зависи от саможертвата, която ще направиш. След първоначалните ми успехи, реших още повече да повярвам в себе си и да направя още по-силен ход. Постепенно бях започ­нал да осъзнавам, че създаването на следващата оркестрова композиция, ангажирането на трийсет музиканти, които да работят като „роби“ върху подготовката ù, заставянето на публиката да слуша и да изпитва удоволствие от слушането на същата тази композиция, само и само да бъда в центъра на вниманието, за да мога да нахраня егото си, не е нещо­то, което ме прави щастлив. Това, което извърших, бе да се откажа от професията на композитор и музикант, точно в кулминационната точка на моята кариера. Това събитие бе предшествано от силното ми желание да помагам на хора­та с различни по вид проблеми и затруднения. Единствени­ят път минаваше от там, където аз самият бях завинаги приключил с моите проблеми. Беше изключително вълнуващо, защото прилича на това да събереш вяра и сили и да напра­виш стъпка напред в бездната – неповторимо преживяване в приключението да откриеш себе си.

Много често ме питат: „Защо се отказа от музиката? Защо след толкова години в чужбина, учене и преподаване в из­вестни колежи и постигнати успехи, ти взе това решение?

Винаги съм отговарял на тези въпроси с едно кратко и просто обяснение, но сега, с тази книга, имам възмож­ността да дам пълния отговор на всички, които проявяват интерес в тази посока.

И тъй като нямам намерение да описвам в подробности трудностите, които преодолях, ще продължа с позитивни­те страни на моето пътуване.

Когато дойдох в съзнание от падането от високо, ста­нах, отупах дрехите си от прахта и продължих. Чакаше ме добра новина. Разбрах, че всъщност не съм се отказал от музиката, композирането, дирижирането и свиренето. Раз­ликата беше такава, че вече не използвах собствената си музика, а ДРЕВНАТА МУЗИКА. Ако за моите дълбоко философ­ски музикални послания се изискваше изтънчен и обработен слушателски вкус, ДРЕВНАТА МУЗИКА се разбираше от все­ки един човек. С нея можех да композирам, свиря и говоря на всеки и да бъда разбран от всеки, без ограничения. Веднъж ме поканиха да бъда лектор на TEDx конференция в София. Като част от презентацията си бях поставил за цел, без нищо да казвам на публиката, да комуникираме чрез ритъм. Излязох на сцената и с около 700 човека публика си говорих­ме чрез пляскане, потропване и т.н. в рамките на 10 мину­ти. Всичко това се случваше в прекрасен синхрон. Ако има универсален език, с който независимо от националността и без предварителна подготовка бихме могли да се разбира­ме, това е езика на ритъма. С този език започнах да общу­вам с хората и да композирам и дирижирам техните емоции и чувства. Разбрах, че моята мечта да им бъда полезен се сбъдва. Направената саможертва си струваше.

През цялото това време си мислех за книгата, която ис­ках да напиша, но не се чувствах още подготвен. Липсва­ха ми знания, които беше необходимо да си набавя. И така, през ръцете ми преминаха стотици книги. Удивително е да почувстваш как вибрационно привличаш точно тази инфор­мация, която търсиш и която ти е необходима. Колкото по­вече навлизах в дълбините на древното познание и колкото по-силно вибрирах на тази честота, толкова повече пред мен се откриваха нови простори. Ей така, като в приказка, точно на определено място, в точно определено време се по­явяваше книгата, страницата, абзацът от който най-много имах нужда и който запълваше празнините в моята теория. Бях навлязъл във високо енергийно поле на синхронност, къ­дето моята вътрешна реалност намираше пресечна точка с външната реалност и обмяната на информация ставаше леко, без усилие. С мен се случваше нещо, което Карл Гус­тав Юнг описва като „синхронен опит“. Постепенно тази синхронност завладя и пряката ми работа. Огромното ми и искрено желание да работя по различни обществени, соци­ални, образователни, корпоративни и терапевтични казуси чрез ритъма започна да привлича вибрационно множество събития с разнообразен характер. Визуализирах в съзнанието си група от хора, с които бих искал да работя или места, където бих искал да отида, и рано или късно получавах обаж­дания и покани точно от такива организации и общности. По този начин посетих с барабаните затвори, психодиспансери, домове за възрастни, домове за деца, лишени от родителски грижи, дневни центрове за деца с увреждания, онкологични клиники и мн. др. Това, което беше изключително полезно за мен е, че можех да прилагам придобитите знания в реални ситуации и да наблюдавам реакциите на участниците по отношение на терапевтичното приложение на музиката и ритъма. Опитът, който натрупах с различните обществени/ социални групи, корпоративни колективи и хора с различни здравословни проблеми беше безценен. Благодарение на него и усилената работа върху създадената от мен ВИРТУАЛНА ИНТЕРАКТИВНА МАТРИЦА, успях значително да увелича ниво­то на шестото си сетиво – ИНТУИЦИЯТА. Със задълбочени­те познания за вибрациите започнах да придобивам уменията да знам без употребата на рационални процеси. Концепцията за менталните елементи и техните свойства намират при­ложение във всичко, което правим: начинът, по който ходим, говорим, общуваме и въобще в цялостния ни език на тялото и жестовете. Усещането и разпознаването на определен виб­рационно емоционален модел, ми даваше възможност да пред­виждам и очаквам специфични реакции и поведения. По този начин успявах да изградя правилна стратегия за това как и по какъв начин бих могъл да бъда полезен в индивидуален и групов план. Всичко това ми позволи да изградя една уникална методология, която се радва на голям успех и популярност. Виждам как след толкова години сериозна работа с ритъма, все повече хора в България питат и се интересуват относно терапевтичната му сила. Непрекъснато получавам писма и обаждания от желаещи, които биха искали да бъдат обучени като ритъм фасилитатори и терапевти. Е, може да се каже, че вече разполагате с книга, необходима за вашето обучение. „Алхимия на ритъма“ е първата и основна крачка към получа­ването необходимите знания и намирането на правилната посока. Вероятно някой от вас ще зададе въпроса: „Запоз­нахме се с теорията, научихме резултатите, но как точно става?“ Това, мили приятели, оставам на вас. Всеки трябва да измине този път и да напише своята история и опит. Ос­новна част в постигането на майсторство в менталната трансмутация е именно неуморното прилагане на алхимични­те процеси. Създавайте опит и експериментирайте, без да пестите сили. Търсете положителните ритми, които да ви отведат до вратата на познанието. Прекрачете я и намере­те себе си и вашето щастие!

Преди двадесет години тръгнах да търся щастието си по широкия свят. Извършвайки ДВИЖЕНИЕ във ВРЕМЕТО и ПРОС­ТРАНСТВОТО описах един кръг и се върнах в изходна позиция:  ­

Точно там, в точката, от която някога бях тръгнал, aз човекът, който носи ритъма в себе си, открих щастие­то си. Разбрах, че то винаги е било там и вътре в мен, но кръгът, който трябваше да направя, беше задължителното условие, за да го намеря.

Щастлив съм, защото успях да отворя триъгълната врата и да открия уникалната си дарба и талант, за да бъда полезен на хората, чрез нещото, което обичам с цяло­то си същество – РИТЪМА!

Пожелавам ви едно незабравимо приключение в света на ви­брациите!

1. Албърт Пайк (1809–1891) – американски писател, адвокат, офи­цер на Конфедерацията и масон. Пайк е единственият военен офицер на Конфедерацията, в чиято чест е издигната статуя в столицата Вашингтон.

Алхимия на ритъма: в търсене на философския камък
Автор: Мартин Иванов
Художник: Анна Симеонова
278 страници
http://www.lik-bg.com/
www.rhythm-alchemy.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (7 votes cast)
Уикенд четиво: "Алхимия на ритъма" от Мартин Иванов, 10.0 out of 10 based on 7 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>