„Париж – радостта от живота” от Димо Райков

От  |  1 коментар

Известният писател Димо Райков, който живее и твори в Париж, е един от най-интересните съвременни български автори. Той е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина, а неговите книги се намират в 15 от най-големите библиотеки в света. Димо Райков създаде един уникален и изключително популярен триптих за Града на Светлината, включващ книгите му „Париж, моят Париж…” (2006 г.), претърпяла вече три издания и наредила се сред топ 20 на най-четените и продавани книги в 20-годишната история на ИК „Хермес”, „BG емигрант в Париж”(2008 г.) и „55 тайни на Париж”(2009 г.). Писателят споделя за многобройните си и верни читатели: „Париж – радостта от живота” е моето обяснение в любов към единствения в света град-човек, който всеки от нас носи в душата и сърцето си като символ на свободата, красотата и радостта от живота…”

 

1 ЧАСТ

ТАЙНИТЕ НА ЕДИНСТВЕНИЯ В СВЕТА
ГРАД ЧОВЕК
През погледа на самите французи

НЕЩО КАТО ВСТЪПЛЕНИЕ

Няма друга такава книга! Защото тя цялата е… Светлина! И Топлина… А и защото няма друг такъв град. В този студен и егоистичен век това е едно място, където всеки от вас ще намери пристан на душата си. Ще усети силата на Светлината, но и на човешката радост от живота – такъв, какъвто ни го е предложила съдбата. Но и такъв, какъвто ние сме си го доизкусурили.

„Париж – радостта от живота“ е разказ за силата на човешкото в човека, за неговото право да се радва на земните си дни. И да остави своята драскотина тук, на тази грешна, но и велика наша земя…
Катедралата „Нотр Дам дьо Пари“, обагрена от залеза… Този миг е свещен!
Изтръпвате от сиянието, нали? Великият мъж на Франция – генерал Де Гол, се изповядва пред сина си Филип, че най-хубавите мигове от живота му са били, когато е наблюдавал, смирен, залеза над „Нотр Дам дьо Пари“… Представяте ли си – суровият воин, притихнал пред вълшебната катедрала, обагрена от златистите, поръждавели по краищата от залеза, лъчи на слънцето…
А като прибавим и звука към тази необикновена картина – о, тогава ние, простосмъртните, не бихме искали нищо повече от този свят…
Защото ясният и разтърсващ звън на прочутите камбани разлюлява не само Париж, но и душата ни, попива в нея и сетивата ни изтръпват от мисълта – нима е възможно човек да изпитва подобна бистра радост?
Когато се озовете в Париж, вие трябва да помните нещо, което – кой знае защо – ние, българите, толкова често пропускаме. Вие не трябва и за момент да забравяте, че в тези мигове сте в най-хубавия и романтичен град в света, в най-доброто място за живеене, според американския писател Джеймс Болдуин.

Париж е първи в класацията на прочутото списание „Форбс“ за най-добра столица в света преди всичко заради артистизма и романтиката си. Разбира се, тези неща вие ги знаете, но аз си позволявам да ви ги напомня, за да ви подсетя още веднъж, в самото начало на нашето пътешествие, че вие наистина сте пред прага на една уникална среща в своя живот, независимо дали идвате в Париж
за първи или за пореден път.
Знайте, че Господ ви е предоставил тези мигове, че той, Всевишният, ви е дал нещо, което не всеки човек на тази земя получава в краткия си живот. Затова час по-скоро изгонете – ако, разбира се, имате подобно усещане – всяко зрънце негативизъм у себе си.
Към Париж никога не се тръгва с предварително лоша нагласа. Париж много бързо усеща отрицателната енергия и се затваря. Поне в тези дни бъдете положителни. Живеещият от десетки години в столицата на Франция Мони Якимов така ми каза:
„Парижани са много положителни хора. Те умеят да извличат полезното и хубавото и от лошото. Това е голям техен майсторлък, който им го признавам“. Да, и аз им го признавам. Сигурен съм, че това ще сторите и вие, след като поне малко ги поопознаете. Затова този път не търсете по нашенски непременно кусури, просто се оставете да ви облъхне Светлината. Да, оная никъде несрещана на друго място Светлина на Париж… Не се взирайте в саждите, не правете непременно сравнения по нашенски – това ми харесва, онова не…
Просто се наслаждавайте, радвайте се на мига!
Подарете си мъничко радост в този досегашен живот на оцеляване и ежедневни притеснения – вие заслужавате това! И знайте, че тъкмо вие, и то точно в тези часове, притежавате… Париж, оня, лично вашия Париж… Да, сега Париж е ваш! И не пропускайте своя миг! Потопете се в този град приказка. Усетете топлото му излъчване. Поемете от неговата положителна енергия. Почувствайте, изживейте Париж…

ЕДНА РАЗХОДКА, ПОДАРЕНА НИ ОТ БОГА

Още с тези свои първи думи: „Париж ще умре, ако се превърне в музей…“, господин Пол Рол ме стресна. С този човек съм разговарял няколко пъти преди години, когато бе шеф на туризма в Париж. Станахме добри приятели, той винаги ще е от специалните люде около мен. Думите на чилиеца по произход все още не могат да излязат от паметта ми. Защото те са думи, пълни с обичта на един чужденец към един град, който има привилегията да бъде град на всички хора по света, притежаващи все още склонността към въображение и
чувствителност. За мен един град е истински, когато неговите жители живеят в една общност с туристите, тоест когато парижани изпитват удоволствие да посрещат гостите на своя град. А туристите пък, от своя страна – да бъдат щастливи от приветливото им посрещане. Това е и моята мечта. Кореняците парижани, които живеят в града, и идващите тук за няколко дни да правят заедно нещата – тогава ритъмът на живот в Париж ще бъде истински.
Аз съм дълбоко убеден, че смъртта на един град идва, когато той се превърне в музей, тоест изцяло в туристически център, в който гостите посещават само забележителностите, галериите, музеите, а не се докосват и нямат нищо общо с живота на парижани.

В този смисъл Париж не е град, който организира събития само и специално за туристите – това за нас е дълбоко погрешен и отживял начин за правене на туризъм. Идеята, която споделяме днес, е, че всъщност гостите на Париж и местните жители трябва да са заедно и да имат едни и същи развлечения. Париж е един цялостен организъм, той е за всички. Животът на нашия град трябва да е естествен, той няма нужда от натрапчив сценарий. О, Париж не търпи сценарии и готови схеми! Вие виждате – Париж диша, живее с пълни гърди…
Ето това трябва да се усети от госта: дори дошлият за първи път, и то за няколко часа, трябва да почувства спонтанността, величието на радостта от живота в нашия град. А кой по-добре от парижанина умее да се радва на мига? Днес Париж е град, който се разраства, град, който се адаптира към новия начин на живот. И в това се крие неговата сила, неговата тайна. Вижте, Париж е толкова великолепен, че най-лесното е, ако оставим нещата на самотек – туристите и тогава ще бъдат доволни: тук има безброй невероятни неща, но ние не можем дори и за миг да си позволим това – Париж е и трябва да бъде пръв.
Ние, общо взето, успяхме да извоюваме по-добри условия в транспорта и по този начин не само да спомогнем за добрия имидж на Париж като туристически град, но и като цяло да улесним живота на всички тук. Направихме много по-лесен достъпа до културното богатство на града – входът на голяма част от музеите е безплатен, има много промоции.
Тук искам да споделя и нещо много интересно. Парижани винаги са имали репутацията на хора, които са трудно достъпни и които не говорят много чужди езици. Днес туристите вече сами споделят, че като цяло са добре приети в Париж, че французите говорят все пак и други езици – с една дума парижани не са студени и безразлични към тях. И това е така, защото постоянните жители на града разбират, че туризмът храни Париж, храни естествено и тях.
Те много добре знаят, че ако днес ги няма туристите, една част от столицата, и то немалка, мигом ще се ликвидира – да, това парижани го знаят много добре.

Подобно усещане определя едно равновесие, по-голяма толерантност и разбиране изобщо за същността на туризма, който е първият и най-печеливш отрасъл в Париж. Тук има страшно много културни прояви – доста експозиции на световно ниво, това е град, който благодарение на своето минало днес е център на много събития и ни дава на нас, французите и парижаните, едно допълнително усещане, че живеем в СТОЛИЦАТА НА СВЕТОВНАТА КУЛТУРА. Париж винаги е бил световен културен център и сега идеята ни е да обогатим това усещане, като го направим и един толерантен град, широко отворен към целия свят.
Тайната на Париж е, че той е бил винаги много жизнен, с много енергия в него. А другата тайна днес е, че парижани избраха много млади хора, които да управляват града и туризма и чиято програма е да накара Париж да живее пълнокръвно и да му даде бъдеще.
И това става с желанието на тези хора да запазят икономическия живот в центъра на метрополията – частните предприятия да продължават да се развиват, но същевременно и да се запази типичната парижка атмосфера. И най-важното – центърът на Париж не трябва да се превръща в един застинал музей, а околностите – в квартали резиденции. Това е противоестествено за един уважаващ себе си град.
Има два големи потока от посетители в Париж. Единият е от тези, които идват за първи път – те трябва да видят основното: всеки иска да отнесе за спомен своя снимка от Айфеловата кула, от „Шан-з-Елизе“, от Лувъра…
Но има и много туристи, които вече са посещавали не един и два пъти нашия град. Те се връщат в Париж не толкова заради историческата му част, която вече са разгледали, а да видят някоя експозиция, определена културна проява. Това е нещо естествено – този, който идва само за няколко дни, и то за първи път, разбира се, трябва да види основното. А този, който е бил много пъти – той не трябва непременно да отсяда в един туристически квартал и не трябва да ходи в най-големите центрове. Той трябва да види новия облик на Париж, който ще открие в някои места и квартали на Париж, които еволюират в момента. Например тази част от Източен Монмартр до Бастилията. Хубаво е също така да посети и квартала между Айфеловата кула и площад „Трокадеро“, който си мислим, че познаваме, но в същото време той страшно много се променя. Този район е царството на културното наследство – тук посетителят, излизайки от един музей, всъщност влиза в друг; и цялото това богатство е на толкова малко място – на около петстотин квадратни метра, площта тук е експлоатирана максимално.

Този квартал го давам като един пример, но аз съм убеден, че целият град, и най-вече ония райони, в които живее средният  парижанин, заедно с пазарите, са много интересни за разглеждане. И днес те са типични за атмосферата и живота на Париж и си заслужава да бъдат усетени. Особено в тези пролетни дни, когато времето е хубаво, терасите на кафенетата са изпълнени с хора и животът сякаш отново започва…
Известният поет Жан Кокто казваше, че французите са италианци в лошо настроение. Аз мисля, че французите са италианци с лош климат, защото Париж е хубав по всяко време на годината, но когато се появи слънцето, Париж просто е вълшебен…
Моите любими места в Париж са пазарите – обожавам малкия пазар „Понсле“ в Седемнадесети район.
Много ми харесва и пространството около Руската църква – това е едно магическо място. Тук човек се чувства, все едно че не е в Париж, а някъде другаде…
Наблизо е и паркът „Монсо“, който е един от най-хубавите парижки паркове. До него се намират два красиви музея: музеят „Чернуски“ – за азиатско изкуство, чийто вход е безплатен, и музеят за старинни мебели „Нисим де Камондо“. Той е бил частна къща, която и днес е запазена в автентичния й аристократичен вид от ХVIII век. Да, спомените, особено приятните, са хубаво нещо. Но Вие искате да поразходя Вашите читатели из Париж. Да им по кажа няколко маршрута по мой избор, които ще им помогнат да усетят атмосферата на Париж, макар и времето на тяхното пребиваване да е съвсем кратко. Добре, да не губим време. Да тръгваме. Париж ни чака…

По средата тече Сена…

Сена е един от невероятните символи на Париж. Тя не е просто една река – това е най-красивата артерия на града. Затова и повечето ваши разходки тук няма начин да не бъдат преплетени с нея. Тръгнете по протежение на реката и Столицата на света ще ви разкрие своите грандиозни и учудващи фасади – видян от Сена, контрастът между различните парижки квартали ще ви се стори още по-осезателен.
Вървейки срещу течението на реката, откъм Айфеловата кула, вие не само ще съзерцавате традиционната парижка архитектура, но и като филм пред очите ви ще премине историята на града – дворецът на Токио, Народното събрание, Тюйлери, Лувъра, островът Сен Луи…
След това всичко се променя: отминавайки моста „Шарл де Гол“, ще видите как се появява модерният град с необичайните си форми – Министерството на финансите, дворецът Берси, чиито хълбоци са покрити с лакома трева, грамадните небостъргачи на Библиотеката… Вървите, гледате… и не можете да откъснете очи – това съчетание на минало, съвременност и бъдеще е изумително…
А там, където ще забележите свободни местенца между тези футуристични архитектурни паметници, ще докоснете с поглед нея, водата на любимата Сена, която ще ви пренесе за един миг в миналото, а в следващия – в днешния ден, а после – и в бъдещето…
Ето го и Мостчето на изкуствата – първият железен мост в Париж, той е бил построен, за да свърже Френския институт и Лувъра, който тогава, през 1908 година, се е наричал Дворецът на изкуствата. Този мост е само за пешеходци, в на чалото е имал осем арки, днес неговата деликатна конструкция често е място за експозиции на открито – това е магическо място извън времето…

Ето го и моста на влюбените – „Пон Ньоф“. Това е най-старият, най-интересният, най-посещаваният и без съмнение – най-красивият парижки мост. Невъзможно е да бъдат изброени тук всички картини, на които той е бил модел, всички филми, на които е бил декор. Ще ви спомена само, че това място, което вдъхновява всички влюбени на света, не е претърпяло никаква промяна от своето построяване досега.
Ще ви открия една малка тайна – чарът на този уникален мост се дължи преди всичко на онези негови малки издатини във форма на полумесец, които позволяват на влюбените да наблюдават Сена, надвиснали над нея. Те имат тази привилегия още от далечния ХVII век. Дошлите за първи път в Париж трябва да знаят, че всичките 36 моста в града са осветени – затова няма нищо по-хубаво от една разходка през нощта, за да се полюбува човек на Париж и да усети най-пълно неговата неповторима романтика…

Париж диша

В рамките на инициативата „Париж диша“, организирана от кметството, всяка неделя и през почивните дни през цялата година кейовете на Сена са затворени за автомобили за няколко часа. Тумби весели велосипедисти и множество разхождащи се хора си „присвояват“ бреговете на реката и – о, чудо! – виждаш как е достатъчно моторите да спрат само за няколко часа, за да могат парижани най-сетне да си възвърнат усещането, че те, а не автомобилите, са истинските стопани на своя град.
Горещо ви желая да имате шанса да посетите Париж в подобен час и тогава по протежение на няколко километра в сърцето на града ще имате възможността да изживеете неповторимото усещане да се любувате на Париж от бреговете на Сена, необезпокоявани от рева на колите.

Бих ви препоръчал да наемете ролери и колелета и да тръгнете на една дълга-дълга разходка, споменът за която ще ви топли цял живот…
Застанете на кейовете и сe любувайте на панорамата на каменните фасади, заредени с история, бродете с нос във вятъра, минете под мостовете и мостчетата, гледайте как корабите на „Бато Паризиен“ и „Бато Муш“ се гмуркат под тях, въобще губете си времето…
И оставете спокойствието и красотата на Париж да ви обземат – Париж наистина е ваш!

Лазурните брегове

Кеят „Сен Бернар“ е без никакво съмнение едно предпочитано място за тези, които обичат да се радват на слънцето. По тревата на градинката „Тино Роси“, на две крачки от Ботаническата градина, често се организират пикници, на които хората четат по цели часове – в средата между произведенията на Сезар и Задкин: едно време кеят е бил място за къпане, днес е плаж и музей на открито. Тук можете също така, разбира се, ако имате време и средства, да вземете уроци по фехтовка, да спортувате за здраве – всяка неделя бреговете на Сена са предоставени на пешеходците.

Кеят на книгите

Знаете ли, че Париж е единственият град в света, който притежава библиотека на открито? Букинистите са се появили заедно с построяването на моста „Пон Ньоф“ – те са едни от последните представители на малките улични професии: зелените кутии по двата бряга на Сена са около 250-300. Те биват отваряни с огромно желание още при първите хубави дни, за да извадят на бял свят тайните си – стари книги, гравюри, колекции от вестници, илюстрации… Идете при букинистите, поспрете се – миговете на досег с тези заредени с толкова памет места ще ви донесат усещането, че писаното слово и нарисуваното от художниците наистина са нетленни.

Париж извън времето

Пространствата на левия бряг на Сена – от островите до Латинския квартал – представляват историческото сърце на града. Тук ще се докоснете до магията на старите парижки камъни, които съжителстват с веселата глъч на студентите и с градинския хлад. Направете следния опит: изберете една слънчева утрин и започнете вашето посещение по протежение на кейовете и след като се спрете при букинистите, посетете и пазара на цветята и птиците – едно екзотично място сред мушката, палми и чуруликане на пернати. Вдигнете глава – около вас в съвсем тесен периметър се изправят впечатляващи здания, които са оставили своя отпечатък върху френската история – камбанариите на „Нотр Дам дьо Пари“, кулите на Консиержрията, малко по-далеч погледът ви ще докосне покрива на Сорбоната и купола на Пантеона. В паветата и паметниците все още звънят, трептят мълвите и сенките от миналото – мъчения и екзекуции, въстания и революции…
Да, това е Париж с големите пространства – от едната и от другата страна на Сена, под и около Айфеловата кула, огромните и престижни палати, внушителните изгледи в перспектива и, разбира се, министерствата, които се помещават покрай Сена в частни хотели. Това са старинни сгради, принадлежащи на древни фамилии, в които днес се разполага по-голямата част от министерствата. Тези сгради – исторически паметници – заслужават вашето внимание. Ако искате да ги разгледате, аз ви каня не на разходка, а
по-скоро на един поход. Трябва да се измъкнете от уличките на стария град и тогава пред вас ще се открият невероятни пространства – навсякъде има огромни здания, които едно след друго ви водят към Айфеловата кула. Това са предимно красиви триетажни сгради и ако имате възможност, изкачете се по техните стълби и погледнете оттам – изгледът към тревата на Марсово поле е невероятен…

Айфеловата кула

Щом човек се озове в Париж – това горещо му го препоръчвам, – трябва веднага, където и да се намира, да тръгне към Айфеловата кула. Тя е неоспоримият символ номер едно на града. Затова и ще си позволя, макар времето да е ограничено, да ви запозная по-обширно с това впечатляващо творение на човешката мисъл.
В самото начало искам да ви кажа нещо, което малцина и във Франция знаят. Една от най-големите несправедливости, свързани с Айфеловата кула, е, че щом стане дума за нея, винаги се споменава единствено името на Гюстаф Айфел.
Истината е, че първоначалната идея за построяването на кулата не е негова, а на двамата му сътрудници – Морис Кушльон и Емил Ногие. В началото Айфел не е много съгласен с този проект, но после решава да участва в него. Изобретението е било патентовано на имената на тримата, но по-късно сътрудниците на Айфел му отстъпват правата си срещу заплащане.
Когато кулата е била построена, тя е предизвикала доста крайни реакции – някои са я наричали „полилей“, „цирей“, „голям мрежест стълб“, „грозен кафез“, „скелет“, „куха кадилница“… Група изтъкнати представители на изкуството публикуват писмо, в което казват, че Айфеловата кула ще загрози най-красивия град на света. Според тях, тя щяла да помрачи с неугледния си вид всички прекрасни паметници на културата в Париж.
Но кулата е имала и много поддръжници, които са били очаровани от нея. Някои от тях са искали да кръстят дъщерите си на Айфел, други пък са писали в книгата за впечатления, че тя е много красива и че от високото може да се видят гърбовете на лястовичките… И днес има хора, особено парижани, които не я обичат. Но няма човек, който да е безразличен към нея и който да не признае символното й значение за Париж и Франция.

А кой наистина би си помислил на 10 юли 1889 г. – деня, в който кулата е била открита, че тя ще се превърне не само в един от най-посещаваните обекти на планетата, но и в най-известния символ на Париж и великата страна? Знаете ли колко куриози са свързани с Айфеловата кула? Ето само някои от тях…
През 2004 г. един андорски спортист изкачва стълбите на Айфеловата кула с колело, специално пригодено за случая – без седалка и с широко кормило. Той изкачва 1300 стъпала за 34 минути и 31 секунди.
Близо 80 години преди него пък един френски журналист се спуска, също с колело, от върха на кулата и го арестуват, защото няма разрешение за това.
Знаете ли, че един от най-невероятните и колоритни посетители на кулата, нещо, което умът ви трудно би го побрал, е… един слон. Да, чудният посетител бил навършил 85 години и директорът на цирка решил да му направи този оригинален подарък – да се разходи до върха на Айфеловата кула… Хубав подарък, нали!
Но Айфеловата кула е свързана не само с весели събития.
Доста хора са скачали от нея и естествено – са намирали смъртта си. Трагично е завършил и опитът на един шивач от австрийски произход, който скочил от кулата, облечен в костюм, измислен от него, за да предпазва пилотите от опасни падания. Шивачът решил по този начин да увери клиентите си, че наистина е създал шедьовър. Скача и… се разбива долу.
През 1926 г. един френски пилот пък се опитва да прелети под кулата, обаче слънцето го заслепява и самолетът му се разбива.
Затова пък на 31 март 1984 г. подобният опит на един американец е успешен. Когато питат пилота с каква цел е прелетял под Айфеловата кула, той казва: „Заради самото удоволствие“.

Хрумванията на посетителите на кулата нямат граници. Така например двама англичани, след като са се качили на нейния връх, изведнъж изваждат парашути от раничките си и скачат. След 45 секунди те се приземяват на тревата на Марсово поле.
Един новозеландец пък скача, също успешно, закачен на ластик, от втория етаж. В чест на стогодишнината на кулата един акробат се качва на нея по въже, което е опънато от площад „Трокадеро“ до втория й етаж. Акробатът изминава разстоянието от 700 метра успешно.
През 1980 г. работниците, които се грижат за Айфеловата кула, забелязват, че тя започва леко да се изкривява. И за да спрат този процес, сменят асансьорите и така кулата олеква с 1340 тона. Но за да се сложат новите асансьори, трябвало да се махне витата стълба, която свързва втория и третия етаж, поради което сега няма стълба между тях. Тази вита стълба е нарязана на парчета и е продадена на търг. Кулата е висока 324 метра, има 1665 стъпала, за нейната поддръжка са необходими 50 тона боя и 20 хиляди осветителни тела…
Да не забравя – тези крушки изригват с невероятна светлина на всеки кръгъл час. Това го помнете и си запазете предварително поне една поза във фотоапарата – ще запечатате нещо специално за цял живот…
Най-хубавият изглед към Айфеловата кула, който за нищо на света не трябва да пропуснете и откъдето може и да снимате нашата красавица в цял ръст, се намира на площад „Трокадеро“. Онова, което се открива пред очите ви, е нещо несравнимо…

Оттам се спуснете покрай прекрасната градина с прохладните фонтани и след няколко минути ще се озовете в подножието на самата кула. Вече идва времето на вашия избор – да се изкачите на върха или да я съзерцавате отдолу…
Уникално преживяване е, когато с помощта на асансьорите тръгнете към върха… Въоръжете се с кураж, защото дори и когато няма вятър долу, тук земята, тоест онова, което в случая е под краката ви, винаги ще се люлее… Разбира се, няма нищо страшно – отдавна са сложени прегради, които ще ви предпазят от неволно залитане…

А каква гледка ще се открие пред очите ви – в този миг, сигурен съм, всеки от вас ще си каже: Е, имало е за какво човек да живее…
Ето ги Марсово поле, Военното училище, Домът на Инвалидите с гроба на Наполеон, градините на „Трокадеро“, дворецът „Шайо“, най-красивата улица в света – „Шан-з-Елизе“,
всъщност това е целият Париж, разбира се, ако времето е хубаво…
С една дума – можете да видите целия свят, защото не е ли едно от най-хубавите човешки усещания да се издигнеш високо в небето и да осъзнаеш, че всъщност ние, хората, сме една прашинка в цялата тази необятна Вселена наоколо. Но все пак някои от нас, като прочутия инженер Айфел например, са и велики посланици на човешкия гений, който е в състояние да сътвори и такива земни чудеса като кулата, на която в този миг се е изкачил не кой да е, а вие…
Непременно си направете снимка – без съмнение тя ще бъде на първа страница на вашия албум от Париж: вие там, високо в небето…
Ако сте имали възможността предварително да резервирата място в прочутия ресторант на кулата „Ан плен сиел“ („На самото небе“), то удоволствието ви ще е пълно. Няма друг ресторант в света на по-високо място – тук се събира елитът на Париж, сервират се най-изтънчените френски ястия. Е, скъпичко е, но пък си заслужава. Когато слезете от Айфеловата кула, най-добре ще релаксирате, като седнете на някоя пейка на Марсово поле, всъщност пространството зад кулата, или направо се отпуснете върху земята – какво удоволствие е да се седне на тревата на това прекрасно място, тогава ще усетите енергията, която се утаява от всяко камъче. И така, заредени с невероятна положителна енергия, ще зареете поглед отново към нашата красавица – наричаната от поета „овчарката на облаците“ Айфелова кула, та чак до градините на „Трокадеро“ и едноименния площад, където допреди малко сте били…

Отдавна е минало времето, когато мястото, наречено Марсово поле, всъщност е представлявало военно училище. Тук през 1780 г. се е провело и първото конно надбягване. Това магическо място години наред е било и сцена на различни революционни събития и чествания. Сега като че ли Марсово поле се е „успокоило“. Парижани, а и гостите на града през 2000-та година, никога няма да забравят невероятната гледка, която представляваше тогава една от стените на това място – върху нея бе написана на 32 езика и с 13 азбуки най-хубавата дума на света – мир. Надали човек би могъл да измисли по-подходящо и символно място от Марсово поле, в подножието на Айфеловата кула, в Града на Свободата, за да изпише тази вълшебна дума…
Време е да тръгнете по левия бряг на Сена и когато стигнете моста „Алма“, да завиете наляво – след няколко минути ще се озовете на

Митичния булевард „Шан-з-Елизе“ 

По инерция го пресичате и погледът ви се заковава на Триумфалната арка – всъщност от площад „Етоал – Шарл де Гол“ пред нея по посока към площад „Конкорд“ започва най-хубавата улица в света…
Това, че Париж е наистина вечен град, го доказва и съществуването в него на най-красивото авеню в света – „Шан-з-Елизе“, в превод: „Елисейските полета“, а според Библията – мястото, където се разхождат родените за богове. Името на тази улица е познато из цялата планета, то се е превърнало в синоним на красота, свобода и радост от живота. Нейните огромни тротоари всъщност са най-предпочитаното и любимо място за срещи – делови и любовни… Триумфалната арка, която се намира в началото на авенюто, е една истинска перла в прекрасната огърлица от забележителности, осеяли лявата и дясната му страна. Арката е била строена цели… 30 години. Площад „Шарл де Гол“, който за мнозина парижани си остава площад „Етоал“, има дванадесет авенюта, които са разположени под формата на звезда, чието своеобразно сърце е Триумфалната арка. От нея водят началото си и всички тези булеварди, които сякаш прорязват Париж във всички посоки.

Арката е била построена в прослава на победите на Наполеон. Тя е висока около 50 метра, широка е 45 метра и това я прави най-голямата постройка от този тип. Когато се изкачите на нейния покрив, пред очите ви ще се открие една невероятна перспектива – нещо, което не сте го и сънували… Вие ще се озовете по средата на царския път – това е пътят, който свързва Лувъра с новия квартал „Де-
фанс“. Ако имате повече време, минете по този царски път, който е белязан от три арки: в единия край е арката на „Дефанс“, модерния квартал, построен по идея на Митеран, в който работят банкерите на Париж, в другия край се намира арката пред Лувъра, а в средата – Триумфалната арка…
Когато се фотографирате пред нея, непременно погледнете, ако дотогава не сте го забелязали, към Гроба на незнайния воин, който се намира в подножието на арката и който всъщност е лобното място на един неизвестен войник. Всяка вечер от шест часа вие може да наблюдавате припалването на Вечния огън под звуците на военен оркестър.Тогава, сигурен съм, ще забележите и неизменните ветерани във военни униформи с медали и знамена в ръце да отдават почит на мъртвите воини – французите умеят да уважават
паметта на ония, които по един или друг начин са допринесли за славата на родината им. Нещо, в което ще се уверите и ако посетите музея на арката.
Тук ще ми простите едно малко отклонение – само няколко думи за един от най-великите французи, чието име носи този великолепен и средищен площад – генерал Шарл де Гол. Преди време четох една книга от сина му, от която научих много интересни и уникални истории от личния живот на този голям мъж, който е известен с трудния си характер и несговорчивостта си, особено що се отнася до личния му живот. Синът свидетелства, че нещата, които са формирали любовта на баща му към Париж, преди всичко са изгревът и залезът над града, особено над катедралата „Нотр Дам дьо Пари“, както и гледката към купола на Дома на Инвалидите…

И още нещо – генералът често му разказвал за войната. Тя, според него, е най-лошото нещо на света. Той споделил, че всъщност войната за него се олицетворява от една картина, която е обсебила съзнанието му: войници вървят под звуците на музиката един срещу друг, за да се разстрелват… И тогава генералът, великият Шарл де Гол, казал откровено, че той боготвори не военната музика, а онази, която се ражда от чувствата – музиката на Дебюси…
Филип де Гол разказва също така как един войник на баща му починал от пневмония и тъй като бил подхвърлено дете, единствен генералът носил цели шест месеца траур за него. Една разходка по Булеварда на Свободата е много специален момент. Дори и погледът на парижани, щом се озоват на тази улица, често изразява изненада и е изпълнен с почитание, да не говорим за гости като вас, които идват отдалеч и много често – за първи път. Това означава, че никога хората не могат да свикнат, да възприемат с безразличие това излъчващо магия място.
Но тук човек ни най-малко не трябва да се чувства притеснен. По цялото авеню гостоприемно ще го посрещнат най-големите и реномирани модни бутици, луксозни магазини, както и киносалони, офиси и заведения за развлечения и гастрономически наслади, които преди всичко представят френския начин на живот.
По време на празниците „Шан-з-Елизе“ винаги е украсена и „плува“ в светлина… Дано да имате късмета да я посетите в подобен ден. Интересно е да знаете, че благодарение на съвременната техника в зависимост от броя на минувачите се регулира и силата на светлината на лампите по булеварда. Когато се разхождате по „Шан-з-Елизе“, непременно се отбийте в огромния и невероятно изискан парфюмериен магазин „Сефора“ – тук можете на воля да пробвате прочутите френски парфюми… Когато се уморите, можете да седнете в някое от многобройните кафенета – това е един неизменен за туриста ритуал.

Най-старото кафене на булеварда е „Фукет’с“, което е обявено за исторически паметник. Това чудно кафене е пропито и днес с атмосферата на Бел епок и е любимо място за срещи на артисти и известни парижани. На булеварда можете да посетите и невероятните автомобилни салони на „Пежо“, „Тойота“, но най-задушевна е атмосферата в ателието на „Рено“ – там освен голямата, приветлива зала с оригинални експонати на колите – победителки на „Формула-1“, на втория етаж има и чудесен ресторант-кафе. И не на последно място – тук има един малък, но толкова практичен – особено за туристи – кът за отмора, в който можеш да четеш вестници, да влезеш в интернет. Сядаш, отпускаш уморените си от ходене нозе, музиката е великолепна, разтваряш вестник… После се фотографираш с
шампионите на „Рено“ – Шумахер, Прост, Алонсо… Е, с техните фигури макети, но все пак… Просто служителите на прочутата фирма са направили всичко с много любов и усет към практичното и красивото.
„Шан-з-Елизе“ се намира между два от най-известните и обичани от парижани площада – „Шарл де Гол – Етоал“ и „Конкорд“. Когато се разхождате по булеварда, не може да не ви направи впечатление и потокът от коли, който сякаш потъва под земята – да, под авенюто има подземен гараж с хиляди места. Разбира се, по всяка вероятност ще се учудите как тогава дърветата по „Шан-з-Елизе“ продължават необезпокоявани своя живот. Е, въпрос на модерно строителство и на усет към красотата… „Шан-з-Елизе“ е уникална, та само си помислете какво е представлявало това място през 1777 г. – пасбища със стада от крави, а днес… Наистина е просто невероятно!
От оная епоха и сега има запазени големи пространства зеленина откъм страната на площад „Конкорд“, след кръговото движение авенюто всъщност представлява голяма просторна градина, която е приютила театри, музеи, големи ресторанти… В горната си част улицата е широка около 71 метра, а дължината й е повече от три километра. Една наистина напълно достатъчна за отморяваща разходка дължина, но ако ви е останала още малко енергия, можете да тръгнете към сърцето на Париж:

Катедралата „Нотр Дам дьо Пари“

Преди да стане звездата на прочутия роман на Виктор Юго и на един известен мюзикъл, който е обиколил света, катедралата е ревностен спътник в живота на народа на Париж през цялата му история от ХIII век досега. Построено на остров Сите, това културно средище е един чудесен архитектурен паметник. А ако имате възможност, не пропускайте да наблюдавате залеза над „Нотр Дам дьо Пари“ – това е невероятен момент. Да видите как нощта се спуска над катедралата, над нейните куполи… А там, отдолу, като че ли от приказките, да чувате шума на Сена… Това са фантастични, божествени мигове… Които сега са само ваши, лично ваши…
Посещението на „Нотр Дам дьо Пари“ се вписва в разходка, която ще ви заведе от един остров на Сена до друг, с малка спирка в Ботаническата градина и кратко отклонение през Латинския квартал. Катедралата „Парижката света Богородица“ е шедьовър на готическото изкуство и е свидетел на най-важните исторически събития, станали в Париж – коронясването на Наполеон през 1804 година, отбелязването на Освобождението през 1944 година, церемонията в памет на генерал Шарл де Гол през 1970 година…
Излизайки от „Нотр Дам“ и пресичайки „Пти пон“ на Сена, вие навлизате в

Латинския квартал

Той е създаден през 1257 година, развил се е като квартал на студентите и на големите школи. В него ще откриете много книжарници, различни художествени бутици и ресторанти, представящи кухни от цял свят. Една разходка в Латинския квартал ще ви даде възможност да се докоснете до оригинални средновековни паметници, до екзотични пазари, до прекрасни църкви. Островите Сен Луи и Сите със своята уникална атмосфера са също съвсем наблизо и ви канят да ги посетите… Латинският квартал всъщност се намира около

Сорбоната

Първият колеж на това световноизвестно средище на образованието е започнал своята дейност с преподаване на теология на 16 студенти. Днес в Сорбоната се учат десетки хиляди души в най-различни специалности – от филология до точни науки, инженерство, лингвистика, философия, литература, изучаване на различни цивилизации, дори и музикология… Един много специален маршрут, който препоръчвам и на дошлия за ден-два в Париж, е свързан с квартала на художниците

Монмартр

Това е „балконът“ на Париж. Но също така и едно от неговите исторически сърца. Мястото е идеално за разглеждане на многобройните фасади на града. След като посетите църквата „Сакре Кьор“ и площада на художниците „Тертр“, може да се изгубите в малките спокойни улички наоколо, където ще откриете някое бистро, за да пийнете чаша вино, или ще влезете в някой съвсем изненадващо открит от вас музей. В Монмартр можете да се движите освен пеш, което е за предпочитане, и с един минибус, който се нарича „Монмартрбус“ и който превозва по един милион пътници годишно по тесните улички наоколо – маршрутът му е между площад „Пигал“ и кметството на Осемнадесети район. Може също така да разгледате Монмартр или Хълма, както го наричат парижани, и като се качите на малките влакчета „Монмартр” трен“, които предлагат визити с информация на най-различни езици – техният маршрут е от площадчето пред църквата „Сакре Кьор“ до площад „Пигал“.

Всъщност не е толкова важно дали ще вървите пеш, дали ще ползвате автобуса или малкото влакче – важното е, попадайки на това благословено място, вие да видите възможно най-много от него и околностите му. „Пигал“ и „Сен Жорж“ са на един хвърлей разстояние, а от Монмартр до Батиньол ще бъдете привлечени от малките, типични квартали на Париж. Ще се докоснете до романтичния Париж, но също така и до Париж на камбанариите, което ще ви напомни за някогашните селца във Франция. Монмартр и околността му са може би едни от най-контрастиращите места. Тук ще видите тълпите от туристи, събрали се около „Сакре Кьор“, но в същото време ще видите и рояци от хора по терасите на околните кафенета; не можете да подминете и задръстените със стоки и купувачи базари, както и сексшоповете по „Пигал“ и най-великото кабаре в света – „Мулен Руж“. И навсякъде наоколо – хора и глъч…
Но достатъчно е просто да се отдалечите малко встрани от тези пространства, пълни с люде, за да се почувствате изцяло на друго място – в един много спокоен квартал, с невероятно тихи улички. И ще откриете малки симпатични музейчета, както и много малки театри, някои от които са известни, а други – почти непознати. И както вървите – свободно и без посока, – съвсем неочаквано ще откриете и площадчета, които ще ви омаят с атмосферата и красотата си.

* * *

„Париж – радостта от живота”
Автор: Димо Райков
312 страници + 16 цветни
Цена: 11,96лв онлайн
hermesbooks.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (3 votes cast)
„Париж - радостта от живота" от Димо Райков, 10.0 out of 10 based on 3 ratings

1 коментар

  1. Pingback: Парижкият шопинг апартамент на Marie-Sixtine – Pinks.bg - е-списанието

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>