„GAPS – синдром на храносмилателната система и психиката“

От  |  0 коментара

Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд гостува в София на 7 декември, за да представи своята книга „GAPS – синдром на храносмилателната система и психиката“. В нея са представени хранителните биохимични процеси и тяхната обвързаност с психиатричните и неврологичните разстройства и гастроентерологичнта функция. Авторката описва взаимовръзката между конкретни храносмилателни разстройства със състояния като шизофрения, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и редица други проблеми на детското развитие. Предложеният от д-р Кембъл-Макбрайд хранителен режим е разработен и изпитан лично от самата нея в борбата й с аутизма при едно от децата й. В книгата са разгледани подробно причините за стомашно-чревните проблеми при лица с аутизъм и други психични усложнения, както и се посочва начини за преодоляването им посредством спазването на стриктен хранителен режим. Предложени са стъпки за въвеждане в диетата, дадени са редица рецепти за вкусна и подобряваща здравето на стомашно-чревния тракт храна за тези пациенти.

ОТКЪС

Въведение

Тази книга беше създадена за период от три години, в който аз работех със стотици деца в моята клиника. Първоначално имах намерение да посветя книгата на аутизма, тъй като повечето от децата, които идваха при мене, действително бяха аутисти. Колкото повече деца срещах обаче, толкова повече се убеждавах, че се надига друга епидемия. Синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност, диспраксия, дислексия, различни поведенчески и когнитивни проблеми, алергии, астма, екзема – всички тези състояния са достигнали епидемични размери. Още повече – тези привидно нямащи връзка помежду си състояния се припокриват. В годините работа с деца в моята клиника почти не съм срещнала дете, което да проявява само едно от споменатите по-горе състояния. Всяко дете има 2, 3 или повече от тези здравословни проблеми едновременно. Например, едно дете проявява алергия, същевременно родителите описват няколко пристъпа на астма и екзема и след това започват да говорят за това, че детето им е изключително тромаво (диспраксия) и среща проблеми с ученето. Голяма част от алергичните и астматичните деца имат и различна степен на диспраксия и хиперактивност. Много от тях имат проблеми с концентрацията и вниманието, което се отразява на способността им да учат. Наблюдава се около 50% припокриване между дислексията и диспраксията и между 30 и 50% припокриване между синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност и дислексията. Децата, страдащи от тежка екзема в ранна детска възраст, много често развиват признаци на аутизъм на по-късен етап от живота си. Аутизмът и синдромът на дефицит на вниманието с хиперактивност се припокриват с всяко от споменатите по-горе състояния. Освен че са хиперактивни, повечето деца с аутизъм страдат от тежки алергии, астма, екзема, диспраксия и дислексия.

Както виждаме, модерната медицина е създала тези отделни диагностични рамки, за да впише децата ни в тях. Модерното дете обаче не се вписва в нито една, модерното дете се вписва в доста по-широка рамка.

Защо тези състояния са свързани помежду си? Кой е този изначален проблем у децата ни, който ги прави податливи на астма, екзема, алергии, диспраксия, дислексия, поведенчески проблеми, синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност и аутизъм в различни комбинации, и който ние пропускаме? Защо, когато станат тийнейджъри, много от тези деца започват да злоупотребяват с упойващи вещества?

Защо много от тези деца получават диагнози като шизофрения, депресия, биполярно разстройство и други психични и психиатрични проблеми, когато пораснат?

За да отговорим на всички тези въпроси, трябва да разгледаме един фактор, обединяващ всички подобни пациенти в клинично отношение. Факторът е състоянието на храносмилателната им система. Досега не съм срещала дете с аутизъм, синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност, екзема, алергии, диспраксия или дислексия, което да няма храносмилателни смущения. В много случаи смущенията са толкова сериозни, че родителите започват първо да говорят за тях. В някои случаи родителите може и да не споменат храносмилателната система на детето си, но ако им задаваш преки въпроси, те започват да описват плеяда от храносмилателни проблеми. Какво общо имат храносмилателните смущения с аутизма, хиперактивността, неспособността за учене и проблемите с поведението и настроението? Според съвременните изследвания и клиничен опит – много! Всъщност, изглежда, че ключът към умственото развитие на детето е в неговата храносмилателна система. Източникът на проблема, който може да се прояви при различните деца в разнородна комбинация от симптоми, се корени в храносмилателната система! Вместо да се опитваме да впишем дете с тенденция към аутизъм, астма, екзема и хиперактивност или едно дете с диспраксия, дислексия и алергии в конкретна диагностична рамка, трябва да назовем заболяването, което е източник на проблемите, криещо се в храносмилателната система и проявяващо се като всякаква комбинация от изброените по-горе симптоми.

Предлагам следното наименование: синдром на храносмилателната система и психиката (GAPS – Gut and Psychology Syndrome). Децата с този синдром често попадат в празното пространство – празното пространство на медицинските ни познания. В резултат на това те не получават подходящо лечение. В следващите глави ще обсъдим подробно какво означава GAPS, как се развива и как се лекува.

Наред с когнитивните затруднения в детството – аутизъм, синдром на дефицит на вниманието със или без хиперактивност, дислексия, диспраксия и различни поведенчески и когнитивни проблеми – има и друга група състояния, попадащи в GAPS. Тези състояния са шизофрения, депресия, хранителни разстройства, маниакална депресия или биполярно разстройство и обсесивно -компулсивно разстройство. Бащата на модерната психиатрия – френският психиатър Филип Пинел ( 1745–1828 ) – след като е работил с пациенти с умствени заболявания в продължение на години, заключава през 1807:

„Първоизточникът на психичните заболявания се намира в областта на стомаха и червата“. И все пак, последното нещо, на което един модерен психиатър би обърнал внимание, е храносмилателната система на пациента! Ние ще обсъдим научните и клиничните данни, потвърждаващи връзката между храносмилателната система и мозъка при пациентите с шизофрения.

В обхвата на тази книга не попада разглеждането на други психиатрични заболявания. Надяваме се, че бъдещите клинични наблюдения и изследвания ще покажат колко от тези заболявания се дължат на този синдром. Тук ние ще се съсредоточим върху състоянията, които се диагностицират с термините аутистично разстройство, синдром на дефицит на вниманието със и без хиперактивност, дислексия, диспраксия и шизофрения. Книгата може да е от полза и за пациенти, диагностицирани с алергии, включително астма и екзема.

ПЪРВА ЧАСТ

Какво се случва?

1. „Всички болести започват в храносмилателната система“

Хипократ
460-370 г.пр.н.е.

Децата и възрастните със синдром на храносмилателната система и психиката имат храносмилателни проблеми, понякога в тежка форма. Всички симптоми, като колики, подуване на корема, газове, диария, запек, липса на апетит и недохранване, са до някаква степен типичен елемент от аутизма, шизофренията и други състояния, свързани с GAPS. Често лекарите обясняват тези симптоми със „странните“ хранителни навици на пациентите и не са склонни да ги изследват.

Както при възрастните, така и при децата с GAPS, в повечето случаи храносмилателните проблеми започват в периода на отбиване на кърмачето или в периода, в който майчината кърма се заменя с адаптирано мляко и се въвеждат други храни. В много случаи родителите ясно си спомнят, че диарията или запекът са започнали през втората година, но като се замислят, се сещат за това, че детето им също така е имало колики, повръщане (рефлукс) или други симптоми през първата си година. В случаите на GAPS при възрастни е важно да се разговаря с родителите на пациента (ако е възможно), за да се събере подробна медицинска информация от раждането. Когато един възрастен не е имал проблеми с храносмилането в детството, тези проблеми започват в по-късна възраст вследствие на определено събитие, което е увредило здравето му.

През втората година от живота много деца с GAPS стават капризни по отношение на храната, отказват много неща и ограничават начина си на хранене до няколко храни, обикнове- но съдържащи нишесте и захар – зърнени закуски, хрупкави закуски, чипс, пуканки, торти, бисквити, сладки, банани, хляб, ориз, подсладени кисели млека. Повечето от тези деца отказват да ядат зеленчуци, плодове (освен банани), меса, риба и яйца. Около 60–70% от децата с аутизъм, които съм срещала  клиниката си, са на изключително ограничена диета, понякога състояща се само от две или три неща. Много рядко се среща дете с аутистично разстройство да не е капризно към храната си. Другите деца със синдрома може да не са толкова крайни, колкото децата аутисти, но повечето от тях ограничават диетата си по същия характерен начин.

Освен това е много рядко родителите на децата с GAPS да описват процеса на изхождане на детето като нормален. При децата с аутизъм картината е доста поразителна. Често има редуване на диария и запек, а в много случаи несмляната храна е видима в изпражненията на детето. Често пъти акото има изключително силна и неприятна миризма, а понякога е толкова течно и пенесто, че детето не може да го задържи. Нерядко акото е много кисело и изгаря кожата на слабините. В много случаи то има блед мръснобял цвят и се носи на повърхността на водата, което показва, че детето не може да храносмила мазнините. Често детето е с толкова тежък запек, че не ходи по голяма нужда в продължение на пет до седем дни, в резултат на което то се изхожда обилно и с болка. Тези преживявания създават у децата страх от ходенето по голяма нужда и те започват да се стискат, колкото могат да издържат, което влошава нещата още повече. В някои случаи родителите не забелязват нищо притеснително в изхождането, но когато ги попитат, споделят, че детето им е имало газове и подуване на корема. В много от тези случаи детето се събужда нощем с писъци, а родителите не знаят какъв е проблемът. Когато излишните газове се освободят или просто се преместят на друго място в корема, болката изчезва и детето се успокоява.

При аутистите всички тези симптоми безспорно причиняват голям дискомфорт и болка на децата. За съжаление обаче, поради неумението си да общуват повечето деца с аутизъм не могат да споделят проблемите с родителите си и затова изразяват чувствата си по други начини – самонавиват се, самоунищожават се, избухват внезапно, отказват да се хранят и т.н. Много деца заемат странни стойки и позиции, за да облекчат дискомфорта в корема си, като обикновено притискат коремите си в твърдите части на мебелите. Деца с други състояния, обусловени от GAPS, които нямат проблеми с общуването, често се оплакват от болки в корема и от гадене.

В повечето случаи тези деца не са изследвани и преглеждани от гастроентеролози. В няколкото документирани и публикувани случая на изследвани деца аутисти рентгеновите снимки почти при всеки пациент показват състояние, наречено „компресиране на изпражненията със синдром на преливане“. Какво означава това? Означава, че големи количества стари и пресовани изпражнения буквално са залепени за стените на храносмилателния тракт, където те могат да останат няколко месеца, превръщайки се в плодородна гниеща среда за всякакви паразити, бактерии, гъби и вируси, които растат и се размножават, постоянно отделяйки множество токсични вещества, абсорбирани от кръвоносната система на детето. При тези условия храната, която детето изяжда, се провира по тесен канал между тези пресовани фекални маси. Така всяко изпражнение, което детето изходи, е колкото коремът да не прелее, но всъщност храносмилателният тракт не се изпразва изцяло, откъдето произлиза наименованието на това състояние „компресиране на изпражненията със синдром на преливане“.

Допреди няколко години практически липсваха изследвания в тази област с изключение на няколко анекдотични доклада в медицинската литература за синдрома на преливане при децата с аутизъм. През 1998 д-р Андрю Уейкфилд, консултант- специалист по гастроентерология в Роял Фрий Хоспитал в Лондон, и неговият екип публикуват свое проучване, водещо до предположението, че съществува връзка между хроничните възпалителни заболявания на корема и аутизма. Те са правили ендоскопии и биопсии на група деца с аутизъм, които са изпратени при тях с гастроентерологични симптоми. Ендоскопията е процедура, при която в храносмилателния тракт се вкарва специална тръбичка и чрез нея специалистът може да проследява какво се случва там. По време на извършването на ендоскопията посредством специален инструмент може да се вземе проба от стената на храносмилателния тракт, която след това се изследва микроскопски. Това се нарича вземане на биопсия.

В резултат на изследването д-р Уейкфилд и екипът му установяват състоянието на корема при тези деца, което те наричат хиперплазия на илеума и лимфните възли и неспецифичен колит. Да видим какво означава това.

Нека първо да разгледаме понятието хиперплазия на илеума и лимфните възли. „Илеум“ са последните три пети от тънките черва. Илеумът е дълъг приблизително 3.5 метра при възрастните и краят му е свързан с червата. Основната функция на тънките черва най-общо е да абсорбират храната. В илеума обаче протича малка част от абсорбацията. Стените на тази част от тънките черва са покрити с голям брой лимфни възли, наричани плаки на Пайер и представляващи малки кръгли структури с бобена форма с размери от 1 до 25 мм. Тези лимфни възли са много важна част от имунната ни система. Известни са ни две основни функции, които те изпълняват.

1. Първата им функция е да филтрират лимфата (тъканната течност), идваща от илеума, и да я пречистват от бактериите, вирусите, гъбичките, мъртвите клетки (в това число раковите) и различните токсини. Плаките на Пайер са подходящо място да видим какви конкретни инфекциозни причинители могат да се промъкнат в тънките черва, защото лимфните възли са като затвор за тези вируси, бактерии, мъртви клетки и гъбички – ако не могат да ги разрушат, те ги задържат под стража. И така, когато гастроентеролозите правят ендоскопии, винаги се стремят да вземат проба от тези лимфни възли, за да ги разгледат под микроскоп. Именно това направил и екипът на д-р Уейкфилд.

2. Втората функция на лимфните възли е произвеждането на лимфоцити – голяма група клетки в имунната система, чиято основна функция е да се бори с инфекциите. Всъщност самите лимфни възли се състоят най-вече от лимфоцити и някои други видове клетки. И така, когато лимфните възли са атакувани от инфекция, те започват да произвеждат много лимфоцити, за да се справят с нея, вследствие на това се уголемяват и възпаляват, понякога болезнено. Това подуване на лимфните възли се нарича хиперплазия на лимфните възли и точно това открива д-р Уейкфилд в илеума при децата с аутизъм.

Тъй като много от децата, участвали в проучването, са развили синдроми на аутизъм след ваксина против морбили, заушка и рубеола, д-р Уейкфилд разсъждава в тази насока в опитите си да установи каква конкретна инфекция може да е причинила уголемяването на лимфните възли. Предполагайки, че това може да е вирусът на морбили, той поканва в изследването си известния вирусолог д-р Джон О’Леари, професор по патология от Дъблин. Както може да се предположи, д-р О’Леари открива същия вирус на морбили, използван във ваксината, в лимфните възли на илеума при децата с аутизъм. Този конкретен аспект на изследването на д-р Уейкфилд, отнасящ се до вируса на морбили и ваксината против морбили, заушка и рубеола, предизвика много противоречия и срещна яростна съпротива от страна на правителството и медицинските институции, което отклонява вниманието от основния проблем. Основният проблем е – децата с аутизъм имат уголемени и възпалени лимфни възли в стените на храносмилателния си тракт, което е ясен знак, че организмът им се бори с протичаща там инфекция.

Да се спрем на втората част от наименованието на състоянието, което д-р Уейкфилд описва при изследваната група деца аутисти, а именно неспецифичен колит. Терминът „колит“ означава възпаление на дебелото черво. По време на ендоскопиите д-р Уейкфилд и екипът му установяват различни стадии на хронично възпаление на храносмилателните органи при тези деца, ерозии на лигавицата на дебелото и тънките черва, абсцеси, пълни с гной, язви и много компресирани изпражнения. В някои случаи това възпаление приличало на колит, причинен от язва, в други – на болест на Крон, а в някои отношения било уникално за тези деца аутисти. По тази причина колитът е наречен неспецифичен, тъй като не може да се причисли към никоя от вече съществуващите диагнози. Екипът на д-р Уейкфилд го нарича АУТИ СТИЧЕН ЕНТЕРОКОЛИТ. Терминът все още не е приет в официалния медицински речник, но той е много уместен за лекарите, работещи с деца с аутизъм.

Констатациите на д-р Андрю Уейкфилд и членовете на неговия екип, които са наблюдавали стотици деца с аутизъм, бяха независимо потвърдени от няколко други изследователи по света (Buie и сътр., Uhlmann и сътр., Furlano и сътр., Morris и сътр.). Освен публикуваните изследвания има и много практикуващи лекари по света, чиито клинични наблюдения подкрепят факта, че децата с аутизъм имат храносмилателно разстройство, чиято сериозност е различна при отделните пациенти. Въз основа на собствения си клиничен опит мога категорично да се присъединя към тях – всъщност все още не съм срещала дете с аутизъм, което да няма храносмилателни проблеми.

Досега говорихме най-вече за аутизма. А какво да кажем за останалите пациенти с GAPS? Има множество изследвания, установяващи връзка между шизофренията и храносмилателни смущения, наподобяващи болест на червата. К. Доан, Р. Кейд, К. Рейчълт, А. Хофер, К. Пфайфер и други лекари и учени, излагащи хипотезата за връзката между храносмилателната система и мозъка при шизофренията, я подкрепят с много сериозни научни констатации, които ще обсъдим подробно в следващите глави. Клиничният опит показва, че повечето пациенти с шизофрения страдат от храносмилателни проблеми. Често пъти тези проблеми започват в ранното детство.

Относно другите състояния, произтичащи от GAPS – синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, дислексия, диспраксия, астма, алергия, екзема и други, е публикувана доста по-малко научна информация, в сравнение с аутизма и шизофренията. И все пак според клиничните наблюдения почти всички деца и възрастни с GAPS имат храносмилателни проблеми в различна степен. Много пациенти имат типичните симптоми на раздразнен стомах – стомашни болки, подуване, смущения в изхождането и газове. Малък процент пациенти са без проблеми с изхождането, но страдат от недохранване, рефлукс, „пробождания в сърцето“, болки в стомаха и газове. При децата с GAPS в повечето случаи диетата е ограничена по типичния за пациентите с GAPS начин – предпочитат се обработени въглехидрати и се изключват всички останали храни. Много от възрастните със синдрома имат подобно капризно отношение към храната. Имала съм пациенти, които не се оплакват от никакви конкретни храносмилателни проблеми. Въпреки това, след като се подложат на програмата за лечение на GAPS, те се подобряват драстично.

Въпросът е: защо храносмилателните системи на децата и възрастните с GAPS са в това състояние? Какво е общото с умственото им състояние? За да разберем това, трябва да разгледаме някои много важни основни аспекти на човешката храносмилателна система.

* * *

 „GAPS – синдром на храносмилателната система и психиката“
Автор: Д-р Наташа Кембъл-Макбрайд

504 страници
Цена: 20лв/18лв онлайн
kibea.net

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (8 votes cast)
„GAPS - синдром на храносмилателната система и психиката“, 10.0 out of 10 based on 8 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>