Уикенд четиво: „160 години на Wall Street” от Георги Вуков

От  |  0 коментара

160 години на Wall Street“ е сборник с истории на българи, достигнали до високите етажи на световните финанси в Европа, САЩ, Азия и Австралия. Книгата разкрива техния опит, преживявания и път към успеха. Всички тези 10 души, взети заедно, притежават 160 години опит на Wall Street, който е изпълнен с много успехи, но и с редица грешки и провали. Целта на книгата е да разкрие какво се случва в света на инвестициите и да покаже колко труд и постоянство се изисква, за да достигне човек до него. Авторът Георги Вуков работи в областта на инвестиционното банкиране и инвестиционните консултации в България, Чехия и Румъния, а от 2014 година започва работа в инвестиционен фонд в Лондон.

ВЪВЕДЕНИЕ

В представите на мнозина Уол Стрийт е митично място, където си дават среща амбицията, знанията и печелившите стратегии. To привлича неудържимо търсачите на силни усещания и печалби. Сред тях са и немалко българи. В тази книга Георги Вуков решава да ни запознае с част от тях, за да покаже, че дори и хора от малка страна като България могат да бъдат успешни във финансовия свят.

Но откъде започва всичко. През ХVІІ в. жителите на американското селище Ню Амстердам изграждат четириметрова стена, за да се предпазят от нападенията на местни индиански племена. На улицата, на която е изградена стената, след близо век и половина се създава Нюйоркската фондова борса. С времето „Улицата на стената“ се превръща в символ на динамичния, изпълнен с адреналин, жажда за пари и себедоказване финансов свят. Така повече от век Уол Стрийт е притегателна сила за много млади хора. Но малцина са тези, които успяват да минат от другата страна на „стената“. Книгата „160 години на Уол Стрийт“ ни показва съдбата на именно такива българи. В своите разкази те разбулват митове, разкриват един по-различен Уол Стрийт и показват истинското му лице. Неочаквано реалността се оказва по-интересна от клишето. Животът на Уол Стрийт е много по-шарен и многообразен от наложената представа за него.

Когато Георги Вуков ми сподели идеята си да напише подобна книга, в мен се породи силно любопитство да разбера какъв е българският опит от другата страна на „стената“, какво съчетание между качества, работа и късмет са нужни, за да се изгради кариера на капиталовите пазари. Георги Вуков също е избрал това професионално поприще и емоциите на участниците в тази книга са му много близки. Това му помага да ги накара да бъдат много искрени за трудностите, колебанията, грешките и поуките, които са срещнали в този силно конкурентен свят. Разказите им са много човечни и същевременно пълни с интересни подробности от работата на Федералния резерв, на инвестиционни банки от ранга на Goldman Sachs и на големи институционални инвеститори – като Австралийския пенсионен фонд, управляващ активи за близо 30 милиарда австралийски долара. Героите в тази книга споделят интересни стратегии за търговия, най-успешните и най-губещите си сделки. Разказите им разкриват как се работи на различни места по света – Ню Йорк, Лондон, Москва, София – и ни отвеждат в различни периоди от развитието на капиталовите пазари. Читателят ще открие истории от времето на присъствената търговия до компютърните алгоритми.

В първата си книга Георги Вуков ни показа какъв е „Пътят към Харвард“, в тази ни разкрива панорамен път до Уол Стрийт.

Таня Кръстева,

Автор „Българският борсов свят: от първо лице“

Продуцент „Пазарите“, автор/водещ INVEST BOOK в телевизия „Bulgaria On Air“

 

ВАСКО РУМЧЕВ

„Търговията на пазарите е съревнование,
не по-различно от професионалния спорт.
Печели този, който е готов да жертва
най-много, но и който успява да игнорира
егото и емоциите си и да мисли трезво.“

Въведение

Историята на Васко Румчев е невероятна заради всичките му спортни и професионални постижения, както и поради факта, че той е едва на 25 години. Васко е пример за това, че добрите резултати се постигат с голяма упоритост, целеустременост и постоянно желание за победа. Борбеността е онова качество, което му е помогнало да се състезава успешно едновременно в сферата на математиката, баскетбола и търговията. Васко Румчев е имал късмета да срещне едни от най-известните и влиятелни трейдъри в света, от които се е вдъхновил и научил много за пазарите и участниците в тях. За да подобри професионалните си умения, той е работил неуморно, съчетавайки занятията в университета, тренировките и почасовата работа. Първоначалната му среща с търговията на валути бързо се превръща в „любов от пръв поглед“. Тя е нагледен пример за това как човек разбира какво е професионалното му призвание, сблъсквайки се с него за първи път. Повечето професии отнемат време и усилия, Васко е имал щастието да открие много отрано своята страст и да прекара тези първи години от кариерата си, работейки по 14 часа на ден, докато повечето му състуденти са се фокусирали върху оценките от настоящия семестър, партитата и забавленията. Лишенията помагат на Васко да получи голяма преднина пред връстниците си, както и пред хората с доста повече години професионален опит от него. Най-забележителното е, че той не мисли за часовете, прекарани в следене на пазарите на три континента, като загуба на време, защото обича да търгува и работата му доставя удоволствие. В разказа си Васко поставя голям акцент както върху конкурентната природа на пазарите, така и на психологическия профил на трейдъра. Той мисли за търговията като за изкуство, а изкуството започва в мозъка на твореца. Ето защо за него е толкова важно да бъде винаги честен със себе си, да преценява своите силни и слаби страни, да признава грешките си и да се учи от тях, както и да вижда света с възможно най-отворено съзнание. Философията му за живота не свършва само с работата. Неговите три „стълба“ на щастието са търговията, семейството и приятелите и здравето. Затова той съзнателно разпределя времето и усилията си, опитвайки се да постигне хармония между тях.

РАЗКАЗЪТ НА ВАСКО

Роден съм в България към края на комунизма и от родителите си знам, че това е било трудно време, в което на много хора им се е налагало да живеят с малко. Баща ми, който е математик, винаги е пътувал доста. След моето раждане той е прекарвал много време в Лондон, Западна Европа и Австралия, където и ние се преместихме, когато бях само на 5 години, през 1994 г. Израстнах и получих образованието си в Австралия и учих там. По това време се занимавах много активно със състезателни спортове и в частност с баскетбол. Спомням си, че нашият отбор беше спечелил републиканското първенство за възраст под 14 години. Когато ме приеха в една от престижните пансионни гимназии, ми се наложи да спра с баскетбола за няколко години. Училището беше много далеч от моята къща и ми отнемаше час и половина във всяка посока, за да стигна дотам. През първите няколко години от обучението си се фокусирах върху няколко предмета, които ми вървяха, и най-вече върху математиката. Бях ходил на държавни и международни състезания, а освен това държах да поддържам добри резултати в училище.

По това време срещнах един от най-влиятелните хора в моя живот – треньор по баскетбол в клуб извън гимназията. Името му е Дарън и аз все още поддържам връзка с него, защото ме научи как да работя здраво – едно качество, което ми е помогнало много в живота досега. Самият той понякога тренираше по два, три, дори четири часа на ден. Дарън видя, че съм много независим и ми помогна да разбера докъде мога да стигна в баскетбола чрез работа и постоянство. Върна любовта ми към спорта и от момента, в който го срещнах, аз фокусирах своята енергия върху това да бъда много добър атлет. Поставих си високи цели, които всички около мен считаха за невъзможни. В продължение на много време и с доста работа от моя страна, аз успях да постигна отлични резултати. Исках да участвам в силен университетски отбор и за тази цел трябваше да ме приемат в добро учебно заведение. Дългосрочната ми мечта беше да бъда състезател по баскетбол в САЩ. Приеха ме в няколко университета. Там обаче не ми беше предложена достатъчна стипендия и по тази причина кандидатствах и се записах в института в Мелбърн с пълна стипендия. Така започнах образованието си по инженерни науки и финанси. Когато бях студент в Мелбърн, работех на няколко места, за да помагам на родителите си с разходите по образованието ми. По същото време обаче не бях особено фокусиран върху ученето. За известно време прекъснах и дори мислех да променям специалността си. Играех баскетбол по 6–7 часа на ден и нямах много време и енергия за учене. Ето защо започнах да се занимавам само с финанси, което беше малко по-лесно от двойната степен, която бях започнал. По това време играех полупрофесионално за Melbourne Tigers и ако бях продължил там, сигурно щях да съм в Австралийската професионална лига, еквивалента на NBA в Австралия.

Трябваше да направя избора дали да се занимавам професионално с баскетбол и да загърбя образованието, или да се фокусирам върху ученето, а спортът да остане на втори план. Така реших да спра с баскетбола и да съсредоточа усилията си върху заниманията в университета. Лятото на 2007–2008 г. реших да си намеря вечерна работа, за да си изкарвам джобни пари и да си платя разходите, които стипендията ми не покриваше. Тогава открих търговията с валути и така започна кариерата ми в трейдинга. В Австралия е вечер, когато пазарите в Англия и САЩ са активни, и това ми позволяваше да търгувам през нощта и да уча през деня. Поставих си за цел да разгадая пазарите, използвайки познанията си по математика, така че да правя пари не заради късмета, а заради уменията си.

Започнах да чета и попаднах на книгата на John Murphy „Technical Analysis of Financial Markets“. Използвах спестяванията си от няколко хиляди долара, включително от един малък бизнес за графичен дизайн, с който се занимавах като по-малък. Вкарах половината от тях в сметка за търгуване и започнах. Помня как една вечер бях заложил всичко на GBP/USD33 точно преди данните за заетостта и когато разбрах, че съм удвоил парите си, се обадих на майка ми в 1 часа сутринта и крещях от радост в телефона. Това беше в петък и същия уикенд поканих няколко мои приятели и се забавлявахме по заведенията. Следващите няколко седмици загубих всичките си пари в сметката. Не бях свикнал да губя и в този момент се почувствах смазан. Продължих да чета и започнах да търгувам с остатъка от спестяванията си. Трябваха ми само няколко дни, за да ги загубя. След това се върнах в апартамента си и просто плаках с часове. Още помня тези моменти, но това беше голям урок за мен. Казах си, че ако продължа да уча, ще мога да разбера как се правят пари на пазарите. Тогава започнах да чета всичко, което ми попадаше за Elliot Wave Theory. Знаех много неща наизуст от учебника. След около година получих студентски заем, който трябваше да използвам за разходите си, но започнах да търгувам с него и този път се справих много добре. През 2009 г. отново заложих на GBP/USD и когато натрупах малко повече капитал, се захванах с фючърси на петрола и S&P50034. Тогава изтеглих част от парите, след като бях направил 500–600% за около три месеца. Остатъка обаче загубих, защото нямаше възможности в пазара.

С времето се научих, че ако не си постоянно подготвен, пазарът те побеждава. Но ако си мотивиран постоянно да побеждаваш и готов да платиш, нещата се получават. В случая цената се изразява в енергията, времето и усилията, които влагаш. Стига да знам, че работейки много здраво, няма да навредя на някой друг, аз винаги съм готов да го правя, за да побеждавам. Важно е, разбира се, човек да попадне в добра среда. Аз не съм много добър в нетуъркинга, но осъзнах, че моето подобрение в трейдинга беше експоненциално, когато се срещнах с наистина добрите трейдъри. И сам се учех, но скоростта, с която натрупвах опит около тях, беше много по-висока. Когато си обграден от хора, които са добри в професията си и се занимават с нея дълго време, ти проследяваш пътя към успеха и разбираш какъв можеш да бъдеш, ако го извървиш. През 2010 г. започна последният ми семестър в университета и никой не мислеше, че ще се справям добре, след като завърша, защото оценките ми по време на следването не бяха добри. През последните 2 години често прекарвах по 14 часа на ден в търговия и умът ми беше абсолютно отдаден на това. Мислех си, че ако мога да бъда успешен трейдър, ще съм щастлив, а за това не е задължително да имаш диплома от университет. Предполагах, че ако просто изключа всичко друго и се занимавам само с трейдинг, мога да бъда много добър в това и не виждах смисъла от всичко останало. Същевременно никой не вярваше в търговията ми и понеже не получавах добри оценки, всички си мислеха, че няма да мога да си намеря добра работа. През февруари 2010 г. по един или друг начин бях на интервю в Tudor Investment Corporation, и по-точно в техния хедж фонд в САЩ. Тогава се срещнах с директора им, което си беше доста запомнящо се преживяване. От компанията ме харесаха и когато завърших университета, отидох в САЩ и започнах да работя в централния офис на Tudor в Гренич, Кънектикът. Само след около 3 месеца и половина спрях да работя там, защото в края на 2010 г. ми се случиха тежки за мен неща и трябваше да се прибера в Австралия. Планът ми беше да се върна обратно в Ню Йорк след 3–4 седмици, но имах лични проблеми и се наложи да остана за по-дълго. Сега търгувам фючърси и Форекс от Манхатън с частни капитали, но имам гъвкавостта да бъде където поискам по света. Нямам любими инструменти, но ако търгувам краткосрочно, предпочитам да го правя с петрол. Ако работя с Форекс, обичам австралийския и американския долар. Търгувам Форекс и индекси на базата на сентимента, който виждам в пазара. Понякога купувам фючърси на NASDAQ35, а продавам фючърси на S&P, друг път купувам S&P и продавам долари. Като цяло търгувам Форекс, фючърси на стоки, облигации, спредове на стоки, индекси на акции. Иска ми се един ден да работя с активи от целия свят, но в момента се ограничавам до САЩ, някои европейски и азиатски страни. Въпреки че наблюдавам всичко, търгувам само активи, в които мисля, че имам предимство. Стилът може да се обобщи като глобално макро с ограничение до най-ликвидните активи.

Мисля за управлението на риска, като винаги пресмятам какъв процент от цялото ми портфолио е всяка позиция. Когато започвам да работя, първо определям къде е моят стоп лос и така знам каква е максималната сума, която мога да загубя. Ако искам да рискувам 30 пипса36 в AUD/USD37 и мога да загубя най-много 1.5% от моята сметка, ще заема такава позиция, че тези 30 пипса потенциална загуба да бъдат максимум 1.5% от моята сметка. Иска ми се да можех да търгувам за 3 месеца напред, но аз просто не виждам трендове, които да продължават толкова дълго. Тези, в които съм вярвал през последните 12 месеца, се оказаха твърде къси. Виждам сред тях и потенциални такива от късата страна, но и там е трудно. В момента сделките ми са с продължителност от 3–5 дни, а понякога затварям позиции и в рамките на деня. Ако центът удари стоп лос поръчката ми, това става най-късно след час-два. Но ако това не се случи, целта ми е да започна една позиция като трейд в рамките на работния ден и да я запазя за следващия. Прекарвам повече от 80% от времето си в четене на доклади на инвестиционните банки с най-добрите екипи по рисърч. Вече дори имам конкретни анализатори, които харесвам в различните банки, и обръщам специално внимание на техните доклади. Например J. P. Morgan има много добър екип по проучванията в сферата на енергетиката, Macro Advisors (www.macroadvisors.com) публикуват някои доста интересни материали за американската икономика, а SocieteGenerale – за глобалните стратегии.

Въпреки че отделям толкова време на доклади, аз не ги чета, за да заимствам идеи за сделки от тях. Така аз получавам информация какво се случва в икономиката, какво мислят хората и какво е настроението на пазара. Идеите ми за отделни трейдове обаче идват от графиките, които разглеждам. За целта използвам Elliot Wave Theory, два стохастични осцилатора38, Moving average индикатори и други класически такива от книгата Technical Analysis of Stock Trends – Robert D. Edwards, John Magee и W. H. C. Bassetti. Също така ползвам числата на Фибоначи и теорията на циклите, както и пропорции като цена/време. Най-добрите ми сделки досега са се случвали в момент, когато фундаментът и техническите показатели ми показват едно и също. В най-добрия случай аз ще съм развил определена теория и ще наблюдавам пазара до момента, в който другите започват да взимат инвестиционни решения на базата на това, което аз вече знам. По този начин аз съм изпреварил пазара, но в същото време следвам импулса му. Това потвърждава мотото, че в трейдинга правилното време за влизане и излизане е от най-голяма важност. Една от най-добрите ми сделки досега беше миналата година в Лондон на път към Австралия, когато мислех, че пазарите ще паднат много. Имах големи позиции в медта и S&P500 и ми оставаха 3 часа до полета ми, а заради него щях да пропусна голяма част от търговията в САЩ, Азия и след това сутрешната сесия в Лондон. Полетът беше много дълъг и имах съмнения дали да оставя позицията отворена, защото тя вървеше срещу мен, но все пак го направих. След полета разбрах, че съм спечелил повече пари отколкото през цялата година до този момент. Това е интересното на пазарите – не е нужно да си винаги в пазара, за да правиш пари. Щом веднъж си развил една добра идея, тя може да прави пари за теб. Откъм загуби не мисля, че има конкретна сделка, която мога да определя като много лоша, но често съм претърпявал големи поражения, опитвайки се да застана срещу някоя централна банка. В случая пробвах да бъда къс на преобладаващата тенденция, предизвикана от третата вълна на количествени улеснения на Федералния резерв. Този тип сделки ме научиха да бъда гъвкав и пъргав и да очаквам обрат във всеки момент. Мисля, че е много важно човек да изгради свои навици и да ги следва. Например за мен е от съществено значение да имам будно съзнание и да мога обективно да преценявам ситуациите, в които участвам. За тази цел практикувам йога по два пъти в седмицата.

В началото ми беше много трудно, защото мислех, че мога да прекарвам това време в по-продуктивни начинания като вдигане на тежести или бягане. С течение на времето обаче осъзнах, че йогата е изключително полезно занимание за един трейдър, тъй като те учи на спокойствие и контрол над съзнанието и мислите ти. Опитвам се и да бягам, но отскоро развих едно суеверие, че който бяга, губи пари, и затова в последно време не го правя толкова често. Освен това вдигам тежести по 3–4 пъти на седмица. В един перфектен работен ден аз се събуждам много рано и целта ми във всеки един момент е да правя това, за което знам, че трябва да бъде направено. Ако усещам, че режимът ми е такъв, какъвто искам, ако спя добре, ако се храня добре, ако мисля за правилните неща, аз съм доволен. В перфектния си работен ден ми се иска да има много волатилност, но невинаги се случва. Като цяло това, което ме прави щастлив, е, че правя точното нещо в точния момент. По принцип се събуждам около 5:30 сутринта, преглеждам какво се случва в Лондон и решавам как да структурирам деня си. Виждам живота си като низ от приоритети, които са семейство, търговия и здраве. В зависимост от това кой приоритет ми е важен в момента, аз си пренареждам деня така, че да мога да съм най-полезен там, където трябва да съм. В повечето случаи по-голямата част от ежедневието ми е заета от пазарите. Може би звучи като много работа, но за мен това е голямо удоволствие и ако не беше така, нямаше да го правя. Не мисля, че това ще ми омръзне. Вероятно няма да търгувам толкова много, когато съм на 60 например, но засега не искам да променям нищо.

За съжаление, многото работа невинаги означава много пари в търговията. В някои професии, като например в правото, има права пропорционалност на времето, прекарано в работа, и съответно възнаграждението. В по-креативните професии, за каквато смятам търговията, не мисля, че тази закономерност важи. За мен е важно да работя много и да се забавлявам добре – work hard, play hard. Освен това смятам, че човек трябва да е благодарен за това, което има, и да се опитва да помага на другите. Все още нямам толкова пари и не мога да дарявам големи суми, но мисля, че ако някой има желание да окаже помощ, той ще го направи, както с 10 милиарда долара, така и с 10 долара. В крайна сметка е важно човек да влага не само парите, но и времето си, когато се занимава с благотворителна дейност. За мен най-важното в търговията е, че тя е едно постоянно предизвикателство за победа. Желанието да побеждавам ме промени като човек, накара ме да подобрявам себе си всеки ден, така че да мога да посрещна предизвикателствата на пазарите. Емоциите ми и начинът, по който мисля, са много различни заради професията, която съм избрал. Винаги съм имал отворено съзнание, но търговията ми помогна да бъда крайно честен със себе си и да не бъда обвързан само с една перспектива. Като всеки човек, имам слабости, но не мисля, че има такива, които не могат да бъдат превъзмогнати с времето и с помощта на усилията ми.

Моята философия е, че винаги мога да бъда по-добър в това, с което се занимавам, и ако виждам, че това не се случва, няма смисъл да продължавам. От професионална гледна точка все още усещам негативните емоции след всяка по-голяма загуба. В такива моменти ми помага желанието да печеля и да достигам пълния си потенциал. Това се отнася не само за трейдинга, но и за спорта, и всяка друга състезателна дисциплина. Всеки си има музика, филми и други средства за мотивация. За мен най-важна е вътрешната нагласа, която идва от желанието ми постоянно да побеждавам. Правил съм много грешки в живота си в сравнение с други хора на моята възраст, но не обичам да съжалявам за нещата. Открил съм обаче, че ако човек е готов да признае слабостите си, те могат да го научат на много. В спорта например основната ми мотивация беше да докажа на другите, че мога да бъда успешен, а това може би не е най-добрата стратегия. В момента мисля, че съм много по-отворен към своите грешки и недостатъци и това ми помага в търговията. Научих се, че мога да контролирам себе си, но не и събитията около мен. Провалите са ме направили по-силен и това ми е помогнало да бъда успешен. Във всичко, в което искаш да си добър, трябва да си много корав. Искам да гледам напред и да бъда благодарен за това, което ми се е случило. Има една кратка поема на английския поет Уилям Ърнест Хенли, която изразява много добре философията ми, че човек трябва да се чувства добре с това, което е, и да не изразява слабостта си чрез егото си.

INVICTUS
Out of the night that covers me,
Black as the pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds and shall find me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.

За мен пазарите са толкова силен източник на вдъхновение и предизвикателство, че аз рядко почивам от тях. Може би само петък за около 12 часа, но след това в съботите чета, а в неделя вечер отивам в офиса, за да се подготвя за следващата седмица. Това сигурно изглежда като проблем, но дори когато пътувам, аз следя пазарите. На хората, които искат да бъдат добри трейдъри, бих препоръчал Market Wizards на Jack Schwager, както и Reminiscences of a Stock Operator на Edwin Lefиvre и Roger Lowenstein, която аз и много други трейдъри наричаме „Учебник по борсова търговия“. Освен това би било полезно да прочетете Mastering NeoWave на Glenn Neely, защото без нея ще ви е много тежко. Книгата е трудна, тъй като той се опитва да научи читателя как да предсказва пазарите с голяма точност и да има много прецизни сигнали за влизане и излизане в трейдовете. Препоръчвам и The Logical Trader от Mark Fisher, както и Pit Bull от Martin Schwartz. По отношение на занимания, които могат да помогнат в търговията, според мен е най-важно да работиш върху съзнанието, интуицията и самочувствието си.

От голямо значение са и менторите. Аз имах голям късмет да срещна Пол Джоунс, който според мен е най-добрият трейдър на всички времена. Той е постигнал много като бизнесмен, като баща и съпруг и не на последно място като филантроп. Ето защо мисля, че е невероятна личност, и знам, че съм имал голям късмет да се уча директно и индиректно от него. Другият човек, който ми повлия много от 2009 г. досега, е Пиер Лагранж, хедж фонд мениджър, който управлява един от най-успешните фондове, фокусирани върху стоки. През 2008 г. неговият фонд имаше доходност от 250% на около 250 милиона долара. Пиер и Пол са постигнали големи успехи от ранна възраст и аз успях да науча много от тях. Те имат различни убеждения за качествата, които правят човек успешен. Пол ме научи да бъда стабилен емоционално и да разсъждавам без емоции и без страх. Когато работих при него, временно живях в къща, която бе негова собственост. Веднъж си говорих с един от хората, които я поддържаха. Той ми сподели, че за 13 години е чул Пол да повиши гласа си само 2 пъти. Това ми направи много силно впечатление и се опитвам да го следвам в своя живот. Ако не бях срещнал Пол обаче, сигурно нямаше да бъда така спокоен и да контролирам себе си толкова добре.

От Пиер научих какво е да бъдеш балансиран като личност. Виждам неговия личен живот: семейството, дъщеря му и хобитата му. Той ме научи да не усложнявам нещата излишно, което е много важно в трейдинга. Винаги ми е казвал: „Търгувай само това, което ти се струва очевидно, и не търгувай повече, отколкото ти се налага“. Освен това аз имам и „ментори“ като Андрю Карниги, от които се уча индиректно. Изучавам техния живот и се опитвам да извлека поуки за своя. Други такива примери са Моцарт, Айнщайн, Стив Джобс, Опра Уинфри, Кобе Бриант, Майкъл Джордан. Като цяло се уча от хора, които са били и са велики в своята професия. Бих казал, че най-важното за тези, които тепърва започват да навлизат в тази сфера, е да се поставят в правилната среда и да се обградят от правилните хора, от които да се учат. Ако обаче искаш да търгуваш поради причина, различна от любов към професията, не мисля, че можеш да си успешен в дългосрочен план. Трябва да обичаш това, което правиш, и да си постоянен в работата си. Ако трябва да сме реалисти, в трейдинга броят на хората, които успяват, е много нисък. Един добър начин за успех е човек да си намери работа в Швейцария, Лондон или друг финансов център било то като анализатор, като трейдър или бек офис40 (back office) специалист. Това ще позволи да разгледате системата отвътре и да видите как се движат парите. Аз лично бях много изненадан, когато видях как работи този бизнес, а за мен той е най-интересен, когато става въпрос за много пари под управление. Разбира се, по пътя ще има редица препятствия и много пъти ще трябва просто да вярвате в себе си и да тренирате мозъка си да работи по начина, по който искате.

„160 години на Wall Street
Автор: Георги Вуков
208 страници
Цена: 12,95лв.
www.hermesbooks.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (4 votes cast)
Уикенд четиво: „160 години на Wall Street" от Георги Вуков, 10.0 out of 10 based on 4 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>