10 книги за малки и пораснали деца

От  |  0 коментара

Празникът на децата е прекрасен повод да открием 10 книги за малки и пораснали деца! На 1 юни се впускаме в приключения и малко пакости с историите в 10 нови или преиздадени детски книги!

„Войната на таралежите”
Братя Мормареви
312 страници
Цена: 14,90ЛВ
ciela.bg

Маляка, Камен, Пантата и Добролюб – кой не помни сърцатия бунт на тази чудна дружина шестокласници! Героите от книгата и филма, сниман по нея, пак са тук, отново творят геройски бели в новото издание на „Войната на таралежите” , придружено с чудесни илюстрации на Дамян Дамянов. Шестокластниците имат една мечта – да си имат баскетболно игрище в двора. Но за да го постигнат, трябва да вземат нещата в свои ръце и да измислят куп трикове как да преминат през съпротивата на злобните съседки баба Гинка и Худерова, през влюбения в новия си лъскав „Форд” Ташев, та дори и през общинското разрешение за построяване на гаражи на мястото на игрището. Възрастните са уверени, че ще победят, но не подозират, че в арсенала на бандата разгневени деца има номера, срещу които противодействие няма.

ОТКЪС
Войната на таралежите

Мухата забръмча отново, заблъска се в стъклото на прозореца, утихна за миг и пак разпери криле, устремена навън.

Димитър Маляков отбеляза с чертичка върху корицата на тетрадката си поредния опит на насекомото да се измъкне от стаята на шести „г“ клас насред час по математика. Досега беше теглил тридесет чертички, на групички по пет. Драсна тридесет и първата. Мухата побръмча, побръмча и пак се умори. Стаи се в ъгъла на рамката – вероятно гледаше какво става на двора. Колко ли далеч може да вижда една муха? Сигурно достатъчно, за да установи колко хубав е този есенен ден – уж края на септември, а слънцето грее като през ваканцията.

Мухата забръмча и Димитър Маляков постави тридесет и втората чертичка. Искаше да разбере колко пъти това глупаво животинче ще си цапне главата в стъклото, докато схване, че измъкване навън няма.

– Отвори прозореца!

Учителката по математика и класна на шести „г“ клас Ана Добрева гледаше точно него и Маляков реши да не се прави на ударен. Стана, отвори прозореца и мухата излетя на чист въздух.

Добрева продължи урока. Разправяше нещо, което Маляков не разбираше, тъй като, увлечен в наблюдения, беше пропуснал обясненията ѝ. Погледна към черната дъска. Там още стоеше написано заглавието на урока – „Привеждане на дроби към общ знаменател“ и дефиницията. Преписа я механично в тетрадката си, след това я прочете още един път: „Две дроби привеждаме към 03, като намерим ОК или НОК на знаменателите и разширим тези дроби до дроби със знаменатели, равни на това ОК или НОК – НОК на знаменателите е НОЗ на дробите“. Нищо не разбра, но не се разтревожи. Камен щеше да му обясни урока.

Камен Тошков, председателят на отрядния съвет, седеше на средната редица, четвъртия чин. Живееше с Димитър Маляков в един блок, но в различни входове, и другаруваше с него още от малък. Маляков дължеше на Камен ако не всичките, то поне две трети от домашните си по математика.

Отварянето на вратата прекъсна занятията. Влезе директорът с някакъв висок, непознат мъж. Учениците се изправиха шумно.

Директорът представи госта, Христо Пангаров, бивш състезател от националния отбор по баскетбол, участвал в сто и две международни срещи, понастоящем треньор на децата и юношите в „Академик“. След това му даде думата:

– Деца – започна Христо Пангаров, – дошъл съм да запиша желаещите да тренират баскетбол. Не гледайте, че сега всички се увличат по футбола. Средният ръст непрекъснато се увеличава, следователно все повече хора ще гледат нагоре към коша, вместо да търсят топката в краката си. Баскетболът развива сръчност и бързина, помага за бързото израстване на височина…

На това място от речта Димитър Маляков вдигна ръка.

– …Аз бях най-ниският в класа – продължи Пангаров. – За една година пораснах с дванайсет сантиметра.

Маляков изпъна ръката си още повече и се заповдига нетърпеливо от чина си. Дванайсет сантиметра, охо, това никак не е зле! Сега в класа той се нареждаше на предпоследно място по височина и затова, а не заради презимето, му викаха Маляка. Ако този човек го вземе в отбора си…

Маляка се опита да срещне погледа на Пангаров, да привлече вниманието му, но Пангаров като че ли не го забелязваше. Продължаваше да говори. Притежаваше чаровна усмивка и дар слово, но Добрева не го слушаше. Подпряла гръб на прозореца, тя се чудеше как може току-така, посред час, да ѝ прекъснат урока. Знаеше, че за децата посещението на треньора е добре дошло. Слушаха го с интерес дори и тези, които в часовете ѝ винаги блееха нанякъде. Това я обиждаше.

Христо Пангаров се увличаше все повече и повече в красноречието си. Разказа колко много труд и постоянство ще се изисква от всяко дете, за да се нареди то в редиците на националния отбор. Със силата на художественото слово той пресъздаде някои по-интересни моменти от мачове в Милано, Мадрид, Сантяго, Мексико Сити и с това съвсем възбуди фантазията на всички.

– Какво е баскетболът? – провикна се той накрая патетично. – Преди всичко движение! А движението е в основата на живота. Баскетболът укрепва здравето, укрепва духа, създава силни мъже. Мъже ли искате да станете, или баби?

– Мъже! – изреваха в един глас момчета и момичета и вдигнаха ръце. В гората от ръцете ръката на Маляка се изгуби и той се изправи.

– Какво има? – попита го треньорът.

– Да ме запишете!

Пангаров тръгна към чина на Маляка. Спря се и го измери с очи. Маляка стоеше изопнат. „Дано ме избере, дано ме избере, дано ме избере…“ – повтаряше си той наум. Вярваше, че като желаеш нещо силно, то непременно се сбъдва.

– Да се разберем – обади се класната Добрева, – на ученици с посредствен успех няма да разреша да тренират.

– Ние и не приемаме – отвърна треньорът и продължи между редиците. – На нас слаби ученици не са ни нужни.

След това уточнение десетина деца смъкнаха ръцете си. Но не и Маляка. Той продължаваше да държи ръката си вдигната и да следи с очи Пангаров. Не му беше ясно записан ли е в отбора, или не. Изпитваше неприязън към класната си. Ако не го запишат, тя ще е виновна. Само се меси там, където не ѝ е работата. Какво значи „посредствен успех“? По математика имаше четири, пълно четири! По другите предмети получаваше и петици, и четворки, и тройки. Никой в класа не можеше да се похвали с по-шарени бележки от неговите. И една шестица се мяркаше дори – по физкултура. Шейсетте метра взимаше за 8 секунди, а на лост правеше слънце. Кой друг на негова възраст може да прави такова хубаво слънце! И въобще „слънце“ се прави само във висшите учебни заведения. А тя, Добрева, намеква, че е посредствен ученик, без да си дава сметка, че може да прекъсне едно блестящо спортно бъдеще още в зародиш.

Всъщност децата напразно държаха ръцете си вдигнати. Пангаров знаеше предварително за кого идва. Той имаше навика тайно да наблюдава децата в часовете по физкултура. Изброи имената на трима. Никакви възражения от страна на Добрева. Това вдъхна нови надежди на Маляка – и тримата не блестяха с успеха си.

Пангаров спря пред Камен. Изгледа го от главата до краката и обратно.

– С успеха как е? – обърна се той към Добрева и ѝ се усмихна. Тя беше не само млада, но и красива.

Добрева не отвърна на усмивката му. Гледаше го ядосано. След неговото посещение мъчно щеше отново да привлече вниманието на класа.

– Председател на отрядния съвет е! – отвърна тя недружелюбно.

– Името? – обърна се Пангаров делово към Камен.

– Камен Тошков.

– Добре дошъл в нашите редици, Камене. Утре, осем нула нула на игрището!

Добрева се пресегна, постави ръка на рамото на Маляка и го натисна да си седне, стига е стърчал. На Маляка му стана обидно. След избора на Камен желанието му да влезе в отбора нарасна многократно. Не беше вече работата само до баскетбола. Маляка вярваше, че в края на краищата под спортното небе на България ще се намери място и за него. (Миналия вторник вестник „Старт“ излезе с уводна статия „Под спортното небе на България“, което заглавие Маляка запомни, защото му хареса. Готова фраза за класно по български език! Сменящ „спортното“ с по-подходяща дума и готово. Например под литературното небе на България изникнаха такива поети като… Маляков имаше и други готови фрази в главата си, които помагаха бележката му по български да бъде твърдо пет. Ако не ги употребяваше, може би щеше да получи и шестица, защото иначе пишеше нелошо.) Болеше го обаче, че Камен е избран, ще ходи на тренировки, а той ще стои отстрани. Та с Камен не бяха се делили никога. И друго си мислеше Маляка – когато Камен играе някъде по света, той ще си стои вкъщи пред телевизора и ще го гледа – ако предават мача. Ами като свърши предаването? Ще се чуди какво да прави, а Камен ще се разхожда из непознати страни, пълни с толкова примамливи неща. Като онази змия например, която баща му донесе последния път от Франция. Съвсем като истинска. Сложиш я на стола на някой гост, той рече да седне и… Да носеше сега змията. Щеше да види Добрева.

– Лъчезар Пантев – каза треньорът. Добрева трепна, като чу името.

– Невъзможно – отсече тя. – Пантев е зле с успеха.

Лъчезар Пантев, дангалак с наболи мустаци, седеше на последния чин с наведена глава, пълна с тъжни мисли. Щом Добрева не разрешава, значи…

– Имам такъв случай – усмихна се отново чаровно Пангаров на Добрева, – слаб ученик, като започна да спортува системно, подобри успеха си. Въпрос на оросяване на мозъка. Това момче – посочи той към Пантата, – има отлични данни – бързина, отскок, рефлекс…

– Значи мозъкът му е достатъчно оросен! Нека благоволи сега да го използва за учене, пък после…

Лъчезар Пантев си помисли колко несправедлива е класната. Бележките, които беше получил от началото на годината, никак не говореха за добро оросяване на мозъка. Един добре оросен мозък не може да се разсейва така като неговия. Ето вчера по история например – разказваше им учителката за развитието на градовете по време на феодализма, а неговата мисъл се понесе над града и кацна край игрището по баскетбол. И като го извадиха на черната дъска – тройка! Да не говорим за позора по български език, вместо „Обрeдни народни песни“, чу „обедни народни песни“ и когато Станчовска го изпита, той заяви, че обедните народни песни се пеят за апетит.

– Той е талант! – натъртено повтори треньорът и Добрева обърна очи към него. – Да, да! Панта, стани!

Пантата се изтегли иззад чина с целия си ръст. Треньорът го посочи с ръка:

– Лъчезар Пантев ще стане национал, мога да твърдя това. Той ще донесе олимпийско и световно злато на България. От Пантев аз ще направя баскетболист номер едно.

Всички обърнаха глави към Пантев, или Пантата, както му викаха.

– Да – каза директорът, повече като размисъл, отколкото като съгласие. – Най-напред Пантев трябва да повиши успеха си. За останалото ще говорим след това.

Пантата наведе отново глава.

След като директорът и треньорът Пангаров напуснаха стаята, Добрева изтри дъската и написа следващото подзаглавие: „Сравняване на дроби с неравни членове“.

Пантата го преписа погрешно. Вместо „неравни членове“ писа „неравни крайници“.

„Илийчо, Август и седемте джуджета”
Сотир Гелев, Пенко Гелев
40 страници
Цена: 12лв/9лв онлайн
bookstore.enthusiast.bg

След успеха на първото издание отличеният с национална награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“ художник Пенко Гелев и брат му Сотир Гелев създадоха втора изключително увлекателна история за малки и големи. Комиксът „Илийчо, Август и седемте джуджета“ е необикновен, вълнуващ и невероятен и носи истинска наслада на ценителите на хубавите илюстрации и почитателите на кратките истории.

Страхотните приключения на Илийчо и на неговия приятел мърколака Август продължават. Този път обаче са замесени Снежанка и седемте джуджета, горски феи, храбър войник, тролове, магьосници и всякакви знайни и незнайни приказни герои.

Но как започва всичко? Илийчо очаква с нетърпение рождения си ден, защото е убеден, че вече е крайно време да получи велосипед за подарък. Празникът наближава, но вместо велосипед, Илийчо получава… книга с приказки. Само че това не е каква да е книга и струва цял един драконов шилинг. Нещо обаче не е наред с нея. Тя е писана на ръка от племето хурдан хуру, което приема поръчки от всички светове. Затова подаръкът е толкова ценен. Но и опасен.

Една сутрин Илийчо заварва в леглото си заспало чернокосо момиче, което много прилича на Снежанка от странната книга. Двамата с добрият му приятел Август решават, че трябва да я върнат на седемте джуджета и се впускат в опасно приключение. По пътя си те срещат бялата змия, злата мащеха, супергигантска сколопендра, гъсеница-магьосник, Румпелщилцхен, човекоядецa Махчин и кого ли още не. Пътешествието им е изпълнено с препятствия и Илийчо и Август смело ще се изправят пред тях, но ще успеят ли да довършат успешно мисията си? Как се лови риба в каменна река, какво прави вълшебното огниво и защо гъсеница-магьосник живее в резиденция-гъба – отговорите на всички тези въпроси ще ни дадат приключенията на смелите приятели Илийчо и Август.

„Ягодовата фея Ягодка”
Щефани Дале
88 страници
Цена: 15лв/11,25лв онлайн
bookstore.enthusiast.bg

Вълшебствата на сладката фея Ягодка отвеждат малчуганите в чуден свят на веселие, игри и истински приятели. Чрез рисунки и текст в „Ягодовата фея Ягодка“ Дале  разказва 12 вълнуващи приключения на малката фея и нейните другари – пеперудката Бибо, боровинковата фея Хайди, хлебарката Еда, охлювчето Руди, мишлето Ирми, таралежчето Цети и др. Милата, любяща и грижовна фея винаги помага на изпаднал в беда, както и винаги има кой да й се притече на помощ, когато тя самата има нужда. Магическата пръчица на Ягодовата фея разпръсква чудеса и усмивки из ягодовата градина и учи малките на доброта и всеотдайност.

„Ягодовата фея Ягодка. Вълшебни приказки от ягодовата градина“ е част от поредици книги, адресирани към различни възрастови групи деца. Настоящата книга е предназначена за 4-6 годишни деца, особено за момиченца. Освен забавно и развлекателно четиво, тя има и възпитателен характер. Всяка история от книжката носи поука, а прекрасните рисунки изграждат добър вкус у децата към изкуството. С твърди корици и оригинални цветни илюстрации, изданието е великолепен подарък за всяко дете.

„Вълкът, който искал да си смени цвета”
Ориан Лалман
32 страници
Цена: 6,50лв
colibri.bg

„Вълкът, който искал да си смени цвета“ е забавно илюстрирана книжка, която ще срещне децата с техния нов любимец. Макар и страшничък на вид, вълкът бил по-скоро кротък и мил, но един ден решил, че трябва да си смени цвета. Черното му се струвало прекалено мрачно. Дали ще успее в това начинание, как мислите? Книжките за вълчо Вълкан се отличават с оригинална форма и са заредени с хумор, позитивизъм и топлота. Невъзможно е да четете тези истории и те да не ви напомнят за поучителните басни на Лафонтен.

Поредицата „Моите малки книжки е създадена от френската писателка Ориан Лалман, която обожава малчуганите и историите, свързани с тях. Книжките за приключенията на симпатичния вълк са предназначени за деца от 3 до 7 години, преведени са в цял свят и се радват на невероятен успех. Поредицата е образователна и е спечелила награда за стимулиране на четенето в училище, тъй като е била избрана от най-голям брой преподаватели. Свежите илюстрации са дело на Елеонор Тюилие.

Балонът и други неиздавани истории
Рьоне Госини и Жан-Жак Семпе
168 страници
Цена: 9лв
colibri.bg

„Балонът и други неиздавани истории“ е точно толкова забавна, дяволита и непредсказуема, колкото всяка друга книжка от любимата ви поредица. Но не е само това – тук ще намерите първия разказ за малкия Никола, написан от Госини и илюстриран от Семпе. Нещо повече, любимият ни малчуган ще отиде с татко си да гледа телевизия при двойкаджията Клотер, ще пазарува с майка си в съвсем нова бакалница, ще прави цирк с приятелчетата си, да не говорим за невероятно смешния разказ, когато в училищния двор се състоят схватки по джудо! Лудориите на прочутия ученик и неговото обкръжение са съвсем истински, а патилата му могат да сполетят всеки малчуган, сигурно затова разказите се харесват от толкова много деца по цял свят. Рьоне Госини (1926-1977) е автор с искрящ талант, „баща“ на Астерикс и Николà, създател на цяла плеяда забележителни герои, спечелили сърцата на момичета и момчета от всички краища на света. Оригиналните илюстрации на поредицата за Николà са дело на друг знаменит творец – портретиста Жан-Жак Семпе.

 

Скъпо тъпо дневниче: Могат ли възрастните да станат хора?
Джим Бентън
128 страници
Цена: 8,95лв
hermesbooks.com

Когато стане възрастен, човек губи чувството си за хумор, както губи зъбите, косата и усета си за мода.

Те са големи, вечно намръщени и ужасяващо космати. Могат да прекарат часове наред в безсмислени дейности. И никога да не се усмихват. Джейми не знае какво представляват възрастните и откъде произхождат. Но е сигурна в едно: не иска да става като тях.

Единственото изключение е леля й Каръл. Тя е млада и красива и изглежда така, както вероятно е изглеждала майката на Джейми, преди да бъде заразена с Майчинство. За ужас на момичето, леля Каръл започва работа в училищната канцелария. Оказва се обаче, че тя притежава необикновена сила, която променя живота на Джейми и Изабела. И че понякога и най-ужасните възрастни могат да станат отново хора, поне за малко… 

И така, с цялата сила, която ми е дадена, се заклевам, че всичко написано в дневника е истина или поне дотолкова истина, доколкото е нужно. 

Джейми Кели

Малкият принц
Антоан дьо Сент Екзюпери
112 страници
Цена: 11,95лв
hermesbooks.com

Представи си, че си се изгубил в необятната африканска пустиня. И че изведнъж пред теб се появява момченце със златни коси, което настоява да му нарисуваш овца. Това е малкият принц, който идва от далечна планета с размерите на къща. Той задава много въпроси и се опитва да разбере странния свят на възрастните. Заедно ще се впуснете в необикновено приключение. За да научите тайната на живота: че „…най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите“. Луксозно издание на една от вечните книги, които всеки трябва да прочете. Тя съдържа непреходни истини за живота, любовта и приятелството.

Цитати от „Малкият принц“

„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. „

„Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.”

„Властта трябва преди всичко да се крепи на разума .“

„Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници.“

„Пустинята е хубава – каза малкият принц, – защото крие някъде кладенец…”

„Питам се – рече той – дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас… Но колко е далеч!”


„Мумията Думи”

Тоска Ментен
288 страници
Цена: 13,90лв
ciela.bg

Мумията Думи, която плени хиляди деца в Западна Европа през последните години, се завръща в българските книжарници с нова история, посветена на неговите приключения: „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут”.

В „Мумията Думи и златният скарабей“ малкият син на египетски фараон от преди 4000 години, превърнат в мумия, мистериозно оживява при пренасянето от музей в музей. Бягайки от враждебните и непознати улици на съвременния свят, Думи се озовава в леглото на обикновено холандско дете на име Гоос. След първоначалната уплаха Гоос и малката мумия бързо стават неразделни приятели, а Думи се изправя пред нелеката задача да свиква със странните модерни порядки като училището, домашните, неодобрението на околните деца и още куп неприятности. Сега мумията Думи отново е на линия, а пакостите и смехът са гарантирани. Този път, воден от желанието си да види гробницата на дядо си (фараон Ахнетут) и да разбере какво е станало с дома му, Думи се озовава в родния Египет, където го придружават Гоос и неговият баща Клаас. Но Египет е много различен от това, което е бил преди 4000 години, и откриването на гробницата на Ахнетут се оказва мисия невъзможна. Като за капак се случва нещо ужасяващо – Думи и Гоос са изправени пред смъртна опасност! Добре познатият ни герой се завръща в продължението на „Мумията Думи и златният скарабей”, за да създаде още една сюрия фараонски бъркотии, докато въвлича себе си и приятелите си във всякакви опасности. И, разбира се, за да ни накара отново да се смеем с глас!

„Приказки колкото усмивка”
Джани Родари
160 страници
Цена: 13,50лв
ciela.bg

Всички сте чели „Приказки по телефона“ – леки като усмивка, абсурдни като влюбване, забавни като проговарящо дете. В „Приказки колкото усмивка” ще прочетете 49 миниатюри и 4 дълги разказа, непревеждани досега на български език, писани за нашето време, а не за „едно време“. И ще се усмихнете не само заради историите, а и заради страхотните петдесетина илюстрации на младия художник Дамян Дамянов. Докато в последните 30-40 години препрочитахме все със същата наслада „Приказки по телефона”, светът се промени неузнаваемо. Няма вече и телефонен номер за приказки. Днес „умните” телефони в джобовете ни звънят с различна мелодия на всеки от указателя ни или появяващите се изображения и звуци само след няколко движения на пръстите по тъчскрийна доближават до магията на приказките. Но те все още не могат да ви разкажат как действа машината за домашни, кой е г-н Боемондо, за летящата къща на г-н Венчеслао, за пакостите на Дъждовното човече или пък защо е тъжен г-н Еджисто. А знаете ли коя е най-кратката приказка? А как се организира котешки концерт? А за какво ли си говорят старите поговорки? Само в българското издание на „Приказки колкото усмивка” ще видите изрисувани по страниците всички герои на сеньор Родари от котки, мишоци, мечки и паяци до Дървото на пантофките, Говорещата ученическа чанта, Луната, бунта на машините и още много други.

„Нарисувай ми овца”
Дамян Дамянов
40 страници
Цена: 7,90лв
ciela.bg

Художникът Дамян Дамянов отправя предизвикателство към всички почитатели на „Малкият принц” с първата си книга „Нарисувай ми овца”. По страниците й децата ще могат да оцветяват картини, населени с героите от любимото на редица поколения произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери, а с помощта на родителите си (и не само) да решават фантастични визуални задачи и ребуси, кръстословици, да си направят поп-ъп картичка, самолет, вулкан и много други, все интересни неща. „Нарисувай ми овца е книга за забавление на малки и големи – и още един начин да бъде преживяна магията на Малкият принц”, обобщава самият Дамянов.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
10 книги за малки и пораснали деца, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>