Уикенд четиво: „Ще се срещнем в Тоскана” от Лиса Дикинсън

От  |  0 коментара

В уикенд четивото тази седмица ви представяме откъс от романа на Лиса Дикинсън „Ще се срещнем в Тоскана” – с вкуса на опияняващата любов и на чаша хубаво мерло… Ели и Лори са най-добри приятелки и споделят всичко – включително и статуса на необвързани 30-годишни, без планове за брак и деца. Ели е доволна от този живот – харесва й да е независима, обича работата си, която е обсебила живота й, и няма никакво намерение скоро да тръгне към олтара под звуците на Менделсон. Но Лори иска да намери любовта и то веднага. Когато Лори моли Ели да отиде с нея на почивка за необвързани в красива вила с винарна в Тоскана, Ели неохотно се съгласява. Ваканцията обещава много слънце, забавления и шанс за горещи романси. Въпреки че Ели няма намерение да обръща гръб на прекрасния си живот на необвързана жена и да се задоволи с нечия чужда представа за „перфектния мъж”, все пак смята, че 10 дена далеч от напрежението в офиса, под тосканското небе с най-добрата си приятелка и неограничени количества хубаво италианско вино, биха й се отразили добре. Какво би могло да се обърка? Оказва се, че повече неща, отколкото Ели може да си представи, когато на хоризонта се появяват застаряващ американски сваляч, шефката на Ели и… привлекателният син на собствениците на винарната. Забавните моменти в романа се редуват един след друг, от страниците се носи опияняващ аромат на вино и ухание на горещи италиански нощи. Кара те да повярваш в магията на чаша хубаво мерло и в тръпчивия вкус на истинската любов.

ОТКЪС

* * *

– … Приключвам със срещите по интернет, да знаеш – заяви ми тя, обръщайки се към мен. Езикът й стигаше до дъното на купичката, където облизваше остатъка от крем.
– Наистина ли? Приключваш с мъжете и се присъединяваш към мен като щастлива самотна лейди?
– По дяволите, не! Просто ще правя нещата по старомодния начин. Ще се срещам с представителите на противоположния пол на живо, лице в лице.
– Добре, това звучи смислено. Смяташ ли да смениш и фитнес салона?
– Не, не, няма да правим това – Лори ми се усмихна самодоволно с физиономия, която казваше „Имам идея“. –Всъщност имам идея. Наистина е много добра и искам ти да се присъединиш към мен. Мисля, че заслужаваме ваканция.
– О, да! Знаеш, че обичам ваканциите! Мина толкова време от последния път, когато ходихме някъде! Къде ще отидем сега? В Канкун? В Гърция? Или отново в Тайланд? – вдигнах очаквателно вежди.
– Всъщност аз вече избрах, но мисля, че и на теб ще ти хареса.
– О!
– Дръж това.
Тя ми подаде празната, покрита със сок от ягоди купичка и посегна между краката си, за да потърси чантата си. След няколко неособено женствени движения вдигна бирата си и изгълта остатъка, после ми подаде и тази празна чаша. Най-накрая измъкна някаква тънка, лъскава брошура и я сложи в скута си, като постави и двете си ръце отгоре й. Между пръстите й зърнах корица, върху която имаше голяма, блестяща чаша с вино на фона на лозе, пронизано от слънчеви лъчи. Интересно. Дотук добре. Аз обичам виното и слънцето.
Зрителите започнаха отново да викат и Лори също вдигна ръце, за да ръкопляска, сякаш знаеше какво става. Тогава видях и написаното върху брошурата.
– Ваканции „Ще се срещнем в Тоскана“ – прочетох. – Що за ваканция е това?
– Ваканция. В лозе, във винарна, в изба. В Италия.
– Звучи интересно. Малко червено, малко бяло, малко сиеста под слънцето.
– И малко цуни-гуни с едри мускулести мъже.
– Какво?
– О, нищо. Мисля, че ще бъде нещо като групово пътуване.
– Като екскурзия?
– Не, по-скоро като опознавателно пътешествие, на което правиш разни неща с други хора.
Гледах как един от състезателите изля цяла бутилка вода върху себе си край корта, което докара една от жените в кралската ложа до припадък.
– Значи ще трябва да се смесим с останалите гости?
– Мисля, че това е естествено и съществено.
– Но какъв вид… Това да не би да е ваканция за неомъжени жени и неженени мъже? – просъсках, досещайки се най-накрая.
– Да, но аз наистина искам да отида и наистина искам ти да дойдеш с мен.
– Няма начин.
– Моля те, Ели! Ще бъде толкова забавно!
– Не, наистина не искам да го правя.
– Защо не?
– Защото… „Ще се срещнем в Тоскана“? Определено звучи предизвикателно – взех от нея брошурата. – Ще бъде пълно с разни мъже тип „Казанова“, със зализани коси и ще има организирани пиянски игрички, предназначени за възбуждане на сетивата – но докато разлиствах страниците, зърнах снимки на оранжево-розови изгреви над средновековни селца, безкрайни хълмове, като сластните извивки на полегнали женски тела, покрити с лозя, вкусно изглеждащи италиански блюда, но не и мъже с клюновидни средновековни маски и вериги в ръце или автобуси за алкохолен туризъм.
– Винаги си казвала колко много ОБИЧАШ да си сама. Тогава защо да не ти хареса една ваканция за самотници?
– Защото същността на пътуванията за самотници са срещите с потенциални партньори!
– Предполагам…
– Или искаш да полудуваш далеч от дома под изгарящото южно слънце?
– Не, само първото. Е, може би малко и от второто. Но това не е ваканция за младежи „от 18 до 30“, Ели! Това е първокачествена ваканция, от висока класа. Точно каквато си ти – тя побутна ръката ми и ми отправи поглед, който казваше, че знае, че ще се съглася.
– Не мога да отсъствам от работа.
– Напротив, можеш. Тази година не си почивала.
– Все пак защо не отидем в Канкун?
– В Канкун догодина. Обещавам.
Въздъхнах.
– И какво ще правя на тази ваканция? Ще има ли там нещо, с което да се занимавам, докато ти дегустираш… селекцията от вина и мъже.
– Ще има купища неща – тя отвори брошурата на една страница, където двойка на средна възраст се бе облегнала до цяла редица „Веспи“ , а зад тях се издигаше огромна теракотена фасада с надпис „Бела ноте“ .
– Ще можеш да береш грозде, да ходиш на разходки, да вземеш една „Веспа“ под наем и да изследваш района. Или просто ще дегустираш всички вина, докато паднеш и заспиш под слънцето.
Приятелката ми е ужасно досадна. Все едно има вграден алгоритъм, който преглежда и подбира слабите ми страни и знае къде точно да се прицели. А мисълта за хубаво спане, за ярко топло слънце и добро вино ме накара да обмисля повторно предложението. Всъщност може да се каже, че ме примами в Тоскана. Мили Боже, в какво ли ще се забъркам?

- – -

„Ще се срещнем в Тоскана”
Автор: Лиса Дикинсън
224 страници
Цена: 14 лв.
www.kragozor.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Ще се срещнем в Тоскана” от Лиса Дикинсън, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>