„Шепотът на ангелите” от Джени Смидли

От  |  0 коментара

Джени Смидли е в разцвета на силите си, когато усеща, че животът й върви по наклонена плоскост. Въпреки че има щастлив брак и чудесен син, тя изпитва някаква липса. Чувства се безполезна, търси посока и е на ръба да извърши самоубийство. В този момент тя няма никаква представа какво са й подготвили ангелите – не знае, че ще напише песен, която ще вземе награда, че ще отслабне с деветнайсет килограма, ще има свое собствено телевизионно предаване в продължение на две години и ще публикува единайсет книги.

Това ли е всичко, което мога да направя с живота си, или има и нещо повече?

Ако някога сте си задавали този въпрос, може би съзнанието ви вече е отворено за духовните промени, които засягат все повече хора през последните години. Според авторката ангелите хранители могат да бъдат от съществена помощ за тази така необходима трансформация.

Книгата „Шепотът на ангелите” ще ви покаже как да осъществите връзка със своите ангели – нещо, което всеки човек би могъл да направи. Това начинание изисква постоянство и отдаденост, защото то не е бързодействащо хапче с краткотраен ефект, подобно на лоша диета, след която си връщаш свалените килограми само за няколко седмици. Това е промяна за цял живот, която ви позволява да съществувате по нов, различен начин.

Освен отговор на въпроси като: как да поискате помощ от своите ангели и за какво да не молите; как да помогнете на детето си да израсне в близост до ангелите; как да гледате на ангелски карти; как да направите ангелски олтар, Джени Смидли ще ви разкаже и истински истории за срещи с ангели, ще ви научи как да ги разпознавате и как да се свързвате с тях.

ОТКЪС

УВОД

Защо написах тази книга? Просто е. Наскоро ме интервюираха от вестник „Дейли Мейл“, тъй като подготвяха статия, посветена на ангелите. След като тя излезе, получих много имейли с един и същ въпрос: „Как да се свържа със своите ангели?“. Няма как да отговоря на въпроса в рамките на един имейл и затова написах тази книга. Тя е предназначена да задоволи любопитството на хората, които ми писаха, както и на всички онези от различни краища на света, задаващи си същия въпрос.

Причината да посегнете точно към тази книга може да е различна. Вероятно сте харесали корицата и дизайна. А може би сте прочели анотацията на задната корица и сте останали впечатлени от написаното там; или човек, на когото имате доверие, ви е препоръчал книгата. Може да ви е омръзнало от повърхностното отношение на някои хора към живота и търсите начин да промените света. А нищо чудно и да преживявате затруднения – да сте без работа, да страдате от болест, да имате проблеми във връзката си и в резултат да си задавате въпроса: „Това ли е всичко, което мога да направя с живота си, или има и нещо повече?“. Може и да сте сред онези хора, които осъзнават, че общественото съзнание се променя (тоест то трябва да се промени) и искате да помогнете за откриването на лекарството, от което нашата планета и обитателите й имат нужда. Всъщност няма значение какво точно ви е привлякло към тази книга, защото, каквото и да е, със сигурност този подтик идва от енергията на вашите ангели, която обръща вниманието ви към тях. Докато четете книгата с очакване да откриете помощ за себе си, може да се запитате: „Защо да вярвам на написаното тук?“. Моят отговор е следният: Вярвайте, защото аз съм жив пример за това как ангелите могат да се намесват в живота ви и да го променят дори когато изглежда, че няма надежда, и искам да ви помогна да постигнете същото.

Това е напълно възможно. Вашият живот може да се промени към по-добро. Ще ви покажа как да осъществите връзка със своите ангели – нещо, което всеки човек би могъл да направи. Ще се наложи да вложите постоянство и отдаденост обаче, защото това не е бързодействащо хапче с краткотраен ефект, подобно на лоша диета, след която си връщаш свалените килограми само за няколко седмици. Това е промяна за цял живот, която ще ви позволи да съществувате по нов, различен начин. Когато бях малка, можех да се свързвам със своя ангел хранител доста лесно. Всъщност повечето деца го умеят. Разбира се, тогава нямах представа какво точно правя. На тази възраст всичко се случва толкова леко и спонтанно, така че чувствата, които изпитвах, когато ангелите бяха около мен, ми се струваха като нещо съвсем естествено.

Спомням си как веднъж, когато бях на около три години, майка ми ме заведе на гарата, за да хванем влака до Саутсий, където беше отседнала леля ми. Аз не харесвах особено пуфтящите парни локомотиви, тъй като бяха огромни и шумни и ми приличаха на дракони, способни за секунди да изядат едно малко момиченце.

Трябваше да направим смяна в Лондон и след като намерихме съответния перон, ние влязохме във влака и седнахме в едно празно купе. В момента, в който влакът потегли съвсем бавно, гласът от уредбата заговори и мама разбра, че сме хванали грешен влак и сме се отправили към Брайтън.

В паниката си тя бързо отвори вратата на влака (тогава още не ги заключваха) и ми каза сериозно: „Чакай тук, ще те хвана“, а после скочи, явно с намерението веднага щом се обърне, да ме грабне. Ала със съзнанието на тригодишно дете аз разбрах само, че майка ми е слязла от влака, а той набира скорост и аз ще бъда разделена от нея. Тя със сигурност щеше да ме хване дори ако се наложеше да тича заедно с влака, но аз не изчаках. Не можех да позволя на чудовището да ме отнесе далеч от мама. Скочих, без да имам представа какво ще стане – просто исках да бъда с мама.

Сега осъзнавам колко голяма е била опасността. Можеше да се озова под влака, а дори да не се случеше най-лошото, имаше огромен риск да се нараня, защото влакът вече се движеше. Единственото, което помня, беше майка ми. Помня ужасения й поглед, докато тичаше да ме хване, макар че нямаше никакъв шанс да ме улови, преди да тупна на перона. Но аз не се страхувах, че ще падна. Някъде дълбоко в себе си знаех, че съм защитена и няма да се нараня. Страхувах се само да не изгубя мама.

Изведнъж усетих топлина – сега знам, че това са били крилата на моя ангел хранител, които ме обгръщат нежно. Сякаш се носех във въздуха и времето спря за миг. После изведнъж усетих, че ме хващат нечии ръце. Нямам представа откъде се появи този човек. Той ме подаде на ужасената ми майка и със строг глас я предупреди никога повече да не прави подобни глупости.

Всички бяха изненадани, че ми няма нищо. Само аз не бях изненадана, защото през цялото време знаех, че всичко ще бъде наред. Освен това бях наясно, че не мъжът, а някой друг ме спаси, но нямах представа кой точно.

Подобно на повечето деца обаче, с времето и израстването и аз изгубих усещането за естествената и прекрасна връзка с моя ангел хранител. По-късно ми отне много години, за да усетя отново присъствието му в живота си, макар дълбоко в себе си да знаех, че той никога не ме е напускал. Аз бях тази, която го изостави – поне в съзнанието си. Като доказателство, че животът ни е предопределен до някаква степен, нека спомена, че когато съм била на дванайсет години, ангелите са спасили живота и на моя

бъдещ съпруг Тони. Благодарение на тази намеса покъсно ние се събрахме, както е било писано. Без неговата любов и подкрепа аз никога нямаше да открия пътя си в живота. Срещнах Тони, когато бях на седемнайсет, а той беше на деветнайсет – пет години след злополуката. През 2009 г. празнувахме четиресет години от сватбата ни, тъй като сключихме брак само две години след като се запознахме.

Злополуката с Тони, която наистина е можело да има фатален край, се случва, когато той е на четиринайсет. Отива на училище с колелото си заедно с няколко приятели, а пътят минава през една рафинерия. Тони е минавал стотици пъти по този път. В онзи ден обаче шосето е леко заледено, което допълнително усложнява ситуацията. Един бензиновоз отклонява вниманието на Тони и предното колело на велосипеда му закача задното колело на велосипеда на неговия приятел. В следващия момент той се носи към гумите на камиона, а после изгубва съзнание. Събужда се в болницата – като по чудо се е отървал само със силно сътресение на мозъка. Никой не може да обясни как е оцелял след удар по главата от гумата на огромно превозно средство, което се движи с висока скорост. Само няколко сантиметра встрани са го спасили от пълно премазване.

Историята става още по-невероятна, когато се разбира, че шофьорът на бензиновоза е видял в страничното огледало как Тони се носи към гумите му и инстинктивно завърта волана в обратна посока. Камионът обаче е дълъг и накрая става така, че задните му колела се озовават още по-близо до Тони. Няма съмнение, че нещо или някой поставя момчето точно там, където трябва да бъде, за да понесе само лек удар и да не го премажат колелата на смъртта.

Както вече казах, аз пораснах и се сдобих с прекрасен съпруг, но междувременно изгубих връзката си със своя ангел хранител, а заедно с нея и познанието и вярата. Носех се по течението на живота и преди петнайсет години ударих дъното. Въпреки че имах щастлив брак, изпитвах някаква липса – знаех, че трябва да правя нещо, но нямах представа какво точно. Чувствах се безполезна, липсваше ми посока и бях на ръба да извърша самоубийство. Ако не бяха Тони и синът ми, щях да направя точно това. Все още не бях навършила петдесет години, а виждах пред себе си само наклонена плоскост. Тогава нямах никаква представа какво са ми подготвили ангелите, защото то беше извън рамките на моето въображение!

Възпитана съм като католичка, но бях разочарована от религията си и преди много години престанах да я следвам. Подобно на повечето хора, аз също отправях своите молитви и търсех смисъл в преживяванията, но в крайна сметка се отчаях, тъй като нито желанията ми се сбъдваха, нито имах усещането, че някой чува молитвите ми.

Освен това семейството ми изпитваше финансови затруднения, което много ме измъчваше. Бях изгубила вяра, че ще си намеря работа, и затова вече дори не опитвах. Не смятах, че имам някакви дарби или умения, които да ми помогнат. Бях хипохондричка, страдах отстранни физически оплаквания и имах фобия да летя със самолет. Не харесвах себе си, но промяната също ме плашеше – изпитвах страх от всичко, дори от самия живот. За да се утеша, ядях непрекъснато и имах наднормено тегло, заради което самочувствието ми още повече се сриваше. И тогава се случи най-лошото – майка ми почина. Тя беше ядрото, около което се въртеше всичко в семейството ми, и без нея аз рухнах.

Тогава си мислех, че съм стигнала дъното, но продължих да потъвам в продължение на още четири години. Един ден се озовах напълно сама, чувствах се дебела и безполезна, и се замислих дали изобщо има смисъл да продължавам. И тогава всичко се промени.

Чувала съм много хора да казват, че животът им се е преобърнал за секунди – не вярвах, че е възможно, но се случи и с мен.

Ако в този момент се беше появил ангел и ми беше казал, че ще напиша песен, която ще вземе награда, ще отслабна с деветнайсет килограма и ще вляза във форма, ще имам свое собствено телевизионно предаване в продължение на две години, ще публикувам единайсет книги и ще летя до Америка, и то не само веднъж, а цели три пъти, щях да му се изсмея истерично в лицето.

Обаче всичко това наистина се случи, само че не преди да се науча да се вслушвам в ангелите – и дори тогава не се случи по начина, по който си представях, че може да стане. С времето разбрах как да общувам с ангелите и най-важното, те ми показаха какъв е смисълът на живота ми.

За да чуете ангел, който може да промени живота ви, и за да ви чуе той, трябва да повдигнете нивото на вибрациите си. В следващите глави ще разгледаме какво означава това и как да го постигнете по един здравословен за вас начин. Понякога си мисля, че дълбоката депресия е доста близко състояние до медитацията, чиято цел е именно да повиши вибрациите ни. Често когато сме най-потиснати, най-накрая успяваме да чуем гласа на ангела. Депресията ни изолира и ние преставаме да се интересуваме от материалния свят – нещо, което блокира в най-голяма степен комуникацията с ангелите.

Когато тази пречка отпадне, ние естествено се отваряме към тях. Точно това се случи и с мен – депресията отвори сетивата ми. Вие обаче не е нужно да минавате през подобно състояние. Целта на тази книга е да ви научи как да го направите по един по-лек и ненатоварващ начин.

Аз чух ангелския глас в момента, когато ми беше най-тежко. Нямаше ангелски фанфари или някакво грандиозно послание за света. Просто чух глас, който ми каза: „Включи телевизора“. Неведоми са пътищата ангелски!

Подчиних се на тази странна заповед, тъй като в онова състояние логичното ми мислене беше отслабено. Щом погледнах екрана, изведнъж ме осениха образи, свързани с миналите ми прераждания, защото разпознах човека, когото даваха по телевизията – човек, когото не познавах от този живот. И точно в този миг дълбоката ми депресия се разсея.

* * *

„Шепотът на ангелите
Автор: Джени Смидли

192 страници
Цена: 15лв

enthusiast.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>