Уикенд четиво: „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи

От  |  1 коментар

„Фрагменти“ от великия Леонардо да Винчи е третата книга от библиотека „Извори“ на издателство „Изток-Запад“, съдържаща приказки, басни, гатанки и легенди създадени от големия гений на Ренесанса. Леонардо да Винчи (1452-1519) е олицетворение на истинска ренесансова личност: изобретател, инженер, скулптор и художник. Надарен с огромен талант и любознателност, флорентинският майстор твори в несъчетаеми на пръв поглед сфери: механика, военно дело, астрология, аеродинамика, геология, ботаника, аритметика и геометрия; и това са само част от областите на човешко познание, в които Леонардо работи. Леонардо да Винчи е познат предимно с ярката следа, която оставя в изобразителното изкуство. „Мона Лиза“ и „Тайната вечеря“ са произведения, познати почти на всеки днес. За съжаление, многобройните му изобретения, изпреварили със стотици години времето си, остават само на хартия.

За дейността на Леонардо като писател се знае твърде малко. Всъщност не можем да говорим за някакво литературно произведение, завършено приживе. Включените във „Фрагменти“ творби на Леонардо са щрихи, бележки и разсъждения, често написани в полетата на другите му съчинения. Понякога написаното е било подчинено на графично изображение или на научно изследване. Както подсказва и заглавието на книгата, в нея са представени писмени фрагменти от творчеството на италианският ренесансов творец. Вероятно приказките, басните и легендите са писани през последното десетилетие на XVвек. Тези литературни фрагменти предоставят на читателите възможност да се запознаят с остроумната и жива проза на Леонардо. Преводът и съставителството на „Фрагменти“ са дело на Сава Славчев. Книгата включва и богат илюстративен материал от наследството на Леонардо да Винчи.

ОТКЪСИ

ПРИКАЗКИ

Цветето и стълбът

Едно цвете растяло щастливо, извисявайки към небето своята чашка с крехки листа, и не понасяло стария, прав стълб до себе си, целият изсъхнал.
– Виж какво, стълбе, много близо си се разположил до мен, не можеш ли да се мръднеш малко по-натам?
Стълбът се направил, че не чува и изобщо не отвърнал. Тогава цветето се обърнало към един храст с джанки до него:
– А ти, храсте, не можеш ли да отидеш на друго място, тук ми пречиш?
Храстът също се направил, че не чува и дума не отронил.
– Хубава работа – рекъл един гущер, който вдигнал глава към хубавото цвете, оглеждайки го от долу до горе. – Нима не виждаш, че стълбът те подпира и ти позволява да растеш право и че храстът с джанки те предпазва от лоша компания?

Недоволната бяла лоза

Под сянката на един храст бялата лоза увивала дългите си зелени ръце около стволовете на дърветата, както и по клоните на обикновения глог. Като стигнала до върха му, се огледала и видяла от другата страна на улицата друг храст.
– Ех, колко ми се иска да стигна дотам – казала бялата лоза. – Онзи храст е много по-хубав от моя.
Така малко по малко бялата лоза всеки ден се приближавала все повече и повече до храста от другата страна на улицата. Когато
най-накрая го достигнала, тя се увила около един клон и ликувайки, продължила да го обгръща. Малко след това обаче по улицата минали пътници, които се учудили от висящата през улицата бяла лоза, която им препречвала пътя, хванали я, отделили я от храста, скъсали я – и я захвърлили в близкия ров.

Стрида и мишка

Една стрида попаднала заедно с много други рибки в къщата на един рибар недалеч от морето. „Тук май ще се мре“– казала си стридата, гледайки как рибките около нея се мятат на сухо по земята на земята. Минала една мишка.
– Мишко, чакай малко – рекла стридата. – Би ли ме занесла до морето?
Мишката изгледала стридата – голяма, хубава, с много нещо за ядене в нея, затова отвърнала:
– Разбира се!
Тъй като вече била решила да изяде стридата, добавила:
– Само че трябва да се отвориш, защото ще ми е трудно да те пренеса затворена.
Стридата бавно се отворила, а мишката веднага си завряла муцуната вътре да я захапе, само дето в бързината доста я разтресла и стридата инстинктивно се затворила, заклещвайки главата й. Мишката се разцвърчала. Котката чула, изскочила и я изяла.

Ракът

Един рак забелязал, че много малки рибки, вместо да си плуват нашироко в реката, предпочитат да се въртят предпазливо около един камък. Водата била прозрачна като въздуха и рибките си плували спокойно, радвайки се на слънцето и сянката. Ракът изчакал да падне нощта и след като се уверил, че никой не го вижда, отишъл да се скрие под камъка. От това скривалище, като някакво чудовище, скрито в убежището си, той наблюдавал рибките, които минавали наблизо, улавял ги и ги изяждал.
– Не е е хубаво това, което правиш – промърморил камъкът. – Възползваш се от мен, за да убиваш тези невинни същества.
Ракът изобщо не му обърнал внимание, а продължил да хваща рибки, чийто вкус намирал за много изискан. Един ден обаче съвсем внезапно реката придошла. Връхлетяла камъка, буйна и огромна, и се стоварила с голяма сила върху него. Той се търкулил в коритото – и смачкал рака под себе си.

БАСНИ

Лавровото дърво, миртата и крушата

Лавровото дърво и миртата, като видели как режат крушата, на висок глас извикали: – О, крушо, ти къде отиваш? Къде е твоята надменност, когато беше пълна с плод? Сега вече няма да ни правиш сянка с гъстите си листа. Тогава крушата отговорила:
– Аз отивам с дървосекача, който орязва клоните ми, в ателието на един превъзходен скулптор, който с умението си ще извае от мен образа на Христос и ще бъда положена в храма, където хората ще ми се кланят на мястото на Иисус; вие често ще бъдете превивани и клоните ви ще бъдат брулени – за да ги разполагат хората около мен в знак на почит.

Мастилото и хартията

Мастилото било презряно заради цвета си от белоснежната хартия, която се оказала цялата омазана от него. Станало й много мъчно, като видяла до какво състояние е изпаднала, цялата в черни мастилени петна. После обаче осъзнала, че черните петна върху нея са думите и че тя е тази, която ги съхранява.

Пеперудата и пламъкът на свещта

Суетната и скитаща пеперуда, тъй като не можела да лети където си иска, решила да лети около запалената свещ и така нейният игрив полет бил причина за наистина тъжна случка: в пламъка на свещта тънките й крила изгорели. Така клетата пеперуда, цялата опърлена в основата на свещника, след много сълзи и разкаяние за случилото се избърсала влажните си очи, погледнала нагоре и казала:
– О, светлина измамна, колко ли други клети като мен досега си примамила? Щях ли, ако знаех, да диря у теб светлината, като търся слънцето в твоята измамна и мръсна жестокост?

Маймуната и птиченцето

Маймуната намерила едно гнездо с малки птичета и пристъпила радостна към него, само че, понеже птичетата вече можели да летят, намерила останало в гнездото само най-мъничкото. Цялата сияеща и с птичето в ръка, маймуната се върнала в своето скривалище. Тя толкова се радвала на малкото птиченце, че започнала да го гали, да го целува, да го стиска и да го мачка, че от прекалената любов накрая то умряло. Това се отнася за родителите, които не смеят да наказват децата си; нека прочее го имат предвид.

Завистливата праскова

Прасковата, понеже завидяла на ореха за многото му плодове, решила и тя да се нагизди като него с много праскови. Само че тежестта на нейните плодове наклонили стъблото, то не издържало, изкоренило се и паднало пречупено на земята.

Лилиумът и течението на реката

Лилиумът се рапрострял по бреговете на Тесина, но един бързей отнесъл брега, а с него – и лилиума.

Бързеят

Бързеят донесъл толкова много пръст в леглото си, че се принудил да го напусне.

Снежната топка

Колкото повече се спускала снежната топка от планината, толкова повече нараствала нейната мощ.

Моливът и острилката

Острилката е необходим приятел на молива, а и той на нея; едното без другото не може.

Паякът и пчелата

Една пролетна утрин от цвят на цвят, в търсене на прашец, прелитала една пчела работничка. Изведнъж, докато излизала от чашката на едно цвете, попаднала в мрежата на един паяк. Като излязъл от прикритието си зад едно листо, паякът самодоволно се запътил към пчелата.
– Ти си предател! – извикала му тя. – Поставяш капани, за да убиеш тези, които работят!
Паякът се приближил още повече, а пчелата се обърнала, опитала да го ужили, но паякът успял да се отдръпне в последния момент и скочил отгоре й.
– Ти, пчеличке, с какво право се осмеляваш да даваш оценки за мен? – отговорил паякът, като притискал все повече пчелата. – Самата ти си като измамата: отпред е медът, а отзад – отровата.

Ухапването на тарантулата

Един селянин се разхождал из нивата си, когато изведнъж от буца пръст изскочил голям паяк тарантула.
– Какъв грозен паяк! – възкликнал селянинът, отстъпвайки назад.
– Само да ме докоснеш и ще те ухапя – изсъскала тарантулата. – И те предупреждавам, че ухапването ми е отровно и ще умреш в страшни мъки.
Селянинът я поогледал и веднага разбрал, че тарантулата лъже, защото говорела много. Направил крачка напред и я смачкал с босия си крак.
– Да видим сега – дали наистина ще ме убиеш!
Тарантулата вече била смачкана, но миг преди това все пак успяла да ухапе селянина, който бил убеден, че заплахите на паяка са били пресилени. Оказал се прав: от ухапването усетил само малко парене.

Недоволният камък

Един камък се озовал вече извън реката. Той бил много голям и от височината, където свършвала горичката, над един калдъръмен път, в компанията на треви и различни цветенца, наблюдавал огромното количество камъни, които осейвали пътя под него. Изведнъж му се приискало да се спусне надолу и си казал: „Какво правя тук с тия треви? Искам да отида при моите братя и с тях да живея.“ И се търкулнал сред другите камъни на пътя. Така свършило спокойствието му, защото през него започнали да минават каруци, които го мачкали, подкови на коне го очуквали, пътници го тъпчели, отрупвали го с кал, а често и някое животинско лайно попадало отгоре му. Започнал камъкът да гледа към старото си място сред цветята с нескрита печал. Така се случва с всички, които от живот в съзерцание и самота пожелаят да живеят в града, сред хората – несгодите там са нескончаеми.

„Фрагменти“ 
Автор: Леонардо да Винчи
Съставителство и превод от италиански:
Сава Славчев
112 страници
Цена: 9 лв.
www.iztok-zapad.eu

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (5 votes cast)
Уикенд четиво: „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, 10.0 out of 10 based on 5 ratings

1 коментар

  1. Pingback: „Портрет на една конспирация” от Дона Русо Морин – Pinks.bg - е-списанието

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>