„Философията накратко”

От  |  0 коментара

Ясна и достъпна, „Философията накратко” е нагледно въведение в 200 от най-значимите въпроси, които човекът някога си е задавал. Обхващайки периода от древните философи до съвременните политици, авторът Маркъс Уикс обяснява сложните идеи на най-влиятелните световни мислители в лесно разбираеми миниесета. Обединила източната и западната традиция, книгата разглежда етиката, злото, свободата, правата, истината и каузалността през погледа на софистите, циниците, стоиците, епикурейците и много други. Философските системи дуализъм, конфуцианство и екзистенциализъм са обяснени понятно. От Декарт до Дарвин и от Буда до Бентъм – сборникът е отличен ориентир в интригуваща и пораждаща размисли тема.

ОТКЪС

Въведение

Думата „философия“ (както много други в западната философия) има гръцки произход и означава „любов към мъдростта“ – красиво описание, което обаче не казва почти нищо по същество.
Най-добре е философията да бъде представена като „това, което правят философите“ – по-скоро дейност, отколкото научно изследване, а именно: използвайки човешката способност за рационално осмисляне, те поставят въпроси и търсят отговорите им, свързани с фундаменталните проблеми на Вселената и нашето място в нея. Това е твърде широка дефиниция на обширна тема, но помага да отличим философията от други начини, чрез които се опитваме да осмислим света. В сърцевината си философията е размисъл защо нещата са каквито са, как най-добре да изживеем живота си, как да сме сигурни в правотата на знанията си, какъв е смисълът на съществуването ни (ако го има). Религията и науката задават същите въпроси. Отговорите на религията обаче се основават на вярата, а философията използва разсъдъка; науката предлага описание, а философията търси обяснение.

Философията като академична дисциплина изучава идеите на великите мислители (описани накратко в тази книга), но тя е и нещо, в което почти всеки се впуска понякога – задаваме си същите въпроси, вълнували великите мислители, обсъждаме ги с приятели или на вечеря със семейството. Често не постигаме съгласие и също толкова често не откриваме точни отговори – дори философите обосновават различни възгледи и нерядко въпросите, които задават, са повече от отговорите. През годините обаче философите са ни предоставяли различни гледни точки към тези въпроси. Разбирайки мисловния им процес, се учим как да организираме мислите и доводите си.

Метафизика

За първите философи най-интригуващ е въпросът „От какво е изградено всичко?“ – в общи линии това е основният проблем, разглеждан от философската дисциплина метафизика. Многобройни теории, предложени от древногръцките философи (за елементите, атомите и пр.), представляват основата на съвременната наука, отговорила емпирично на този и други подобни въпроси.
Метафизиката обаче разширява изследователското си поле отвъд пределите на науката – освен градивните елементи на Космоса, тя изследва природата на съществуващото, свойствата на материалните неща, разликата между разума и материята, причината и следствието, естеството на битието и реалността (клон на метафизиката, наречен онтология). Някои философи поставят под съмнение валидността на метафизиката с оглед на научния напредък, но откритията в областта на квантовата механика съживяват интереса към метафизичните теории.

Епистемология

Древногръцките философи бързо проумяват, че всички проблеми, към чието решаване се стремят, се свеждат общо взето към търсене на отговора на простия въпрос: „Как можем да узнаем това?“ Този и други подобни въпроси – кои неща са познаваеми (ако има такива), как придобиваме познания, каква е природата на познанието, привличащи и досега вниманието на западните философи, са средоточие на философската дисциплина епистемология.
Някои философи смятат, че извличаме познания от опита и от данните, предоставени от сетивата – възглед, известен като емпиризъм. Според други знанието е резултат от процес на разсъждение – възглед, известен като рационализъм. До ХІХ век разривът между емпиризма и рационализма е причина за възникването на различни философски школи. Междувременно други области на онтологията изследват връзката между познанието и концепции за „истина“ и „вяра“ например.

Онтология

Смятана за основен клон на метафизиката, онтологията изследва естеството на битието и реалността. Отличава се от епистемологията по това, че не разглежда познанието, а въпросите дали нещата съществуват в действителност и как може да се потвърди това съществуване.
Освен да установи какво съществува, онтологията се опитва да опише природата на нещата, които съществуват, и да ги категоризира според свойствата и връзката помежду им. Това, разбира се, изисква осветляване на смисъла на термините „съществуване“, „битие“, „реалност“ (централни теми в онтологията) и на концепциите за „същност“, „естество“, „облик“ на обекта, както и разликата между конкретните и абстрактните обекти: може ли да се каже, че идеи като „любов“ и „памет“ съществуват по същия начин като „маса“ или „камък“.

Логика

Търсейки отговори на въпросите за Вселената и мястото ни в нея, философията се отличава от религията и от традиционните възгледи чрез използването на съждението. Философът обосновава идеи, плод на мисловен процес, и трябва да ги подкрепи с рационални доводи. Разработени са различни техники, показващи дали аргументацията е валидна, или не – те съставляват философската дисциплина логика.
Накратко, логиката е процес на извличане на умозаключение от предварителни съждения: от специфични примери се стига до общ принцип (индукция) или от обобщено съждение – до конкретно заключение (дедукция). Класическата форма на логическа аргументация – силогизмът, състоящ се от две предпоставени съждения и извод, е формулиран от Аристотел и остава стожер на философската логика до ХІХ век, когато напредналата математическа логика въвежда нови идеи, а символната логика открива нови философски области през ХХ век.

Всички хора са смъртни.
Сократ е човек.
Следователно Сократ е смъртен.

* * *

knigomania.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>