Уикенд четиво: „Girl Online” от Zoella

От  |  0 коментара

„Girl Online и рокбожественярското момче от Бруклин” е дебютният роман на YouTube сензацията Зоуи Съг, или както всички я познават – Zoella. Зоела достига световна популярност с видеоклипове си, в които дава съвети за мода и красота. В момента YouTube каналът й има над 9 милиона последователи, а в Twitter я следят над 3 милиона човека. С първата си книга Зоуи Съг постига огромен успех. След като излиза в края на миналата година, „Girl Online” се изстрелва на 1-во място в Amazon само за една нощ и се превръща в най-продавания дебютен роман на всички времена, като в Англия за първата седмица продажбите му надминават тези на „Петдесет нюанса сиво”, „Шифърът на Леонардо” и „Хари Потър”. До момента правата на книгата са продадени в над 40 държави, включително България, като това е първата книга на чуждестранен влогър, която излиза у нас. В уикенд четивото тази седмица ви представяме ексклузивен откъс от “Girl Online“.

GIRL ONLINE – КНИГАТА

Зоела, фотография: Jamie Simonds Photography, © Penguin

„Откакто се научих да чета, винаги носът ми е забит в някоя книга. Когато бях на 14 години, си наумих, че един ден ще напиша своя собствена книга, която ще се хареса на хората и която те ще четат с удоволствие“, казва Зоуи. Романът е за 16-годишната Пени Потър, която създава блога си „Girl Online” и анонимно споделя всичко, за което момичетата се тревожат. Когато родителите й заминават за няколко дена за Ню Йорк, тя тръгва с тях с нежелание, без да подозира, че там ще срещне Ноа – рокбожественярското момче от Бруклин… Написана с чувство за хумор, книгата засяга характерните теми за тийнейджърския живот като отношенията в училище и със семейството, за приятелството и любовта, за споделянето в интернет. Успява по ненатрапчив начин да отправи важно послание към подрастващите – да имат куража да бъдат себе си не само във виртуалния, но и в реалния свят. Героинята в романа преживява паник атаки – проблем, който е масово срещан в последно време при младите хора. Самата Зоела също страда от пристъпи на тревожност, с които се опитва да се справи.

ОТКЪС

Глава шеста

Ако Рекордите на Гинес имаха желание да отразят „Най-отвратителното преспиване у приятелка“, безспорно щяха да изберат моето с Меган. Сериозно. Будя се, когато навън е още тъмно – доста е кофти в неделите – лежа си в леглото и пращам на Елиът съобщения по телепатия през стената на стаята ми. Когато бяхме малки, се наговаряхме да опитаме да сънуваме един и същи сън, когато заспим. Мислехме си, че е възможно, понеже спим на няколко сантиметра един от друг – все едно да се настаним в един и същ огромен балон на сънищата, носещ се над къщите ни. Това беше най-ужасната нощ на света, опитвам се да му кажа.

Меган все още спи дълбоко на разтегателния диван в другия край на стаята. Докато я гледам, в главата ми се оформя ново заглавие за пост в блога – Можеш ли да надраснеш най-добрия си приятел? – и цялата обида и гняв към Меган започва да бълбука в мен, готова да изригне. Страшно се дразня, когато стане така, а точно в момента не мога да пиша. Веднъж по време на изпит по математика ми дойде жестока идея за статия – бях убедена, че това ще е най-забавният и интересен пост, който някога съм писала. Хрумна ми и най-якото заглавие, и всичко. Но после потънах в море от алгебра и когато изпитът свърши, единствените букви, които се въртяха в главата ми, бяха x и у. Все още не успявам да се сетя за какво точно трябваше да бъде този пост.

От страх да не забравя и тази идея, вземам телефона си от нощното шкафче и се заравям под завивката. Изключих звука на телефона си, когато си легнахме снощи – в единайсет и половина!!! И сега виждам, че Елиът ми е пратил съобщение малко след дванайсет.

Как върви с Мегаскучната? Липсвам ли ти вече?! Иска ми се да си извадя очите с молив заради проекта. Не, наистина, на кого му е притрябвало да знае за „Хлебните закони“[1]? И защо въобще хлябът има нужда от закони?!

Започвам да пиша отговор на Елиът.

Най-отвратителното преспиване на СВЕТА! Беше толкова тъпо, че вече съм спяла, когато си ми пратил есемес!!! Аз мисля, че трябва да има „Хлебен закон“ и той да бъде, че с всяко ядене се сервира топло хлебче с масло. ЛИПСВАШ МИ МНОГО!!!

Почти веднага, след като изпратих съобщението, чувам слабо почукване по стената. Едно, после четири и накрая три: Аз – те – обичам. Тъкмо смятам да отвърна, когато чувам Меган да простенва.

– Какво е това чукане?

– Не знам – лъжа я.

– Да не е онова момче – съседът ти?

Меган е срещала Елиът хиляди пъти, няма начин да не знае името му. Това ме кара да я намразя още повече.

– Нямам представа защо излизаш с него – продължава. – Толкова е странен.

Лежа върху ръцете си, за да не скоча от леглото и да не я тресна по главата с възглавница.

– Може ли чаша кафе?

– Да.

Въпреки че току-що обиди най-добрия ми приятел, напълно съсипа изминалата вечер и ми се иска да я убия с възглавница, съм толкова благодарна на Меган, че ми дава оправдание да съм далеч от нея за няколко минути, че буквално изскачам от леглото и обличам халата си.

Долу в кухнята намирам татко да седи на масата с огромна чаша чай и вестник пред себе си. Той е ранобудник, точно като мен. Косата му все още е разрошена от спането и брадичката му е покрита със сивкавия оттенък на набола брада.

– Хей – усмихва се той, като ме вижда. – Как върви с гостенката?

Поглеждам го и повдигам вежди.

– Толкова добре, а?

Кимвам и отивам да включа чайника. Преди няколко седмици, докато приготвяхме спагети болонезе заедно, казах на татко, че с Меган не се разбираме много добре напоследък.

– Тате?

– Да.

– Мислиш ли, че е възможно да надраснеш приятел?

Той се усмихва и кимва.

– О, да. Случва се непрекъснато, особено на твоята възраст, когато толкова се променяте – татко посочва стола до себе си. – Разказвал ли съм ти някога за Тимъти Тейлър?

Поклащам глава.

– Беше най-добрият ми приятел в началното училище. Бяхме като дупе и гащи. Но в гимназията той много се промени и аз вече не исках да излизам с него.

– Защо? Какво направи?

– Започна да играе ръгби! – изсмива се татко. Той е абсолютен футболен запалянко и не може да разбере хората, които предпочитат ръгбито.

– Шегувам се – продължава татко. – Всъщност не беше само това. Стана прекалено самодоволен. Вече нямах нищо общо с него.

– Какво стана? Скарахте ли се?

– Не. Просто се отдалечихме един от друг. И двамата намерихме други приятели, с които имахме много повече общи неща. Така че не се тревожи за нейно величество – той кимва към горния етаж. – Всичко ще бъде наред – понякога просто трябва да пуснеш хората да си отидат.

– Благодаря, тате – ставам и го целувам по челото.

– Няма за какво – засмива се той. – Кой да предположи, че мога да бъда толкова мъдър толкова рано сутрин – и с толкова малко кофеин!

Когато се връщам в стаята си, Меган вече е станала и е напълно облечена. Вътрешно ликувам, надявайки се това да означава, че скоро ще си тръгне.

– Ето ти кафето – подавам ѝ чашата. Тя я взема, но дори не ми благодари.

– Е, какво ще облечеш за обяда си с Оли? – пита ме вместо това.

Поглеждам я объркано. Покрай целия този стрес с адското ѝ гостуване дори не съм се замисляла по въпроса.

– На твое място бих избрала ежедневен аутфит. Не би искала да изглеждаш тотално влюбена. Бих ти заела суитшърта си, но не мисля, че цветът ще ти отива – Меган отпива от кафето и ми се усмихва сладко. – Жалко, че косата ти е червена. Не си отива с нищо, нали?

Изведнъж осъзнавам, че ако искам да се насладя на сутринта и на предстоящата си среща с Оли, то Меган трябва да си тръгне. Веднага.

– Съжалявам, но баща ми току-що ми каза, че тази сутрин трябва да му помогна с едно нещо в магазина.

– В неделя? – намръщва се Меган.

– Да. Така че се опасявам, че трябва да си тръгваш.

– О, но аз мислех да ти помогна да се приготвиш – Меган всъщност изглежда разочарована. Насилвам се да се усмихна.

– Всичко е наред, ще се справя и сама.

Тя ме поглежда и повдига вежди.

– Сигурна ли си?

– О, да, абсолютно.

Всъщност се оказва, че когато става въпрос за приготвяне за среща с Оли, въобще не мога да се справя. Минал е половин час, откакто Меган си тръгна, а в стаята ми сякаш е гръмнала ядрена бомба от дрехи. В обхваналата ме вихрушка от обличане и събличане на различни аутфити и сантиметър от стаята ми не е останал недокоснат от някоя дреха или аксесоар. Поглеждам към раирания ми чорапогащник, който виси отчаяно от полилея, и простенвам. Какво ще облека?!

Това е  истинска дилема. От онези, заради които хората пишат до съветниците във вестниците. Обикновено, когато съм изпаднала в такава криза, винаги се обръщам към Елиът, но не вярвам да иска да ми помогне, щом в ситуацията е намесен Оли. Обикалям из стаята си и въздишам. Дори спокойното море на хоризонта не успява да ме накара да се чувствам по-добре. Не и когато трябва да отида до него след час, а ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ОБЛЕЧЕНА!

Изведнъж в главата ми се заформя въпрос. Какво щях да облека, ако зависеше само от мен? Запътвам се към купчината дрехи на пода до люлеещия се стол и издърпвам от нея черна рокля до прасеца, нашарена с миниатюрни лилави сърчица. Обличам я, заедно с дебел черен чорапогащник. Поглеждам се в огледалото и установявам, че роклята ми стои идеално и кара талията ми да изглежда супертънка. Тъкмо обувам чифт пантофки, когато същият въпрос отново изскача в главата ми. Какво щях да нося, ако зависеше само от мен? Разтършувам се из гардероба си за байкър ботушите си. След това обличам и черното си кожено яке.

„Не ме забравяй!“, сякаш казва фотоапаратът ми. Слагам го в джоба си. Отдавна се научих винаги да нося фотоапарата си с мен. Преди, когато все го оставях вкъщи, винаги попадах на най-добрите възможности за снимки. Кой знае какви снимки можеше да излязат с Оли…? Представям си как Оли ме пита дали имам нещо против да ни снимам заедно и веднага се изчервявам. Ненавиждам селфитата, но не бих отказала едно с гаджето си… Добре де, може и малко да се увличам, но не е ли това в правото на всяко момиче, когато момчето, по което си пада от години, я покани на среща?

[1] От англ. ез. The Corn Laws – норми, наложени през 1689 г., които ограничават вноса на зърно, за да запазят високи цените на производителите във Великобритания. – Б. пр.

GIRL ONLINE В БЪЛГАРИЯ

Зоуи Съг лично избра снимка за българското издание на „Girl Online”. Фотографията на Михаела Попазова бе избрана от Зоела за победител в конкурса „Снимай лятото”, а снимката намери място на корицата на книгата. Междувременно всеки може да научи повече за романа и за темите, засегнати в него, от уникален клип, създаден специално за българското издание на романа „Girl Online”. Във видеото участват както известната певица Сантра, едни от най-любимите български влогъри Стефи (Stefie) и Стан (inStanT), Стилян (FlapaBoom) и Гергана Димитрова, така и няколко големи почитатели на Zoella, които споделят впечатления и емоции от книгата.

Girl Online и рокбожественярското момче от Бруклин”
Автор: Зоуи Съг
284 страници
Цена: 14 лв.
kragozor.com
girlonlinebg.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Girl Online" от Zoella, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>