Уикенд четиво: „А дали не е B12?“

От  |  0 коментара

Какво според вас е общото между тези хора?  Четиридесетгодишен репортер изгубва способността си да пише, пада при опити за ходене и често е толкова объркан, че жена му се съмнява за ранен Алцхаймер… Красиво, нормално осеммесечно бебе постепенно спира да говори и да реагира на родителите си, а след време дори не може да седи самостоятелно… Двадесетгодишна жена изпада в тежка депресия и прави опит за самоубийство… Балерина едва не загубва способността си да ходи след козметична операция… Тридесет и осем годишна жена е прикована доживотно към инвалидна количка след операция за стомашен байпас… Осемдесет и шест годишен мъж при внезапен пристъп на умопомрачение убива жена си… Млада жена, която не може да зачене… Дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ сутрин за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция…

Ето и общото между всички тях: никой от тях не е получил правилна диагноза. Вместо това са се сдобили с множество неверни, често безнадеждни диагнози: проблеми в развитието, аутизъм, множествена склероза, психоза, сенилна деменция, преходни исхемични атаки, депресия или диабетна невропатия. В действителност обаче всички те страдат от едно и също болестно състояние: Дефицит на витамин B12.

ОТКЪС

През 1983 г. аз бях олицетворение на здравето. Изглеждах добре, чувствах се чудесно и въобще не подозирах, че някъде в мен дебне подмолен убиец, който тайничко унищожава мозъка, нервите, кръвоносните съдове и почти всички органи в тялото ми.

Благодарение на медицинското си образование обаче забелязах някои дребни признаци, че нещо не е наред, и знаех, че тревогата ми е основателна дори когато лекарите ми казваха, че няма причина за безпокойство. Задълбочих се в малкото следи, които потенциално смъртоносното ми заболяване оставяше, и постепенно стигнах до диагнозата „пернициозна анемия“ (автоимунна форма на дефицит на B12). Това е и причината днес да не страдам от ужасяващите последици, причинявани от това нарушение.

Милиони други жертви на дефицита на B12, много от които са жертви и на лекари, погрешно изключили проблема само след една пълна кръвна картина или изобщо непомислили за тази вероятност, нямат моя късмет. Някои от тях са бебета и малки деца, чието развитие е осакатено завинаги. Други са младежи, погрешно диагностицирани с множествена склероза или „нелечим“ стерилитет. Трети са мъже и жени на средна възраст, измъчвани от проблеми с равновесието, изтръпване на ръцете и краката или остри пробождащи болки, които им пречат да ходят. Някои получават диагноза ранна деменция или начало на паркинсонова болест още на тридесет, четиридесет или петдесетгодишна възраст. Други са толкова депресирани, че правят опити за самоубийство. Някои изглеждат пълни шизофреници. А трети са възрастни, които излежават дните си в старчески домове, защото лекарите са решили, че са с Алцхаймер.

При редица от тези хора е твърде късно, за да се обърне ходът на заболяването, но все още има време да предпазите себе си и близките си от подобна трагична съдба. В действителност е изключително просто да се предотвратят и дори напълно да се елиминират симптомите на дефицита на B12, стига да се открие навреме. Състоянието не напомня на никой друг витаминен дефицит и таблетките с мултивитамини няма да ви помогнат. Необходими са точна диагноза и медицинско лечение. А получаването на диагноза невинаги е лесно, както знам от опит.

През 1983 г., когато отидох на медицински преглед, преди да постъпя на работа, бях на деветнадесет години и нямах никаква представа, че организмът ми е нападнат от невидима болест. Първият знак беше коментарът на преглеждащия ме лекар относно кръвните ми изследвания и аномално големите ми червени кръвни телца. (Като се замисля сега, може би дължа живота си на факта, че онези резултати не бяха наред.

Мнозина страдат от неврологични изменения десетилетия наред, преди да се появят нарушения в кръвните им изследвания, а тогава може да е прекалено късно.)

„Как се храните?“, попита ме лекарят. Когато му казах, че не обичам зеленчуци, той ме посъветва да хапвам повече от тях, защото взе отклоненията за обикновен симптом на бедна на фолат диета.

Месец по-късно друг лекар отново отбеляза големите ми червени кръвни телца, но определи резултатите от лабораторните ми изследвания като „несигнификантни“. Подобно на първия и той ме отпрати, без да подозира, че току-що е пропуснал да диагностицира заболяване, което може да разруши мозъка ми, да осакати тялото ми и дори да ме убие.

Две години по-късно в колежа за медицински сестри си купих справочник за лабораторните изследвания и тяхното тълкуване. В частта за макроцитозата (медицинският термин за уголемени червени кръвни телца) като възможна причина се очертаваха два различни проблема: недостиг на фолат и недостиг на B12. Тъй като аз обичах червено месо, което е богато на B12, и не ядях достатъчно зеленчуци, съдържащи фолат, разбирах защо първият лекар е решил, че виновникът е той. Но не разбирах защо не е помислил и за дефицит на B12, след като той обикновено е резултат от проблеми на усвояването, а не на храненето.

Помислих си, че няма да ми навреди, ако проверя, и убедих един лекар, с когото работех, да ми пусне изследване на серумен фолат и серумен B12. Вечерта, когато споменах за това пред родителите си, за мое учудване баща ми разказа, че през 60-те години дядо ми бил диагностициран с пернициозна анемия – най-известната, макар и не най-често срещана причина за дефицит на B12. В началото лекарите смятали, че има левкемия, и заявили, че нищо не могат да направят. Едва когато баща ми настоял да го прехвърлят в болницата „Хенри Форд“ в Детройт за второ мнение, дядо ми получил правилната диагноза и лечение (въпреки че на втория лекарски екип били нужни почти четири седмици). Затова и не останах твърде изненадана, когато дни по-късно и моите резултати за B12 излязоха ниски. Започнах инжекции с B12, благодарна, че съм диагностицирана преди поява на симптомите.

Но това не беше краят на историята ми. Две години по-късно, когато трябваше да се подложа на операция, споменах на хирурга за дефицита си на B12 и продължителната си терапия. Скептична, че съм „ужасно млада“ за подобни проблеми, тя ме изпрати на хематолог, който отхвърли възможността да имам дефицит на B12 въпреки предишната ми диагноза и изследвания, показващи наличие на макроцитоза, ниски нива на B12 и тест на Шилинг. (Бележките му, които тайничко прочетох по-късно, водена от инстинкта си на медицинска сестра, говореха, че съм истеричка и си въобразявам несъществуващи проблеми.) Въпреки това настоях за нови изследвания.

Седмица по-късно, когато ми се обадиха от кабинета му с молба веднага да отида, вече беше променил мнението си. Изследванията бяха показали, че наистина имам ювенилна пернициозна анемия. Всъщност, както той жизнерадостно възкликна, аз съм била най-младата пациентка с пернициозна анемия, която бил виждал в двадесетгодишната си

практика. Почувствах се като рядка грешка на природата. Сега той беше дружелюбен и информативен, а както усетих, и тайничко облекчен, че съм настояла за потвърждение на предишната си диагноза. Със сигурност нямаше сам да забележи проблемите ми въпреки информацията, която му бях предоставила при първото си посещение, защото в бележките му дори не присъстваше подобна диагноза.

Накратко казано, макар буквално да дадох в ръцете му диагнозата, той пак едва не я пропусна. Ако бях отишла при него без медицинското си образование и упорития си любопитен характер или без изследванията, показващи недостиг на B12, грешката му можеше да ме увреди или убие. Ако бях приела пасивно първоначалното му становище, щях да спра инжекциите с B12, които спасиха тялото ми от опустошенията на пернициозната анемия. Въпреки всичко обаче в определен смисъл съм му благодарна.

 

Защо ли? Защото неговият скептицизъм ме наведе на един важен въпрос: колко ли други хора страдат и умират, защото лекарите им не вземат предвид елементарната вероятност за дефицит на B12? Аз имах късмет поради уголемените червени кръвни клетки – най-лесно забележимия признак за проблема – и фамилната обремененост с пернициозна анемия. И дори при подобни червени лампички този и други лекари пропуснаха правилната диагноза. Проучвания от 80-те години насам показват, че за

разлика от мен, повече от 1/3 от хората с дефицит на B12 никога не развиват уголемени кръвни телца или анемия. Следователно при тях рутинните кръвни изследвания дори не загатват за заболяването им. Освен това при повечето не е налице известна фамилна анамнеза за дефицит на B12. Нима лекарите редовно бъркаха диагнозите на такива пациенти?

С времето любопитството ми прерасна в над двадесетгодишно проучване за мащабите на дефицита на B12. Станах специалист в областта – четях всички учебници и статии, които ми попадаха, свързвах се с клинични лекари, специализирали в дефицита на B12, и с учени, занимаващи се с темата. Съпругът ми, Джефри – лекар по спешна медицина, също проведе редица изследвания, за да определи процента на пациенти с дефицит на B12 в собственото си отделение. Това, което научихме за раз-

пространението на проблема, за щетите, които нанася върху целия организъм, и за броя недиагностицирани случаи е най-малкото тревожно.

Дефицитът на B12 е много разпространен и то не само сред хората в напреднала и средна възраст, но и сред тийнейджърите, децата и бебетата. От него страдат, често без да знаят, 20% от хората над 60 години (а според едно ново проучване – 40% от лицата в напреднала възраст с тежки психични или физически проблеми). Хиляди малки деца, тийнейджъри и младежи имат гранични нива на B12 – под необходимите за оптималното функциониране на мозъка. Милиони хора, на които е лепнат

етикет „Алцхаймер“, „множествена склероза“, „ранен Паркинсон“, „аутизъм“, „обучителни затруднения“, „депресия“, „биполярно разстройство“, „загуба на зрението“, „шизофрения“, „диабетна невропатия“ и други тежки, често нелечими болести, всъщност е вероятно да са жертви на лесно откриваемия, подлежащ на терапия и напълно лечим в ранните си етапи дефицит на B12.

Отначало бях силно развълнувана от обширните проучвания, доказващи, че дефицитът на B12 играе роля за толкова много, привидно безнадеждни състояния, защото този проблем всъщност може да се реши лесно. Освен това лечението не е скъпо – по няколко долара месечно, или 10 цента на ден – джобни пари на фона на други медицински разходи. Следователно, диагностицирането и лечението на пациентите с дефицит на B12 може едновременно да намалят както техните болки и страдания, така и медицинските им разходи – печеливша за всички ситуация, поне в моите очи.

Радостта ми се оказа кратка, защото повечето лекари, с които работех, не се интересуваха от епидемията от неустановен дефицит на B12. Не ги вълнуваше, че не използват изследванията за серумен B12 и други маркери, нито че сегашната долна граница на нормата е неточна и подвеждаща. Нехаеха за нарастващия брой статии, предупреждаващи за високите разходи както за пациентите, така и за обществото, произтичащи от повсеместното неглижиране на проблема. Напротив, обвиняваха ме, че се „правя на доктор“ и възразяваха срещу назначаването

на изследвания за B12 при пациенти с явни симптоми на нарушението. През септември 2000 г. бях принудена от работодателя си да подпиша декларация, че няма да разговарям с пациентите и техните близки за дефицита на B12 и ще „престана да моля лекарите за изследвания“. Беше ми ясно заявено, че или ще забравя за тази тема и ще подпиша документа, или ще изгубя работата си.

Отношението им не бе резултат единствено от факта, че съм сестра, а не лекар, макар че и това имаше значение. Съпругът ми срещаше същата апатия дори когато показваше на колегите си данни, сочещи, че огромен брой пациенти в собственото му отделение страдат от неоткрит до момента дефицит на B12. По-късно научих, че и други лекари, запознати с проблема, се сблъскват със същата негативна реакция от страна на колегите си.

Изправена пред непробиваема стена от апатия и даже откровена

враждебност, аз бавно и тихо се предадох. Какво друго можех да сторя? Онези, които имаха възможност да диагностицират и да се борят с болестта, предпочитаха да си затварят очите. Изтъкнати лекари бяха водили борба да изкарат на светло епидемията от дефицит на B12 и бяха изгубили. Какъв шанс имах аз да променя нещата?

Безмълвното ми примирение продължи до деня, в който трябваше да изпиша пациентка, описана от предишната смяна като „чест посетител“ и „търсачка на лекарства“, която „не иска да се прибира вкъщи“. Когато я прегледах и видях лабораторните изследвания и анамнезата ѝ, съзрях болезнено очевидни симптоми на дефицит на B12, които дори студент в първи курс по медицина би трябвало да разпознае. Забелязах също пълната липса на желание от страна на лекарите да я изследват за този

проблем при многобройните ѝ постъпвания в болницата или поне да препоръчат подобно изследване на личния ѝ лекар. Тази тъжна и уплашена жена беше страдала две години от осакатяващи, привидно озадачаващи симптоми, всеки един от които можеше да бъде обяснен с недостиг на B12, и въпреки това никой не я бе изследвал за нарушението. Вместо това я бяха отписали като смахната.

 

Тя не бе първият пациент, който лекарите изписваха пред очите ми, без да обърнат внимание на симптомите за недостиг на B12. Напротив, беше просто поредната в дългия списък от пациенти, отписани като безнадеждни от лекарите, които просто не бяха открили един животозастрашаващ и много разпространен проблем. Наистина, аз бях виждала и по-тежки случаи – пациенти на прага на смъртта или изпаднали в трайна деменция поради неустановен дефицит на B12. Всеки от тези случаи разбиваше сърцето ми. Този път обаче, докато попълвах документите за из-

писване на жената, която не бе получила нито реална помощ, нито реално лечение, а само снизходителна реакция от лекарите и сестрите, голяма сметка и вероятно смъртна присъда, чашата на гнева ми преля!

Знаех, че дължа собственото си здраве и живот на щастливия развой на събитията преди години, когато лекарите определяха смущаващите ми лабораторни резултати като „несигнификантни“. Сега непрекъснато наблюдавах как други пациенти биват осъждани на смърт или инвалидност от лекари, на които се доверяваха. Знаех, че много от тях някой ден ще се върнат в болницата ни с инсулт, деменция, депресия, травма в

резултат от падане (фрактури и мозъчни увреждания), нужда от кръвопреливане и други проблеми, произтичащи все от недиагностицирания дефицит на B12.

 

Не можех повече да стоя отстрани като мълчалив съучастник в тази епидемия от апатия и неточни диагнози, оставяща милиони млади и стари пациенти сакати или мъртви. Като медик отдавна бях приела ежедневната трагедия на непредотвратимите или нелечими болести. Не можех да се примиря обаче с неспирната върволица от хора, чийто живот е съсипан заради липсата на диагноза и терапия на едно лесно установимо, лесно лечимо състояние. Същото важеше и за съпруга ми – той намираше за осъдително да се отказват на пациентите изследвания, които биха могли да предотвратят почти всеки случай на инвалидизиране или смърт поради дефицит на B12.

Тази книга се роди именно от бунта и гнева ни срещу ненужните увреждания и погубените животи. Но тя се роди и от надеждата – надеждата, че можем да помогнем на много сегашни и потенциални жертви на недостига на B12, като дадем информацията в ръцете на страдащите и техните семейства, както и на загрижените медицински специалисти, властите, медиите и застрахователните компании.

Ако вие сте потребител на медицински грижи, книгата ще ви даде

сила да защитите себе си и близките си, като ви помогне да разпознаете рисковете от дефицит на B12 и да получите правилна диагноза и лечение, преди да е станало твърде късно. Ако сте медик, надяваме се да анализирате внушителния обем от изследвания, обхванати в тази книга, и да включите скрининга за B12 (а не само неточните кръвни картини) в стандартната си практика. Стотиците изследвания, които цитираме, са публикувани в значими и уважавани медицински списания и

доказват, че малко болести са по-разпространени, лесно откриваеми и лесно лечими от дефицита на B12, а още по-малко са тези, които носят подобен висок и в същото време напълно предотвратим риск за смъртоносно заболяване и увреждане.

 

Посланието на книгата е преди всичко, че страданието, причинено от дефицита на B12 – един така широко разпространен „невидим“ проблем, засягащ живота на почти всяко семейство– е просто ненужно. Можем да спрем това безмилостно нарушение, преди да е погубило живота на още повече хора. Аз се изплъзнах от куршума му. Всички

останали потенциални жертви също могат да го направят, но само ако и пациентите, и лекарите най-после отворят очи за мащабите на тази подмолна епидемия.

Невидима епидемия

Един безмълвен убиец дебне милиони американци. Може би и вие сте сред тях.

Този убиец е майстор на маскарада: поразява хората по най-различни начини. Един измъчва с тремор, друг с депресия или психоза, трети с мъчителни болки в краката или ръцете, или даже парализа. Може да имитира болестта на Алцхаймер, множествена склероза (МС), ранен Паркинсон, диабетна невропатия или синдром на хроничната умора. Може да направи мъжете и жените безплодни и да увреди развитието на децата им. Понякога дреме и само тайничко увеличава риска от смъртоносни болести – от сърдечни и мозъчни удари до рак.

Това медицинско нарушение произтича от витаминен дефицит, но стандартната мултивитаминна таблетка обикновено не може да го предотврати. Възможно е да не помогнат и високите дози от перорални формули. Лекарите го смятат за „старческа болест“, но то може да порази всеки човек на всяка възраст, а понякога най-тежко засяга децата.

Нарушението, за което говоря, е дефицит на витамин B12. Ако го развиете, то може да бъде лесно открито, третирано и излекувано – но само ако лекарят ви постави диагнозата, преди да е станало късно. За съжаление, това често не се случва.

Кои са жертвите на дефицита на B12?

Случаите, които ще опишем на страниците на тази книга, включват хора от всички възрасти и сфери на живота: бебета, деца, млади мъже и жени, хора на средна възраст, хора в напреднала възраст.

Сред тях са:

• 35-годишен мъж, който започва да се подмокря, не може да ходи стабилно и да хваща здраво с ръце;

• 8-месечно бебе, което спира да говори и да реагира на родителите си,

а след време дори не може да седи самостоятелно;

• 20-годишна жена, изпаднала в тежка депресия, която се опитва да се самоубие;

• възрастен дядо, който за по-малко от година се превръща от здрав мъж, тичащ за здраве, в потиснат и объркан старец, диагностициран със сенилна деменция;

• 2-годишно дете, показващо сериозно изоставане в развитието и получило диагноза аутизъм;

• млада жена, която не може да зачене;

• 54-годишна жена, страдаща от параноични налудности и агресивни изблици в съчетание със симптоми, които лекарят диагностицира като множествена склероза;

• 80-годишен мъж, проявяващ симптоми на нарушено равновесие, който пада и чупи костите на таза си;

• балерина, едва не загубила способността си да ходи след козметична операция;

• жена на средна възраст, оплакваща се от постоянни силни болки в гърба и краката, обвинена от лекарите си в алкохолизъм и „търсене на лекарства“;

• 70-годишен пациент с изтръпване на краката, диагностицирано като нелечима диабетна невропатия;

• възрастен мъж, чиито чести падания лекарите обясняват с микроинсулти.

 

Общото между всички тези случаи е сбърканата диагноза. Поставени са им етикети с всевъзможни нарушения от нелечими болести до хипохондрия, но в действителност всички те страдат от едно и също заболяване – дефицит на витамин B12.

Това не е нито нова, нито модерна болест. Напротив, ще я намерите в учебниците за първи курс на всеки медицински университет. Не е и рядка – всеки човек над 40 години

е с повишен риск от опасен дефицит на B12, а над 60 има 40% вероятност от потенциално опасно ниски нива на B12. Колкото повече се понижава серумният B12 и колкото по-дълго продължават признаците и симптомите, толкова по-голяма е вероятността за увреждане и неблагоприятен изход.

 

Колко често се среща дефицит на B12?

Важно е да отбележим, че повечето изследвания, посочени

по-долу, подценяват разпространението на дефицита, защото,

както ще видите по-късно, за много хора с действителен

дефицит се смята, че имат „нормални“ серумни нива на B12.

Учените от Университета „Тъфтс“, които анализират данните

от мащабното изследване Framingham Offspring Study,

установяват, че близо 40% от участниците на възраст между

26 и 83 години са с плазмени нива на B12 в долната граница на

нормата, при която много хора започват да проявяват

неврологични симптоми. Почти 9% страдат от изявен дефицит,

а 16% имат почти дефицитни нива. Интересен е и фактът, че

ниският серумен B12 се среща толкова често при младите

участници, колкото и при тези в напреднала възраст [1].

При проучвания с по-ограничен мащаб се съобщава за

дефицит на витамин B12 при 15 до 20% от хората в напреднала

възраст.

 

Неотдавнашно изследване показа, че 40% от хоспитализи-

раните пациенти в напреднала възраст имат ниски

или гранични стойности на серумния B12 [2].

При над 80% от дългогодишните вегани, които не си набавят

допълнително B12, и над 50% от дългогодишните вегетарианци

Всички тези пациенти имат нещо общо помежду си – погрешна

диагноза.

През юни 2009 г. Центровете за контрол на заболяванията

докладват, че от дефицит на B12 страда един от всеки 31 души

над 50-годишна възраст. Нещо повече – тази тревожна

статистика подценява действителното разпространение

на недостига на B12. Причината е, че учените дефинират

дефицита като серумен B12 под 200 pg/ml. Добре

документирано е, че много хора с нива между 200 и 350 pg/ml

всъщност страдат от дефицит на витамин B12.

 

Какво е B12 и защо е толкова важен?

За да разберем защо дефицитът на B12 може да ви навреди и даже убие, както и защо той е толкова често срещан дори при видимо здрави хора, важно е да научим малко повече за витамините като цяло и с какво е уникален B12.

Човешкият организъм се нуждае от 13 различни витамина, за да живее и да е здрав. Тези мънички молекули участват в хиляди химични реакции, които изграждат тъканите и органите, осигуряват енергия от храната, пречистват токсините, предпазват от инфекции, възстановяват ни след увреждания и позволяват на клетките да комуникират помежду си.

 

Организмът не може сам да произвежда витамини и разчита да ги

получава от съответните храни. Някои от тях (мастноразтворимите витамини) могат да се съхраняват; други, сред които и витамините от група В, са водоразтворими и запасите от тях трябва да се обновяват ежедневно. Ако не приемате достатъчно от даден витамин, запасите ви ще намалеят, ще получите граничен дефицит, а впоследствие сериозен дефицит като скорбут (при недостиг на витамин С) или бери- бери* (при недостиг на витамин В1). Колкото повече намаляват запасите ви, толкова по-тежки ще бъдат последствията, които могат да доведат и до смърт.

Един от тези 13 витамина, от които се нуждае организмът, е B12. Той в много отношения се държи като останалите дванадесет. В някои важни отношения обаче е по-странен, а част от отличителните му черти го правят и по-труден за усвояване в достатъчна степен от милиони хора.

B12 е единственият витамин, съдържащ следови елемент – кобалт, от който идва и научното му название – кобаламин. Тъй като B12 се про- извежда в храносмилателната система на животните, той е единственият витамин, който не можете да си доставите от растенията и слънцето. Растенията нямат нужда от B12, затова нито го произвеждат, нито го съхраняват.

За да си набавите B12 от храната, трябва да консумирате месо, птиче месо, риба, яйца, млечни продукти или храни, обогатени с B12, а ако ли не, да вземате добавки. За много хора обаче дори богатата на B12 храна, подсилена с добавки, се оказва недостатъчна.

Въпреки че според Института по медицина човек се нуждае от много малко количество B12 всеки ден (2–4 mcg), е изключително лесно да получите дефицит от този нутриент. Макар недостигът често да се наблюдава при вегани и вегетарианци, които не приемат подходящи добавки, повечето хора с дефицит на B12 консумират големи количества

от витамина: просто организмът им не го абсорбира или използва. Защо? Защото, за да стигне от устата до кръвта ви, B12 изминава сложен път и всяко препятствие по пътя му може да понижи значително нивата му. Ето едно силно опростено описание на пътя му:

1. В храната B12 е свързан с животинските протеини и първо трябва да се освободи от тях. За да раздели B12 от протеините, организмът използва ензима пепсин, който може да се произвежда в необходимите количества само в присъствието на достатъчно солна киселина в стомаха.

2. Стомахът произвежда и т.нар. вътрешен фактор (intrinsic factor – IF) – протеин, който достига до червата, за да участва по-нататък в пътя на B12.

3. След това други протеини, наречени кобалофилини, пренасят B12 към тънкото черво.

4. В червото вътрешният фактор се захваща за B12 (с помощта на ензимите панкреасни протеази) и го пренася към последната част от тънкото черво – илеума. Клетките по стените на илеума съдържат рецептори, които захващат комплексите B12-IF и ги изтеглят в кръвта.

5. Друг протеин в кръвта, наречен транскобаламин II, пренася B12 до различните клетки на организма, а излишъка – в черния дроб за съхранение.

Сложният метаболизъм на B12 – много по-сложен, отколкото при

който и да било друг витамин – може да се прекъсне във всеки един момент. Най-известният (но не и най- разпространеният) проблем е пернициозната анемия – автоимунно, наследствено заболяване, което някога е осъждало жертвите си на физически и умствен упадък, следван от ужасна смърт. Болестта възниква, когато организмът не успява да произвежда вътрешен фактор и така приеманият с храната витамин B12 остава безполезен.

През 1912 г. двама лекари – Джордж Ричардс Майнът и Уилям Пари Мърфи – откриват, че ако на пациентите с пернициозна анемия се дава ежедневно по четвърт килограм черен дроб, симптомите намаляват драстично.

С животоспасяващото си откритие тези лекари, заедно с д-р Джордж Хойт Уипъл (който преди това открил, че черният дроб намалява симптомите на пернициозна анемия при кучета), през 1934 г. са удостоени с Нобеловата награда за медицина.

Не е известно дали хората в началото на XX век са умирали от „пернициозна анемия“, която е автоимунно заболяване, или роля са имали и други причини за дефицит на B12. Важното е, че дори днес нелекуваният дефицит на B12 може да е опасен и дори смъртоносен.

 

Много по-честа причина за дефицита на B12, особено при хора над петдесетгодишна възраст, е т.нар. атрофичен гастрит – възпаление и влошаване на състоянието на лигавицата на стомаха. Атрофичният гастрит понижава секрецията на стомашни киселини, необходими за отделянето на витамин B12 от протеините – проблем, който често се влошава от инхибитори на протонната помпа, антиациди и други медикаменти. Освен това по-възрастните хора имат по-малко клетки, произвеждащи вътрешен фактор.

Не само хората в напредналата възраст обаче са в риск. Всяка стомашна операция с цел отслабване (стомашен байпас) или частична или пълна резекция на стомаха по други причини също води до риска от дефицит на B12. Причината е в загубата на клетки, произвеждащи солна киселина и вътрешен фактор. Чревните операции с частично или пълно отстраняване на илеума също водят до недостиг на B12, защото там се намират рецепторите, необходими за усвояването на B12.

 

Освен това дори когато B12 се разгражда правилно, усвояването му може да е нарушено от стомашно-чревни проблеми като болестта на Крон (възпалително чревно заболяване), ентерит, синдром на сляпата бримка (blind loop syndrome) или цьолиакия. Същото важи за алкохола и много лекарства, предписвани за най-различни състояния от гастроинтестинален рефлукс и язва, до диабет. Излагането на диазотен оксид (райски газ) по време на хирургична операция (включително дентална) или при упо-

треба на наркотици също може да деактивира B12. Токсини като живака пречат на способността на B12 да преминава кръвномозъчната бариера и да достига до нуждаещите се неврони. И накрая, метаболизмът на B12 може да бъде нарушен на всеки етап от вродени проблеми.Затова хората, които казват: „Не може да съм с дефицит, всеки ден пия витамини“, всъщност грешат.

Хората, които не могат да усвояват B12 от храната, често не го усвояват и от таблетните форми, така че много от добавките на пазара не гарантират безопасност. Националният институт по здравеопазване признава, че от перорална добавка 500 mcg здравите хора усвояват едва около 10 mcg (8,333% от препоръчителния дневен прием). А ако вече страдате от недостиг на B12, няколкото микрограма, които ще получите от стандартните добавки (6 mcg), ще ви свършат толкова

работа, колкото ако се опитвате да напълните празен плувен басейн с по една чаена лъжичка вода на ден. Индивид с дефицит на B12 се нуждае не от десетки или стотици, а от хиляди микрограма B12 дневно, а в някои случаи дори приемът на такива големи дози през устата не е толкова ефективен, колкото инжекциите.

Някои таблетки за смучене с високо съдържание (над 1000 mcg B12) могат да бъдат ефективни с течение на времето, но хората с тежък дефицит или неврологични симптоми се нуждаят от първоначална агресивна терапия с инжекции с B12.

Тъй като симптомите постепенно стават необратими, важно

е проблемът да се реши бързо и агресивно. След това пациентите могат да преминат към таблетки за смучене с високи дози B12, но под лекарско наблюдение, за да е сигурно, че методът работи.

Защо дефицитът на B12 взема епидемични размери?

Предвид опасностите от недостига на B12 логично би било да предположите, че лекарите поставят това нарушение в началото на списъка от възможни диагнози, когато преглеждат пациенти със слабост, световъртеж, неврологични болки или изтръпвания, психични заболявания, чести падания, деменция, симптоми на множествена склероза, хронична умора, безплодие и други проблеми, които биха могли да произтекат от дефицит на B12. Бихте допуснали също така, че веднага се прави скрининг на деца с изоставане в развитието и на пациенти във високо-рисковите групи над 60 години или пък на лицата с необясними симптоми, сходни с Алцхаймер.

И бихте сгрешили. В действителност повечето лекари често пропускат дефицита на B12 и погрешно отдават симптомите на други състояния, заболявания, напреднала възраст, злоупотреба с алкохол (дори когато пациентите отричат) или психични заболявания. А последствията от това са катастрофални.

„А дали не е B12?“
Автори: Сали Пачолок, Джефри Стюарт

392 страници
Цена: 18лв
kibea.ne

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
Уикенд четиво: „А дали не е B12?“, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>