“Творческо писане за мечтатели” от Росела Калабро

От  |  0 коментара

Всеки четвъртък в уютната “Кафе-книжарница на мечтите” собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.

ОТКЪС

Дилън започна лекцията внезапно, прекъсвайки тъжните ни мисли, и му бяхме благодарни за това.

– Тази вечер бих искал да ви говоря за скуката. Тоест за баналността, за клишетата, за повтарящите се епитети, за тривиалните словосъчетания. Например – продължи той – срещали ли сте описание на панорамен изглед, който да не е спиращ дъха? Предполагам, че не. Във всяка вестникарска статия, във всеки репортаж по телевизията, а много често дори в романите изгледите винаги са спиращи дъха. Каква скука, не мислите ли? Възможно ли е да не съществуват други определения? Възможно ли е изгледът да е осъден да спира дъха ни завинаги, до края на света?

Действително, той имаше право.
– Или защо слънцето винаги наднича иззад облаците? Не може ли да ги пронизва, да ги изтърбушва или просто да се появява, без да е необходимо непременно да вкарваме в играта надничането, което, ако се замисли човек, е дори несериозно? И как става така, че една гама винаги и неизменно е широка? Или кученцата са сладки? А пък перчемът се ветрее? Моля ви, нека използваме внимателно глаголите и прилагателните, да не се поддаваме на шаблона, да не попадаме в капана и да повтаряме многократно казани неща само за да се чувстваме сигурни. Да се осмелим да го направим! Започваме: с какъв епитет бихте обрисували орела?

– Горд – каза моят глупав син и падна право в капана на баналността.

– Нòсест – заявих предизвикателно аз.

– Сладък – рече Бланш, също предизвикателно.

Започвахме да се бунтуваме срещу нашия преподавател.

– Сладък? – повдигна вежди Дилън. – Орелът?

– Защо не? Например този, за когото си мисля, е сладък като сиропирано кексче с ром – отвърна му тя.

Браво на Бланш.

– Свещен – рече Линда.
– Стига горд да не е воинът или сладко – агънцето, всички ваши определения са приемливи за мен. Но помнете правилото: да изненадвате онзи, който ви чете, и на първо място – самите себе си! Иначе ще ви стане скучно. А ако се отегчавате вие, можем да си представим какво им е на вашите читатели – каза Дилън в заключение.

– Не само панорамите са осъдени да спират дъха ни. Също и блондинките – намеси се в нашия разговор Лоренцо.
– Браво, спиращите дъха блондинки са друга изключително досадна баналност. Но само от литературна гледна точка, ха-ха-ха – каза с апломб нашият проф.

Погледът му се плъзна скришом към Бланш, която не беше съвсем руса, но все пак доста спираше дъха.

– Значи и изразът дърт коч също е клише? – подхвърли любимият ми син размирник.

Пуснах му с лакът под масата мълниеносно торпедо в черния дроб. И без това след камарите ролца, които бе изял на Изток, бе заприличал на втасало тесто.

– Може да се замени с израза възрастен козел, който е дори по-забавен, ако целим да се пошегуваме – отвърна Дилън, ала синевата в очите му взе да клони към познатия ни буреносен виолет. Уф, само това липсваше – два свадливи петела в кокошарника, в кафенето де.

 * * *

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
"Творческо писане за мечтатели" от Росела Калабро, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>