„Среднощно синьо” от Симон ван дер Флюхт

От  |  0 коментара

„Среднощно синьо” е историята на делфтския порцелан и на една жена с ярка индивидуалност – красива като порцелана и мистериозна като запазения му цвятКнигата пренася читателите в един от най-интересните периоди от историята на Холандия – нейният Златен век. Авторката Симон ван дер Флюхт умело преплита известни исторически събития, като експлозията в Делфт и епидемията от чума през 17. век, както и реални личности, като Николас Мас, Рембранд и Вермер, с художествена измислица, за да ни разкаже история, изпълнена с изкуство, романтика и криминална интрига. 

През 1654 г. Амстердам е във възход – науката и изкуството процъфтяват, а холандските търговски кораби се връщат, натоварени с екзотични богатства от Далечния изток, като на специално внимание се радва китайският порцелан.

След неочакваната смърт на съпруга си 25-годишната Катрин напуска родното си село и започва работа като икономка в дома на богатото семейство Ван Нюланд в Амстердам. Господарката на дома е увлечена от рисуването и това дава възможност на Катрин да се докосне до изкуството на големи живописци, което й носи радост, защото от малка има дарба на художник и ръце на майстор. Чувства се щастлива като никога досега. И развълнувана от възможността да наблюдава уроците на Николас Мас – ученик на самия Рембранд. А появата на един красив мъж с авантюристичен дух я кара да отвори отново сърцето си за любовта.

В романа „Среднощно синьо” авторката Симон ван дер Флюхт ни потапя в изкуството на рисуването върху порцелан през 17. век и изплита увлекателна история от факти и художествена измислица.

ОТКЪС

Деветнайсета глава

В първия ми работен ден в работата ме въвежда по-скоро Франс, отколкото Еверт. Той е майсторът грънчар и художник, което означава, че е завършил петгодишно обучение и отговаря за студиото.

Самата грънчарница се състои от множество постройки, простиращи се от канала Хиър до Ахтером. Франс ми показва работилницата за глина, където работниците мачкат глината с крака, за да могат после грънчарите да изработят от нея чинии и вази. Оттук всеки от предметите се потапя в глазираща баня, изпича се и после се рисува.

В тази работилница работят общо десет човека, което според мен е много, но Франс очевидно не мисли така.

– Преди бяха много повече – отбелязва. – Но на шефа му се наложи да освободи голям брой работници. В момента нещата в керамичния бизнес не вървят никак добре.

– Тогава той защо ме нае? – питам.

– Оказа се, че не ни достига един художник. Обикновените керамични съдове винаги ще се търсят. Освен това на теб е длъжен да ти плаща само половината от надницата, която дължи на мъж.

Дори и до този момент да си бях позволила да изпитам известно самодоволство, че съм наета на работа като художник, тази забележка моментално го попарва. Продължавам да тътря мълчаливо крака след Франс. Всички ме наблюдават любопитно, но никой не казва нищичко. Само Квентин ми помахва. След една бърза обиколка из всички работилници Франс ме връща в работилницата на художниците и ние се хващаме на работа.

Работата не е никак трудна. Вчера им показах на какво съм способна, но се оказва, че от мен се очаква да покривам само червени керамични съдове с простички бели украси. Масата ми гледа точно към прозореца на работилницата и оттам към вътрешния двор, благодарение на което виждам, че там внезапно се появява Матиас. Четката застива в ръката ми. Франс забелязва това и проследява погледа ми.

– Това е братът на шефа – казва.

– Да, знам. Преди работех при другия им брат в Амстердам.

Франс само повдига вежди и се обръща. Пренебрежителното му отношение ни най-малко не ме притеснява. Имам си други, по-важни проблеми. И заради тях не успявам да се концентрирам в работата си. Ръката ми започва да трепери и за да не объркам някой контур, решавам да стана и да започна да стривам бои. Франс вдига изненадано глава, защото на масата ми има предостатъчно количество бяла оловна боя, обаче нищо не казва.

Продължавам да стривам нови и нови количества боя, докато той внезапно не се обажда:

– Стига толкова! Имаме достатъчно – когато сядам обратно на мястото си, добавя: – За този род неща се обръщай към Клас. Иначе губим ценно време.

– Добре – кимвам и пак хващам четката си.

В този момент вратата се отваря, на прага се появява Еверт и изрича:

– Катрин, би ли излязла за малко, ако обичаш?

Изправям се, поемам си дълбоко дъх и едва тогава тръгвам след Еверт. Той ме отвежда в малка канцелария зад магазина и, точно както подозирам, там ме чака Матиас. Приседнал на ръба на масата, наблюдава внимателно приближаването ми.

– Дошъл си да се сбогуваш значи – казвам.

– Да. Вчера се разделихме по не особено приятен начин.

– И на мен не ми се стори приятен, но нямаше как да бъде по-различен. Не мисля, че имаме какво повече да си кажем.

– Само че след година и половина ще се върна и се надявам да те заваря все още тук – казва той.

– За година и половина могат да се случат много неща – контрирам аз.

– Така е… – кимва той, приближава се до мен и погалва нежно бузата ми. – Възможно е да срещнеш друг.

– Напълно възможно.

– Възможно е също така вече да си омъжена.

– Да, и това е възможно.

– Бих предпочел да не става така.

Въздъхвам и отговарям:

– След като не искаш да се омъжвам за друг, то тогава ти се ожени за мен! А ако не искаш да го направиш, нямаш никакво право да изискваш от мен да те чакам!

– Харесва ми, когато се държиш като коварна жена! – ухилва се той. – Между другото, нося ти нещо.

За момент през сърцето ми проблясва надежда, но малкото пакетче, което той ми подава, не е в подходящата форма за това. Развързвам панделката и постепенно пред мен се разкрива гривна, обсипана със сини камъни, сини като метличина.

– Лапис лазули – пояснява Матиас.

– Великолепна е! – възкликвам и побързвам да потисна разочарованието си, като плъзвам гривната на ръката си.

Матиас ме придърпва към себе си. Устните му намират моите и ги целуват леко.

– Ще се върна – промърморва. После се обръща и излиза. А аз просто продължавам да си стоя там, където той ме остави.

Ароматът му все още се носи във въздуха около мен, все още усещам топлината на устните му по моите. Един кратък разговор, една целувка и всичките ми защити падат. Подпирам се на масата, за да не падна, и потискам желанието си да хукна след него. Потискам и рукналите си сълзи, като се втренчвам в пода и си поемам дълбоко дъх няколко пъти. Когато вдигам глава, на прага стои Еверт. Нищо не казва.

Точно когато тишината става непоносима, той изрича:

– Ако бях на твое място, не бих го приемал на сериозно.

– Така е, няма да го приемам на сериозно – отвръщам с дрезгав глас аз.

* * *

Новият ренесанс на делфтския порцелан

 През последните години синьо-белият порцелан се радва на своеобразно преоткриване в Нидерландия. И днес страната продължава своя вековен износ. Навсякъде по света се вижда делфтското синьо под формата на дребни сувенири, ръкавици за фурна, декоративни възглавнички и всякакви други дреболии.

Делфтският порцелан получава подкрепа и от Холандските авиолинии. Те са обагрени в делфтско синьо, а от 1950 г. всеки пътник в бизнес класата им получава подарък – малка порцеланова къщичка в делфтско синьо. Постепенно фигурките се превръщат истинска в колекционерска мания.

Истинският делфтски порцелан е все така доста скъп и особено обичан в чужбина. Компанията „Порцелановата бутилка“, основана още през 1655 г., работи и до днес и изделията се изработват по същия ръчен начин, както в началото. През нея минават хиляди туристи, които имат възможността да видят грънчарите и художниците на любимия порцелан в действие.

Създаването на делфтския порцелан, който така добре познаваме днес, започва в средата на ХVІІ век – период, известен като Златния век за холандците. И с появата си на пазара за кратко време порцеланът набира огромна популярност. Всеки, който искал да изтъкне, че има пари и добър вкус, си поръчвал изделията в делфтско синьо. Благодарение на пътешествията на корабите на холандската Източноиндийска компания през периода от 1620 до 1647 г. страната се радва на редовни доставки на оригинален китайски порцелан. Но гражданската война в Китай слага край на тази търговия. Оттогава нататък редица холандски градове, в това число Делфт, Харлем и Амстердам се опитват да наподобят със съдовете си този порцелан, като наричат своите изделия холандски порцелан. Името „делфтско синьо“ се налага доста по-късно.

В периода между 1654 г. и 1690 г. в Делфт се откриват множество грънчарски работилници и към 1700 г. вече наброяват четиресет. Манията по декоративната керамика достига своя апогей между 1680 г. и 1730 г.. Делфтското синьо, или холандският порцелан, се радва на свой особено важен посланик в лицето на принцеса Мери ІІ – английската съпруга на холандския принц Вилем (Уилям ІІІ Английски). Нейната любов към произведенията от Делфт и ентусиазмът й по събирането на съдове оттам водят до още много нови поръчки от страна на аристокрацията и кралските семейства.

В края на ХVІІІ век керамичната индустрия се срива вследствие на силната конкуренция на английския порцелан. Към средата на ХІХ век се наблюдава леко възраждане, но след Втората световна война голяма част от някога така обичаните съдове отиват завинаги по таваните на своите собственици. Делфтското синьо вече се оценява като старомодно и твърде превзето. Единствените места, където популярността му остава, са в чужбина, основно Америка и Япония.

Днес, освен че отново се радва на голям интерес, делфтското синьо вдъхновява и романа „Среднощно синьо” на известната холандска авторка Симон ван дер Флюхт. Книгата връща читателите през 17. век в Холандия, когато се ражда делфтският порцелан, и разкрива история, изпълнена с изкуство, романтика и криминална интрига.

Докато прави проучването си за книгата, писателката е токова увлечена от процеса на изработка и оформление на порцелана, че взема урок по рисуване при един от художниците в грънчарската работилница „Порцелановата бутилка“ в Делфт и създава своето първо изделие в делфтско синьо, изрисувано лично от нея.

* * *

„Среднощно синьо”
Автор: Симон ван дер Флюхт
312 страници
Цена: 18 лв./14, 40лв онлайн
kragozor.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
„Среднощно синьо” от Симон ван дер Флюхт, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>