„Сиси: самотната императрица” от Алисън Патаки

От  |  1 коментар

Разтърсващата история на императрицата на Австроунгария Сиси ни увлича в стъпките на виенския валс, води ни из необятните унгарски поля и ни разкрива тайните на сърцето на една от най-обичаните фигури в европейската кралска история. Скрита любов и явно страдание, пищни празненства и душевна мъка изпълват невероятно драматичния живот на Елизабет, императрицата на Австроунгария – живот, започнал като приказка, по-вълнуващ от всеки роман, но белязан от тежка орис.

Надарена с изключителна красота и магнетизъм, създала неувяхващ култ към себе си, Елизабет, наричана Сиси, заминава едва шестнайсетгодишна за Виена, за да стане владетелка на една мощна и процъфтяваща империя. Легендарната красавица, на която завиждат всички жени, е осъдена на самота, неразбиране, грешки, самообвинения и душевни страдания. Сиси е обречена да преживее страшната и загадъчна смърт на свои близки, мрачната сянка на немалко трагедии сподиря стъпките й. От красивата, но строга Виена, където съпругът й властва над своите поданици, а прекрасните валсови мелодии на Щраус владеят сърцата, през дивата свобода на безкрайните унгарски поля, фантастичните владения на братовчед й Лудвиг Баварски, до магнетичния чар на остров Корфу и свежата прелест на английската провинция, самотната императрица върви към жестокия край на своя живот, отнасяйки със себе си във вечността немалко загадки.

„Сиси: самотната императрица”

ОТКЪС

Сиси се замисли по въпроса, но вниманието й бързо се отклони, защото точно тогава маестро Щраус излезе с широки крачки пред оркестъра, и претъпканата зала избухна в бурни аплодисменти. Композиторът сведе няколко пъти високото си тяло в поклон към императорското семейство, а после поздрави останалата публика и събраните в залата хора замлъкнаха. Макар да го беше виждала стотици пъти преди, сега Сиси изучаваше музиканта с огромен интерес. Изглеждаше неопитомен и обрулен от вятъра, косата му беше разчорлена, мустаците му – още по-буйни, отколкото Сиси ги беше виждала някога. Сякаш трудът над това произведение по някакъв начин е бил, в известен смисъл, божествена борба, като борбата на Яков с ангела.

Обръщайки се отново към оркестъра, маестро Щраус вдигна лъка на цигулката си – любимият му начин на дирижиране. Последен миг на изпълнена с очакване тишина премина с пулсиране из залата, а после започна „Императорският валс“.

Сиси затвори очи, за да слуша, позволявайки си да бъде въвлечена в прилива на музиката. Започна леко, встъпителните звуци на цигулката и флейтата се разгънаха в тиха, деликатна мелодия в три четвърти такт. Това беше вярно, помисли Сиси, връщайки се в спомените си към времето преди толкова много години, към градината в Бад Ишл. За нея Франц най-напред беше деликатен и нежен, очите му задържаха нейните в бледото сияние на алпийската лунна светлина. Най-нежният млад влюбен, който бе съществувал някога, най-смиреният кандидат, на който едно младо момиче би могло да се надява.

Докато Щраус водеше оркестъра нататък, медните духови инструменти и барабаните станаха по-отчетливи. Звукът се усили, а с него и мощта зад музиката: скритата, дремеща енергия изригна мощно в силен, прекрасен, завладяващ звук. Духовите инструменти издигаха своите трели, а после капризният им звук бе погълнат от равномерен, величествен марш. Сиси беше зашеметена. Почувства как настръхва, признавайки, че маестро Щраус, наистина гений, за какъвто го обявяваха всички, беше успял да направи нещо, което тя никога не би смятала за възможно; усещаше Франц във всяка нота.

Музиката набираше мощ и избухна в кресчендо с тържествуващия възглас на медни духови инструменти, барабани и цигулки: всички нишки се събраха, за да образуват едно съвършено цяло, Щраус обединяваше всички тях, създавайки наситена хармония, точно както Франц беше сплотил всички свои земи и поданици в своята невероятна империя. А после, неочаквано, гордата, внушителна мелодия премина отново към мекия, ленив полъх на цигулките и духовите инструменти. С лък, отмерващ с трескава енергичност такта, с развяваща се около лицето му коса, Щраус водеше музикантите напред-назад между тези различни нишки на прекрасно и деликатно, силно и царствено. Това ставаше плавно, без усилие. Настроението на публиката се издигаше и спадаше, докато нотите водеха слушателите на това неочаквано пътешествие, чиято посока бе толкова изненадваща и възхитителна, та на Сиси й се струваше, че може да се смее и да плаче едновременно.

Удивляваше се, слушайки как Щраус казва толкова много с тези ноти и тези инструменти. Това беше Франц. Това беше неговата империя. Този валс беше музиката на тихо падащия сняг по внушителните нови сгради на Рингщрасе. Беше пролетните лалета, осеяли моравите пред двореца Шьонбрун и нацъфтели край аркадите. Беше неопитомените, величествени върхове на Алпите, червенобузите козарки, които беряха еделвайси от възвишенията. Беше буйният смях на виенските студенти, които ухажваха момичетата и спореха в бирариите и кафенетата. Беше величественият син Дунав, катедралите, планинските хижи и отколешните села, изникнали около църковните камбанарии, беше песен на ручеи и потоци. Беше всичко това, а всичко това беше Франц Йозеф.

Накрая, след финален, възторжен порив на духови, ударни и струнни инструменти, Щраус се върна към мекотата. Валсът стана толкова бавен и тих, че й се струваше някак крехък, и Сиси се наведе напред, за да е сигурна, че няма да пропусне нито една нота.

Когато най-после инструментите замлъкнаха, с последните ноти, разнасящи се като леки вълни из зашеметената публика, Сиси хвърли поглед настрани, за да види каква беше реакцията на човека, въплътен в този шедьовър. Императорът седеше, неподвижен като камък. Изпаднал в транс. Сиси се взираше в него с почуда. Никога не беше виждала Франц толкова развълнуван, не и след смъртта на майка му. Единствените други случаи преди това, бяха, когато изгубиха скъпото си първо бебе и когато той, нервният младоженец, я бе чакал пред олтара в църквата. Йохан Щраус действително беше гений, майстор, който бе постигнал невъзможното – бе предизвикал сълзи в очите на император Франц Йозеф.

***

Сиси се отблъсна от писалището. Все още в официалната си рокля от вечерята, тя излезе от спалнята и се промъкна надолу по тайното си стълбище, проходът, който извеждаше от покоите й право в задния двор край конюшните.

Сиси знаеше, че ще го намери там, навън. Никога не се срещаха нощем, сами, вътре в замъка. Той не би си и помислил да се доближи до спалнята й. Беше твърде рисковано в тази къща, пълна със слуги, които можеха да забележат или да започнат да шушукат. Имението на Естерхази беше точно отвъд далечната редица дървета, зад него се гушеше друг имот, а отвъд него – трети, чак до Будапеща. Със сигурност слугите от тези провинциални домакинства се познаваха, новините и клюките им се съединяваха като брънки на огърлица, докато веригата стигнеше до унгарската столица. Оттам лесно щяха да прескочат във Виена.

Но тук, навън, под ширналото се черно небе, без улични лампи или каквито и да било светлини с изключение на безредно пръсналите се над тях звезди, Сиси знаеше тайно местенце, отдалечено от погледите или клюките на слугите. Може и да изглеждаше доста обикновено: алея от червени кестени, водеща към горичка от кучешки дрян – с листати клони, тежки и блещукащи на лунната светлина. Бяха сгушени зад конюшните, близо до мястото, където спяха двайсет и шестте ловни коне на Сиси, и на безопасно разстояние от двореца. И двамата приемаха това място като убежище.

И сега, в тази нощ, тя избяга там, като витаещо привидение, в търсене на душата, която можеше да я избави, можеше да я утеши след мъчителните вести от Виена, които току-що беше прочела.

Чу гласа му, преди да забележи обвития му в сенки висок силует:

– Сиси.

***

Писмата на Андраши бяха чиста поезия, думите му рисуваха за Сиси картина на далечните и непознати земи, които австрийската делегация посещаваше:

Една нощ по време на престоя ни в Петра, древния град в Йордания, след като всички други в нашата делегация се бяха оттеглили, излязох от мястото, където ни бяха настанили, и тръгнах пеш, сам. Открих, че изследвам изоставена градина под ниско надвиснала луна. Нощта беше натежала от онова сладко, почти болезнено прелъстително ухание на жасмин, и нищо освен шумът на ромолящата вода не съпровождаше мислите ми. Естествено, те се насочиха към теб. Изпратих молитва в нощта, пожелах си, където и да си и каквото и да правиш в този миг, да знаеш, че си и с мен в онази благоуханна градина, докато гледам нагоре към осеяното със звезди небе на Петра. Стоях с теб там, в онзи приятен, подобен на транс унес, докато от минарето на джамията наблизо се разнесе призивът за утринните молитви, и разбрах, че спътниците ми ще започнат да се разбуждат и ще забележат отсъствието ми. Преди да си тръгна от градината, откъснах малка китка жасмин и вдъхнах уханието й, забелязвайки как красотата му, макар и изящна, далеч бледнее пред твоята.

***

„Сиси: самотната императрица”
Автор: Алисън Патаки
592 страници
Цена: 16,11 лв. онлайн
ednorog.com
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (3 votes cast)
„Сиси: самотната императрица” от Алисън Патаки, 10.0 out of 10 based on 3 ratings

1 коментар

  1. Pingback: „Сиси: неочакваната императрица” от Алисън Патаки – Pinks.bg - е-списанието

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>