„Седмата функция на езика“ от Лоран Бине

От  |  0 коментара

Естествено, става дума за ръкопис. Естествено, той е изгубен и заради него умират хора.

Париж, 1980 г. Литературният критик и философ Ролан Барт умира вследствие на транспортно произшествие. Той е прегазен насред булевард „Сен Жермен“ от управлявана от българин камионетка с пране. Литературният свят е разтърсен от трагичния инцидент. Но какво би било, ако това изобщо не е злополука? Ами ако Барт е… убит?

В „Седмата функция на езика“ Лоран Бине завърта луда тайна история на френската (и не само) интелигенция, в която участници са знакови фигури като Юлия Кръстева, Филип Солерс, Мишел Фуко, Жак Дерида, Луи Алтюсер, Умберто Еко и Цветан Тодоров; няколко млади жигола; двама президенти на Петата република (Жискар д‘Естен и Митеран); Бьорн Борг и Джон Макенроу (задочно); неколцина мустакати българи (въоръжени с чадъри); Логос клуб (тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя); нещастният инспектор Жак Баяр (расист и антиинтелектуален тип), чийто нов случай ще го потопи в дълбините на лингвистиката (за негов ужас); „реквизираният“ от Баяр млад преподавател по семиотика Симон Херцог (левичар), който ще „декодира“ всичко по пътя си – неслучайно инициалите на името му (в оригинал) съвпадат с тези на Шерлок Холмс. Цялата тази шарена трупа (без Борг и Макенроу) се впуска в небивало преследване на изгубена разработка на лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика, даваща абсолютна власт над словото.

ОТКЪС

5.

Комисар Баяр се представя в спешното на Салпетриерата, където му указват номера на стаята на Ролан Барт. Елементите от досието, с което разполага, са следните: шейсет и четири годишен мъж е бутнат от камионетка на фирма за химическо чистене на улица „Екол“ в понеделник следобед, докато е пресичал по зебрата. Установява се, че в кръвта на шофьора на камионетка­та, някой си Иван Делахов, по националност българин, има съвсем леко количество алкохол, без да се влиза в нарушение: 0,6 промила, под разрешените 0,8. Призна­ва, че е закъснявал с доставката на ризи. А и е обявил, че скоростта му не е надвишавала 60 километра в час. Пострадалият е в безсъзнание и няма никакъв документ за самоличност в себе си, когато пристига Бърза помощ, но е разпознат от един от колегите си, някой си Мишел Фуко, професор в Колеж дьо Франс и писател. Оказва се, че иде реч за Ролан Барт, също професор в Колеж дьо Франс и писател.

Дотук нищо в досието не оправдава пращането на разследващ, камо ли пък на комисар от Разузнавателната служба. Присъствието на Жак Баяр всъщност е оправда­но от една-единствена подробност: когато Ролан Барт е бил бутнат на 25 февруари 1980 г., е излизал от обяд с Франсоа Митеран на улица „Блан-Манто“.

Априори няма връзка между обяда и инцидента, нито между социалистическия кандидат за президент­ските избори, които трябва да се състоят идната годи­на, и българския шофьор, нает от фирмата за химическо чистене, но в самата същност на Разузнавателна­та служба е да разузнава всичко, и то особено относно Франсоа Митеран преди началото на предизборната кампания. Впрочем Мишел Рокар е много по-популярен според общественото мнение (сондаж от януари 1980 г.: „Кой е най-добрият социалистически канди­дат?“. Митеран 20%, Рокар 55%), но навярно по висо­ките етажи се смята, че той няма да дръзне да пресече Рубикон: социалистите са легитимисти, а Митеран е преизбран начело на Партията. Още преди шест години той беше достигнал 49,19% от гласовете срещу 50,81% на Жискар, иначе казано, най-малката разлика дотогава на президентски избори, откакто е въведено всеобщото пряко гласуване. Не може да бъде подминат рискът, че за първи път в рамките на Петата република може да бъде избран президент от левицата, ето защо от РС са пратили следовател. Мисията на Жак Баяр априорно се състои в проверката дали Барт е пил твърде много при Митеран, или дали случайно не е участвал в садо-мазо оргия с ку­чета. В последните години малко скандали са засегнали социалистическия ръководител, изглежда, че той е на­щрек. Забравено е фалшивото отвличане в градините на Обсерваторията. Табу са темите за ордена „франциска“ по времето на Виши и ролята му в това управление. Тър­си се нещо свежо. Официално Жак Баяр е натоварен да провери обстоятелствата около инцидента, но той няма нужда да му казват какво се очаква от него: да види дали има начин да накърни безукорността на социалистическия кандидат, като порови и – ако му се удаде случай, – да го наклепа.

Когато Жак Баяр пристига пред стаята, се натъква на няколкометрова опашка в коридора. Всички чакат, за да посетят пострадалия. Има добре облечени възрастни, зле облечени млади, зле облечени възрастни, добре облечени млади, много разнообразни стилове, дълги коси и къси коси, магребински изглеждащи типове, повече мъже, от­колкото жени. Докато чакат реда си, те обсъждат помежду си, говорят силно, карат се или четат книга, или пък пушат цигара. Баяр, който още не е схванал напълно колко про­чут е Барт, вероятно се пита какъв е целият този цирк. Из­ползвайки прерогативите си, минава пред опашката, казва „Полиция“ и влиза в стаята.

Жак Баяр отбелязва веднага: учудващо високото лег­ло, тръбичката, забита в гърлото, хематомите по лицето, тъжния поглед. В помещението има още четирима други: малкият брат, издателят, ученикът и нещо като млад араб­ски принц, който изглежда много шик. Арабският принц е Юсеф, общ приятел на учителя и на ученика, Жан-Луи, този, когото учителят смята за най-блестящия от студен­тите си, във всеки случай този, към когото той изпитва най-голяма обич. Жан-Луи и Юсеф живеят в един и същ апартамент в XIII район, където организират купони, вна­сящи забавление в живота на Барт. Там той се среща с мно­го хора – студенти, актриси, различни известни личности, често режисьора Андре Тешине, понякога актрисата Иза­бел Аджани и неизменно тълпа млади интелектуалчета. Към момента тези подробности не представляват интерес за комисар Баяр, който е тук само за да възстанови обстоятелствата около инцидента. Барт е дошъл в съзнание при приемането си в болницата. Казвал на дотърчалите близ­ки: „Колко нелепо! Колко нелепо!“. Въпреки многоброй­ните контузии и няколкото счупени ребра състоянието му не будело особена тревога. Но както казва малкият му брат, Барт си има „Ахилесова пета: дробовете“. Хванал е туберкулоза на младини, а освен това е страстен пушач на пури. В резултат се появява хронична дихателна слабост, която тази нощ го връхлита отново: той се задушава, тряб­ва да го интубират. Когато Баяр пристига, Барт е буден, но вече не може да говори.

Баяр тихичко се обръща към Барт. Ще му зададе ня­колко въпроса, достатъчно ще е той да кима с глава за „да“ и „не“. Барт гледа комисаря с тъжните си като на кокер­шпаньол очи. Слабо кимва.

– Отивахте към работното си място, когато колата ви блъсна, нали така?

Барт дава знак за „да“.

– Бързо ли караше колата?

Барт накланя главата си на една страна, после на дру­гата, бавно; Баяр разбира, че той иска да каже, че няма представа.

– Разсеян ли бяхте?

Да.

– Невниманието ви на обяда ли се дължеше?

Не.

– На подготовката на лекцията ви?

Пауза. Да.

– На въпросния обяд с Франсоа Митеран ли се срещ­нахте?

Да.

– По време на обяда случи ли се нещо особено или необичайно?

Пауза. Не.

– Пихте ли алкохол?

Да.

– Много ли?

Не.

– Една чашка?

Да.

– Две чашки?

Да.

– Три чашки?

Пауза. Да.

– Четири чашки?

Не.

– У вас ли бяха документите ви за самоличност, когато стана злополуката?

Лоран Бине

Да. Пауза.

– Сигурен ли сте?

Да.

– Не сте имали документи за самоличност, когато са ви намерили. Възможно ли е да сте ги забравили у вас или някъде другаде?

По-дълга пауза. Изведнъж погледът на Барт като че ли става много по-напрегнат. Кимва отрицателно.

– Спомняте ли си дали някой ви е опипвал преди прис­тигането на линейката?

Барт май не разбира, или пък не чува въпроса. Дава знак за „не“.

– Не, тоест не си спомняте?

Отново пауза, но този път на Баяр му се струва, че раз­познава изражението на лицето: неверие. Барт прави „не“.

– В портфейла ви имаше ли пари?

Очите на Барт се втренчват в събеседника му.

– Господин Барт, чувате ли ме? Носехте ли пари в себе си?

Не.

– Носехте ли нещо ценно?

Никакъв отговор. Погледът е толкова втренчен, че ако не е странният пламък дълбоко в окото, Барт изглежда на­право мъртъв.

– Господин Барт? Носехте ли нещо ценно? Мислите ли, че може да са ви откраднали нещо?

Тишината, изпълваща помещението, е смутена само от дрезгавото дишане на Барт, въздухът минава през тръ­бичката. Секунди се точат. После Барт бавно прави „не“ и извръща глава.

 

6.

Докато напуска болницата, комисар Баяр си казва, че има проблем: че това, което трябваше да бъде просто едно рутинно разследване, в крайна сметка може би няма да се окаже толкова елементарно; че изчезването на документи­те хвъля сянка върху случката, която иначе прилича на ба­нално произшествие; че ще му се наложи да изясни цялата работа, като разпита повече хора, отколкото си бе мислил; че следата започва от улица „Екол“ пред Колеж дьо Франс (институция, за чието съществуване той нямаше предста­ва до този ден и чието естество му убягваше); че ще започне, като се срещне с въпросния господин Фуко, професор по „история на системите на мисълта“ (точно така пише); че след това ще му се наложи да разпитва купища роша­ви студенти, плюс свидетелите на произшествието, плюс приятелите на жертвата. Той е едновременно озадачен и отегчен от очертаващия се извънреден труд. Но знае какво е видял в болничната стая. Страх в очите на Барт.

Потънал в размишленията си, комисар Баяр не обръща внимание на черния ситроен DS, паркиран на другия край на булеварда. Качва се в служебното си пежо 504 и под­карва към Колеж дьо Франс.

 

7.

Във фоайето попада на списък на преподаваните пред­мети: „Ядрен магнетизъм“, „Невропсихология на разви­тието“, „Социография на Югоизточна Азия“, „Християн­ство и гноза в предислямския Ориент“…

Объркан, той отива в учителската стая и настоява да види Мишел Фуко. Казват му, че точно в момента изнася лекция.

Амфитеатралната аудитория е пълна до пръсване. Баяр дори не може да влезе в залата. Отблъснат е от плътна стена слушатели, възмутени от опита му да си проправи път. Един благосклонен студент шепнешком му обяснява как става номерът: ако искаш да се добереш до място за сядане, тряб­ва да дойдеш два часа преди началото на лекцията. Когато аудиторията е пълна, можеш да отидеш в отсрещната аудитория, където лекцията се чува по радиоточка. Там нямакак да виждаш Фуко, но поне можеш да го чуваш. Така че Баяр отива в аудитория „Б“, също доста пълна, но все още могат да се намерят места. Публиката е много пъстра, има млади, стари, хипита, юпита, пънкари, готици, англичани с жилетки от туид, италианки с дълбоко деколте, иранки с черно фередже, баби с кученца… Сяда до двама млади близнаци с костюми на астронавти (все пак без шлемове). Цари ученолюбивост, хората си водят бележки в тетрадки или слушат съсредоточено. От време на време кашлят, като в театъра, само дето няма никого на сцената. От високо­говорителите се разнася носов глас, леко четирийсетарски, все пак не Шабан-Делмас, но да речем някаква смес между Жан Маре и Жан Поаре, само че по-остър.

– Проблемът, който бих искал да поставя – казва гла­сът, – е следният: какво е значението, вътре в една кон­цепция за спасението – т.е. вътре в една концепция за озарението, концепция за изкупуването, което хората са получили по повод първото си кръщение, – какво може да бъде значението на повторението на изкуплението, а пък дори и самото повторение на греха.

И много професорски: Баяр долавя това. Опитва се да схване за какво става въпрос, но за нещастие прави това усилие точно когато Фуко казва:

– По такъв начин, че субектът, движещ се към истина­та и привързващ се към нея чрез любовта, явна, в собстве­ните му думи, истина, която не е нищо друго, а проявле­нието в него самия на един Бог, който от своя страна може да изрича единствено истината, понеже никога не лъже, е правдоподобен.

Ако този ден Фуко беше говорил за затвор, контрол, археология, биовласт или генеалогия, кой знае… Но неумолимият глас продължава своя ход:

– Дори ако за определен брой философи или космо­логии светът би могъл действително да се върти в една или друга посока, то в живота на индивидите времето тече само в една посока.

Баяр слуша, без да разбира, унася се от тона, който е едновременно поучителен и авторитетен, мелодичен сам по себе си, сигурен в усета си за ритмичност, много овла­дян по отношение на паузите и пунктуацията.

Дали този тип печели повече от него?

– Между тази система на закона, който засяга дейст­вията и се съотнася към волеви субект и впоследствие без­крайната повтаряемост на грешката, и схемата на спасе­нието и усъвършенстването, която засяга субектите и коя­то налага темпорално скандиране и необратимост, няма, струва ми се, възможност за интегриране…

Да, несъмнено. Баяр не успява да сдържи инстинктив­ната си злоба, която го кара изначално да мрази този глас. Ето с такива разни хора полицията трябва да си оспор­ва парите от данъците, плащани от данъкоплатеца. Слу­жители като него, само че той заслужава обществото да го възнагради за положения труд. А пък този Колеж дьо Франс, той пък какво е? Основан от Франсоа I, това хуба­во, прочел го е на входа. А после? Лекции, отворени към всички, но вълнуващи единствено безработни левичари, пенсионери, разни озарени или професори, пушещи лула; измислени материи, за които никога не е чувал да се гово­ри… Никакви дипломи, никакви изпити. Хора като Барт и Фуко, на които се плаща да разправят разни мъгляви дрънканици. Баяр вече е сигурен в едно: тук не се учи за­наят. Епистема, дрън-дрън ярина.

Когато гласът обявява новата среща за след седмица, Баяр се връща в аудитория „А“, движи се срещу потока слушатели, който се излива през двукрилата врата, накрая прониква в залата, забелязва съвсем в дъното един очилат плешивец с поло яка под сакото. Изглежда едновременно як и длъгнест, притежава волева, леко издадена брадичка, гордата осанка на онези, които знаят, че светът е припознал стойността им, а пък и темето му е идеално обръснато. Баяр отива при него на подиума:

– Господин Фуко?

Високият плешивец тъкмо събира бележките си с ха­рактерната отпуснатост на преподавател, който е приклю­чил лекцията си. Обръща се благосклонно към Баяр, тъй като съзнава срамежливостта, която феновете му поняко­га трябва да преодолеят, за да го заговорят. Баяр изважда картата си. Той също добре познава ефекта, който този жест предизвиква. Фуко се спира за секунда, поглежда картата, втренчва се за миг в лицето на полицая, а после отново потъва в бележките си. И казва театрално, сякаш се обръща към разотиващата се публика:

– Отказвам да бъда идентифициран от властите.

Баяр се прави, че не е чул:

– Идвам по повод злополуката.

Високият плешивец наблъсква бележките в чантата си и слиза от подиума, без да обели и дума. Баяр хуква по петите му.

Седмата функция на езика

– Господин Фуко, къде отивате? Трябва да ви задам няколко въпроса!

Фуко изкачва стъпалата в аудиторията с широка крач­ка. Отговаря, без да се извърне, ей така, на всеослушание, така че всички, които са още тук, да могат да го чуят:

– Отказвам да бъда локализиран от властите!

Залата избухва в смях. Баяр го хваща за лакътя.

– Просто искам да чуя вашата версия за фактите.

Фуко спира и мълчи. Цялото му тяло се е напрегнало. Гледа ръката, вкопчила се в лакътя му, сякаш това е най- голямото посегателство върху правата на човека от камбо­джанския геноцид насам. Баяр обаче не пуска. Около тях се разнася ропот. Минава кажи-речи минута, едва тогава Фуко скланя да проговори:

– Версията ми е, че са го убили.

Баяр не е сигурен, че е схванал:

– Убили? Ама кой?

– Моя приятел Ролан.

– Но той не е мъртъв!

– Вече е мъртъв.

Иззад очилата си Фуко се втренчва в събеседника си с настоятелния поглед на късогледите и бавно, наблягай­ки на сричките, произнася така, сякаш формулира заклю­чението на дълга реч, чиято тайна логика единствено той познава:

– Ролан Барт е мъртъв.

– Но кой го е убил?

– Системата, разбира се!

Употребата на думата „система“ потвърждава страхо­вете на полицая: натресъл се е на левичари.

* * *

paradox.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>