„Севилското причастие” от Артуро Перес-Реверте

От  |  0 коментара

„Севилското причастие” от майстора на интелектуалния трилър Артуро Перес-Реверте ще плени читателя от първата страница и няма да го остави да си поеме дъх до последнатаЕдна стара църква в сърцето на Андалусия убива, за да се защити. Тайнствен хакер пробива защитите на Ватикана и изпраща настоятелна молба директно на компютъра на Светия отец: „Спасете църквата „Богородица със сълзите”!”

Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните привърженици на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им или става дума за хладнокръвни убийства?

Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренсо Куарт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая. В Севиля отец Куарт е въвлечен в сблъсъка между противниците и застъпниците на църквата – суровият стар свещеник на „Богородица със сълзите”, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилска банка, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена – съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; старата херцогиня Нуево Естремо, майката на Макарена, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.

Отец Куарт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.

 

ОТКЪС

 

– Една дама ви чака, отец Куарт. Току-що дойде.

Куарт погледна изненадан администраторката, после се извърна. Мургава жена с черна коса до раменете седеше на канапе във фоайето. Носеше слънчеви очила, джинси, мокасини, бледосиня риза и кафяво сако. Беше много красива. Когато Куарт се приближи, тя се изправи и той забеляза колието й от слонова кост – бледо на фона на загорялата й кожа – златната гривна и кожената чанта до нея. Жената протегна слабата си, елегантна ръка с перфектен маникюр.

– Здравейте. Аз съм МакаренаБрунер.

Беше я разпознал преди няколко секунди от снимките в списанието. Не можеше да се въздържи да не се загледа в устата й.

Беше голяма и добре очертана; през полуразтворените й устни се виждаха искрящо бели зъби. Горната й устна имаше сърцевидна извивка. Носеше бледорозово, почти безцветно червило.

– Интересно – каза тя изненадана, без да сваля очилата си. – Вие наистина сте много красив.

– Вие също – отвърна Куарт спокойно.

Тя беше съвсем малко по-ниска от него, а той беше почти метър и осемдесет и пет. Под сакото се очертаваше пищната й, привлекателна фигура. Притеснен, той отмести очи и погледна часовника си. Жената замислено го наблюдаваше.

– Бих искала да говоря с вас – каза му най-накрая.

– Разбира се. Направихте ми услуга. Смятах да дойда да ви посетя – Куарт се огледа. – Откъде знаете къде съм отседнал?

– Приятелката ми Грис Марсала ми каза.

– Не знаех, че сте приятелки.

Тя се усмихна и той отново видя белоснежните й зъби. Изпъкваха като колието от слонова кост на фона на кожата й с цвят на карамел. Беше самоуверена заради социалното си положение и красотата си. Но Куарт усещаше, че и тя като Грис Марсала се впечатлява от строгия му черен костюм и якичката. Винаги въздействаха така на жените, красиви или не.

– Можем ли да поговорим сега?

– Разбира се.

Те седнаха един срещу друг – тя, преметнала крак върху крак на канапето, където го беше чакала; той – в креслото срещу нея.

– Знам защо сте дошли в Севиля.

– Надявам се, че не очаквате да се изненадам – каза Куарт с усмивка, примирен. – Изглежда, посещението ми е обществено достояние.

– Грис каза, че трябва да се срещна с вас.

Косата на МакаренаБрунер се плъзна по раменете и закри отчасти лицето й, затова тя я отметна назад. Беше много гъста и черна, забеляза Куарт. Като на андалуските красавици, рисувани от Ромеро де Торес*. Или може би като на Кармен от тютюневата фабрика, както беше описана от Мериме. Всеки мъж – художник, французин или бикоборец, би могъл да изгуби ума си по тази жена. Един свещеник – също.

– Надявам се, че не сте останали с погрешно впечатление от църквата – каза тя и след кратка пауза добави. – Или от отец Феро.

За да преодолее неудобството си, Куарт прибягна до шега.

– Не ми казвайте, че и вие сте от клуба на почитателите на отец Феро.

Ръката му висеше от облегалката на креслото и въпреки тъмните очила, беше сигурен, че жената я наблюдава. Дискретно я повдигна и сплете пръсти с другата си ръка.

Известно време МакаренаБрунер не каза нищо. Отново отхвърли косата от лицето си. Изглежда се чудеше как да продължи разговора.

– Слушайте – каза тя най-накрая. – Грис ми е приятелка. Тя смята, че присъствието ви тук може да бъде от полза, дори ако мнението ви не е благоприятно.

Куарт осъзна, че тя играе ролята на помирител. Повдигна ръка и я видя да проследява движението му.

– Знаете ли – каза той, – има нещо в тази история, което много ме дразни… Но как да ви наричам? Госпожа Брунер?

– Моля ви, наричайте ме Макарена.

Тя свали очилата си и Куарт беше поразен от красотата на огромните й тъмни очи, с отблясъци в меден цвят. Хвала на Бога, би казал на глас, ако смяташе, че Бог ще обърне внимание на такава молитва. Насили се да издържи на погледа й, сякаш спасението на душата му зависеше от това. И може би беше така, ако душата съществува, разбира се, и ако Бог съществува.

***

„Севилското причастие”
Автор: Артуро Перес-Реверте 
464 страници
Цена: 16,11 лв. онлайн
ednorog.com
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
„Севилското причастие” от Артуро Перес-Реверте , 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>