Пътешествия през живота, вдъхновени от “Яж, моли се и обичай”

От  |  0 коментара

„Яж, моли се и обичай“ не  просто спечели сърцата на милиони хора по цял свят, но и промени много съдби. Десет години по-късно след  появата на книгата можем да говорим за  превръщането на романа в световен феномен. Близо петдесет читатели,  избрани лично от авторката Елизабет Гилбърт, разказват за това как посланието й слага отпечатък върху техните житейски пътища и избори.

В предговора Гилбърт пише: Цялата история на сътворението е разказ за нестихваща промяна. И в мига, в който се пробудиш за тази история, осъзнаваш, че и на теб също ти е позволено да се промениш…

Силно мотивиращ, този сборник ни повежда из различни  сюжети, като нито един от тях не е плод на писателско  въображение.

Съкрушителни, забавни, пълни с неочаквани обрати и драматични преживявания, изповедите ни учат на най-важното житейско правило – да не се предаваме, да не изневеряваме на мечтите си и да се борим докрай за личното щастие.

ОТКЪС

Несъвършено просветлена

Шанън Сайкс Уестгейт

Купих „Яж, моли се и обичай“ през 2007 година и няколко месеца книгата търпеливо остана до леглото ми в очакване да я прочета. После, късно през нощта един четвъртък в края на октомври, ми се обадиха по телефона, че съпругът ми е арестуван заради шофиране в нетрезво състояние. Спрели го заради проблем с фаровете и открили, че е пил. За съжаление, без изобщо да подозирам, това не е било първото му нарушение; имал подобни неприятности и по-рано преди. Останах поразена. Бяхме женени от две години. Озовах се захвърлена пред въпроса „какво направих“.

Докато моите две момченца кротко спяха в леглата си от другата страна на коридора, аз седях, по лицето ми се стичаха сълзи и се чувствах по-самотна от всякога в живота си. После посегнах към „Яж, моли се и обичай“. Будувах цяла нощ, за да чета, и я завърших точно преди слънцето да изгрее. През следващите няколко дни ми стана ясно, че също като Лиз и аз съм се изгубила и ми е нужно да се съсредоточа отново върху онова, което ще ме върне.

Следващата година прекарахме в поправяне на последиците от грешката на съпруга ми. Присъдата му влезе в сила през лятото. Беше на облекчен работен режим и се прибираше вкъщи точно след като излизах за работа, и се връщаше, преди да успея да си дойда. Всеки ден си пишехме, споделяхме мисли и чувства какво преживяваме. Оказа се, че това преобрази нашата връзка и ни помогна да станем по-силни. Той се отказа от пиенето и от осем години не е вкусил и капка.

През 2009 година реших да посветя цялата година на неща, които ме затрудняваха и ме плашеха до смърт. Имах нужда да изляза от зоната си на комфорт и да науча на какво всъщност съм способна.

Първо се регистрирах да вървя в „Трите дни на Сюзън Дж. Комен“ – шейсет мили преход с цел събиране на средства за лечение на рак на гърдата. Регистрирах се самостоятелно и неуморно тренирах. Завършването на прехода беше огромна победа за мен, защото години наред се борех с наднорменото тегло. Цялото събитие ми донесе огромно вдъхновение, а и се намирах в най-добрата си форма в целия ми живот. За първи път се чувствах като силна жена, заобиколена от други силни жени.

После се записах да прекарам една седмица медитативна практика с Джак Корнфийлд към Института за холистични изследвания „Омега“ в Райнбек, Ню Йорк. Докато тренирах за похода, слушах Джак с часове. Той така обясняваше принципите на будизма, че ми се струваха достъпни и лесно приложими в живота. Най-после ми предстоеше да се запозная с моя гуру.

Но имаше проблем. Понеже бях заклет интроверт и цял живот съм страдала от собствената си сурова самокритика, подготовката за уединението в „Омега“ извади наяве цялата ми неувереност. Не знаех какъв багаж да си приготвя. Не исках да изглеждам така, сякаш твърде много се старая. Не исках хората да разберат, че съм самозванка. Бях сигурна, че всички други участници ще са много напреднали с медитацията и заради облеклото ми, което нямаше нищо общо с йога, веднага щяха да ме определят като аматьор.

Когато пристигнах обаче, установих, че повечето ми тревоги са били напълно неоснователни. Позитивната енергия моментално ме накара да се чувствам непринудено. Хората наоколо ме приветстваха, с топлота и откритост, и изобщо не бяха осъдителните варвари, както умът ми ги бе рисувал. Щом пристигнах, се запознах с друг участник в уединението и открих общ език с него още преди да е започнала практиката. Щях да оцелея в това приключение. Настроих се за първата медитация и с нетърпение очаквах да видя къде ще ме отведе начинанието. Всичките си надежди възлагах на Джак и получих възможност да му споделя благодарността си за наставленията.

Имаше една страна на уединението, която се оказа причина за безпокойство и за която изобщо не подозирах, че трябва да се притеснявам. Ето защо винаги трябва да четем разяснителната брошура! Уединението се провеждаше в мълчание. Някак напълно бях пропуснала това, когато правех регистрацията. На третия ден вече имах чувството, че обезумявам. Прибирах се в стаята си и плачех. Исках да си ида у дома, далеч от уединението и всички демони, които пробуди у мен. В ума ми като зациклена се прожектираше някаква ярка филмова лента на всички грешки и заблуди, които някога съм допускала. Но бях в капана на този лагер, нямаше Интернет връзка, нито разполагах с мобилен телефон и страховете ми ме бяха заклещили в ъгъла. Нямах друг избор, освен да ги погледна от упор.

Способността ми да издържа въпреки страховете имаше преобразяваща сила. Помня, че си тръгнах след уединението с чувство на благодарност и любов към всичко и всички около мен и за първи път бях в състояние да разширя този кръг, за да включа и себе си в него.

„Яж, моли се и обичай“ ми даде куража да потегля на пътешествие. Без споделеното от Лиз нейно собствено, изпълнено с недоразумения пътуване никога нямаше и да си помисля, че бих могла да участвам в уединение за медитация – практика, която ми изглеждаше запазена само за съвършено просветлени създания и за която аз категорично не ставах. От Лиз научих, че никога не е прекалено късно да започнеш отново. Простих си неблагоразумните постъпки и си позволих да създам живота, който сега разбирах, че заслужавам. С новооткритата яснота, със спокойствието, благодарността и радостта успях да намеря обратно пътя до сърцето си. Отношенията със съпруга ми разцъфтяха и с невероятна признателност преживявах всеки миг, прекаран с децата и със семейството ми. Чувствах се обновена и готова за големи промени.

Една вечер, след като се бях прибрала от особено тежък ден в работата, разбрах, че е време. Не можех да чакам и минута повече. Нямах представа какво е, но привличането бе станало прекалено силно, за да го пренебрегна. Започнах да търся в Интернет потенциални възможности да придобия компания в Мичиган. Търсех бизнес, който бих могла да нарека свой. Почти веднага видях, че се продава семейно притежаван почивен комплекс в Северен Мичиган. Така, имайте предвид, че професията ми беше управление на практики в интегративната медицина, а образованието ми – интериорен дизайнер. Никога не се бях замисляла мога ли да ръководя почивна база, но знаех, че трябва да разгледам имота.

Двамата със съпруга ми пристигнахме в очарователното крайбрежно градче Аркадия и се запознахме с двойката собственици на почивната база. Бяха гостоприемни и много земни хора. Докато обикалях комплекса, усетих как ме изпълва умиротворение. Имах чувството, че съм си у дома. По-късно, когато споделих това преживяване с моя приятелка, тя отвърна: „Сякаш душата ти е била вече там и само тялото ти е трябвало да я настигне“. На следващата сутрин, докато се разхождахме по плажа с мъжа ми, казах: „Ако това начинание може да сполучи, нямам представа как бих се отказала“.

Днес навършвам четирийсет и пет години. Седя край кухненската маса, която е център за управление на моя обичан почивен комплекс. Животът ми се превърна в това, което знам, че ми е било писано да живея. Веднъж прочетох следните думи: „Твоята работа е извинението, чрез което получаваш възможност да изразяваш обичта си към хората“. Това напълно обхваща чувствата ми към моето занимание. С голямо вълнение обслужвам гостите си, споделям с тях моето малко кътче от рая и всички онези неща в Аркадия, които ми носят радост. Живея с открито сърце и изпитвам благодарност към всичко, което ми носят дните. Вечно ще бъда признателна на Лиз, която ме водеше, докато строях своя истински, пълнокръвен живот.

* * *

prozoretz.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Пътешествия през живота, вдъхновени от "Яж, моли се и обичай", 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>