“Пчелата” от Оура Лов

От  |  0 коментара

Има любов, която не забелязваш, защото мимолетно просветва в баналността на дните. Има и такава, която се колебае дали да прекрачи прага на настоящето. Ала има любов, която те връхлита като торнадо и променя съзнанието, кара те да страдаш или те оставя без дъх от щастие. Понякога е сляпа. Друг път те убива, за да те възкреси. Такава любов не можеш да пренебрегнеш – тя просто те намира. Вибрира като жужаща златна пчела и те води към неизвестното, за да разбереш, че животът ти няма да е вече същият. Това е любовта, която остава в сърцето, дори някой ден да си тръгне от теб. За тази любов си струва всяка саможертва.

Тя идва, за да ни промени, и само от нас зависи дали ще ни възвиси, или погуби. Идва с едно докосване, с един поглед, за да ни даде силата да преодоляваме препятствия и да опознаем истинската си същност. Преоткрием ли душата си, ние се доближаваме до Създателя, превръщаме се в чудотворци.

Преградите падат и калейдоскопът на историята се завърта. Минало, настояще и бъдеще се сливат в протяжността на времето, пространствата губят очертания и духът ни шества свободен, готов да се докосне до извечната мъдрост, до древни философии и мистични практики. Озоваваме се в минали животи и цивилизации, за да осъзнаем уроците си. Влизаме в досег с висша вселенска вибрация, водени неизменно от любовта, белязала сърцето ни.

ОТКЪС

Тази история започва скучно и познато. Една неосъзната обреченост, с която си се примирил да живееш. Забързан, животът тече покрай теб. Застинал за миг, наблюдаваш движението на колите и хората около себе си. Годините минават неусетно сякаш пред теб се прожектира филм с ускорен каданс, а ти си наблюдате­лят. Опитваш се да осъзнаеш какво се случва и умът ти трескаво препуска. Вживяваш се в образа на главния герой и емоционално преживяваш всеки кадър. Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните години. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са „живи“ също като теб в този момент. Осъзнаваш уникалността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бързаш. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да направиш своя избор!

Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност? Как да го върнеш обратно? Имаме ли втори шанс да бъдем щастливи?

Полетът закъсняваше, а Рая стоеше в чакалнята и си мислеше:

„Отивам на почивка. Трябва да забравя за работата и проблемите. Далеч от всички мъже! Да обмисля живота си. Как да продължа напред? Нещо трябва да променя, но какво?! Имам нужда да остана насаме със себе си. Искам Рая да се срещне с Рая, с истинското си Аз. Да разбера коя съм и какво искам!“

С тези намерения тя се отправи към терминала, където пътниците вече се бяха струпали за проверка на документите.

Рая беше на трийсет и пет години, които не й личаха, и всички, които не я познаваха, си мислеха, че е младо, неомъжено момиче. Буйната й гъста черна коса покриваше широки изваяни рамене. Тънката талия и спортната фигура я превръщаха в приятна гледка за мъжете. Лицето й беше красиво и излъчваше чар, на който трудно се устоява. Очите – тъмнокафяви, проблясваха с блага любов, която привличаше хората. Имаше нещо в излъчването й, някаква тъга, неувереност и… празнота.

В самолета седна до мила руса жена, която отиваше на същата почивка. Когато се запознаха официално, и двете се изненадаха.

– Приятно ми е Рая! – каза едната.

– И аз съм Рая! – отвърна другата през смях.

– Каква среща само! Тъкмо си мислех, че искам среща със себе си. Ето, че Рая срещна Рая.

Изведнъж й стана весело и се опита да се отпусне.

Двете бързо намериха общ език. Незнайно как, докато траеше полетът, тази жена й стана много близка, сприятелиха се и решиха да споделят една и съща стая в хотела. Фирмите им ги бяха изпратили на почивка като подарък за добри професионални резултати. Вече се познаваха и щяха да си изкарат приятно. Заприказваха се и скоро всяка знаеше личната история на другата.

Никоя не подозираше какво предстои. Нещо витаеше около тях. Прокрадваше се тихо, бавно и неизбежно. Някакво вълшебство, което щеше да преобърне съдбата не само на Рая, но и на други хора може би…

Съпругът на Рая – Бен, беше предприемач, собственик на компания. Движен от големи амбиции, той бе завършил два от най-престижните университети в Европа със специалност икономика и инженерство. Бивш футболист, след контузия се бе наложило да спре да се занимава с професионален спорт. Той беше красив, висок, с пъстри очи, които променяха цвета си според светлината и цвета на дрехите. Правилните черти на лицето и атлетичното тяло му даваха добро самочувствие. Жените примираха по него. Умът му беше остър, виждаше нещата в дълбочина. Имаше добре развита математическа мисъл и логика, с които бе печелил олимпиада след олимпиада в гимназията. Неговите съдружници вярваха в способностите му и разчитаха, че няма да ги разочарова като управител на фирмата. Но уви, в условията на икономическа криза нелоялната конкуренция ги беше прегазила. Фалитът беше факт, който се отрази тежко върху психиката на всички шефове на компанията.

Питър беше единият от съдружниците, женен, с две деца. Той се оттегли, преди банките да вземат жилището, което беше закупил с фирмени пари. Така запази относителна стабилност и се посвети на семейството и църквата.

Другият съдружник беше неговият чичо, който имаше собствена къща, но загуби голям апартамент в центъра на града.

Братът на Бен беше четвъртият съдружник, разведен, с една дъщеря, която живееше при майка си. И той загуби апартамента си и трябваше да се подслони някъде.

Бен беше добра душа и го приюти в дома си под наем, като по този начин обрече собственото си семейство на ред неудобства.

Като ученик Бен често посещаваше квартала на баба си, където се бе запознал с една приятелка на своята братовчедка – това беше Рая. Слабо момиченце с гъсти къдрави коси и фигура на гимнастичка. На пръв поглед никакъв сексапил, но всеки път когато я погледнеше, той знаеше, че това е момиче­то на мечтите му.

Буйният й характер не позволяваше някой да й диктува правила, но въпреки това беше добро момиче и слушаше родителите си. Липсата на пари беше основен проблем в семейството, пред който майка й никога не се спираше и все намираше начин да удовлетвори желанията й. Години наред внасяха непосилни вноски за къщата, в която живееха. Затова пък Рая беше научена на дисциплина, труд и ред. В дома им винаги беше чисто и подредено. Тя готвеше и чистеше така, че гостите им се дивяха на добре поддържания дом. Ала когато живееш с перфекционист, той все иска още и още и никога не е доволен. Такава беше майка й. Рая не позна ласка и понякога се чувстваше като чуждо дете. В нейните спомени само обичта на рано починалата й баба я грееше и тя копнееше за истинска и чиста любов. Толкова безкористна и прекрасна, колкото и собствената й душа. Чувстваше се често като Пепеляшка и тайничко чакаше някой принц да я спаси. Мечтаеше да пътува, което я накара да учи езици, с надеждата един ден да обиколи света с любимия човек.

Когато се запозна с Бен, тя вече знаеше, че ще се омъжи за него. Чувстваше го отвътре. Всичко обаче ги разделяше. Бяха от различни градове и не можеха да се срещат често.

След завършването на колежа я приеха в университет, където за няколко години се откъсна от родителите си и бързо разбра сладостта на свободата. Тя беше родена да бъде свободна. Усещането да държиш живота в ръцете си и да не зависиш от никого беше опияняващо. През това време Бен учеше в друг град. Опитаха да се виждат, но нямаше как.

Не след дълго се оказа, че родителите й са финансово затруднени и не могат да плащат за обучението й. Тогава се наложи да се прибере вкъщи и отново загуби предимствата на свободата си.

Въпреки че около нея винаги бе имало много момчета, на двайсет години тя още нямаше гадже. Все не намираше точния човек.

Беше израснала в мъжка компания, сред приятелите на брат си. Тренираше бойни изкуства с момчетата и те я харесваха и уважаваха. Но тя ги респектираше и никой не се осмеляваше да й признае истинските си чувства, дори когато бяха влюбени в нея. Чувстваха се добре в компанията й, защото бе забавна и много умна. Предпочитаха да не я загубят и само я гледаха влюбено, наслаждавайки се на присъствието й. Тя винаги се движеше с поне пет момчета около себе си. Красиво и нежно, но същевременно мъжко момиче. Беше изтъкана от противоречиви качества, които се вплитаха в характера й и го правеха уникален и магнетичен за околните. За някои беше прелестна като ангел, а други се възхищаваха на твърдия й характер и воля.

Рая беше свикнала да мисли и действа като мъж, но беше интуитивна, чисто по женски. Имаше нещо особено в нея, което караше дори момичетата да я харесват. Типично за тийнейджърската възраст, те трудно понасяха конкуренцията в битката си за момчета, но нея всички я обичаха. Не я приемаха като заплаха, а по-скоро като повод да се видят с момчетата, които се движеха в компанията й.

Всички си имаха гаджета, време беше и тя да си намери, но истинският и единствен все не се появяваше на хоризонта. Бен настояваше и тя реши да приеме да му стане гадже. Заяви й, че доста момичета се навъртат около него и ако не са заедно, ще избере друга. Познаваха се от години, но се виждаха рядко и оставаха насаме за кратко. Така времето минаваше.

Бен замина да учи в университет в друг град и отново се оказаха разделени. Сякаш някой им пречеше да бъдат заедно…

За Бен Рая беше първата истинска любов, а тя гледаше на него като на „рицаря със златните доспехи“, който е дошъл да я спаси и да й подари свободата. Романтичната й душа не отговаряше на времето, в което живееше. За нея той беше първата любов и тя нямаше как да разбере дали наистина го обича. Това, което искаше, беше да е свободна и знаеше, че ако се отдели от родителите си, ще се справи. Търсеше приключения, а всичко до този момент я ограничаваше.

За да бъдат заедно, тя заяви на майка си и на баща си, че иска да продължи да учи. Щеше да работи и да си плаща обучението. Те бяха традиционалисти и не й позволиха да живее с мъж без брак – робуваха на стари норми.

След разразилия се скандал Рая се качи на първия автобус и пристигна при Бен.

– Искаш ли да сме заедно? – попита го директно.

– Да – отговори й той.

– Не може да сме постоянно разделени, а родителите ми не ми позволяват да живея с някого без брак. Какво ще правим? Да избягам против волята им или да се омъжа?

Рая искаше да се омъжи дори за първия срещнат, стига той да е добър човек и да й даде така желаната свобода, а Бен беше кротък, мил и толкова привлекателен. Перфектният за нея в този момент. Тя го харесваше и обичаше – все пак беше нейната първа любов. Тогава тя не разбираше, че истинската свобода трябва да търси вътре в себе си. По-вероятно търсеше любов, която освобождава и дава крилете да полетиш, да се почувстваш свободен. Свободен да бъдеш себе си!

Бен мълчеше. Беше притеснен. Можеше ли да си позволи да я загуби? Искаше ли да я задържи завинаги до себе си? Какво можеше да й предложи – нищо! Не се чувстваше достатъчно уверен в собствените си сили, но я обичаше, затова потвърди: „Да, искам да се оженя за теб“.

Рая се успокои и се върна у дома. Заяви на родителите си, че ще се омъжва и за известно време те я оставиха на мира. Бен трябваше да дойде да се запознае с тях, но се бавеше. Рая вътрешно се ядосваше, а родителите й започнаха да й натякват.

Развоят на събитията беше ясен. Беше взела решение и връщане назад нямаше. Ожениха се независимо от нежеланието на родителите на Бен. Според тях той трябваше първо да завърши обучението си и да направи кариера като брат си, когото винаги му даваха за пример.

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
"Пчелата" от Оура Лов, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>