„Приятелят на Кафка“ от Миро Гавран

От  |  0 коментара

„Приятелят на Кафка“ разказва силно емоционалната история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. В този кратък, но ефектен и затрогващ роман, Миро Гавран изобразява  неприспособимата и крайно трагична личност на Кафка чрез гласа на верния му приятел.

Въпреки високата степен на фактологичност, Гавран представя на читателя една неочаквана интерпретация на историята, а аскетизмът му рисува сложните взаимоотношения между неговите герои на фона на убедително пресъздадените първи десетилетия на 20 век.

ОТКЪС

1.

Студеният вятър от Вълтава проникваше в костите им. Докато се разхождаха из Вишехрад, наблюдаваха от хълма Прага. Младите студенти приличаха на преждевременно съзрели момчета, които въпреки липсата на житейски опит, успешно се преструваха на възрастни.

Запознаха се миналата есен, в немската читалня на университета, и оттогава бяха неразделни.

Оскъдното пролетно слънце се отразяваше в мраморните надгробни плочи, край които минаваха. Близостта на гробището, където бяха погребани изтъкнати личности от миналото, сякаш придаваше допълнителна тежест на разговора им.

– Всяка написана книга е отблясък на живота, който е живял нейният автор – каза Макс.

– Всичко написано е измислица. Реалността не се подчинява на думите – отговори Франц.

Беше 1903 година.

2.

Макс притежаваше много таланти.

Обичаше да свири, да композира, да пише разкази, журналистически статии, да се съревновава в ораторското изкуство… Повечето от интересите му смущаваха и самия него. Като че ли заради всичко това по-трудно можеше да определи какъв иска да стане в мъглявото бъдеще.

Широтата на познанията му беше безгранична. С отговорите си често удивляваше и самите преподаватели. Въпреки това младежът чувстваше, че неговият само с година по-възрастен приятел Франц, има по-ясни възгледи от неговите.

Крехкото тяло на Франц беше убежище за неговия любопитен дух и впечатляващия му индивидуализъм, на който Макс се възхищаваше.

Мислите на Франц винаги бяха ясно и убедително представяни. Никога не произнасяше чужди фрази. Не беше разпилян в думите си.

За страничния наблюдател Франц беше саможив несигурен младеж, неподготвен за практическия живот.

За Макс той беше личност, която си има свой собствен свят и за която външната реалност е само пречка.

Литературата ги свързваше. Страстните млади читатели тайно си мечтаеха за дните, когато ще станат писатели. Пишейки първите си  кратки истории, откриваха красотата на сътворяването.

Хвалебствените думи на най-близкия приятел в това време имаха съдбоносно значение.

3. 

Бяха евреи.

Макс вярваше, Франц се съмняваше.

Макс усещаше, че е избран за велико духовно пътуване, Франц се чувстваше изоставен.

Техните разговори за Бог и вярата не рядко завършваха с взаимно неразбиране. Това беше причината да избягват тази тема.

Когато след известно време все пак се връщаха към нея, правеха го като пеперуди, които не можеха да устоят на привличането на пагубната светлина.

Бащата на Франц, Херман Кафка, беше търговец на едро. Синът му го чуваше как на един клиент казваше, че е немец, на друг, че е чех, а на трети, че е евреин.

На всекиго говореше това, което иска да чуе. В резултат, синът му не знаеше как да си отговори на въпроса кой е в действителност.

4.

Макс все по-често ходеше в дома на Франц. Майката на приятеля му, Юлия, и баща му, Херман, още докато се запознаваха, му показаха, че е добре дошъл у тях.

Младежът беше от заможно семейство. Винаги умерен в общуването си с другите, лесно печелеше благосклонността на хората.

Франц имаше три сестри: Габриел, Валери и Отил. Бяха още деца, само най-голямата от тях беше на прага на моминството. Не участваха в разговорите на възрастните. По време на обяда трябваше да си мълчат.

Бащата рядко се обръщаше към Франц. Не уважаваше мнението на сина си. За него Франц беше дете, което отказва да порасне и да поеме отговорност.

Знаеше, че синът му презира обучението си по право, за което доста трудно го убеди.

В очите на строгия търговец Макс беше идеалният образ на отговорния и улегнал младеж, пред когото бъдещето е ясно. Съжаляваше, че и неговият неуверен син не е като Макс.

5. 

В почивката между занятията няколко студенти се засякоха в аулата на факултета.

Ернст се похвали, че предишната нощ прекарал в публичен дом с най-страстната блудница, която бил срещал в живота си.

– Ако някой има желание, мога да го запозная с нея – предложи на колегите си.

Франц се изчерви.

Макс сведе поглед.

Бяха неопитни. Срамуваха се да си го признаят.

6. 

Ако Франц имаше брат, приятелството им щеше да е различно.

Така Макс изпълняваше двойна задача в живота на Кафка.

Компенсираше липсващото същество. Незапознатите посетители в дома на приятеля му със сигурност биха си помислили, че Макс е член на семейството.

7. 

Когато прочете първите разкази на Франц, беше възхитен.

Думите на Кафка сътворяваха нов свят, какъвто познатата му дотогава литература не беше описвала.

Напразно се опитваше да го убеди да публикува тези произведения.

Франц се съмняваше в своите текстове така, както Макс вярваше в тях.

– Утре може да ми хрумне някое изречение, което да придаде на разказа ново значение. По-добре е да не бързам с отпечатването – предпазливо се защитаваше Франц от настояването на Макс да представи фантазиите му пред обществения съд.

8. 

– Мислех си, че пишейки, ще прогоня своите демони. Сега зная, че с писането неволно ги съживявам и привличам – каза Франц след безсънната нощ, в която се появи неговият разказ.

С трепереща ръка се опитваше да отстрани от челото си кичура коса, който не му се подчиняваше.

Лицето му изглеждаше измъчено, очите му бяха обрамчени с тъмни сенки.

Макс повярва на думите му.

Не посмя да си признае, че изпитва удоволствие от писането и че в миговете на вдъхновение не го обземат никакви демони.

Беше убеден, че Франц се различава от всички останали хора, които вървят по този свят и че би било неуместно да се сравнява с него.

9. 

Бяха на излет. Франц, родителите му, трите му сестри и Макс. Докато студентите изкачваха един хълм, Юлия и Херман, оставайки с момичетата под короната на голям орех, гледаха след тях.

– Толкова са умни и двамата! – каза Юлия с нотка на възхищение в гласа си.

– Ако им вземеш прочетените книги, нищо няма да остане в главите им – категоричен беше Херман.

– Кой ти пречи и ти да четеш? – предизвикателно отговори жена му.

– Ако аз четях, кой щеше да работи, кой щеше да храни семейството?

Юлия беше изключително работлива и внушаваща доверие жена. Помагаше на съпруга си да води търговията. Нито един договор, нито една сметка не се подписваха, без тя да ги е проверила.

Отговаряше за двамата служители, описващи стоката, която влизаше и излизаше от склада.

Херман можеше да бъде спокоен, понеже в края на всеки ден, седмица и месец имаше прецизен поглед върху финансите си. Правеше се на голям търговец, но знаеше, че най-деликатните прозаични сделки ще извърши неговата съпруга.

Наред с това Юлия водеше и домакинството. Имаха готвачка и прислужница, на които всяка сутрин с малко думи разпределяше задълженията. Уважаваха я като справедлива и почтена стопанка, която дава ясни нареждания на подчинените си.

След добре свършената работа, показваше, че оценява труда им.

 

В къщата на семейство Леви, от което произхождаше тя, любовта към изкуството и книгите беше нещо естествено.

Изисканото поведение и стремежът към образование и трупане на знания бяха желана цел.

В техния дом не се повишаваше глас. Хората се ценяха според това, което са, а не според това, което притежават.

Напротив, Херман беше от скромен произход. Баща му беше месар. У тях на почит бяха парите, защото не достигаха. Когато забогатяха, нищо не се промени.

Останаха груби в поведението си, недоверчиви към всички и непрекъснато загрижени за имуществото си.

Херман често обичаше да изтъква пред децата, че в детството си е живял трудно и че с мъчителен труд се е издигнал до мястото в обществото, което сега заема и с което се гордее.

Юлия знаеше, че истината е малко по-различна и че Херман никога нямаше да стане успешен търговец, ако баща му от месарския занаят не беше спестил достатъчно пари, които му дадоха възможност да влезе в рискованата търговска професия.

Кафка произхождаха от Осек в Страконицe, Южна Чехия. Преместването им в Прага в семейната история се описваше като дръзко начинание, което ги приближи до хората от големия град, дотогава недостижим за тях.

Юлия се стараеше пред другите да изглежда като мила, послушна жена, която уважава своя съпруг.

Щом останеха насаме, не можеше да устои да не демонстрира интелектуалното си превъзходство и да не покаже какъв наистина е Херман в нейните очи.

Колкото и да беше надменен и склонен към самохвалство пред другите, мъжът ѝ в дъното на душата си знаеше, че Юлия има повече знания и по-точна преценка от него, дори и в търговските дела. Ето защо нито едно важно търговско решение не вземаше, без да се посъветва с нея.

10. 

– Четиресет години Моисей е водил евреите по пътя от Египет до Обетована земя. Дълги четиресет години са се скитали из Синай, въпреки че този кратък път са могли да изминат с лекота за няколко седмици… най-много за месец или два, пеша – каза Макс.

– Ако изключим Божествения план, как по рационален начин можем да обясним това дълго преселение? – попита Франц.

– Моисей е искал всички, които си спомнят Египет, да умрат или поне да забравят предишния си живот. Искал е в Обетованата земя да влязат нови хора, нови поколения, без спомен за предишното царство. Дори на себе си Моисей не позволява като човек от миналото да внесе в новата земя товара на старите спомени, затова осуетява възможността да стане  строител на новия свят. Народът е трябвало да бъде пречистен от предходния си опит. Не забравяй, че в Египет са били роби, а в Обетованата земя е трябвало да живеят като Божи избраници.

– Звучи приемливо – каза Франц.

– Отново идва времето, когато евреите от цял свят ще тръгнат по пътя на Моисей – категорично заяви Макс с блеснал поглед.

– Нима си в състояние да изоставиш Прага, да оставиш Европа и да се преселиш в Палестина?

– Това ще стане рано или късно – уверено произнесе Макс.

Франц потръпна от мисълта, че може да остане без най-добрия си приятел. Почувства се неприятно от прозрението, че не споделят едни и същи мечти.

Прага, Виена и Берлин тогава бяха единствените три възможни града, които се появяваха в мечтите за бъдещето на Франц.

Палестина в неговото съзнание беше митично пространство и в никакъв случай конкретно място, в което може да бъде щастлив някой, израсъл в Европа.

Не можеше и да си представи, че в края на живота си ще мисли напълно различно.

11. 

– Ницше е шарлатанин. Неговите възгледи не са философия. Когато говори за Сократ, Платон или Шопенхауер, придава на думите им значения, които те никога не са имали намерение да вложат. Когато се опитва да съпостави Вагнер и древногръцката трагедия, той извършва насилие и над Вагнеровата музика, и над гръцката трагедия. Не знам защо се е напрягал толкова да изразява схващането си за музиката и поезията, след като не е разбирал нито от музика, нито от поезия – каза Макс с младежката категоричност, присъща на хората, които не се съмняват в убежденията си.

За трети път се случваше да оспорва Ницше пред Франц. Седяха в полупразната пивница. До тях достигаше шумът от досадния дъжд на улицата.

Франц изненадващо повика келнера, плати питиетата, стана от стола и решително каза:

– Скъпи Макс, много лекомислено изразяваш мнението си за този велик човек. Ще продължим разговора, едва когато още веднъж прочетеш книгата на Ницше Раждането на трагедията от духа на музиката. Съдейки по това, което чух от теб, виждам, че си я чел повърхностно и грешно си я разбрал.

Преди Макс да успее да отговори каквото и да е, Франц взе шапката си и напусна пивницата. В този ден Макс разбра, че Франц придава голямо значение на чуждите и собствените си думи. С него не можеше просто „да се бърбори”, с него можеше сериозно да се разговаря.

Още същата вечер отново държеше в ръцете си книгата на Ницше.

paradox.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>