Уикенд четиво: „Пазителката на женската сила” от Лариса Ренар

От  |  0 коментара

Руската психоложка Лариса Ренар е обаятелна жена, с успешна кариера и с прекрасно семейство. Книгите й „Изворът на женската сила”, продължението й „Пазителката на женската сила” (на българския пазар от 19 май 2014 г.) и „Еликсирът на любовта” са бестселъри, които разкриват тайните на женската енергия. Двигател на големия успех на Ренар се оказва реплика, която чува от своя преуспял съпруг: „Скъпа, ти си вече на 34, а аз едва на 42“? Тези думи променят живота й. Тя започва да търси отговор на въпроса: “Защо на 34 години, омъжена отдавна и с 2 деца, да се чувстваш стара и безполезна? И какво да правиш, когато мъжът ти е обкръжен от 20-годишни красавици, готови на всичко само за да заемат твоето място, когато усещаш, че светът се променя, а ти – не? Налага се да се промениш! И разбрах, че, за да продължа напред и да се развивам, са ми необходими нови познания.” В „Пазителката на женската сила” – продължението на „Изворът на женската сила”, Лариса Ренар показва как се овладява и използва енергията на четирите стихии, които управляват света и четирите основни състояния на жената. „Всяка една от четирите стихии ни дарява с енергията си. Земята ни дава практичност и устойчивост, умението да виждаме същността и да поддържаме реда, умението да бъдем точни и разумни. Водата ни дарява с емоционалност и чувствителност, със състрадание и гъвкавост, сговорчивост и отстъпчивост, с умението да следваме чувствата си въпреки логиката. Огънят ни дарява с творчество и въображение, с умение да фантазираме и да изобретяваме, със способност да виждаме скритите възможности, които се крият във всяка нова крачка. Въздухът поддържа в нас способността да анализираме и разсъждаваме, помага ни да станем независими и непредсказуеми.

Откъс

2004

– Струва ми се, че намерих жената, която търсех – чух в понеделник гласа на Фабиан в телефонната слушалка на път за работа. Страдах две дена, но реших, че не трябва да се измъчвам с безполезни мечти и си заповядах да забравя за Фабиан. Но явно той не е забравил кратката ни среща в хотела.

– Как ме открихте? – беше първото, което попитах.

– О, това беше достатъчно трудно, ако трябва да бъда искрен. Антоан отказа да ми даде телефона ви, а пък аз не знам руски, но пък се порових в интернет и намерих статия за вас в едно френско списание, а всичко останало беше лесно – да позвъня в редакцията и да помоля за телефона ви. Е, статията беше за рекламата, а не за психологията.

Аз се изчервих и си помислих колко лесно е било през миналия век да намериш човек по името и фамилията, но да узнаеш повече за него са можели малцина, допускани до информацията, а пък сега всеки, който поиска, влиза в интернет, изписва името ти и научава какво ли не. „Трябва да си сменя фамилията“, помислих си и казах:

– Да, аз имам много творчески проекти. Засега по-известни са рекламните.

– Но аз се интересувам повече от психологическите. Размишлявах над идеята ви да направите серия от тренинги, посветени на различни психологически практики.

„Нима съм споменавала нещо за серия? – зачудих се аз. Доколкото си спомням, само предложих да проведа сеанс в един от неговите замъци. Но идеята ми като че ли е обрасла с нови подробности.“

– Съвсем бях забравил, че преди година още бях поканен в Петербург да чета доклад на семинара, посветен на хотелиерския бизнес. Летя след една седмица и ще се радвам да обядвам или да вечерям с вас и да обсъдим участието ви в проекта.

– Добре, ако искате, ще ви посрещна! – изплъзна се от устата ми и веднага си прехапах езика.

– Би било прекрасно! Тогава ще ви звънна утре, за да ви кажа номера на полета си. Радвам се, че чух отново гласа ви – добави Фабиан вече с друг тон, а пък аз си помислих, че когато човек говори на английски, не можеш да разбереш дали е вежливо сбогуване, или е нещо повече. – С нетърпение очаквам да ви видя отново.

1904

– С нетърпение ще очаквам нашата среща – каза Камил на изпращане.

– Ние ще се срещаме? – изненадах се аз.

– Ще ми позволите ли да ви навестя в Шамони? – Камил ме погледна така, че вместо да му откажа, аз като под хипноза кимнах.

– Ако пристигна следващите почивни дни, ще ви бъде ли удобно? – попита ме той, все така вперил поглед в мен.

– Но това е след една седмица! – ужасих се, че нашата среща ще бъде толкова скоро.

– Не е толкова скоро – тъжно промълви Камил. – Ще ми бъде трудно да чакам толкова дълго, но ще издържа, обещавам – каза го с тъжен тон, но очите му се смееха. Той целуна ръката ми на сбогуване и аз почувствах как ме залива гореща вълна.

И едва когато седнах в таксито, разбрах, че той дори не попита къде да ме потърси. Може би желанието да се срещнем да е било само знак на вежливост. Но пък, от друга страна, леля винаги е казвала, че ако си събудила интереса на някой мъж, той ще прояви изобретателност и ще те намери навсякъде, стига да има капчица информация. Ако пък не си му интересна, дори да има точния ти адрес, няма да си загуби и минутка за среща с теб.

2004

– Той те намери по интернет? – изумено попита втори път Ала. Малко над четирийсетте, като апетитна поничка, с къса черна коса, Ала приличаше на вихър, въвличащ всички във водовъртежа на своите романи и проекти. Ние работехме в една стая и знаехме почти всичко една за друга. Преди година, когато намерих дневника на прабаба и се увлякох от женските практики, Ала стана язвителна и започна да ми се присмива. Но постепенно, като видя моето преобразяване и растящото с огромна скорост количество обожатели, сама се заинтересува от съветите на прабаба и тайничко започна да развива своята женска енергия. Едва влязла в стаята, веднага започнах да разказвам на Ала как ме намери Фабиан.

– Кой е Фабиан? – оживи се Ала. – Притежател на заводи, вестници, параходи?

– Не, скромен собственик на родови замъци, превърнати в хотели.

– Надявам се, стар и грозен?

– Не, млад и красив. И това е най-кошмарното. Той навярно е заобиколен от млади красавици от всички националности и размери. Не би могла да го заинтригува обикновена, почти трийсетгодишна госпожица, която не блести с особена красота и таланти. Не, все пак си мисля, че това си е чисто делови интерес – размишлявах на глас и започнах да разказвам на Ала историята на нашето запознанство в Шамони.

– Така-така – възмутено ме прекъсна Ала. – А кой съвсем скоро ме убеждаваше, че мъжете не устояват на силата на женската енергия и след първите двайсет секунди от запознанството са им напълно безразлични твоята небесна красота, образование и най-важното, на колко си години.

– Да – въздъхнах аз, – така е написала прабаба. Но едно е да заявиш нещо, а съвсем друго да вярваш в него.

– Ти не вярваш в думите на прабаба си или в собствената си енергия? Та нали обикновена разведена сервитьорка привлече вниманието на принца на Норвегия?

– По-скоро не вярвам в собствената си енергия – тъжно отвърнах, – а не в истинността на древните знания.

– И кога пристига той?

– В края на седмицата.

– В края на седмицата? Имаш цели седем дни, за да натрупаш енергия и да станеш притегателна за мъжете от различен тип. Почакай, може би в дневника на прабаба ти да има експресен метод за натрупване на енергия?

– Надали… Тогава са живеели спокойно, за никъде не са бързали, но ще погледна, може пък да има някаква вълшебна техника, която помага да засилиш енергията си за седем дни.

***

2004

– Само не се отдавай още първата нощ – заплаши ме Ала, когато на следващия ден й разказах за резултатите от практиката по натрупване на енергия, за която прочетох в дневника на прабаба.

– Да не си полудяла! – възмутих се аз. – Та това е нашата първа среща.

– Тогава да повторим правилата за първата среща – предложи Ала. – Започвай.

– О! – простенах. – Сега ще опитам да си ги спомня. Мъжът те кани на среща и ти или се съгласяваш, или не, но в никакъв случай същия ден, а след два-три дни. Освен това трябва да му стане ясно, че си имаш достатъчно интересни занимания и без него.

– Позволяваш му да избере мястото – ресторант, театър или нещо там безопасно, и да посочи часа на срещата – подхвана Ала.

– Ами ако е от друг град или страна? – прекъснах Ала.

– Няма значение, има хиляди възможности да проявиш себе си и да намериш подходящото място – погледни в списания, в интернет. Трябва да дадеш възможност на мъжа да вложи енергия във вашата среща, да положи усилия и да отдели време. Все още не знаеш какви са възможностите и вкусът му, представи си, че предложиш нещо прекалено скъпо, шикозно, или пък обратното – прекалено обикновено.

– Ами ако ме покани в „Макдоналдс“?

– Може да е решил да провери реакцията ти. Не си прави изводи от първата среща.

– Добре, да речем, че срещата ни е в ресторант. И после?

– После му задаваш въпроси, без много да разказваш за себе си. Позволяваш му да те развлича с умни приказки, без да се стараеш да запълваш паузите. Ти си мила, весела и с лекота създаваш непринудена атмосфера само с присъствието си.

– Добре, ще бъда весела и непринудена. И колко дълго да бъда такава?

– Първата среща не трябва да продължи повече от два-три часа. Но трябва да я приключи мъжът.

– А ако той няма такова намерение или пък има, но на друго място?

– Тогава поглеждаш многозначително часовника си и ако видът му показва, че не е разбрал намека, му казваш, че ти е било изключително интересно, но трябва да се прибираш.

– А как да разбера дали му е било интересно с мен?

– Ако те попита кога пак ще се видите и не се сбогува, докато не определиш датата на следващата среща, отново след два-три дни – нареждаше като експерт Ала.

– Чакай, ама защо го обсъждаме това? Той пристига по работа.

– Вярвам ти – с насмешка изгука Ала. – Доколкото помня, в началото на познанството жената е по-равнодушна, независима и самодостатъчна и приема ухажването като истинска кралица, позволява на мъжа да си загуби ума, но остава спокойна и недостъпна.

– Лесно е да се каже, когато наистина си равнодушна, но когато затреперваш само щом чуеш гласа му и тръпнеш да се озовеш с него в леглото…

– Да – кимна с глава Ала, – ситуацията е тежка! Така да действа гласът на мъж – за първи път се сблъсквам с това. За колко време се видя с него?

– Може би половин час – започнах да си припомням. – Но това приличаше на светкавица, сякаш ме удари ток.

– Да, природата е мъдра – съгласи се Ала. – Страстта възниква, когато съвпадат гените. И тогава се включва програмата за продължаване на рода, а критичността се изпарява.

– Затова казват, че любовта е сляпа.

– Не любов, а влюбеност – поправи ме Ала. – Когато феромони закръжат, чувствата любовни се множат.

– И откъде знаеш всичко това? – попитах поразена.

– Чета научни статии в интернет – усмихна се Ала. – Но е важно влюбеността да премине в любов – да се повдигне енергията от центъра на страстта в сърцето, после в главата и тогава ти ще управляваш събитията, а не събитията – теб.

– Чия енергия – неговата или моята?

– Твоята сама ще си я повдигаш, а за да почувства той любовта, трябва да му дадеш време. Доколкото помня, на мъжа са нужни осем-десет платонични срещи, като при това неговото пребиваване тук се смята за една среща. Ама чакай – изведнъж Ала се спря, – ти самата ми говореше за всичко това.

– Да – съгласих се, – разказвах ти, но щом се влюбиш, забравяш моментално всичко, мозъкът ти се изключва.

– За какво ѝ е на природата твоят мозък? За нея е важно хората да се плодят и размножават, а не да анализират какво се случва.

– И как да превърна своето желание в любов?

– Опитай да повдигнеш енергията си със звук.

– Със звук?

– Вибрацията на звука събужда енергията и ѝ помага да се издигне.

– Ала – погледнах я изумена, – ти самата твърдеше, че всичките ми практики са пълна глупост и загуба на време, а сега изведнъж ме учиш как да повдигам енергията си със звук!

– Докато ти беше на хладно в Шамони, аз посетих женски семинар и осъзнах, че за много неща си била права. Впрочем забеляза ли, че вече нося само поли и рокли? Панталоните пречат да се натрупва енергия от земята, а широките поли, особено до глезените, ти помагат да запазиш устойчивост и засилват способността ти да задържаш енергията.

– Да, сега се нуждая от устойчивост. При това от всякаква… какви звуци трябва да произнасям?

– Бавно вдишваш през носа си, задържаш дъха си и изпяваш А, после бавно издишаш. Пееш дотогава, докато не почувстваш вибрация и топлина в матката си. По същия начин пееш И и повдигаш енергията нагоре. Щом усетиш прояснение в главата, пееш У, като отново я поставяш в матката и я изпълваш.

– Ако сега се разпея, ще събера целия офис – изплаших се аз. – Тържествено обещавам да го пробвам вкъщи. Отдавна мечтаех да се захвана с пеене.

1904

„Отдавна мечтаех да се захвана с пеене“ – помислих си, когато на сутринта минах покрай рояла. Може би сега е подходящият момент? Защото, ако посветя цял ден на развитието на сексуалната си енергия и на мечти по Камил, ще полудея. И след седмица ще го посрещне странна жена „с поглед пламтящ“[1]. Кутията с нотите трупаше прах в килера в очакване да си спомнят за нея и да я разопаковат. Започнах да прелиствам нотите, търсех нещо, посветено на разпяването. Изведнъж от старата нотна тетрадка изпадна лист, явно подписан от ръката на леля.

Тониране за активиране на енергията

До – Лам

Ре – Вам

Ми – Рам

Фа – Ям

Сол – Хам

Ла – Ом

Си – Аум

Повтаряш три пъти. Вибрацията на звука въздейства на тялото и разума, помага да се активизира енергията на всяка чакра и премахва всички препятствия, които пречат на твоята енергия да се издигне.

„Откъде леля е знаела, че това ще ми потрябва“, запитах се изумена, но веднага вдигнах капака на рояла и опитах да повторя всичко. Сякаш мехурчета изпълниха тялото ми, прииска ми се да танцувам. Тананикайки си валса „Приказки от Виенската гора“, се понесох из стаята. Почувствах как тялото ми оживява, как постепенно валсът се превръща в странен ритуален танц на първобитна жена. В един момент престанах да контролирам движенията си и се отдадох на потока от енергия. Вече не аз заповядвах на тялото си как да се движи, а тялото ме водеше. Аз станах само обвивката, която повтаря движенията на енергията. Мене ме нямаше, остана само танцът. В един момент ми се прииска да заплача, после да се смея, а после с усмивка да се разтворя в движенията.

Усетих, че излязох от тялото си, че енергията прелива в мен. Останала без сили, се отпуснах и легнах на килима, още известно време усещах енергийните вълни, преминаващи през тялото ми, и вълните на удоволствието. Когато станах и погледнах часовника, изтръпнах – нима са минали почти два часа? Не повярвах и се запътих към кухнята да проверя. Пред огледалото се заковах на място. Нима тази гореща, приятно зачервена жена със сияещи очи и блестяща кожа съм аз? Цялата греех.


[1] Цитат от стихотворението „Юному поэту“, Валерий Брюсов (1873–1924) използва се като иронична характеристика на силно развълнуван и възторжен човек. – Б. пр.

„Пазителката на женската сила”
Автор: Лариса Ренар
232 страници
Цена: 15 лв.
www.kragozor.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Пазителката на женската сила” от Лариса Ренар, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>