Уикенд четиво: „Магията на медения месец” от Брус Липтън

От  |  0 коментара

Брус Липтън (www.brucelipton.com) е световноизвестен авторитет, занимаващ се с връзката между науката и душата, водеща фигура в областта на Новата биология. Той е клетъчен биолог по образование, преподавал е клетъчна биология в Медицинската академия към университета в Уисконсин, а по-късно работи върху новаторски изследвания в Медицинския факултет на Станфордския университет. Неговата изследователска работа в Станфорд през 80-те години разкрила, че външната обвивка или мембраната на нашите клетки, е идентична с нашия мозък. Чрез обработване на информация от външната среда, „мозъкът” на клетката може да причини промени вътре в клетката. Днес той гостува като оратор в десетки телевизионни и радио предавания и е основен лектор на национални и международни конференции. Той спечелва приза за най-добра научна книга в награждаването за най-добра книга през 2006 г., като използва научни доказателства за да демонстрира, че нашите убеждения, без значение от какъв характер са, се проявяват на нивото на клетките в телата ни. Д-р Липтън казва, че чрез промяна на тези убеждения, ние имаме силата да променим живота си към по-добро. В уикенд четивото тази седмица ви представяме откъс от неговата книга „Магията на медения месец”.

ОТКЪС

Въведение

Животът без любов е пропилян живот.
Любовта е Живата вода.
Пий от нея със сърцето и душата си.
Руми

Ако когато бях млад някой ми бе казал, че ще напиша книга за взаимоотношения, щях да му кажа, че нещо не е наред. За мен любовта беше мит, за който бленуват поетите; балон, който надуват холивудските продуценти, за да накарат хората да се чувстват нещастни, жадувайки за нещо, което никога не могат да имат. Неувяхваща любов? И заживели щастливо? Хайде стига.

Както всеки човек и аз бях програмиран така, че определени неща се стичаха по утъпкан път в живота ми. Според моята „програма“ най-важна бе ролята на образованието. За моите родители образованието олицетворяваше разликата между живота на чистача на канавки, който едва свързва двата края, и чиновника с нежни ръце и удобен живот. Те бяха твърдо убедени, че „в този свят от теб не може да излезе нищо без образование“.

Като се имат предвид техните убеждения съвсем не бе учудващо, че те не жалеха нищо, за да разширят образователните ми хоризонти. Спомням си живо как веднъж, когато бях втори клас и учех при г-жа Новак, бях силно развълнуван от първия си поглед през микроскопа, разкрил пред мен миниатюрния свят на едноклетъчните амеби и красивите едноклетъчни водорасли, като например едни, носещи впечатляващото име спираловиден жабуняк. Веднага щом се прибрах у дома, започнах да умолявам мама да ми купи микроскоп. Без да се поколебае ни най-малко, тя незабавно ме закара в магазина и ми купи моя пръв микроскоп, въпреки че определено не реагира по същия начин на отчаяните сцени, които правех, за да се сдобия с каубойска шапка, кобур и пистолет като тези на Рой Роджърс!

Въпреки периода на увлечение по Рой Роджърс, идолът на моето детство стана Алберт Айнщайн: все едно Мики Мантъл, Кари Грант и Елвис Пресли се бяха слели в един гигантски образ. Много ми бе любима снимката, на която е изплезен, а бялата му коса стърчи на всички страни. Обичах да го гледам и на телевизора в гостната (той бе току-що изобретен), на който изглеждаше като любящ, мъдър и закачлив дядо.

Ала най-много се гордеех, че Айнщайн, който е бил евреин имигрант – точно като баща ми – е преодолял предразсъдъците с научните си постижения. Докато растях в окръг Уестчестър, щата Ню Йорк, понякога се чувствах отхвърлен от обществото – в града имаше родители, които ми забраняваха да играя с децата им, за да не би да ги заразя с „болшевизъм“. Изпълвах се с гордост при мисълта, че Айнщайн не е бил отхвърлен, а е бил евреин, уважаван по целия свят.

Благодарение на факта, че имах добри учители, родители, за които образованието бе всичко на света и страстта, с която прекарвах часове над микроскопа, аз защитих докторантура по клетъчна биология и бях назначен на работа в Уисконския университет, в катедрата по медицина и обществено здраве. По ирония на съдбата едва когато напуснах позицията си там, за да се посветя на изследване на „новата наука“, включително изучаване на квантова механика, започнах да разбирам огромния, световен принос на кумира от моето детство – Айнщайн.

Макар че в академично отношение се развивах блестящо, в други области преживявах очевиден провал, особено във взаимоотношенията. Ожених се на двайсетина години – твърде млад и емоционално незрял, за да съм готов за сериозна връзка. Когато след десет години казах на баща си, че се развеждам, той твърдо се противопостави на решението ми с аргумента, че „бракът е бизнес“.

Поглеждайки от дистанцията на времето, мога да кажа, че реакцията на баща ми бе съвсем основателна за човек, който е емигрирал през 1919 г. от Русия – държава, в която е царял глад, разрушения и революция. Животът за баща ми и семейството му бил невъобразимо трудна, постоянна борба за оцеляване. Ето защо неговата дефиниция за взаимоотношения бе работещо партньорство, при които бракът е средство за оцеляване – тя бе подобна на нагласата на суровите заселници, заладяващи Дивия запад през XIX в., които си поръчвали булки по пощата.

Бракът на родителите ми отразяваше отношението на баща ми, че „най-важното е бизнесът“, въпреки че майка ми, която бе родена в Америка, не споделяше неговата философия. Двамата работеха заедно по шест дни в седмицата в успешния семеен бизнес, но нито едно от децата им не е било свидетел на целувка или на споделен романтичен момент. Когато станах тийнейджър, разпадът на брака им стана очевиден. Гневът на майка ми от лишеното от любов взаимоотношение изостри проблема на баща ми с пиенето. Щом доскоро спокойният ни дом започна да се разтриса от чести скандали с обидни думи, с по-малкия ми брат и сестра ми започнахме да се крием в стаите си. Когато майка ми и баща ми най-после стигнаха до решението да спят в отделни стаи, настъпи крехко примирие.

През 50-те години на миналия век много родители оставаха заедно заради децата, въпреки че имаха проблеми помежду си. Моите също се разведоха след като най-малкият ми брат постъпи в колеж. Иска ми се да знаеха, че примерът на тяхното неуспешно взаимоотношение навреди на децата им много повече, отколкото щеше да навреди тяхната раздяла.

По това време обвинявах баща ми за проблемите в семейството. Но съзрявайки, разбрах, че и двамата ми родители носеха отговорност за причините, саботирали взаимоотношението им и семейната хармония. Освен това започнах да разбирам как тяхното поведение бе програмирано в собственото ми подсъзнание и подриваше усилията ми да създам изпълнени с любов взаимоотношения с жените.

Същевременно години наред страдах от разпада на собствения ми брак. Той ме съсипа емоционално, най-вече заради двете ми прекрасни дъщери, които днес са обичливи и успешно реализирани жени, но тогава бяха малки момиченца. Това бе толкова тежко, че се зарекох повече никога да не се женя. Убеден, че истинската любов е мит (поне за мен), в продължение на 17 години, докато се бръснех сутрин, си повтарях следната мантра: „Никога повече няма да се женя. Никога повече няма да се женя.“

Пределно ясно е, че не ставах за сериозна връзка – не бях готов да се посветя! Ала въпреки сутрешния си ритуал, не можех да игнорирам биологическия императив на всеки жив организъм да се свърже с друг организъм – като се започне от единичните клетки и се стигне до нашите тела, съставени от 50 милиарда клетки.

Първата ми голяма любов беше банална: възрастен мъж, страдащ от сериозен блокаж в емоционалното развитие, се влюбва в по-млада жена и изживява вълнуваща любовна авантюра в тийнейджърски стил, движена от хормонална активност. В продължение на една година се носех в екстаз на седмото небе, а кръвта ми бе пренаситена с неврохимикалите, за които ще прочетете в глава 3. Когато детинската ми авантюра стигна до неизбежния си край и огънят се превърна в пепел (тя каза, че се нуждае от „пространство“ и потегли с колелото си към съвсем близките обятия на един сърдечен хирург), цяла година стоях затворен в голямата си празна къща, разкъсван от болка заради жената, която ме бе напуснала. Внезапното отказване от нещо, към което си бил пристрастен, е ужасно не само за наркоманите, но и за тези, чиито биохимични процеси трябва да функционират отново на старите ежедневни нива на хормоните и неврохимикалите след разпада на любовната връзка.

В един студен зимен ден в Уисконсин седях сам (както обикновено), преживяйки за пореден път случилото се с жената, която ме напусна. Изведнъж си казах: „По дяволите, остави ме на мира!“ Един мъдър глас, който понякога се появява в критични моменти от живота ми, отвърна: „Брус, нима тя не направи точно това?“ Избухнах в смях и това разчупи силата на омагьосания обръч, в който бях стегнат. Оттогава винаги когато започнех да се поддавам на това обсебващо състояние, започвах да се смея. Накрая успях чрез смях да преодолея затварянето в себе си и изолацията, макар че ми предстоеше дълъг път, докато се съвзема окончателно!

Колко далеч бях от този момент стана пределно ясно, когато се преместих на Карибите, за да преподавам в един офшорен медицински институт. Живеех на най-красивото място на Земята – във вила до океана. Тя бе пълна с великолепни цветя, излъчващи сладък аромат и имаше дори градинар и готвач. Искаше ми се да споделя новия си живот с някого (макар, разбира се, да бях категоричен, че няма да се женя – не бях изоставил сутрешната си мантра). Исках нещо повече от партньор за секс. Исках някой, с когото да споделя новия си живот на най-красивото място на Земята. Ала колкото повече търсех, толкова повече не успявах да намеря, въпреки че разполагах с най-зашеметяващата реплика на света: „Ако нямаш някакви планове, какво ще кажеш да прекараме малко време в моята вила на Карибите?“

Една нощ приложих тази безотказна (според мен) реплика върху една жена, която току-що бе пристигнала в Гренада – красивият, сякаш изваден от филмите остров, в който се бях влюбил. Отидохме в яхт клуба и си побъбрихме. Стори ми се интересна, така че я помолих да остане по-дълго, вместо да се връща към работата си на една от яхтите. Тя ме погледна право в очите и каза: „Не, никога не бих била с теб. Прекалено отчаяно се нуждаеш от някой.“ Стрелата ѝ улучи право в десетката – зяпнах безмълвен, закован на стола си. След известно вцепенение можах отново да проговоря и от устата ми се откъснаха думите: „Благодаря. Имах нужда да чуя това.“ Знаех не само, че е права: знаех, че трябва да вкарам собствения си живот в ред, преди да съм способен да се радвам на истинска изпълнена с любов връзка, за каквато така отчаяно копнеех.

Тогава стана нещо странно: щом се отказах от безнадеждното търсене, в живота ми започнаха да се появяват жени, които искаха да създадат връзка. Накрая дойде и моята любима Маргарет – истинското вдъхновение за тази книга. С нея започнахме живот, наподобяващ романтичните комедии, които дотогава считах за пълна измислица.

Ала нека не изпреварвам събитията. Първо трябваше да науча, че не ми бе „писано“ нито да съм сам, нито да се примирявам с поредица неуспешни връзки. Трябваше да науча, че не само бях създал всеки провал във връзките си, а и че можех да създам прекрасната връзка, за която мечтаех!

Първата стъпка направих в Карибите, когато преживях научното прозрение, описано в първата ми книга – „Биоло гия на убежденията“. Докато разсъждавах върху клетъчните си изследвания, осъзнах, че клетките не са контролирани от гените, откъдето следва, че и ние не сме. Еврика! Това постави началото на моя преход, за който разказвам във въпросната книга – прехода от учен агностик към учен, който цитира Руми и вярва, че всички имаме способност да създаваме собствения си рай на земята и че вечният живот не е ограничен в рамките на тялото.

Този момент бе и началото на прехода ми от скептик, който изпитва фобия от брака, към възрастен, който най-после поема отговорност за живота си и осъзнава, че може да създаде връзката на мечтите си. В предстоящите глави ще проследя хронологично тази промяна, като си служа с някои от научните аргументи от „Биология на убежденията“ и ще добавя и нови. Ще обясня защо нещата не зависят от хормоните, неврохимикалите, гените или не дотам идеалното възпитание, което сте получили от родителите си. Причината, поради която любовта все ви убягва, са собствените ви убеждения. Променете тях и ще се променят и взаимоотношенията ви.

Естествено, нещата не са толкова прости, тъй като във връзката между двама души участват на практика четири умове. Ако не разберете как те се противопоставят един на друг въпреки най-добрите ви намерения, все ще търсите любовта, където не трябва. Ето защо книгите за самопомощ и терапията често носят прозрение, но не и реална промяна – те се занимават само с два от четирите умове!

Спомнете си най-вълнуващата си любов – голямата любов, която съвсем ви завъртя главата. Любехте се дни наредне ви идваше наум да се храните, от време на време се сещахте да пиете вода и бяхте изпълнени с неугасваща енергия: това е магията на медения месец, за която вярвахте, че ще продължи завинаги. Прекалено често обаче тя отминава и на нейно място се настаняват ежедневни свади, развод или просто примирение. Аз обаче ще ви кажа нещо насърчаващо: не е задължително всичко да свършва така.

Може би си мислите, че голямата ви любов е била в найдобрия случай щастливо съвпадение или пък в най-лошия – пълна илюзия; че провалът ѝ се е дължал на лош късмет. Но в тази книга ще ви обясня, че не друг, а именно вие сте причината както за появата на магията на медения месец, така и за нейното изпаряване. Щом разберете как сте го постигнали, ще сте способни като мен да престанете да се оплаквате от лошата си карма във връзките и да създадете приказката, в която героите заживяват щастливо и която ще заплени дори и холивудските продуценти.

Именно такава любов успях да сбъдна аз, след като се бях провалял десетки години! Тъй като страшно много хора питат как е станало всичко, с Маргарет ще обясним в епилога как всеки от нас създаде приказната магия на медения месец – траеща повече от 17 години. Искаме да споделим с вас историята си, тъй като любовта е най-мощният фактор за растежа на човешките същества, а тя е заразителна! Както ще разберете, когато създадете магията на медения месец в собствения си живот, вие ще започнете да привличате към себе си хора, които са обичливи като вас – и колкото повече стават, толкова по-весело ще е. Нека се поучим от осемвековните съвети на Руми и да се насладим на любовта си един към друг, така че тази планета най-сетне да еволюира и да се превърне в по-добро място, където всички организми ще могат да изживеят своя рай на земята. Надявам се, че за вас тази книга ще изиграе ролята, която изигра моето прозрение на Карибите – ще ви помогне да поемете по курса, по който ще създавате магията на медения месец всеки ден от живота си.

Глава 1
Стремежът да се свържеш

Човек не би могъл да си представи форма на живот,
която съществува сама за себе си,напълно независима,
без да е свързана с други форми на живот.
Луис Томас

Ако сте оцелели след редица неуспешни връзки, сигурно се чудите защо ли продължавате да опитвате. Мога да ви уверя, че упоритостта ви не се дължи само на (понякога краткотрайните) периоди на щастие. Не се дължи и на телевизионните реклами с любовни двойки на тропически острови. Тя е жива независимо от миналото ви и печалните статистики на броя на разводите. Това е така, тъй като вие сте създадени за връзка – човешките същества не са създадени да живеят сами.
Съществува фундаментален биологичен императив, който подтиква вас и всяко живо същество на тази планета да бъдете в общност, да имате взаимоотношения с други организми. Независимо дали съзнателно мислите за това или не, самата ви биология ви кара да търсите връзка. На практика събирането на индивидите в общност (която започва от двама души) е главната сила, която движи биологичната еволюция – феноменът, който наричам спонтанна еволюция и описвам задълбочено в едноименната книга.
Съществуват, разбира се, и други биологически императиви, целящи да осигурят оцеляването на индивида и видовете: инстинктът за хранене, за секс, за растеж, за самозащита и необяснимият подтик да се бориш настървено за живота си. Ние не знаем къде или как в клетките бива заложена волята за живот, ала е факт, че няма организъм, който да се раздели с живота си без борба. Опитайте се да убиете най-примитивния организъм – бактерията няма да каже: „Добре, ще чакам да ме убиеш.“ Вместо това ще направи всякакви възможни маневри, за да избегне действията ви и да оцелее.
Когато биологическият ни подтик не постигне целта си, когато бъде заплашено съществуването ни, дълбоко в нас се загнездва чувството, че нещо не е наред – това става далеч преди съзнателния ни ум да разбере опасността. Днес това усещане е повсеместно – то измъчва мнозина, които мислят за шансовете за оцеляване на планетата предвид щетите, нанесени върху околната среда от главните виновници – човешките същества. По-голямата част от тази книга се занимава с това как човек може да създаде чудесни взаимоотношения или да възроди вече съществуващите. В последната глава обаче ще обясня как енергията, създадена от свалянето на рая на земята в човешките взаимоотношения, може не само да изцели планетата, но и да спаси нашия вид.
Разбирам, че това е много трудна задача, но знам също, че разполагаме с изключително успешен модел за създаване на живителни взаимоотношения, които на свой ред ще доведат до спасението на цялата Земя. Както казват древните ми-
стици: „Отговорите се крият вътре в нас.“ Същността и силата на хармоничните взаимоотношения може да се наблюдава в съвкупността от милиарди клетки, които си сътрудничат, за да създадат човешкото същество. В началото това може да ви се стори странно, тъй като поглеждайки в огледалото, лесно бихте заключили, че сте едно-единствено същество. Това обаче е голяма заблуда! На практика човекът е съвкупност от 50 милиарда чувстващи клетки в едно обвито от кожа блюдо на Петри. На това изненадващо прозрение ще се спра по-подробно в глава 3.
Като клетъчен биолог съм прекарал дълги часове в щастливо изследване на поведението и съдбата на стволовите клетки в пластмасови блюда на Петри. Милиардите покрити с кожа клетки във всяко човешко тяло живеят в много по-голяма хармония, отколкото враждуващите двойки и разяжданите от конфликти човешки общности. Това е прекрасна причина да се поучим от тях: 50 милиарда чувстващи клети, 50 милиарда граждани, които живеят в мир в една удивително сложна общност. Всички клетки имат работа. Всички клетки имат здравно обслужване, защита и жизнена икономика (основана на обмена на АТФ – аденозинтрифосфат – единици енергия, които биолозите често наричат „обменна монета“). В сравнение с това работата на човечеството – да изобретят логистиката, необходима, за да може относително келявите седем милиарда човека да работят заедно в хармония – изглежда лесна. А в сравнение със 7-те милиарда души в нашето общество, всеки от които е съставен от 50 милиарда коопериращи клетки, задачата на двойките – да намерят начин две човешки същества да общуват и работят заедно в хармония – изглежда направо сладка работа (въпреки че съм наясно, че понякога като че ли е най-трудното нещо на Земята).
Уверявам ви, че едноклетъчните организми, които са били първите форми на живот на тази планета, са прекарали доста време – почти три милиарда години – в търсене на начин да се свържат един с друг. Дори на мен ми отне по-малко време! А когато са започнали да се събират, за да създадат многоклетъчни форми на живот, отначало са се организирали в хлабави общности или колонии от едноклетъчни организми. Ала еволюционното предимство на живота в общност (по-добра информираност за околната среда и споделяне на труда) скоро довело до високо структурирани организми, съставени от милиони, милиарди, а по-късно и трилиони социално взаимодействащи си клетки.
Тези многоклетъчни общности варират по размери от микроскопични до такива, които могат да се наблюдават с просто око: бактерия, амеба, мравка, куче, човешко същество и т.н. Да, дори бактериите не живеят сами – те формират разпръснати общности, които поддържат постоянна комуникация посредством химически сигнали и вируси.
Щом клетките открили как да работят заедно, за да създават организми от всякакъв размер и форма, новоеволюиралите многоклетъчни организми също започнали да се събират в общности. Например на макрониво трепетликата Populus tremula) формира гигантски организъм, съставен от множество генетично идентични дървета (технически погледнато, стволове), свързани чрез една подземна коренова система. Най-голямата позната изцяло свързана трепетлика е 106-акровата горичка в Юта, наречена Пандо. Според някои експерти това е най-големият жив организъм на света.

„Магията на медения месец“ 
Автор: Брус Липтън
192 страници
Цена: 12 лв.
www.iztok-zapad.eu

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Магията на медения месец" от Брус Липтън, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>