„Лечебните мисли“ от Джо Марчант

От  |  0 коментара

Усещали ли сте прилив на адреналин, когато сте се отървали на косъм от някаква злополука? Изпълвала ли се е устата ви със слюнка при вида на лимон? Изпитвали ли сте възбуда, когато чуете гласа на своя любим/любима? Ако е така, то сте изпитали драматичното въздействие на съзнанието върху тялото ви. Макар отдавна да сме приели, че стресът и тревогите могат да увредят нашето здраве и сме оставили идеята за „лечебните мисли“ в ръцете на духовни лечители и шамани. През последните години обаче авторитетни специалисти от различни области на медицината започват да откриват доказателства, че нашите мисли, чувства и вярвания са в състояние да облекчат болката, да излекуват раните, да преборят инфекциите и дори сърдечните заболявания, дори да забавят развитието на СПИН-а и някои видове рак.

В „Лечебните мисли“ авторката Джо Марчант обикаля света, за да се срещне с лекари, пациенти и изследователи, които разработват революционни терапии. Ще научим как медитацията ни предпазва от депресия и деменция, как социалните връзки увеличават продължителността на живота и как пациентите, които чувстват, че за тях се полагат грижи, се възстановяват по-бързо след операция. Ще се срещнем с ветерани от войната в Ирак, които използват виртуален леден свят, за да лекуват тежки изгаряния, и с деца, чийто синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност се лекува с едва половината от обичайната доза медикаменти. Ще видим как пациенти с трансплантации използват аромата на лавандула, за да успокоят имунната си система и как олимпийски шампион по бягане печели финалния спринт само със силата на мисълта.

ОТКЪС

9.

НАСЛАДЕТЕ СЕ НА МОМЕНТА

Как да промените
настройките на своя мозък

Седем сутринта е и аз крача по плажа на Санта Моника, Калифорния. Ниското слънце се отразява от вълните и изгревът обагря облаците в златисто. Над влажния пясък пърхат дъждосвирци и кюкавци, а луксозните имения на местните богаташи са изпъстрили в бяло хълмовете на Холивуд в далечината.1

Плажът е пуст – не се вижда жива душа на километър в едната и в другата посока. Изведнъж, право на север от спасителен пост № 27, откривам това, което търся. Виждам шепа хора, насядали по турски върху плажните си кърпи. Строени са в права редица на броени метри от вълните. Това са членове на местна будистка група, които се канят да се потопят в безмълвна медитация, която ще продължи цял час. Заемам мястото си в края на редицата с лице към морето.

Векове наред почитателите на източните религиозни традиции медитират в търсене на духовно просветление. Тази практика става популярна на Запад през 60-те години на миналия век като част от контракултурата на хипитата, след което е популяризирана от знаменитости и попгрупи като „Бийтълс“ и „Дорс“. Оттогава насетне популярността й само нараства, тъй като все повече хора търсят душевен покой и смисъл сред материализма на съвременния живот. Днес хората, които медитират на някой калифорнийски плаж, са също толкова обичайна гледка, както онези, които правят това в някой храм в Тибет.

Аз обаче не търся духовно просветление. Интересувам се от научните твърдения, че намалявайки стреса, медитацията може да подобри физическото и психическото здраве. Сред всички сфери на психосоматичната медицина медитацията с нейните близки връзки с религията и духовността – да не споменаваме халюциногените, използвани с цел „разширяване на съзнанието“, – има най-бурни взаимоотношения с науката. Различни изследвания, провеждани от 70-те години насам, стигат до извода, че медитиращите монаси са в състояние да постигнат широк набор от физически ефекти – от съзнателно намаляване на кръвното налягане до излъчването на високо синхронизирани електрически вълни.

Обвиняват някои изследователи, тясно свързани с религиозни организации, че откриват това, което искат да открият. И макар монасите, които прекарват голяма част от живота си в отдалечени манастири, несъмнено да са в състояние да правят удивителни неща, не е ясно доколко релевантни са те за останалите от нас. През последното десетилетие обаче бяха извършени клинични изследвания и проучвания в областта на мозъчната визуализация, които поставиха по категоричен начин медитацията на картата на науката. Въпросните изследвания показват, че макар наблюдаването на мисловния процес и взирането в нашите мисли да изглежда ефимерно, то може да окаже неоспоримо физическо въздействие върху мозъка и тялото ни.

Преди да стигна до това обаче, нека опитам тази мистериозна практика. Съществуват стотици начини за медитация: състрадателната медитация, която проявява любов и състрадание към ближния (ще научим повече за нея в 10 глава), трансценденталната медитация, при която хората се концентрират върху многократно повтаряща се мантра и пр. Осъзнатата медитация (mindfulness meditation)[1] залага на осъзнаване на собствените мисли и заобикаляща среда. Това е една от най-популярните – и най-изучавани – практики, затова тази сутрин опитвам една разновидност на осъзнатата медитация, наречена медитация на свободното възприятие (open monitoring meditation).

Сядам с изправен гръб, стоя неподвижно, наблюдавам всяка мисъл, която се зароди в главата ми. Не реагирам на нито една от тях, не изказвам мнение, не правя оценка, просто оставям мислите ми да се нижат свободно една подир друга.

Седя на плажната кърпа, зареяла поглед над искрящите вълни. На хиляди километри пред мен се простира Тихият океан. Толкова е красиво! Но да гледам тази безбрежна водна повърхност без никакви мисли или мечти да привлекат вниманието ми, ми се струва леко изнервящо. В главата ми обикновено ври и кипи от идеи и думи: изречени, чути, написани, запомнени… Не съм сигурна дали ще мога да се отърва от тях толкова лесно.

 

Не съм единствената, чиято глава е пълна с абстрактни мисли, успокоява ме Марк Уилямс, професор емеритус по клинична психология от Оксфордския университет, Великобритания. Той е специалист по психологическите ефекти на медитацията и съавтор на издадената през 2011 г. книга „Осъзнатост“ (Mindfulness), която обяснява как тренирането на ума да стане по-осъзнато и да намали тревогите и стреса в нашето всекидневие. Произведението му се превърна в изненадващ бестселър и тезите в него бяха потвърдени от знаменитости като актрисите Голди Хоун и Руби Уакс.

„Повечето от нас сме непрекъснато заети, буквално във всеки един момент, и обикновено не осъзнаваме къде се намираме или какво правим – обяснява ми той. – Обикновено планираме бъдещето или преповтаряме наум минали събития.“2 Когато миете чиниите например, може да си мислите за чашата чай, която ще изпиете малко по-късно. Или когато шофирате до супермаркета, си мислите какво ще купите.

Вместо да обръщаме внимание на заобикалящия ни свят, ние потъваме в нашия собствен ментален свят. Това може да се окаже приятно изживяване: да помечтаем за луксозна ваканция или да планираме идеалния подарък за нечий рожден ден. Но то може и да ни вкара и в негативни, стресиращи ситуации. Можем да ядем изискано блюдо, да къпем децата или да се разхождаме по плажа, но в главите си да разиграваме отново и отново вчерашния скандал или да се тревожим за изпълнението на утрешните задачи в службата до степен, която далеч надхвърля полезното.

Потънем ли в мрачни мисли и тревоги, ще се изложим сами на стрес, но това ще ни пречи и да забележим позитивните неща в света около нас, които могат да ни помогнат да овладеем своята тревожност. Когато се приготвяме за работа сутрин и вече сме се потопили в проблемите и конфликтите на деня, който ни очаква, не обръщаме внимание на успокояващата топлина на чашата чай, на прекрасната песен по радиото или на усмивката на детето. „Някои хора могат да изживеят целия си живот, като пропускат всички подобни моменти“, казва Уилямс. Ние се изолираме в нещо като въздушен мехур, изолираме се от малките прелести и удоволствия, които придават смисъл на живота.

Ако не внимаваме, съзнанието и тялото могат да се впуснат в спирала, която води надолу и надолу, казва Уилямс. Негативните мисли отключват стресови реакции в тялото. Но процесът работи и в обратната посока: когато се намираме в режим „бий се или бягай“, мозъкът застава нащрек в очакване на заплаха. Колкото по-стресирани се чувстваме, толкова по-вероятно е да потънем в негативни мисли.

Осъзнатата медитация ни помага да предотвратим това. Осъзнаването на собствените ни мисли ни позволява да направим крачка назад и да осъзнаем, че негативното или стресиращото възприятие не отразява непременно реалността, обяснява Уилямс. Не е нужно да реагираме емоционално. Това е просто спонтанно фоново бъбрене, генерирано от мозъка. И след като осъзнаем това, можем да успокоим бъбренето.

Изследванията в областта на визуализацията на главния мозък и картирането на неговите функции подкрепят тази идея. Например Джузепе Паньони, невролог от Университета на Модена и Реджо Емилия в Италия е сканирал мозъка на хора в процес на дзенмедитация, която – подобно на осъзнатата медитация – включва регистриране на мислите и последващото им неглижиране и абстрахиране от тях. Смята се, че нашият вътрешен монолог от спонтанни мисли се генерира от набор от участъци в мозъка, обединени под общото название пасивна невронна мрежа или мрежа за пасивен режим на работа (default mode network), която е най-активна, когато не сме фокусирани върху външни задачи. Паньони открил, че медитиращите могат да снижават активността на тази мрежа и в случай че нещо отклони вниманието им и ги разсея, са в състояние да се върнат в това състояние на покой по-бързо от хората, които нямат опит в медитацията.3

Обстоятелството, че сме в състояние да разсъждаваме върху света, който ни заобикаля, ни поставя една крачка пред зебрата, но на определена цена. Притесненията за неща, които вече са се случили, още не са се случили или може никога да не се случат, ни износват, така да се каже. От друга страна, осъзнатостта ни позволява да направим още една крачка напред – можем да генерираме мисли, но това не означава, че трябва да им позволим да ни контролират.

 

Отначало, въпреки живописната гледка, умът ми като че ли отчаяно се стреми да отлети нанякъде, където и да било, само не и да остане на този плаж. Той се стрелка насам-натам, отказва да замълчи, подхвърля ми разни мисли и образи в бърза последователност. Яйца (обмислям къде да отида да закуся), таксита (трябва да отида на летището), въпроси за интервю (следобед имам среща с учен)… Всяка от тези мисли, всеки от тези образи ме вика, подлъгва, примамва, иска да се изгубя в безкрайния лабиринт.

Всеки път, когато отхвърля някоя мисъл, на мястото й се появява друга, сякаш умът ми е борсов брокер, който отчаяно се опитва да продаде нещо: „Не ти ли харесва това? Опитай друго! Ето!“. Последния път, когато дойдох на този плаж, си купих червено яке. Какви подаръци да взема за децата, преди да се прибера?

В опит да укротя този ментален маелстрьом насочвам погледа си право напред и съсредоточавам вниманието си върху подробности от пейзажа. В първия момент плажът ми се струва твърде оживен. Вълните се разбиват неуморно в брега с лек плисък. Над водата се стрелкат бекаси. Хора, излезли да потичат сутринта или да разходят кучетата си, пресичат погледа ми, докато ято пеликани се гмуркат във водата, преди да отлетят нанякъде. В далечината виждам сърфист, чийто тъмен силует се очертава ясно на хоризонта. Той се носи по вълните двайсетина минути, след което изчезва.

С течение на времето започвам да се чувствам необичайно дистанцирана от тази крайбрежна активност. Представям си, че птиците и сърфистите са като моите мисли: обитават различни форми и интервали от време, но в крайна сметка неизбежно отминават. Започват да ми се струват все по-маловажни, все по-нереални и вместо да ги наблюдавам как идват и си отиват, насочвам вниманието си все по-далеч към хоризонта. Примамва ме тишината, която цари там, застиналата линия на спокойните сини дълбини.

В края на този един час крайниците започват да ме болят, а утринното слънце пари лицето ми. Вдигам поглед и оглеждам брега след това първо, толкова различно преживяване. Чувствам се спокойна и свързана по необичаен начин със света около мен. Имам чувството, че съм част от пейзажа, от някаква по-голяма картина, а дребните лични тревоги на деня са отстъпили на заден план. Идеята да се освободя от негативните си мисли ми допада (че на кого не би допаднала?). Започвам да разбирам как медитацията може да се превърне в мощно средство за промяна на начина, по който гледаме на живота. Но дали ще се получи? Повечето от нас не сме монаси, не можем да медитираме непрекъснато. Възможно ли е няколко кратки сеанса наистина да ни защитят от самите нас и от вредните въздействия на стреса? Възможно ли е това на свой ред да повлияе физическото ни здраве?

 

Гарет Уокър добре знае до каква степен са в състояние да ни измъчват и миналото, и бъдещето. Преди десет години той е работил като полицай в Шефилд, Северна Англия. Тогава бил на двайсет и шест, наслаждавал се на активната си работа, а в свободното си време обичал да се разхожда из околните хълмове и да се наслаждава на красивите йоркшърски долини.

Когато Гарет се събудил една сутрин през 2006 г., установил, че зрението на лявото му око е леко замъглено. Офталмологът не успял да открие нищо необичайно. Лекарят му предписал антибиотици против конюнктивит, но от тях нямало никаква полза. В крайна сметка се подложил на ядрено-магнитен резонанс и неврологът хвърлил бомбата – очният нерв на Гарет бил атакуван от собствената му имунна система. Най-вероятното обяснение било, че Гарет страда от множествена склероза.

Хронично състояние, при което анормално възпаление постепенно разрушава нервната система, множествената склероза може да предизвика симптоми в широк диапазон, в резултат на което пациентът постепенно губи контрол върху своето тяло. Крайниците, очите, червата и пикочният мехур могат да откажат да функционират един след друг. Пациентите страдат още от болки и умора, както и от когнитивни и емоционални проблеми – най-вече депресия. Множествената склероза започва обикновено с пристъпно-ремитентна форма, при която атаките се отключват внезапно, след което спират. В крайна сметка обаче състоянието „прогресира“, което означава, че уврежданията стават все по-тежки и по-тежки. Съществуват ограничен брой ефективни терапии и нито едно лечение.

Необходими са два такива пристъпа, за да могат лекарите да поставят диагноза множествена склероза, тъй като някои хора получават само един пристъп, а след това нямат никакви проблеми. Настъпел ли втори пристъп обаче, заявил неврологът на Гарет, очаквала го влошаваща се, нелечима инвалидност. В продължение на три години Гарет се опитвал да живее по обичайния начин. През 2009 г. започнал да губи контрол върху пикочния си мехур. На следващата година официално му била поставена диагноза множествена склероза.

Той описва периода, последвал поставянето на диагнозата като „особено стресиращ“. Не след дълго Гарет започнал да изпитва затруднения с придвижването и се наложило да вземе отпуск по болест от работата, която толкова обичал. През юни същата година станал баща.

Спомня си как през август 2010 г. завел съпругата си и сина си на едноседмична почивка. Настанили се в къща под наем в живописното селце Тосайд. Това било възможност да заминат някъде като семейство, да отпразнуват раждането на детето. Един слънчев ден излезли на пикник в близкия природен резерват. Изяли сандвичите си и седнали на една пейка край реката. Съпругата на Гарет предложила да слязат до водата, тъй като само на метър-два от тях имало камениста пътечка. Когато Гарет тръгвал по нея, изведнъж се олюлял, имал чувството, че всеки момент ще падне.

Изведнъж му хрумнала една мисъл. Ако сега едва ходи, какво ли ще се случи след няколко години? Погледнал безценния си двумесечен син и останал поразен от мисълта, че никога няма да има възможност да излезе на такава разходка с него. Двамата никога нямало да хвърлят камъчета във водата, да играят футбол, да правят безброй други неща, които бащите правят със синовете си. Вместо това щял да седи напълно безпомощен в инвалидна количка. Този момент съсипал иначе идиличната им почивка и отприщил лавина от страхове и мрачни картини, от които Гарет не успявал да избяга.

„Това ми открадна всички мечти за бъдещето – разказва той. – Не знаех какво да правя. Периодът бе много, много трагичен за мен.“4

Пет години по-късно Гарет е много далеч от отчаянието. Всъщност той е по-щастлив, откогато и да било. Смята, че именно осъзнатата медитация е променила живота му и сега той е сред най-влиятелните й поддръжници, със собствен уебсайт и над 60 000 души, които го следват в туитър. Уговарям си среща с него, за да науча повече за тази удивителна трансформация.

Гарет ме посреща на гарата в Барнзли, бивше миньорско градче в сърцето на Йоркшър. Пристигам по обед в студен януарски ден. Веднага продължаваме към близкото селце Силкстоун по път, който се вие сред заснежени поля. В Барнзли няма къде да хапнем, извинява се Гарет.

Бившият полицай сега е на 36. Изглежда улегнал, дружелюбен, земен, със спокойни сиви очи и типичен северняшки акцент. Облечен е с джинси и червен пуловер, слаб е, но в никакъв случай прекомерно. Не млъква, докато не пристигаме пред заведението, където ще обядваме. (Признава, че може да говори от сутрин до вечер за ползите от осъзнатата медитация.) Оглежда се за място за инвалиди на паркинга, сетне използва патерица, за да докуцука до вратата на кафенето.

Когато се настаняваме, питам Гарет как е открил осъзнатата медитация. Скоро след онзи неприятен инцидент край реката, започва той, някой му я препоръчал като средство за справяне със стреса при хора с множествена склероза. „Нямах представа как да медитирам – признава Гарет. – Бях чувал тази дума, но мислех, че е нещо, което правят хипитата.“ Затова се снабдил с наръчника по осъзната медитация на американския автор проф. Джон Кабат-Зин „Където и да идеш, ти си там“ (Wherever You Go, There You Are).

Започнал да медитира по пет минути. Отначало го правел по доста несръчен, импровизиран начин. Затварял очи и започвал да брои вдишванията и издишванията си. Ако през главата му преминела някоя мисъл, преди да стигне до десет, връщал се отначало. През първите месеци не се случило нищо. След това забелязал промяна.

 

Ако с изследването си върху теломерите Елизабет Блекбърн прескочила каньона между психиатрията и биохимията, то пропастта, която Кабат-Зин преодолял, е още по-широка. Доктор по молекулярна биология и преподавател по йога от Масачусетс, той вярвал, че медитацията, която практикува като част от будистките си убеждения, е в състояние да помогне на хора, за които лекарите не могат да направят почти нищо – неизлечимо болни или страдащи от силни болки. Знаел и още нещо – че лекарите никога няма да предпишат религиозна практика. Така един ден, докато медитирал на отдалечено място, получил видение. Щял да преоткрие осъзнатостта, да я освободи от нейните религиозни и духовни аспекти и да я направи приемлива за медицинското съсловие.

През 1979 г. Кабат-Зин разработил осемседмичен курс, който включвал елементи от осъзната медитация, техники за релаксация и хата йога. Нарекъл го Програма за намаляване на стреса чрез осъзната медитация (Mindfulness-based Stress Reduction) и основал клиника в рамките на Университета на Масачусетс в Амхърст. „Заявих на лекарите в болницата: Дайте ми онези пациенти, които смятате за безнадеждни“, спомня си Труди Гудман, която ръководи „Прозрение Ел Ей“ (InsightLA) – будистката група, към която се присъединих на плажа в Санта Моника и която по онова време работела заедно с Кабат-Зин. „Лекарите му ги изпратиха, защото и без друго не знаеха какво да ги правят. Някои хора изпитаха облекчение, болките им отслабнаха. Други починаха в мир.“5

По онова време на секуларизацията (популяризиране в светски аспект) на медитацията не се гледало с добро око. Хората казвали: „Само разводнявате учението, нищо няма да постигнете – разказва Гудман. – Да отделиш осъзнатостта от будизма, който всички ние изучавахме…, това бе нечувано.“ Но именно това превръща един маргинален религиозен метод в културен феномен.

От основаването на клиниката до днес над 20 000 души са завършили нейния осемседмичен курс. Програмата за намаляване на стреса чрез осъзната медитация е отразена в множество вестници и списания, както и в редица телевизионни програми, включително в Шоуто на Опра Уинфри. Според Националния здравен институт днес почти 10 % от американците медитират.6 Всеки месец излиза списание „Майндфул“ (букв. „Осъзнат“), а приложенията на тема осъзнатост наброяват стотици. Търсенето по критерий „осъзнатост“ в „Амазон“ ще открие почти 19 000 книги и видеофилми – от духовни търсения до практически методи за намаляване на стреса и дори упражнения за деца, а сеанси и лекции по осъзната медитация се организират навсякъде из Съединените щати от Силиконовата долина до Капитолия.7

Това се дължи в голяма степен именно на дистанцирането на осъзнатостта от нейните религиозни корени, което отворило широко вратата за научни изследвания на потенциалните ползи. Което на свой ред също допринесло за легитимирането на тази техника. Към днешна дата вече са извършени стотици рандомизирани контролирани изследвания върху терапии, основани на осъзнатата медитация. Проведените систематични проучвания и метаанализи неизменно стигат до извода, че „Програмата за намаляване на стреса чрез осъзната медитация“ може да намали хроничните болки и тревожността, че намалява стреса и подобрява качеството на живот на всички – от пациенти, преборили рака, до напълно здрави доброволци.8

Този бум на популярността тревожи някои. Будистки учители се оплакват, че осъзнатостта е станала твърде комерсиализирана и скритите в нея послания са се изгубили.9 Психолози предупреждават, че все повече неквалифицирани наставници, представящи се за опитни специалисти, предлагат сеанси по осъзната медитация, а вестникарски заглавия описват трагичните последствия, от които страдат уязвими участници в курсове по медитация в отдалечени от цивилизацията места. По време на един такъв курс в пустинята на Аризона например участниците трябвало да медитират продължителни периоди от време без храна и вода, след което се включили в ритуал, наречен „потилня“.[2] Трима от участниците в курса починали, а осемнайсет били хоспитализирани с различни проблеми – от топлинен удар до бъбречна дисфункция.10

В същото време Кристин Баркър, социолог от Университета на Ню Мексико в Албъкърки, разглежда движението като огромно пътуване в дебрите на провокираното чувство за вина. Тя описва осъзнатата медитация като „самодейна медикализация на всеки миг“.11 Тя акцентира върху съвета на Кабат-Зин да се медитира така, „сякаш животът ни зависи от това, което до голяма степен е точно така“. Идеята, че здравето ни зависи от непрекъснатото ни състояние на осъзнатост, ни превръща в пациенти, които се нуждаят от лекарство, за да регулират нездравите си мисли, предупреждава тя и ни кара да се чувстваме като неудачници, в случай че не постигнем това блажено състояние.

Тези думи само разсмиват Гарет. „Никой не може непрекъснато да поддържа състояние на осъзнатост“, казва той.12 След като няколко месеца е медитирал в продължение на пет минути дневно, той започнал по-лесно да се фокусира върху настоящето. В резултат на това станал по-търпелив и по-рядко се изнервял от физически предизвикателства като изкачването на стълби. „Не се ли опитвам да надзърна прекалено далеч в бъдещето, остана ли в настоящето, нещата стават по-лесни“, казва той. Сетне започнал да медитира по-продължително и твърди, че ползите били „астрономически“.

По-голямата час от болката, от агонията дори, свързана с множествената склероза, идва от миналото или от бъдещето. След поставянето на диагнозата Гарет бил измъчван от мрачни мисли за нещата, които обичал – работата си, разходките сред природата – и които болестта щяла да му отнеме. Страхувал, че множествената склероза ще го лиши от зрение, че няма да види децата си пораснали (сега вече има двама синове), че ще изстрада невъобразими болки…

„Налага се да прогонвам тези мисли от главата си безброй пъти всеки ден“, казва той. И вярва, че редовните му медитации улесняват задачата му. „Аз съм едва на 36, какво ли ще се случи с мен след десет години? Започнат ли да ме измъчват подобни мисли, не им позволявам да отидат по-далеч.“ Гарет смята, че ако успее да остане в настоящето и да се концентрира върху това, което се случва около него, по-голямата част от болката, свързана със състоянието му, ще си отиде и животът му ще стане приятен – дори прекрасен.

Сега Гарет медитира по половин час дневно. Нагласява будилника си, става рано сутрин и медитира седнал в леглото. Или се концентрира върху дишането си, или си слага слушалки и насочва вниманието си върху музиката. Опитва се да интегрира осъзнатостта в ежедневния си живот. „Ако синът ми дойде и ме прекъсне, той се превръща в обект на моята медитация.“ Това означава, че вместо да си позволи да се разсее, докато си играе с него, той насочва цялото си внимание към детето.

Гарет е убеден, че осъзнатостта му е помогнала да се наслади на живота, да го оцени по-добре (включително времето с децата), но освен това го е направила по-толерантен и състрадателен. „Можеш да съчувстваш на някого само когато забелязваш определени неща – като гримасата на лицето на съпругата ти например, – осъзнатостта помага да започнеш да ги забелязваш.“

Тя му помага и да се справи с болката. Гарет страда от трегименална невралгия: епизоди на остра пронизваща болка – като с шило за лед, казва той – отстрани на лицето. Очакванията са болката да се влоши с напредването на болестта. Гарет ми разказва една будистка притча, която представя болката като две стрели: едната е самата физическа болка, а другата – значението, което придаваме на тази болка. Метафората ми напомня за пациентите с изгаряния, които срещнах по-рано и чиято болка се засилваше от техните страхове и тревоги. Но вместо да се опитат да отклонят вниманието им от болката с инструмент като „Снежен свят“, специалистите по съзнателна медитация отнемат емоционалното съдържание посредством директна среща с болката.

„Позволяваш на болката да проникне – обяснява Гарет. – Прегръщаш болката, каниш я на чаша чай. Звучи шантаво, но върши работа. Въздействието на онези епизоди на болка, които изпитвам, е далеч по-слабо.“

Ами умората, питам го аз? Тя обикновено е сериозен проблем за болните от множествена склероза. Гарет споделя, че преди наистина се е чувствал изморен, но не и след като започнал да медитира. Сега води доста активен живот дори по стандартите на напълно здравите хора. Не само се бори с болестта и се грижи за децата си, но се е върнал на работа, при това на пълен работен ден – приема и проучва оплаквания срещу представители на полицията. Поддържа уебсайта www.everyday-mindfulness.org13 и свързания с него акаунт в туитър. (Най-популярният цитат е от Буда: „Болката е неизбежна, страданието е по избор“.)

„Хората смятат, че медитацията е загуба на време, но всъщност е точно обратното – продължава Гарет. – Тя спестява време, защото ни помага да се отървем от безполезните мисли. Ако не беше медитацията, нямаше да водя живота, който имам в момента.“

Не съм сигурна дали разговорът ми с Гарет ми помогна да разбера какво точно представлява или какво точно прави медитацията. Това не е бърз процес, изисква дълги часове редовна практика. Необходими са още изследвания, които да покажат на кого точно помага и по какъв начин. Но докато обядвам сред заснежените долини на Йоркшър и слушам как този баща и полицай описва всекидневната болка, стрес и страх, които надминават всичко, което аз изпитвам, не мога да не стигна до извода, че след като съзнателната медитация му помага да се изправи толкова храбро срещу своите демони, то тя несъмнено е много мощно оръжие.

Бележки: 

[1] Терминът mindfulness (осъзнатост) е добил популярност и е английски превод на индоарийската дума sati, която бележи особен вид осъзнаване, посредством което се благоприятства щастието и благополучието и се прекратява страданието. – Б. пр.

[2] Потилнята (sweat lodge) наподобява хижа от камъни и дърво, строена от някои северноамерикански индианци за церемониални бани и молитви. Ацтеките и олмеките също имали подобен ритуал, но с цел покаяние и пречистване. Традицията е възкресена в САЩ от различни нюейдж групи. – Б. пр.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Написах тази книга благодарение на помощта на множество учени и пациенти, които споделиха с мен своите познания и опит. Не всички са споменати на страниците, но към всеки от тях изпитвам дълбока признателност. Цитатите, чийто източник не съм уточнила в бележките, са взети от мои собствени интервюта с пациенти и лекари. Останалите цитати, чийто източник посочвам, са от интервюта, проведени от мен, или са взети от други публикувани източници, упоменати в бележките. Промених някои имена, за да запазя в тайна самоличност­та на определени хора. В тези случаи ги назовавам само с малките им имена. Споменала ли съм име и фамилия, това е истинската самоличност на съответния човек. (Изключенията са две – Давиде в 1 глава и Фина в 10 глава. Това са истинските им имена.)

* * *

„Лечебните мисли”
Автор: Джо Марчант

384 страници
Цена: 19,90лв
bard.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>