„Как да мислим и постъпваме като котка”

От  |  0 коментара

Както в работата, така и в отношенията със семейство и приятели, котката може да ви научи как да устоявате на стреса, да пазите независимостта и харизмата си, и да влияете дискретно на случващото се около вас. Вдъхновен от своя котарак Зиги, Стефан Гарние разглежда 40 неразривно свързани качества на тези мистериозни животни, които са напълно приложими в нашето човешко ежедневие. Учудваща и невероятно полезна книга. Ами ако котката се окаже вашият най-добър учител за пълноценен живот? Да я последваме тогава! “Човекът е цивилизован дотолкова, доколкото разбира котката”. Бърнард Шоу

ОТКЪС

Котката се приема такава, каквато е, и се обича

 

Човекът е единственият вид, за който собственото му съществуване като такъв представлява проблем. Котката, изглежда, никак не страда от факта, че е котка: просто го приема. Котките нямат видимо никакви комплекси, раздвоения или конфликти, и не показват признаци на желание да бъдат по-скоро кучета.

Ейбрахам Маслоу

 

Без съмнение, да не се приемаш такъв, какъвто си, поражда единствено болка и разочарование. Всички се раждаме различни, голяма част от нас не са удовлетворени от условията, в които живеят, от своето тяло или социално положение, твърде много от нас не се харесват.

Често искаме да бъдем някой друг, вместо просто да се приемем каквито сме. Да се приемеш, означава и да откриеш своите индивидуални богатства и способности, каквито носи всеки един от нас.

За разлика от котката, ние твърде често отхвърляме това, което сме, копнеейки със завист по онова, което бихме искали да бъдем. Накратко, това е най-успешният начин да бъдем нещастни.

Дали котката си задава този въпрос? Дали иска да бъде друга котка или друго животно? Със сигурност подобна мисъл дори не й минава през ум, тъй като е напълно безполезна. Тя е щастлива и горда със себе си, и поведението й, почти надменно спрямо останалите животни, а понякога и спрямо хората, недвусмислено го доказва.

Котката има благоразумието да не се натоварва с този нелогичен въпрос, който толкова често затваря човека в кръг от безплодни разсъждения. В резултат тя се обича заради своята същност, а това я прави щастлива.

На теория няма нищо сложно в умението да се приемаш, щом се поставиш на мястото на котката, която се чувства много добре в кожата си.

Обичаме я най-вече защото тя обича самата себе си. Защо просто не последваме примера й, без да си задаваме излишни въпроси?

Защо не застанем сутрин пред огледалото с думите: “Знаеш ли, че те обичам?”, смеейки се?

Изглежда наивно, но само опитайте. Няма как да не се усмихнете при тези думи.

Но какво означава усмивката? Че се обичате достатъчно или не чак толкова? Усмихвайки се тъжно или весело в огледалото, ще разберете колко още път ви остава, докато се обикнете изцяло и се приемете в своя нов котешки дух.

За да бъдете обичани, трябва да започнете да се приемате и да обичате себе си.

 

 

За размисъл…

Котките, жените и големите престъпници си приличат по това, че представляват недостижим идеал и са способни да се обичат, което ги прави привлекателни.

Зигмунд Фройд

 

Котката умее да важничи, тя е горда

Няма обикновени котки. Сидони-Габриел Колет

Често бъркаме самоуважението и самоувереността. Макар че тези две понятия си приличат и се допълват, напълно възможно е човек да е уверен в себе, но да не се цени високо, и обратното.

Звучи малко неясно? Да речем, че сте отличен търговец, вярвате безрезервно в своя талант на продавач, уверени сте в работата си на практика, но при все това всеки ден си казвате, че професията ви не ви развива, не служи за нищо, че може да вършите нещо по-добро, тоест липсва ви самоуважение.

Да видим и обратния пример – твърдите, че музиката е вашата страст, че сте талантлив музикант, за което съдите и по отзивите на феновете, но ви е трудно да пробиете, защото на сцената… ви липсва увереност в себе си.

Гордеете ли се с това, което сте, и с това, което правите?

Образът, който имате за себе си, за своята личност и професия, е също толкова важен, колкото и самоувереността. Ако сте в хармония със своите желания, нужди и мечти, често самоуважението и самоувереността се препокриват, предпоставяйки разцвета на личностното развитие и най-голямо щастие.

А какво да кажем за котката по отношение на нейната висока самооценка и гордостта от това, което е, и това, което прави? Безспорно това е постижение, от което само можем да се вдъхновим. Тя е така горда с факта, че е котка, и всички произтичащи от това предимства.

Тя е уникална и го знае, не се налага да прави нищо, за да се самоубеди или пък да го покаже на околните.

Уверена е в себе си и се цени високо. Какво има да доказва? На кого? Тя просто е. Достатъчна причина, за да се перчи с гордост – просто защото е котка. Бъдете горди със своята личност. Това ще ви направи изключителни.

 

За размисъл… 

Всеки, който е имал дори най-малкия досег с тях, знае много добре, че котките показват безгранично търпение към ограниченията на човешкия дух. Кливланд Амори


 Котката е център на всеобщо внимание

 При общуване с котките рискуваме единствено да се обогатим. Сидони-Габриел Колет

 

Мълчалива и кротка, когато обича хората, които я заобикалят, котката винаги се опитва, привидно нехайно, да бъде център на вниманието.

Сяда ту при вас, ту на коленете на другиго, маниерничи, дори се отърква в краката на единствения човек от компанията, който не обича особено много котките, сякаш отправя предизвикателство.

Никой не може да пренебрегне присъствието й, дори най-сдържаните. Кралското място в дома вече е нейно, тя е в центъра на вниманието по време на аперитива между приятели, малка заигравка, която толкова много й харесва.

А какво прави, за да го постигне? Настоява ли? Мяука ли? Малкото коте може да постъпи така през първите си месеци, от липса на опит. Но улегналата котка само ще се приближи до вас с тихи стъпки, мигайки с очи, и ще хипнотизира гостите един по един за няколко секунди, предоставяйки им шанса да я погалят, предлагайки им малко нежност и внимание, удостоявайки ги с поглед. Дори котка, която виждате за първи път, ще стане център на вниманието ви, бидейки така любезна да дойде кротко при вас, като се остави да я погалите, (понякога) преструвайки се, че й е приятно, за да задържи вниманието ви.

Протягайки ръка към котката, ние се опитваме да почерпим нещо неосезаемо… малко спокойствие, ведрина. Тя го знае, гледа ни. Позволява ни да го направим, да се успокоим. Всички ние се усмихваме, когато галим котка.

Какво в крайна сметка е направила котката, за бъде център на всеобщо внимание?

Дала е. Чрез своето поведение – просто се е появила пред нас като успокояващ подарък, поднесен, за да го докоснем. Дала е.

Докато я галим като хипнотизирани, изведнъж спираме да чуваме какво се говори на масата. Защо? Защото ползата, която ни носи, изворът на живот и ведрина, който ни предоставя в този момент, са много по-ценни от коя да е метафизична представа, философско разсъждение или друг заплетен дебат.

За да привлечете вниманието, бъдете извор, център на гравитация за своите близки. Дарявайте!

 

Котката е имунизирана срещу чужди оценки

Често ме забавлява следното наблюдение: котките никак не се интересуват дали са ценени от останалите, било то котки или хора.

Техният независим и самостоятелен характер, склонен към привързване към определени животни или хора единствено посредством осъзнат, обмислен избор, ги подтиква да се надсмиват естествено и с голямо удоволствие над прословутия “поглед на другите”, на който ние, хората, понякога придаваме прекалено голямо значение.

За котките нуждата да бъдеш харесван, ценен, да ти се възхищават, най-малкото да бъдеш приеман от другите, е напълно лишена от смисъл: котката е. В това отношение нейният собствен поглед й е достатъчен.

Разбира се, това не означава, че трябва да живеем егоцентрично, но балансът между самооценката и мнението на другите се отличава с тенденцията да бъде нарушаван, а не поддържан в хармония.

В нашето общество и медии не липсват примери за принципа “готови на всичко за начина, по който изглеждаме в очите на другите”. Образът за собствената личност се е превърнал в култ, не в името на личността, а заради чуждия поглед – възможно най-голямото самозалъгване.

Да изглеждаш готин, млад, богат, да изглеждаш интелигентен, толерантен, забавен, да изглеждаш широко скроен – като какъв се представяш е най-важното. Това е лайтмотивът на последните десетилетия, който се разпростира от мода в мода, от риалити предавания в привидности. Да изглеждаш талантлив и честен, дори да успееш да се убедиш в това, решително да се самозалъжеш. Защото онова, което има значение, е одобряването, приемането от мнозинството, от модата и тенденциите, до такава степен балансът е нарушен в полза на чуждия поглед. Показността и привидностите идват много преди същността, преди онова, което сме в действителност. Много преди онова, което би могло наистина да ни направи щастливи.

Твърде често попадаме под тази обществена диктатура на привидността и имането, докато котката се надсмива над тези неща, като над първата си мишка.

Дори когато живее в група в домашни условия или сред природата, в поведението си котката никога не подражава на който да е от своите себеподобни.

Тя остава вярна на себе си, със своите желания, характер и нужди, дори не й минава през ум да влезе в какъвто и да е социален калъп или пък да си изгради и утвърди някакъв образ, за да се впише в диктата на мнозинството, често загубило ориентир.

Котката е завършена цялост, преди всичко вярна на себе си; би било добре да се поучим от нея в социален аспект, за да не заживеем в свят на шлифовани (еднакви) мисли, на шаблонни (безсъдържателни) тенденции, на конвенционална реч и на спретнат морал с променливи граници.

Тя е завършена, би трябвало да бъдем като нея, най-вече за да преоткрием своите желания, за да си дарим щастие, вслушвайки се в тихия глас, който не спира да ни повтаря:

Освободете се от погледа на другите.

Останете себе си.

* * *

„Как да мислим и постъпваме като котка”
Автор: Стефан Гарние
140 страници
Цена: 12лв.
locus-publishing.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
„Как да мислим и постъпваме като котка”, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>