Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще

От  |  0 коментара

Написана след повече от 50 часа разговори с Илън Мъск и интервюта с около 300 души, тази книга проследява пътя от нелекото му детство в ЮАР до върховете на световния бизнес. Авторът Ашли Ванс разказва историите на компаниите на Мъск, които променят света, и живота на човека, който, независимо дали е обичан, или мразен, възхваляван или отричан, създава едно невероятно бъдеще. Човекът зад PayPal, Tesla Motors, SpaceX, SolarCity, Hyperloop и идеята за глобална комуникационна мрежа. Най-дръзкият предприемач на Силициевата долина: инженер, изобретател и индустриалец. Прагматикът и фантастът, който подготвя човечеството за колонизация на Марс. Илън Мъск стои начело на един от най-големите подеми в историята на бизнеса. Той е единственият предприемач с достатъчно енергия, сила и въображение, който инвестира цялото си богатство в иновации от друго измерение и революционизира три индустрии едновременно – космическата, автомобилната и енергийната. Мисията на живота му изглежда фантастична, но ако Мъск успее да си купи достатъчно време, той ще предприеме най-голямото пътуване за спасение на човечеството. „Иска ми се да умра с мисълта, че пред човечеството има светло бъдеще. Ако можем да си осигурим чиста енергия и да станем междупланетарна раса с устойчива цивилизация на друга планета – за да се справим с най-лошия сценарий, в който човешкото съзнание е заличено – тогава… мисля, че ще бъде много хубаво“. Илън Мъск

ОТКЪС

Африка

Дядото на Илън, който живее със семейството си в Канада, е против правителството да се бърка в живота на хората, а според него канадските власти вече се месят твърде много. Като човек, който забранява ругатните, пушенето, кока-кола и рафинираното брашно в дома си, Джошуа Норман Халдеман стига до заключението, че моралът в Канада е стигнал до непоправим упадък. Освен това проявява своя неутолим глад за приключения и решава да се премести в Южна Африка.

Роден през 1971 г., Илън Мъск израства в Претория, голям град в североизточната част на Южна Африка, на около час път с кола от Йоханесбург. Призракът на апартейда е там през цялото му детство, с чести прояви на етническо напрежение и насилие. Сблъсъците са между бели и чернокожи, както и между представители на различни местни племена. Мъск навършва четири години броени дни след въстанието в Соуето, по време на което загиват стотици чернокожи студенти, протестиращи срещу разпоредбите на бялото правителство. В продължение на години на Южна Африка са наложени санкции от други държави заради политиката на расизъм. Мъск има привилегията да пътува зад граница по време на детството си и добива представа за начина, по който чужденците гледат на Южна Африка.

Още по-голямо въздействие върху личността на Мъск оказва бялата африканска култура, доминираща в Претория и околните градове. На почит са грубите здравеняци със свръхмъжествено поведение. Макар че се радва на известни привилегии, Мъск живее като аутсайдер, чийто резервиран характер и странни уклони са в разрез с преобладаващите нагласи по онова време. Той постоянно получава доказателства в подкрепа на своята представа, че в света има нещо сериозно сбъркано, и мечтае от най-ранна възраст да избяга на място, което би му позволило да разгърне личността и мечтите си. Мъск вижда Америка в най-клишираната й форма, като страната на неограничените възможности и като най-доброто място да осъществи мечтите си. Ето как самотният особняк от Южна Африка, който говори с абсолютна убеденост за постигане на „колективно просветление“, се превръща в най-смелия индустриалец в Америка.

Мъск е момче с развинтена фантазия за космически битки между доброто и злото – дотук нищо необичайно. Интересното е, когато момчето приеме фантазиите си твърде сериозно, а Илън Мъск като млад е точно такъв. До средата на тийнейджърските си години той слива реалността и въображаемото до такава степен, че в ума му е невъзможно те да бъдат разделени. Приема оцеляването на човечеството във Вселената като свое собствено задължение. А ако за това са необходими чисти енергийни технологии или космически кораби, с които да се увеличи обсега на пътуване на човешката раса – така да бъде! Мъск си поставя за цел да намери начин да превърне тези неща в реалност. „Може би четях прекалено много комикси като дете. В комиксите светът винаги беше заложен на карта. Светът трябва да бъде по-добро място, обратното послание не би имало смисъл“, споделя Мъск.

На около 14 години Мъск изпада в стопроцентова екзистенциална криза. И се опитва, като мнозина талантливи младежи, да я преодолее с религиозни и философски текстове. След като изпробва няколко различни идеологии, в крайна сметка той се връща към отправната точка – фантастиката, с една от книгите, които му оказват най-голямо влияние – „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс. „Той изтъква, че едно от най-трудните неща е да разбереш какъв въпрос да зададеш, казва Мъск. Откриеш ли въпроса, намирането на отговор е сравнително лесно. Стигнах до заключението, че трябва да се стремим да увеличим обхвата и мащаба на човешкото съзнание, за да разберем по-добре какви въпроси да задаваме.“ Така още като тийнейджър Мъск достига до изключително логично заключение за своята мисия. „Единственото нещо, към което има смисъл да се стремим, е по-висше колективно просвещение.“

Илън е любопитно и енергично дете и бързо научава нови неща. Мей, както много други майки, смята сина си за остроумен и дори гениален. „Наистина схващаше по-бързо от другите деца“, разказва тя. Особено отличителна била склонността на Илън да изпада в нещо като транс от време на време, състояние, в което не чувал какво му говорят, а погледът му бил замислен и далечен. Случвало се толкова често, че родителите му решили, че е глух. „Понякога просто не чуваше“, спомня си Мей. Лекарите направили серия от изследвания и решили да оперират Илън от сливици, което понякога подобрява слуха при децата. „Не помогна особено“, коментира Мей. Причините за състоянието на Илън не били в слуха му, а в начина, по който е устроен умът му. „Вглъбява се в мислите си и виждаш, че просто е в друг свят. Все още го прави от време на време, но вече знам, че в такива моменти трябва да го оставя на мира, защото изобретява нова ракета или нещо от сорта“, добавя майка му.

Другите деца не приемат добре тези периоди на дълбоко замисляне. Колкото и да подскачали пред Мъск или да му крещели, той дори не забелязвал. Продължавал да мисли, а другите решавали, че е или груб, или много шантав. „Наистина смятам, че Илън Мъск винаги е бил различен, но по-скоро защото беше всезнайко. Това не се харесваше на връстниците му“, добавя Мей.

За Мъск тези моменти на размисъл били прекрасни. На пет или шест години той открил начин да се абстрахира от света и да се съсредоточи изцяло върху дадена задача. Отчасти тази способност се дължи на изключително визуалния начин, по който работи умът на Мъск. Той можел да си представя картини с яснота и в детайл, които отговаряли на днешните образи, генерирани от инженерен софтуер.

Най-удивителната част от характера на Илън като малко момче е страстта му към четенето. От най-ранна възраст винаги имал книга в ръцете си. „Не беше нещо необичайно за него да чете десет часа на ден. През уикенда се случваше да прочете по две книги на ден“, разказва брат му Кимбъл. Докато пазарували, родителите му често откривали, че Илън го няма. Мей или Кимбъл просто отивали до най-близката книжарница и го намирали, седнал на пода, да чете в едно от състоянията си, подобни на транс.

Когато поотраснал, Илън сам започнал да ходи в книжарницата след края на часовете в два следобед и оставал там до около шест, когато родителите му се връщали от работа. Поглъщал романи, комикси и научнопопулярна литература. „Понякога ме гонеха от книжарниците, но по-често ме оставяха“, казва Илън. Сред любимите си заглавия той споменава „Властелинът на пръстените“, серията за Фондацията на Айзък Азимов, „Луната е наставница сурова“ на Робърт Хайнлайн, както и „Пътеводител на галактическия стопаджия“. „В един момент бях прочел всичко и в училищната, и в кварталната библиотека. Сигурно съм бил трети или четвърти клас. Опитах се да убедя библиотекарката да поръча още книги заради мен. И започнах да чета „Енциклопедия Британика“. Толкова ми помогна! Все пак никога не знаеш колко много неща не знаеш. Помага ти да осъзнаеш, че на света има толкова много неща“, казва Мъск.

Всъщност Илън прочита не една, а две енциклопедични поредици, което не му помага особено да си намери нови приятели. Момчето имало фотографска памет, благодарение на която след енциклопедиите се превърнало във фабрика за факти. Класически всезнайко. Ако по време на семейната вечеря сестра му Тоска се зачудела за разстоянието между Земята и Луната, той й давал точни стойности в перигея и апогея. Майка му Мей си спомня: „Ако някой се чудеше нещо, Тоска казваше „Питай момчето гений“. Можеше да го попитаме за всичко. Той просто го знаеше“. Образът на книжен плъх се допълвал от тромавите му движения. „Не беше особен фен на спорта“, коментира Мей.

Майка му също разказва как една вечер Илън си играел с брат си, сестра си и братовчедите си. Когато някой от тях се оплакал, че го е страх от тъмното, Илън изтъкнал, че „мракът е просто липса на светлина“, което не помогнало особено в успокояването на изплашеното дете. Постоянното желание да поправя всички и наставническият му характер действал отблъскващо за децата и засилвал чувството му за изолация. Той просто вярвал искрено, че хората ще бъдат доволни, ако посочи грешките в мисленето им. „Децата не харесват подобни отговори. Казваха му – Илън, повече не играем с теб. Натъжавах се, защото си мислех, че той иска приятели. Кимбъл и Тоска си водеха приятелчета вкъщи, а Илън не. Той искаше да си играе с тях, но това водеше до неловки ситуации“, разказва Мей. Тя моли Кимбъл и Тоска да включват Илън в игрите си, а те отговарят по детски „Ама мамо, той не е забавен“. Пораствайки обаче, Илън изгражда силна връзка с брат си, сестра си и братовчедите – синовете на сестрата на майка му. Макар и самотен в училище, Илън се държал доста отворено с роднините си и с времето възприел ролята на лидер и главен инициатор сред тях.

Когато Илън е почти на десет години, той вижда компютър за първи път в търговския център „Сендтън Сити“ в Йоханесбург. „Имаше магазин за електроника, който продаваше най-вече стереоуредби, но в един момент започнаха да зареждат по няколко компютъра“, спомня си Мъск, който веднага бил запленен от машините, които можели да се програмират според желанието на клиента. „Казах си: Леле! Мили Боже! Просто трябваше да се сдобия с компютър и веднага започнах да навивам баща си да ми купи.“ Не след дълго вече е собственик на Commodore VIC-20, популярен за времето си домашен компютър, излязъл на пазара през 1980 г. Компютърът на Илън разполага с пет килобайта памет и книжка с инструкции за програмния език BASIC. „Предполагаше се, че трябват шест месеца, за да научи човек всички уроци. Аз обаче превключих на режим ОКР[1] и не спах три денонощия, докато науча всичко. Изглеждаше като най-привлекателното занимание, което някога бях виждал“, казва Мъск. Макар и инженер, бащата на Мъск е противник на новите технологии и се отнася с презрение към машината. Илън помни баща си да казва, че „това чудо става само за игри и с него никога няма да може да се правят истински инженерни разработки“. „Отговорих просто – няма значение.“

Независимо че е страстен читател и обича новия си компютър, Илън често предвожда групичката на Кимбъл и братовчедите си (синове на Кей) Ръс, Линдън и Питър Райв в различни приключения. Една година продават великденски яйца от врата на врата в квартала. Яйцата не са особено сръчно украсени, но въпреки това момчетата надуват цената с няколкостотин процента, за да ги продадат на заможните си съседи. Илън е лидерът и когато се занимават с домашно приготвени експлозиви и ракети. В Южна Африка по това време не се внасят популярните сред любителите ракети „Естис“. Илън трябва сам да приготвя химични смески, които слага в контейнери. „Забележително е колко много неща можеш да накараш да експлодират. Например калиев нитрат, сяра и въглен – основните съставки на барута. Или комбинация от силна киселина и алкален елемент – това обикновено освобождава много енергия. Или хлор на гранули и масло за спирачки – много впечатляващо. Късметлия съм, че още съм с всичките си пръсти“, казва Мъск. Когато не си играят с експлозиви, момчетата обличат няколко слоя дрехи, слагат защитни очила и се обстрелват с пистолети с пластмасови сачми. Илън и Кимбъл се състезават с мотори из пясъчните равнини, докато един ден Кимбъл излита от машината си и се блъска в ограда от бодлива тел.

Годините минават и братовчедите приемат все по-сериозно своите предприемачески търсения. В един момент дори опитват да отворят собствена игрална зала. Без знанието на родителите си момчетата избират подходящо място, уговарят наема и подават молба за разрешителното, необходимо да започнат бизнеса. В един момент се налага някой над 18 години да подпише документ, но нито братята Райв, нито Ерол са съгласни. В крайна сметка братовчедите правят бизнес заедно за първи път едва две десетилетия по-късно.

Едно от най-дръзките начинания на момчетата вероятно са честите им пътувания между Претория и Йоханесбург. През 80-те години на 20. век Южна Африка може да бъде много опасно място, а прекосяването на петдесетте километра между двата града е едно от най-опасните пътувания с влак на света. Кимбъл си спомня тези пътувания като преживяване, повлияло върху двамата с Илън. „Южна Африка не беше спокойно и щастливо място, а това оставя своя отпечатък върху хората. Виждали сме наистина жестоки неща, които се превърнаха в част от израстването ни – преживявания, които ни карат да гледаме по друг начин на риска. Не сме израснали с мисълта, че трудната част е да си намериш работа. Това за нас просто не е достатъчно интересно!“

Момчетата са на възраст от тринадесет до шестнадесет години и пътуванията им до Йоханесбург са ловни походи за купони и занимания за гийкове. Веднъж се включват в турнир по ролевата игра „Тъмници и дракони“. „По това време бяхме абсолютни особняци“, спомня си Мъск. Всичките момчета са запалени по ролевата игра, в която някой от участниците задава ситуация, като си представя и описва сцена. „Влизаш в стая, в единия ъгъл има сандък. Какво правиш?… Отваряш сандъка. Току-що задейства капан. Дузина гоблини излизат на свобода.“ Илън се справя отлично с ролята си на Майстор Тъмничар и помни текстовете, описващи различните характеристики на чудовищата и другите герои. „Под ръководството на Илън играхме страхотно и спечелихме турнира“, разказва Питър Райв. „За да спечелиш, ти трябва невероятно развито въображение, а Илън зададе подходящия тон, който държеше всички вдъхновени.“

Илън далеч не е толкова вдъхновяващ фактор за връстниците си в училище. Той сменя няколко училища през средното си образование и гимназията. Осми и девети клас учи в  гимназията „Браянстън“. Един следобед Илън и Кимбъл седят на стълбите на училището и ядат, когато едно момче решава да нападне Илън. „Криех се от една банда, която буквално ме преследваше по незнайна шибана причина. Мисля, че неволно бях блъснал един от тях по време на сутрешния строй и той го беше приел ужасно навътре.“ Момчето се прокрадва иззад Мъск, рита го в главата и го блъска надолу по стълбите. Той се изтъркулва по цялото стълбище, а долу вече го чакат няколко други момчета, които започват да го ритат, докато предводителят им блъска главата му в земята. „Бяха банда шибани психопати. В един момент припаднах.“ Кимбъл гледа безмълвен и ужасен и се притеснява за живота на брат си. „Изглеждаше като паднал на боксовия ринг.“ Приемат Илън в болница. „Отне ми около седмица, преди да мога да се върна в училище“ (на пресконференция през 2013 г. Илън разкрива, че се е подложил на операция на носа, за да се справи с усложнения следствие на побоя).

В продължение на три или четири години Мъск търпи постоянен тормоз от страна на тези побойници. Стига се дотам, че бандата пребива момче, което Илън смята за най-добрия си приятел, докато накрая то спира да дружи с него. „Още по-неприятното е, че го накараха – шибания ми най-добър приятел – да ме подмами извън скривалището ми, за да ме пребият. От това ме заболя най-много.“ Докато Мъск разказва тази част от историята, очите му се пълнят със сълзи, а гласът му затреперва. „Не знам защо, но бяха решили, че аз съм мишената, която ще преследват винаги. Направиха живота ми много труден. В продължение на няколко години нямаше прошка. В училище ме преследваха банди, опитващи се да ме пребият до смърт, а върнех ли се вкъщи, там също беше ужасно. Беше като непрекъснат кошмар.“

Последните класове на гимназията Мъск учи в Преторианската гимназия за момчета, където като цяло по-доброто поведение на учениците правят живота му по-поносим. Макар и обществено училище, Преторианската гимназия за момчета функционира по-скоро като частно училище през последните сто години. Това е мястото, където изпращат младите надежди, готвещи се за Оксфорд или Кеймбридж.

Момчетата от класа на Мъск си го спомнят като симпатичен, тих и не особено забележителен ученик. „Имаше четири или пет момчета, които бяха смятани за най-умните, но Илън не беше сред тях“, разказва Дион Принслу, който понякога седи на чина зад Илън. Сходни коментари споделят и неколцина други съученици на Мъск, които добавят, че липсата му на интерес към спорта го обрича на изолация, особено в тогавашната култура, обсебена от атлетичността. „Честно казано, нямаше никакви признаци, че ще стане милиардер. Никога не заемаше лидерската позиция в училище. Бях по-скоро изненадан, когато видях какво се случи с него“, казва друг негов съученик Гидиън Фури.

Мъск няма близки приятели в училище, но ексцентричните му интереси са оставили спомени у съучениците му. Един от тях – Тед Ууд, си спомня как Илън носи модели на ракети в училище и ги изстрелва в междучасията. Намеците за бъдещите му занимания не спират дотук. По време на дебат в часа по науки Илън привлича вниманието с твърдата си позиция срещу фосилните горива и в подкрепа на слънчевата енергия – почти немислимо за държава, посветена на добива на полезни изкопаеми. Ууд си спомня, че Мъск „винаги е имал твърдо мнение за нещата“. Според друг съученик, който поддържа връзка с Илън през годините – Терънс Бени, Мъск започва да мечтае за колонизиране на други планети още в гимназията.

Друг знак за бъдещето е разговор между Илън и Кимбъл в едно междучасие, когато Ууд се присъединява към тях и ги пита за какво си говорят. „Казаха ми: „Говорим си за нуждата от клоново банкиране във финансовата индустрия и дали някога ще преминем към банкиране без хартия“. Спомням си, че отговорът ми се стори направо абсурден. Успях да кажа само – Аха, ок, страхотно.“[2]

Макар и никога да не е бил сред елита на класа си, Мъск е един от малкото ученици, които имат достатъчно високи оценки, за да бъдат включени в експериментална програма по компютърна грамотност. Внимателно подбран клас от различни училища изучава програмните езици BASIC, COBOL и Pascal. Мъск развива наклонностите си към технологиите, а любовта му към научната фантастика и фентъзито води и до първите му опити да пише разкази за дракони и свръхестествени същества. „Исках да напиша нещо като „Властелинът на пръстените“, споделя той.

Мей се връща назад към годините на Илън в гимназията през погледа на майка и си спомня забележителните постижения на сина си. Тя разказва как видеоиграта, която написва, е впечатлила далеч по-възрастни и опитни компютърни специалисти. А и неговата невероятна памет! Единствената причина, поради която не побеждава по успех съучениците си, е липсата на интерес към училищните задания.

Мъск споделя за начина, по който приема училището: „Просто си казвах: кои са оценките, които ще ми помогнат да стигна там, където искам? Имаше задължителни предмети, като африкаанс, които просто не виждах смисъл да уча. Изглеждаше ми абсурдно. Затова получавах средна оценка и това ми беше достатъчно. Но по физика и информатика се стараех да получа възможно най-високи оценки. За да гоня добра бележка, трябваше да имам сериозна причина. Предпочитах да играя видеоигри, да пиша програми и да чета книги, отколкото да се стремя към отличната оценка заради самата нея. Помня как съм изкарвал слаби оценки по някои предмети в четвърти и пети клас. Приятелят на майка ми ми каза, че ще повтарям годината, ако не изкарам задоволителна оценка. Дотогава не знаех, че трябва да имаш поне среден, за да преминеш в по-горен клас. След този разговор получавах само най-добрите оценки“.

На седемнадесет Мъск заминава от Южна Африка за Канада. Това е пътуване, което той често споменава пред медиите, като обикновено обяснява решението си по два начина. Кратката версия е, че иска да се добере до Съединените щати по възможно най-бързия начин и може да използва Канада благодарение на канадския си произход. Второто обяснение има връзка със социалната отговорност. Военната служба е задължителна по онова време в Южна Африка, а Мъск иска да я избегне, понеже това би означавало да бъде част от апартейда.

Безспорно е обаче, че Мъск отдавна копнее да се добере до Съединените щати. Увлечението му по компютрите и технологиите отрано подклаждат интереса му към Силициевата долина, а презокеанските му пътувания само засилват усещането, че Америка е мястото, където нещата се случват, за разлика от Южна Африка, която дава много по-малко възможности на човек с предприемчив дух. По думите на Кимбъл „Южна Африка беше затвор за човек като Илън“.

Възможността Мъск да се измъкне се появява с поправка в закон, която дава възможност на децата на Мей да получат канадско гражданство. Илън веднага започва да проучва какви документи са необходими, за да задейства тази процедура. Минава около година, преди да получи одобрението на канадското правителство и правото на канадски паспорт. „В този момент Илън каза „Заминавам за Канада“,  спомня си Мей. В тогавашните времена без интернет Мъск трябва да чака три безкрайни седмици за самолетния си билет. В момента, в който го получава, без да се замисли нито за миг, напуска дома си завинаги.

* * *

Страданието обаче е постоянен спътник на Мъск. Децата в училище го тормозят. Баща му го подлага на истински психически мъчения. След това самият Мъск се измъчва, като работи нечовешки дълго и тласка бизнеса си към ръба. В тази ситуация самата идея за баланс между работата и личния живот е изпразнена от смисъл. Това е животът за Мъск, а жена му и децата се вместват в него, когато могат. „Доста добър баща съм, казва Мъск. Грижа се за децата през по-голямата част от седмицата и прекарвам достатъчно време с тях. Вземам ги с мен и на много пътувания. Наскоро ги заведох да гледаме „Гран При“ на Монако и се запознахме с принца и принцесата на Монако. Всичко изглеждаше съвсем нормално за децата, бяха съвсем спокойни. Преживяванията по време на израстването им са необичайни, но понякога не можеш да осъзнаеш, че са такива, докато не пораснеш. За тях това са просто техните преживявания. Възпитани са и се държат добре на масата.“

Понякога Мъск се тревожи, че децата му няма да страдат като него. Той смята, че страданието му е помогнало да се превърне в това, което е сега, и му е дало допълнителни запаси от сила и воля. „Понякога се карат с други деца в училище, но днес училищата са изключително защитени. Ако обидиш някого, те изпращат у дома. Когато аз ходех на училище, ако някой те удари и няма кръв, просто ти казват: „Карай да върви. Ще го преживееш!“ Дори да има малко кръв, никой не правеше нищо. Но какво се очаква от мен, да им създам изпитания изкуствено ли? Как да го направя? Засега най-голямата битка, която водя, е за ограничаване на видеоигрите. Правилото, което въведох, е, че винаги трябва да четат по-дълго, отколкото да играят видеоигри. Също така нямат право да играят най-глупавите игри. Веднъж бяха свалили една игра на име Cookies или нещо такова. Буквално натискаш някаква шибана бисквитка. Прилича на тъп експеримент от първи курс психология. Накарах ги да я изтрият. Вместо това им позволих да играят Flappy Golf, което е като Flappy Bird, но поне включва малко физика.“

Бележки:

[1]  ОКР – обсесивно-компулсивно разстройство: психично разстройство, свързано с тревожността и характеризиращо се с натрапчиви мисли. В случая Мъск използва термина в смисъл на склонност непременно да се завърши започнатото. – Б. пр.

[2]  Самият Мъск не си спомня точно този разговор. „Мисля, че паметта му го е подвела, но все пак е възможно. Водил съм всякакви ексцентрични разговори през последните две години в гимназията, но се интересувах повече от технологиите, отколкото от банкирането.“ – Б. а.

10 любопитни и малко известни факта за Илън Мъск

В книгата „Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще” журналистът Ашли Ванс разказва за невероятния живот и кариера на една от най-странните и удивителни фигури в историята на бизнеса в САЩ. Освен изчерпателна информация, книгата предлага и много любопитни факти за Илън Мъск, които са малко известни. Ето и някои от тях:

1. Илън Мъск и Тони Старк – Робърт Дауни Джуниър черпи вдъхновение за ролята на Тони Старк във филма „Железният човек”  от едно посещение във фабриката за ракети на Мъск. Актьорът посещава офиса на „SpaceX” в Ел Сегундо през 2007 г. и получава персонален тур със самия Илън Мъск. „Не се впечатлявам толкова лесно, но този човек и цялото място бяха изумителни“, казва Дауни.

Но обиколката не е достатъчна. Дауни иска да надникне и в ума на Мъск. Той влиза в кабинета му, сяда на бюрото и обядва там. Актьорът попива излъчването му на „достъпно ексцентричен“, непретенциозен човек, който може да работи рамо до рамо с всички останали във фабриката. Мъск и героят във филма Старк имат нещо общо и според Дауни то е, че „и двамата са решили да се посветят на една идея, в името на която живеят“.

Когато се връща в офиса на продукцията на „Железният човек“, Дауни убеждава режисьора Джон Фавро да постави „Tesla Roadster” в работилницата на Старк от филма. От една страна, това ще бъде знак, че Старк е толкова влиятелен и готин, че е успял да се сдобие с „Roadster”, преди колата изобщо да влезе в продажба. На едно друго ниво обаче колата, намираща се близо до бюрото на Старк, прави връзка между актьора, неговия герой и Мъск. „След като опознах Илън, започнах да усещам присъствието му в работилницата. Героят ми и Илън станаха съвременници, вероятно хора, които биха излизали по купони заедно – или по-вероятно, биха отишли на някое необичайно съвместно пътуване в джунглата, за да пият странни напитки с шаманите.“

2. Илън Мъск и „Семейство Симпсън” – в един от епизодите на популярния американски анимационен сериал главният герой Хоумър вдъхновява Мъск за нови изобретения.

3. „Питай момчето гений“ – най-удивителната част от характера на Илън Мъск като малко момче е страстта му към четенето. „Не беше нещо необичайно за него да чете десет часа на ден. През уикенда се случваше да прочете по две книги на ден“, разказва брат му Кимбъл. Докато пазарували, родителите му често откривали, че Илън го няма. Отивали до най-близката книжарница и го намирали, седнал на пода, да чете в едно от състоянията си, подобни на транс.

Вече поотраснал, Илън сам започнал да ходи в книжарницата след края на часовете в два следобед и оставал там до около шест, когато родителите му се връщали от работа. Поглъщал романи, комикси и научнопопулярна литература. „Понякога ме гонеха от книжарниците, но по-често ме оставяха“, казва Илън. Сред любимите си заглавия той споменава „Властелинът на пръстените“, серията за Фондацията на Айзък Азимов, „Луната е наставница сурова“ на Робърт Хайнлайн, както и „Пътеводител на галактическия стопаджия“. „В един момент бях прочел всичко и в училищната, и в кварталната библиотека. Сигурно съм бил трети или четвърти клас. Опитах се да убедя библиотекарката да поръча още книги заради мен. И започнах да чета „Енциклопедия Британика“. Толкова ми помогна! Все пак никога не знаеш колко много неща не знаеш. Помага ти да осъзнаеш, че на света има толкова много неща“, казва Мъск.

Илън има фотографска памет, благодарение на което се превръща във фабрика за факти.

4. От котелното помещение до върха – на 17-годишна възраст Мъск  напуска ЮАР и отива в Канада. В продължение на една година сменя много работи „на парче“. Отглежда зеленчуци и разтоварва жито от силози във фермата на свой братовчед в градчето Валдек. Но най-тежката си физическа работа получава от бюрото по труда, където настоява за нещо с по-висока надница. Срещу 18 долара на час работата е да чисти котелното помещение на дървопреработвателна фабрика. „Навличаш защитен костюм и пролазваш през тесен тунел, в който едва се побираш. После ти подават лопата и трябва да изгребваш горещите отпадъци, от които все още се издига пара – пясък, кал, тиня. Подаваш ги в тунела, от който си влязъл. Няма измъкване. Колегата ти от отсрещната страна товари отпадъците в ръчна количка. Ако останеш вътре повече от половин час, прегряваш и умираш“, разказва Мъск. Тридесетина работници започват едновременно, а на третия ден са напуснали всички освен петима. В края на първата седмица остават само Мъск и още двама. 

5. Студентска квартира и нелегален нощен клуб в едно – след две години в университета „Куийнс“, през 1992 г. Мъск се прехвърля със стипендия в университета на Пенсилвания.

Заедно с Адио Реси (който на свой ред става предприемач от Силициевата долина и с когото Илън до ден днешен си остава близък) се оказват настанени в скромното общежитие за първокурсници. Липсата на удобства обаче не отговаря на очакванията на Реси и той убеждава Мъск да наемат голяма къща извън кампуса. Успяват да намерят на добра цена къща с десет стаи, която доскоро е приютявала членове на университетско братство. През седмицата двамата учат, но с идването на уикенда Реси превръща къщата в нощен клуб. Той покрива прозорците с чували за смет, за да бъде вътрешността абсолютно тъмна, боядисва стените с ярки цветове и ги украсява с всевъзможни предмети. „Беше си стопроцентов нелегален бар. Присъствали са до 500 човека. Вземахме по пет долара за вход и бяхме на принципа „пиеш, колкото можеш“ – бира, шотове и каквото има.“ Приходите от партитата му помагат да се издържа сам и да си плаща следването.  Понякога изкарва парите за целия наем за месеца в рамките само на една вечер.

6. Нетрадиционно предложение за брак – след постоянни караници заради бивш приятел на Жюстин (първата съпруга на Мъск), който й се обажда по телефона, двойката стига до скандал близо до офисите на „X.com”. „Помня как си помислих, че драмата ми идва малко в повече и че ако така или иначе трябва да търпя всичко това, по-добре да сме женени. Казах му, че просто трябва да ми предложи брак“, разказва Жюстин. Мъск има нужда от няколко минути да се успокои, след което прави точно това – предлага й на улицата. След няколко дена те се връщат на същия тротоар, за да може Мъск да изпълни по-традиционно ритуала, като падне на колене и й подари пръстен.

7. На крачка от смъртта – Мъск прекарва десет дни между живота и смъртта в интензивно отделение, след като се разболява от най-опасната разновидност на малария – фалципарум малария, след ваканция в Африка. Случката дълбоко шокира бившата му съпруга Жюстин, с която в онзи момент са все още женени: „Той е като танк, невероятно издръжлив е и може да устои на нива на стрес, непосилни за никого другиго. Да го видя сломен и слаб, беше, като да се озова в алтернативна вселена.“ Пълното възстановяване отнема на Мъск шест месеца. Той отслабва с 22 килограма и изведнъж се озовава с цял гардероб с дрехи, които са му големи. „Бях много близо до смъртта, спомня си той. Това е поуката за мен от излизането в отпуск: ваканциите убиват.“

8. „От колко часове внимание се нуждае една жена седмично”? – след като се разделя с втората си съпруга, актрисата Талула Райли, Мъск се опитва да пресметне дали може да включи личен живот в натоварената си програма. „Мисля, че времето, което отделям на бизнеса и децата си, е достатъчно. Но ми се иска да отделя повече време за срещи с жени. Искам да си намеря приятелка. Затова трябва да си освободя още съвсем малко време. Може би пет или десет часа… от колко време се нуждае една жена седмично? Може би десет часа? Това нещо като минимум ли е? Не знам…“

9. Илън – този луд, луд шофьор – На Мъск му отнема по-малко от десетилетие, за да се превърне от номад в Канада до мултимилионер едва на 27 години. Спечелените от него 22 милиона долара му позволяват да смени апартамента, който дели с трима съквартиранти, с жилище от 170 квадратни метра, което купува и реновира. Освен нов дом той си купува и спортна кола „McLaren F1”. В този момент на света има едва шестдесет и два „McLaren”-а. Година по-късно, докато кара по Сенд Хил Роуд в Силициевата долина, за да се срещне с инвеститор, Мъск се обръща към свой приятел в колата с думите „Виж това!“. Настъпва педала на газта до дупка, колата изхвърча от платното, удря се в заграждение, отскача във въздуха и се завърта няколко пъти като фризби. Прозорците и гумите се пръсват на малки парченца, корпусът на колата е повреден. Мъск отново се обръща към спътника си и казва: „Най-забавното е, че не беше застрахована!“. Налага се двамата да стигнат на стоп до срещата си.

10. Илън Мъск знае как да се забавлява – Илън Мъск рядко намира време да разпусне, но когато го прави, купоните му са също толкова крайни, колкото и останалата част от живота му. На тридесетия си рожден ден Мъск наема замък в Англия за около 20 души. От 2,00 до 6,00 ч. през нощта играят версия на криеницата, наречена „Сардини“, в която един човек се крие, а всички останали го търсят. Друго такова парти се случва в Париж. Мъск, брат му и братовчедите им скучаят една нощ и решават да карат колела в града до 6 ч. сутринта. После спят през целия ден и отпътуват вечерта с „Ориент Експрес“. Следва нова безсънна нощ. На луксозния влак гостува авангардната трупа „The Lucent Dossier Experience”, която се занимава с акробатични номера и гадателство. Когато влакът стига до Венеция на следващия ден, семейство Мъск вечерят и прекарват цяла нощ на верандата на хотела с изглед към Канале Гранде.

Мъск си пада и по партитата с костюми – отива на едно от тях с рицарски доспехи, а вместо меч използва чадър, с който се сражава с джудже, облечено като Дарт Вейдър.

На един от последните си рождени дни Мъск кани петдесет души в замък – или поне най-близкия еквивалент на замък в САЩ – в Теритаун, Ню Йорк. Темата на партито е японски стийм пънк или нещо, излязло от мокрите сънища на някой маниак на тема фантастика – смесица от корсети, кожа и култ към машините. Мъск се облича като самурай.

* * *

„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще”
Автор: Ашли Ванс
408 страници
Цена: 20 лв.
kragozor.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>