Уикенд четиво: „Жените, които обичат твърде много”

От  |  0 коментара

Робин Норууд е американски психотерапевт, живее в Калифорния, САЩ. Терапевтичната й практика е специализирана в работата с пристрастявания, хранителни нарушения и проблеми в любовните взаимоотношения. „Жените, които обичат твърде много” й донася световна известност, автор е и на книгата „Защо на мен, защо това, защо сега?”. На 14 ноември на българския книжен пазар очакваме книгата й „Жените, които обичат твърде много”, откъс от която ви представяме в уикенд четивото тази седмица.

В продължение на много години жени от цял свят се обръщат към тази книга в търсене на отговори, разбиране и лек за своята болка в любовта и взаимоотношенията си с мъжете. Издадена в повече от 25 страни, книгата и до днес помага на жени от най-различен произход, с различно образование и житейски опит да опознаят по-добре себе си и да открият път през емоционалния хаос на трудната любов. Тази книга е написана за теб, ако да обичаш, значи да те боли, да попадаш все на неподходящи мъже, да правиш жертви и прекалени компромиси със себе си, да стоиш дълго време с мъж, който не е свободен, да даваш повече, отколкото получаваш… В нея Робин Норууд описва състоянието да обичаш твърде много като модел на мислене и поведение, вкоренен дълбоко в женската психика – модел, който принуждава някои жени да привличат неудовлетворяващи и болезнени ситуации в любовния си живот. Като разкрива причините за появата на този модел и изправя жените пред истината за тяхното собствено състояние, авторката им вдъхва надежда, че промяната е възможна и разкрива една след друга стъпките по пътя към излекуването.

Житейските истории, описани в книгата, са много различни, но заедно те разкриват отделни нюанси на начина на мислене и поведението на жената, която обича твърде много – как извинява сприхавния характер или грубото отношение на партньора си с трудното му детство; как си затваря очите за реалността, като се опира на вярата, че ако е достатъчно добра и мила, ще го промени; как всячески се старае да покаже на него, на себе си и на света колко способна, отговорна и силна жена е и как може да поеме цялата отговорност за проблемите във връзката си. Като представя на читателките си тези реални истории, Робин Норууд търси отговорите на логичните въпроси, които жените сами си задават. Защо въпреки прекрасните си качества някои жени постоянно попадат на прекалено сложни, обвързани или емоционално неоткликващи мъже и защо след като вече са установили, че връзката не задоволява потребностите им, дълго време не успяват да я прекратят? Как става така, че трудната връзка не само не отблъсва жената, а напротив – засилва желанието й? Защо двама души се обичат, когато не могат да бъдат заедно, а щом пречките изчезнат, любовта им започва да се топи?

Тези въпроси са логични, но отговорите им нямат никаква връзка с логиката, защото според авторката тези отговори се крият в миналото на жената и в несъзнаваните части на нейната психика. Благодарение на стотици разговори с пристрастени към връзките жени тя стига до извода, че огромната част от тях са живели в семейна среда, изпълнена с прекален стрес, непосилни отговорности, критика, трудности пред спонтанното емоционално изразяване, а понякога дори и насилие. „Личните истории на всички тези жени – обобщава Робин Норууд – разкриваха нуждата им както от превъзходство, така и да изпитват страдание от ролята си на спасител”.
Дълбочината, до която достига книгата в разясняването на причините за пристрастяването, наречено погрешно любов, е огледалото, което много жени имат нужда, за да разберат по-добре себе си. Като се осмелят да отхвърлят илюзиите и погледнат реалността в очите, те получават шанса да разберат защо подсъзнателно се стремят към трудни връзки и най-важното – да открият как да променят поведението си, така че да разчупят порочния кръг на неудовлетворението.

ПРЕДГОВОР

Ако да обичаме означава да страдаме, това е знак, че обичаме твърде много.
Когато повечето от разговорите ни с близки приятели се въртят около него, проблемите му, мислите му, чувствата му и почти всяко наше изречение започва с „Той…“, това е знак, че обичаме твърде много.
Когато извиняваме мрачните му настроения, сприхавия му характер или ироничните му забележки с нещастното му детство и се опитваме да бъдем негов психотерапевт, това е знак, че обичаме твърде много.
Когато четем книга за самопомощ и подчертаваме всеки абзац, който според нас би му помогнал, това е знак, че обичаме твърде много.
Когато не харесваме повечето черти на характера му, но се примиряваме с тях и вярваме, че ако сме достатъчно привлекателни и любвеобилни, той ще поиска да се промени заради нас, това е знак, че обичаме твърде много.
Когато връзката ни ни излага на опасност – емоционално и дори физически, това без съмнение е знак, че обичаме твърде много.
Независимо от степента на страданието и неудовлетворението, до които води прекалено силната обич, това състояние е често срещано при повечето жени и ние почти не вярваме, че може да съществува и друг вид интимна връзка. Повечето от нас са обичали прекалено силно поне веднъж, а в живота на немалко жени това е повтаряща се тема. Някои жени биват завладени и обсебени от партньора си до такава степен, че дори губят способността си да живеят нормално.

В тази книга ще разгледаме задълбочено причините, поради които много жени в търсенето си на човек, който да ги обича, неизбежно попадат на безразлични или твърде сложни партньори. Ще проучим и защо, след като сме установили, че връзката не удовлетворява нашите потребности, пак не можем да я приключим. Случва се дори желанието да стане още по-силно, именно когато партньорът ни се окаже неподходящ за нас, нехаен или не може да ни предложи връзка. Тогава ние не само не го напускаме, а напротив – започваме да го желаем още по-силно и да имаме още по-голяма нужда от него. И така разбираме как копнежът ни за любов и самата любов са се превърнали в пристрастеност.
Пристрастяване е доста плашещо понятие. В ума ни изплува представата за наркомани, игли и саморазрушение. Думата не ни харесва и по никакъв начин не искаме да я свързваме с отношението ни към мъжа, когото обичаме. И все пак някои от нас са наистина наркомани, що се отнася до мъжете, и както при всяка друга зависимост, и тук трябва първо да признаем сериозността на проблема, преди да започнем да го преодоляваме и да се възстановяваме.
Ако някога сте имали усещането, че сте обсебена от мъж, вероятно сте достигнали до прозрението, че състоянието ви може да се дължи не на любов, а на страх. Това е страх, че можем да останем сами, че няма да бъдем обичани, т.е. че сме недостойни за любов, че ще ни пренебрегнат, изоставят или съсипят. В такива случаи ние даряваме любовта си с отчаяната надежда, че обектът на чувствата ни ще поеме и грижата за страховете ни. Вместо това обаче страховете – и обсебването ни – се задълбочават и стигат до там, че да даваме любов в очакване на това да получим се превръща в движеща сила на живота ни. И понеже стратегията ни не дава резултат, любовта ни става все по-голяма. Обичаме твърде много.

За първи път разпознах явлението „да обичаш твърде много“ като специфичен синдром от мисли, чувства и поведение, т.е. като определен тип психическа зависимост, след като в продължение на няколко години провеждах консултации с пациенти, които злоупотребяваха с алкохол и наркотици. След стотици разговори и беседи с пристрастените и семействата им стигнах до изненадващо откритие. Някои от пациентите ми бяха израсли в тежка семейна среда, други – не, но и в двата случая партньорите на повечето от тях произлизаха от силно обременени семейства и бяха преживели стрес и страдания, по-силни от нормалните. В опитите си да постигнат разбирателство със своите половинки, лекуващи се от зависимости, тези хора (известни като „съалкохолици“) несъзнателно възпроизвеждаха и преживяваха отново ключови моменти от
детството си.
До същността на понятието „да обичаш твърде много“ достигнах най-вече благодарение на съпругите и приятелките на пристрастените мъже. Личните им истории разкриваха преди всичко нуждата им както от превъзходство, така и да изпитват страдание от ролята си на спасител. Това от своя страна ми помогна да проумея дълбочината на тяхната пристрастеност към мъж, зависим от вещество. Ясно беше, че и двамата партньори в подобна двойка се нуждаеха от помощ, както и че и двамата буквално вехнеха вследствие от своята пристрастеност – той – заради злоупотребата с химично вещество, тя – от силен стрес.
Благодарение на тези жени аз разбрах какво мощно влияние оказват преживяванията от детството върху зрелите години и моделите на поведение спрямо мъжете. Всички те имаха какво да кажат на онези жени, които обичат твърде силно, за да им помогнат да стигнат до отговора на въпроса защо се стремят към трудни връзки, да разберат защо сами задълбочават проблемите, както и най-важното – да открият как могат да променят модела и да спечелят от това.

Съвсем не твърдя, че единствено жените обичат прекалено силно. По същия начин и със същия плам и един мъж може да бъде обсебен от някоя жена, а чувствата и поведението му също да са резултат от преживяното в детството. Само че повечето мъже с трудно детство не проявяват пристрастеност към интимни връзки. Поради взаимодействието на културни и биологични фактори те обикновено съумяват да защитят себе си и да избегнат страданието чрез занимания, насочени към външния свят, повече безлични, отколкото лични. Предпочитат да се отдадат на работа, спорт или някакво хоби. Докато жената, пак поради културни и биологични причини, се отдава на любовта и се обсебва от интимна връзка – може би точно с такъв емоционално увреден и дистанциран мъж.
Надявам се, че тази книга може да помогне на всеки, който обича твърде много, въпреки че е писана преди всичко за жени, тъй като това явление е особено присъщо за жените. Целта ù е конкретна – да помогне на жените, които имат саморазрушителен модел на поведение спрямо мъжете, да признаят този факт, да разберат какви са причините за подобно поведение и да открият спасителния изход за промяната в живота си.
Искам обаче да предупредя, че за жена, която обича твърде много, книгата съвсем няма да е лесна за четене. А ако сте една от тези жени, но я прочетете набързо, без да се развълнувате или трогнете, или пък решите, че е отегчителна и дразнеща, ако не се съсредоточите или стигнете до единственото заключение, че ще е полезна за някой друг, ви предлагам да я прочетете отново след време. Всички сме склонни да отричаме болезнените за нас истини и не си ги признаваме. Какво по-нормално средство за самозащита от отрицанието, което действа несъзнателно и автоматично. Може би след време, когато отново прочетете книгата, ще можете да се изправите пред собствените си преживявания и по-дълбоки чувства и ще осъзнаете собствения си проблем.

Четете бавно и се опитайте да се свържете интелектуално и емоционално с жените и техните съдби. Историите на заболяванията вероятно ще ви се сторят твърде тежки. Уверявам ви, че е тъкмо обратното и това не са най-тежките истории. Сред стотиците жени, които обичат твърде много и които опознах лично и професионално, имаше и такива с много по-трагични и изпълнени със страдание лични драми. Ако характерите на жените и техните истории ви се струват много по-сериозни и безнадеждни от вашите, уверявам ви, че това е типичната реакция на повечето от пациентите ми. Всяка жена смята, че нейният проблем „не е толкова голям“ и дори изпитва съчувствие към другите жени, които според нея преживяват „сериозни“ страдания. По ирония на съдбата ние, жените, сме в състояние да откликваме със състрадание и разбиране на болката в чуждия живот, а оставаме слепи за нашата собствена болка. Това чувство ми е много добре познато, защото и аз съм обичала прекалено много почти през целия си живот, докато не платих скъпо с физическото и емоционалното си здраве и не се принудих да изследвам много сериозно модела си на поведение в отношенията си с мъжете. Последните няколко години работих упорито, за да коригирам поведението си. Това бяха най-удовлетворяващите години от живота ми.
Надявам се, че книгата ми ще бъде полезна за всички вас, които обичате твърде много, и ще ви помогне да вникнете по-дълбоко в реалната ситуация. Вярвам, че тя че ще ви насърчи да промените поведението си, като пренасочите цялата си любов и подкрепа от мъжа, който ви е обсебил, към собственото си възстановяване и добруване.
И едно предупреждение. Подобно на повечето самоучители и тази книга изброява необходимите стъпки за осъществяването на промяната. Ако решите да следвате съветите ми, ще са ви нужни – както при всяка промяна на поведението – години работа и поемане на пълна отговорност за себе си. Няма лесно излизане от настоящия ви модел на поведение. Това е модел, заучен много отдавна и практикуван дълго време, затова отказването от него неминуемо предизвиква страх, заплаха и е истинско предизвикателство.

Не ви казвам това, за да ви обезсърчавам. Защото повече от сигурно е, че ако не промените модела си на поведение в интимните отношения, в следващите години ви очаква битка. Само че тази битка няма да доведе до израстването ви като личност, а ще бъде борба за оцеляване. Изборът си е лично ваш. Ако изберете възстановяването, ще се промените и от жена, която обича друг човек до болка, ще се превърнете, в жена, която обича себе си достатъчно, за да сложи край на страданията.

От авторката

„Жените, които обичат твърде много”
Автор: Робин Норууд
296 страници
Цена: 12,95лв.
www.amgbooks.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
Уикенд четиво: „Жените, които обичат твърде много”, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>