Уикенд четиво: „Единственият и неповторим Айвън”

От  |  0 коментара

В деня на детската книга ви представяме откъс от Единственият и неповторим Айвън”. Истинско приятелство, неспирна надежда и жажда за свобода са основните послания, които изпраща на децата горилата Айвън – главният герой в книгата. Авторката Катрин Апългейт, черпи вдъхновение за трогателната история от действителен случай, който набира широка популярност през 1990-те години и поставя началото на мащабна кампания в защита на правата на животните в САЩ.

Горилата Айвън живее от 27 години в стъклена клетка в зоопарка в мола. Цялото това време той прекарва в рисуване, гледане на телевизия и… правене на номера, с които да впечатлява хилядите посетители всеки ден. Вечер, когато молът е затворен, Айвън се отдава на приказки с останалите животни в зоопарка и на приятната компания на уличното куче Боб, което спи в неговата клетка. Ден след ден горилата живее между четирите стъклени стени, без да си дава сметка колко е тъжна, докато забавлява всички посетители в зоопарка. Всичко се променя, когато малкото слонче Руби, родено в дивата природа, идва в зоопарка в мола. Гледайки неговото страдание, Айвън разбира, че трябва да направи нещо, за да накара хората да осъзнаят как се чувстват животните, затворени в малките си клетки.

ОТКЪС

Най-малкият цирк в света

Съседите ми тук, в цирковия мол, знаят много номера. Те са образовани създания, много по-вещи от мен.

Една от моите съседки играе бейзбол, въпреки че е кокошка. Друг мой съсед кара камион, въпреки че е заек.

Някога имах съседка – лъскава и умислена тюленка, която можеше да балансира топка на носа си от зори до здрач. Гласът й беше като дрезгав лай на завързано навън куче в студена нощ.

Децата си намисляха желания и хвърляха монетки в нейния пластмасов басейн. Монетките блестяха по дъното като плоски медни камъчета.

Един ден тюленката беше гладна, а може би отегчена, и изяде сто монетки.

Мак каза, че ще се оправи.

Сгреши.

Мак нарича нашето представление „най-малкия цирк на света“. Всеки ден в два, в четири и в седем часа човеците си веят с ветрила, пият газирани напитки, ръкопляскат.

Бебетата мрънкат. Мак, облечен като клоун, кара миниатюрно колело. Куче на име Сникърс язди Стела. Стела сяда на столче.

Столчето е много здраво.

Аз не правя никакви номера. Мак казва, че за мен е достатъчно да бъда какъвто съм си.

Стела ми каза, че някои циркове се местят от град на град. Те имат човеци, които се люлеят на въжета, провесени от покрива. Имат ревящи лъвове с бляскави зъби и виещи се редици от слоници, всяка хванала опашката на тази пред себе си. Слоновете гледат далеч напред, така че не виждат човеците, които искат да видят тях.

Нашият цирк не се мести. Ние стоим на едно място като стар звяр, който е твърде уморен, за да продължи напред.

След нашето представление хората тършуват из магазините. Магазинът е място, от което човеците купуват неща, нужни за оцеляването им. В някои магазини в

цирковия мол се продават неща като балони, тениски и шапки, с които човеците покриват лъскавите си глави. В други магазини се продават стари вещи, които миришат на прах и влага и изглеждат отдавна забравени.

По цял ден гледам как човеците припкат от магазин на магазин. Те подават своите зелени хартийки, сухи като стари листа, миришещи на хиляди ръце, напред-назад, и си ги вземат отново.

Ловуват трескаво, дебнат, бутат се, мърморят. После си тръгват, понесли торби, пълни с вещи – светли вещи, меки вещи, големи вещи, но независимо колко са пълни торбите, те винаги се връщат за още.

Човеците са наистина умни. Те навиват розови облаци, които могат да се ядат. Строят владения с плоски водопади.

Но са ужасни ловци.

ГОРИЛАТА АЙВЪН

Историята в книгата е по действителен случай и носи на Апългейт и нейния Айвън „Newbery Medal” през 2013 г. за  принос в детската литература в САЩ. Авторката се вдъхновила от житейските премеждия на истинската горила Айвън, която е пренесена в САЩ от джунглите на днешна Демократична република Конго през 1964 г. Двегодишният по това време Айвън и невръстната му сестричка са подложени на драстичната промяна с цел печалба – собствениците на един от моловете на територията на щата Вашингтон решават да използват горилите като атракция за посетителите в търговския център.  Само два месеца след „пътуването” женската горила умира, а Айвън е отгледан от един от собствениците на мола. През 1969 г., навършил 7 години, Айвън вече е прекалено голям, за да живее в дома на бизнесмена и е изпратен в мола, където прекарва следващите 27 години в циментова клетка. Освен че е основната атракция с присъствието си в търговския център, Айвън е известен с умението си да рисува (подписвайки творбите си с пръстов отпечатък) и да гледа редовно телевизия на поставения в клетката му черно-бял телевизор. През 1987 г. приютът за животни PAWS (Progressive Animal Welfare Society) започва активна кампания срещу неприемливите условия, в които живее горилата, убеждавайки огромен процент от хората в различни градове в щата Вашингтон да не пазаруват от търговския център в знак на протест. Инициативата бързо набира популярност, а включилите се в нея дори успяват да съберат сумата от 30 000 долара, за да откупят Айвън от мола и да го преместят в зоологическа градина. През 1991 г. National Geographic Explorer прави документален филм за Айвън, съпоставяйки поведението му с това на друга горила, живяла в същите условия, но преместена в зоопарк, където постепенно успяла да възвърне част от естествените си навици. Разликата в поведението на двете маймуни е отчетлива, а популярността на Айвън набира все по-голяма скорост, превръщайки се в национална кауза. Медии от ранга на People и The New Yorker публикуват материали за него, а през 1992 г. плъзват слухове, че поп иконата Майкъл Джексън предложил да откупи Айвън, за да го приюти в собствената си зоологическа градина в Калифорния. Благодарение на огромния обществен отзвук, през 1994 г. собствениците на търговския център се съгласяват да освободят Айвън. Остатъка от живота си – Айвън умира през 2012 г., горилата прекарва в зоопаркове в щата Вашингтон. Днес клетката му все още е една от основните атракции в търговския център, а прозорците й са покрити със страници от различни вестници, публикували статии за Айвън. Трогателната история, която ни кара да се замислим по-дълбоко върху теми като приятелството, надеждата и свободата, ще бъде филмирана от „Дисни”.

* * *

„Единственият и неповторим Айвън”
Автор: Катрин Апългейт
256 страници
Цена: 13,90лв.
www.ciela.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Единственият и неповторим Айвън”, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>