„Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази“ от Ф. Скот Фицджералд

От  |  1 коментар

„Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази“ разкрива истинския гений на Ф. Скот Фицджералд. Творбите от сборника са от различни периоди от творческото развитие на Скот Фицджералд, които въздействат силно и привличат вниманието на писатели и драматурзи и до днес. Луксозното издание с избрани произведения от автора на романа „Великият Гетсби“ предизвиква читателя да преоткрие гения на американския писател.

Настоящият сборник предлага на книгоманите освен изключителното произведение „Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и няколко великолепни разказа от последните години на автора, прекарани в Холивуд – „Последна целувка“, „Видението на Джейкъб“, „Кратко пътуване към дома“, „Емоционален крах“. Разказите разкриват различни аспекти от американската история и потапят читателите в живота на героите и многообразието на тогавашната действителност.

Четейки забележителните творби на Фицджералд, читателят ще открие дълбоката връзка между автора и историческия период, в който живее и твори. Именно той е този, който пръв нарича 20-те години в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онези бурни десет години. Това е сложно и изключително динамично време, златно десетилетие на благоденствие, в центъра, на което стоят бизнесът и материалното благополучие. Време, в което младото поколение се отказва от моралните ценности и се втурва към своеобразен бунт, чиито символи са новите танци, постриганите коси на момичетата, късите поли, забранения алкохол.

Във всеки един от героите в произведенията на автора откриваме негов прототип или такъв на съпругата му Зелда. Двамата са легендарни образи, пример за това как се изживяват години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. Целият този период оставя трайни следи в творчеството на автора и служи като основа за редица от неговите произведения. Както сам пише Фицджералд: „Това беше трагична любов, обречена поради липса на пари…“

В своите истории Фицджералд обрисува света на богатите и привилегированите с ярки описания, пластични портрети, живи диалози и символика на сцените. Повестта „Диамант, голям колкото хотел „Риц“ не прави изключение, а още по-задълбочено разкрива истината за едни времена, изпълнени с разкош и изобилие. Тя ни отвежда в зловеща приказка, в която сляпото преследване на голямото богатство е единствената цел. Фицджералд ни пренася във фантастична земя на такъв разкош, че самото му съществуване трябва да остане ревниво пазена тайна. Шокът от огромното богатство на семейството Вашингтон не е единственото нещо, което смразява представите на читателя. Властта и богатството стигат до лудост, а безпощадността и жестокостта разкриват грозното лице на богатите, които са способни дори на убийство, за да опазят тайната за лукса, в който живеят. Животът на Скот Фицджералд и семейството му са се превърнали отдавна в модерен трагичен мит, но неговите разкази тепърва ще заемат своето достойно място сред общопризнатите му шедьоври.

ОТКЪС

Джон Т. Ънгър произхождаше от семейство, което от няколко поколения беше добре известно в Хадес* – малко градче на река Мисисипи. Баща му неведнъж бе излизал победител в разгорещените любителски мачове по голф; госпожа Ънгър пък с безкрайните си политически обръщения си бе спечелила сред своите съграждани прозвището „неизтощимата“, а младият Джон Т. Ънгър, който тъкмо
бе навършил шестнадесет, умееше да танцува всички най-модерни танци, пренесени от Ню Йорк, още преди да обуе дълги панталони. И сега му предстоеше да прекара известно време далеч от дома си. Преклонението пред образователните заведения на Нова Англия – това всеобщо зло за провинциалните градове, което всяка година откъсваше от тях най-обещаващите млади хора, – беше завладяло и неговите родители и тяхното единствено желание бе той да продължи обучението си не другаде, а тъкмо в колежа

„Сейнт Мидас“**, близо до Бостън. Градчето Хадес беше твърде малко за техния любим и даровит син. Сега обаче в Хадес не е така – ако сте били там,
сигурно сте го разбрали, – имената на тези най-модни училища и колежи не правят вече същото впечатление. Въпреки претенцията на жителите му, че са осведомени за всичко и че са в крак с най-новото и в облеклото, и в маниерите, и в литературата, те тъй отдавна живеят откъснати от големия свят, че тяхната осведоменост не почива на нищо друго освен на случайно дочутото. Например онова светско „парти“, което в Хадес минава за най-изискано, в очите на една чикагска месарска принцеса несъмнено би изглеждало „доста селяшко“.

И тъй Джон Т. Ънгър беше в навечерието на своето заминаване. Госпожа Ънгър с типична майчинска грижовност пълнеше куфарите му с ленени костюми

и вентилатори, а господин Ънгър подари на сина си солиден портфейл, солидно натъпкан с пари.

– Помни, че всякога си добре дошъл тук – каза той. – Можеш да бъдеш сигурен, момчето ми, че ще намериш дома ни винаги отворен.

– Зная – отвърна Джон с пресипнал от вълнение глас.

– Не забравяй никога кой си и откъде произхождаш – продължи гордо баща му – и това ще те предпази от беди. Ти си член на фамилията Ънгър от Хадес.

Баща и син си стиснаха ръцете и Джон тръгна с плувнали в сълзи очи. Десет минути по-късно той беше вече извън пределите на града, където се спря, за да хвърли един последен поглед назад. Старомодният викториански девиз над градските порти събуди у него някакво особено умиление. Баща му неведнъж бе предлагал да се смени нещо, което да изразява по-голям размах и широта, като например: „Хадес – вашата благоприятна възможност“ или просто едно „Добре дошли“, изписано над две крепко стиснати ръце, очертани с електрически крушки.
Господин Ънгър намираше, че старият девиз е малко скучноват, но ето че сега…
Джон дълго гледа назад, после рязко се обърна и решително пое пътя си. Светлините на Хадес, които озаряваха небето, грееха в този миг с някаква особена топлота и прелест.

I

Пътят от Бостън до колежа „Сейнт Мидас“ се изминава с ролс-пиърс само за половин час. Какво е действителното разстояние, никой не знае, тъй като с изключение на Джон Т. Ънгър никой не е отивал дотам другояче освен с ролс-пиърс, а навярно и в бъдеще няма да отиде. „Сейнт Мидас“ е най-скъпото и най-прочутото частно училище за момчета в света. Първите две години от учението минаха приятно за Джон. Бащите на съучениците му бяха все финансови магнати и летните си ваканции Джон прекарваше по разни модни курорти. Момчетата, на които гостуваше, много му харесваха, но бащите им му се струваха все от един тип и с присъщата за възрастта си наивност той често се питаше защо ли всички тъй много си приличат. Когато им кажеше откъде е, те се провикваха весело: „Доста е топличко там, нали?“.
Джон се усмихваше насила и отговаряше: „Да, наистина“. Сигурно не би им отговарял така сдържано, ако те до един не повтаряха тази шега – в най-добрия
случай разнообразена с: „Не ви ли е доста топличко там?“, което му беше не по-малко неприятно.

По средата на втората година в класа на Джон постъпи едно кротко, хубаво момче на име Пърси Уошингтън. Новодошлият имаше вежливи обноски и беше тъй добре облечен, че правеше впечатление дори и в „Сейнт Мидас“. По някаква неизвестна причина обаче той се държеше настрана от другите момчета. Дружеше единствено с Джон Т. Ънгър, но дори и пред него не споменаваше дума за дома и семейството си. Че беше богат, това се разбираше от само себе си, но като се изключеха още няколко подобни догадки, Джон всъщност не знаеше нищо за приятеля си. Затова, когато Пърси го покани да прекара лятото в техния дом „на Запад“, той прие поканата без колебание, зарадван, че най-после му се удава великолепна възможност да задоволи любопитството си.

Едва когато се качиха на влака, Пърси стана за първи път по-словоохотлив. Веднъж, когато обядваха във вагон-ресторанта и обсъждаха недостатъците в характера на някои от съучениците им, Пърси внезапно смени темата с едно крайно неочаквано изявление:

– Баща ми – каза той – е най-богатият човек на света.

– О! – възкликна учтиво Джон. Той просто не намери друг отговор на това откровение. В първия миг си помисли да каже: „Това е чудесно“, но реши,

че ще прозвучи престорено. Ако кажеше: „Наистина ли?“, то пък щеше да означава, че се съмнява в твърдението на Пърси, а такова смайващо твърдение

едва ли подлежеше на съмнение. – Най-богатият – повтори Пърси.

– Четох в Световния статистически алманах – поде Джон, – че в Америка имало един човек с годишен доход над пет милиона и четирима – с по над три милиона, а…

– О, това е дреболия. – Пърси сви презрително устни. – Някакви си гешефтари, дребни банкери, търговци и лихвари. Баща ми може да ги купи, без дори да усети, че го е сторил.

– Но защо…

– Защо не са посочили в алманаха подоходния му данък ли? Защото той изобщо не плаща такъв данък. Впрочем плаща някаква незначителна сума, но върху действителното си имущество не плаща нищо.

– В такъв случай трябва наистина да е много богат – заключи непринудено Джон. – Много се радвам.

Възхищавам се от богатите хора. Колкото е по-богат един човек, толкова повече му се възхищавам. – Мургавото му лице открито изразяваше неподправения

му възторг. – Миналия Великден гостувах на нашия съученик Шницлер-Мърфи. Вивиан Шницлер-Мърфи притежава рубини, големи колкото кокоши яйца, а сапфирите й са като електрически крушки.

– И аз обичам скъпоценните камъни – възкликна въодушевено Пърси. – Разбира се, не бих искал никой в училище да знае за това, но аз самият притежавам една доста голяма сбирчица. Колекционирах ги вместо пощенски марки.

– А диамантите – продължи Джон възторжено, – диамантите им са с големината на орехи…

– И това е дреболия. – Пърси се наведе напред и сниши гласа си до шепот. – Жалка дреболия. Баща ми притежава диамант, по-голям от хотел „Риц–Карлтън“.

Бележки:

* В древногръцката митология – подземното царство. В Америка думата се употребява като нарицателно със значението „преизподня“. – Б. пр
** Според древногръцките предания фригийският цар Мидас се славел с несметните си богатства. – Б. пр.

„Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази“
Автор: Ф. Скот Фицджералд
272 страници
Цена: 15лв
Издателство Enthusiast

enthusiast.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
„Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази“ от Ф. Скот Фицджералд, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

1 коментар

  1. Pingback: В дома на Франсис Скот Фицджералд – Pinks.bg - е-списанието

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>