Уикенд четиво: „В Нулата – зоната на абсолютната неограниченост”

От  |  0 коментара

„Искате да се сдобиете с повече пари? По-добра работа? Свобода и възможност да пътувате и да преследвате страстта си? Душевен баланс? Напълно здраво тяло? Живот, изпълнен с любов и вдъхновение? Отговорите, които търсите, са тук, на тези страници. Новата ми книга е чудесен старт – навлизам по-дълбоко в хоопонопоно; разкривам как е започнало всичко, споделям вълнуващи истории и начини да го прилагате, разкривам още тайни и методи и ви водя към истинското духовно пробуждане. Представете си само: още докато я четете, вие се изчиствате. Изчиствате ограничаващите ви програми, убеждения, старите мисловни модели… Самата книга е средство за изчистване. Корицата й е средство за изчистване. Това е най-важната и лична книга, която съм написал през последните десетина години. Тя съдържа огън. И разкрива факти относно хоопонопоно, които не сте чували, чели или виждали другаде.” – д-р Джо Витале. Нови истории и нови процеси, които очертават четвъртата степен на пробуждането на хоопонопоно. В уикенд четивото тази седмица ви представяме откъс от „В Нулата – зоната на абсолютната неограниченост” от д-р Джо Витале. Животът винаги ще е изпълнен с предизвикателства. Практикуването на хоопонопоно по метода и съветите на д-р Джо Витале ще ви преведе през това пътешествие чрез средствата, нужни ви да се освободите от блокиращите ви пречки и препятствия

Глава 7 

Контролен ключ
Плацебо ефектът

Сопред еидн изселдовател от увинерстиета Кейбридж, нмяа знаечние в ккава полседоватенлост са пордедени бувките в даднеа дмуа, най-вжаното е пръвата и полседната буввка да бдъат на правнилото мсято. Отсаналото мжое да бдъе плъен хоас, и пак мжоете да го порчетете без порбелм. Твоа се длъжи на фката, че чвоешикят мзоък не чтее вякса дмуа птоодтлено, а дмуата ктао цляо.

Мозъкът ни е устроен така, че да създава кратки пътища, за да разбира реалността и да търси евентуални заплахи за оцеляването ни. Един от начините, по които прави това, е като запълва празните места – както направи, когато прочетохте горните безсмислици. Само че тази уникална способност може и да създаде проблеми с възприемането. Мозъкът ви може да бъде склонен към грешки – а вие дори да не го забележите.

Филмът “Контрол” от 2005 г. е прекрасен пример за начина, по който става това. Той разказва историята на един социопат, осъден на смърт чрез смъртоносна инжекция, на когото се дава втори шанс за живот. Единственото, което трябва да направи, е да стане обект на изследване (опитно зайче) за ново лекарство, за което всички се надяват, че ще донесе покой на една изтерзана душа. Актьорът Рей Лиота, който играе ролята на убиеца, приема неохотно.

С времето героят му се успокоява, изпитва угризения и наистина изглежда променен. Но скоро научаваме, че всеки един от останалите обекти на изследване в проучването, използвали същото експериментално лекарство, е починал. Рей обаче е жив. Защо?

Не искам да ви провалям филма, затова ще кажа само, че вашите очаквания създават резултатите, които получавате. Не е необходимо да осъзнавате какви са очакванията. Ще направите изводи за собствените си очаквания от хората около вас и от вашето минало.

И тук хоопонопоно идва на помощ.

Според д-р Хю Лен миналото ни е част от нашето програмиране. Това, което очакваме от живота и един от друг, се дължи на изводите, които сме направили от предишни преживявания. Иначе казано, човек почти никога не вижда ясно настоящия момент. Той го гледа през филтър.

Във филма “Контрол” главният герой е бил възпитаван агресивно. Бил е свидетел на престъпления от страст и омраза. Той несъзнателно е заключил, че животът му ще бъде това, което е видял. Това, разбира се, не е вярно, защото не е задължително да стане така. Но неговият ум е направил тези заключения и той несъзнателно ги е изживял.

В хода на историята той среща човек, който му помага да направи нов извод за себе си и започва да се променя драматично. Защо? Защото новото му възприемане на самия него създава нов начин на съществуване – той става добра душа, а не агресивна.

Хоопонопоно ни учи, че миналото ни не е само от този живот.

Д-р Хю Лен казва, че ние носим данни от амебата и всички животи от началото на вселената. Това е повече отколкото се съдържа в осъзнаването на настоящия си живот. Багажът ни е тежък. Приготвили сме се за пътуване преди много животи. Още не сме разопаковали багажа си, така че това, което виждаме и преживяваме, рядко е чистотата на настоящия момент.

Докато четете тези думи, съзнанието ви ги предава през филтър от предопределено програмиране. Ако са ви учили да бъдете скептични, ще четете тази книга по един начин. Ако ли пък вместо това са ви учили да бъдете открити, ще четете книгата по друг начин. Ако харесвате мен и моите книги, ще имате определени очаквания. Ако сте от хората, които не ме харесват, ще четете тази книга по съвсем друг начин.

И така, къде е книгата?

Щом има многобройни начини да възприемете тези думи в зависимост от вашите лични данни и очаквания, къде е реалността на тази книга?

Ето още един тест за мозъка, за да доразясним как функционира той на този принцип. Прочетете следното изречение и пребройте колко букви “F” виждате:

FINISHED FILES ARE THE RESULT OF YEARS OF SCIENTIFIC STUDY COMBINED WITH THE EXPERI­ENCE OF YEARS.*

*По молба на автора и за целите на автентичността предлагаме този текст на английски. – Бел. ред.

Този пример ни помага да демонстрираме, че мозъкът ви има дефекти. (Между другото, има шест букви “F”. Видяхте ли тази в думата “of”?) Ето още един тест: колко животни от всеки вид е взел Моисей в Ноевия ковчег? Ако не сте срещали този въпрос досега, вероятно сте отговорили “Две”. Но сте сгрешили. Моисей не е събирал животни, събирал ги е Ной.

Според книгата на Рей Хърбърт “Като се замислиш” (On Second Thought), било проведено проучване, в което помолили колежаните да прочетат инструкции в началото на програма за тренировка. Едната група прочела инструкциите с ясен, четлив, черен шрифт Ариал. Другата група прочела същите инструкции, но с неясен шрифт, който изглеждал “сякаш написан ръчно с японска четка за рисуване.”

След това помолили студентите да започнат тренировката. Тези, които прочели инструкциите с лесен за четене шрифт, смятали, че ще бъде лесно да започнат и изпълнят програмата. Но тези, които прочели съвсем същите инструкции с по-труден за разчитане шрифт, смятали, че програмата ще бъде твърде трудна и изобщо не я изпълнили.

Както пише Хърбърт: “Тези, които се мъчели с японските щрихи с четка, нямали намерение да отидат във физкултурния салон. Самото четене ги уморило”. Обърнете внимание, че студентите не са осъзнавали, че оформлението на инструкциите влияе върху техните решения. Това се случвало извън тяхното осъзнато разбиране. Били повлияни от вид шрифт.

Вашият мозък непрекъснато прави прибързани решения. Той се опитва да бъде ефективен и да ви държи в безопасност, и той е мързелив. Но както показват горните примери, тези кратки пътища може да ограничават способността ви да виждате реалността на живота и да правите промени, когато имате нужда от тях. Дори е възможно да не виждате как всичко и всички около вас ви влияят. То се случва напълно несъзнателно.

Хоопонопоно ви приканва да забравите програмирането от миналото, което по същество създава тези умствени дефекти, да простите всички минали постъпки, за да намерите любовта и приемането в този момент. То ви помага да бъдете наясно, за да осъзнаете момента.

Това е трудна задача. Д-р Хю Лен не вярва, че ще го направим в този живот. (Според мен той е песимист – но това са моите данни.) Така или иначе това, което трябва да правите, е да чистите. Да изчистите тази книга, живота си, очакванията си – всичко, което ви се случва и не е чудото на настоящето.

Филмът “Контрол” доказва, че получавате това, което очаквате, дори когато е подсъзнателно. Но това е филм.

Ами истинският живот?

В един блог пост, в който писах за вярването в магии, някой написа коментар, в който искаше да научи повече за древните воини, които носели магически дрехи, за да се предпазят от стрели и куршуми. Според него те били свързани с магическото мислене, а не с реалността.

Това ми се стори странно.

Ако аз отивах в битка, щях да облека всичко, което обещава да ме предпази, включително магическа жилетка – и щях да побързам да я облека. Щях да поставя на главата си спагети или огърлица от сачми за зайци, ако смятах, че това ще ми помогне. Мисля, че би било глупаво да не направите каквото е нужно, за да се почувствате по-силни: от молитви до ритуали и талисмани – какво ли не. Всичко, което ви помага да оцелеете в такова ужасно преживяване като войната, би било приемливо.

Но да разгледаме по-подробно коментара на моя приятел. Кога магическото мислене е проблем?

Проучванията ми на плацебото – определяно като “безвредно хапче(та), лекарство или процедура, предписвани по-скоро заради психологическата полза за пациента, отколкото заради някакъв физиологичен ефект” – потвърждават, че когато човек вярва в нещо, неговата вяра сякаш го кара да се сбъдне. Съществуват смайващи научни изследвания, доказващи, че когато хора с проблеми в коляното са били накарани да повярват, че са претърпели операция на коляното – дали са им упойка и са им направили разрези на коляното, но не и операция, – състоянието им наистина се е подобрило.

Наскоро едно проучване разкри, че плацебото действа, дори когато човек знае, че е плацебо.

Това не е новина. Научих за силата на вярата още през 60-те години, когато за пръв път прочетох шедьовъра на Клод Бристъл, “Магията на вярата”. Вашите вярвания моделират реалността. Когато вярваш в нещо, то е вярно за теб и твоя свят, и така привличаш съответните обстоятелства.

Същият принцип действа и при негативните убеждения.

Ноцебо е негативно очакване, което със същата лекота създава свое подобие. С други думи, ако вярвате, че нещата ще се объркат или че нещо ще има вредно въздействие, ще сте склонни да привлечете това очакване.

Това води до интересна ситуация.

Ако вашето убеждение влияе толкова драматично на вашата реалност, тогава кога вашето убеждение е в конфликт с реалността? Например, дали носенето на магически дрехи по време на война просто ви заблуждава? Дали вярата в положителната развръзка въпреки настоящата реалност е самозаблуда? Дали вярата в негативната развръзка въпреки противоречивите данни е грешка?

Вероятно.

Да, вие може би се заблуждавате, когато носите магическа жилетка или благословен пръстен. Но може би точно тази заблуда е вярата, която ще ви помогне да преминете през живота със сила, и дори ще се окаже допълнителното предимство, което ви е нужно, за да ви помогне да оцелеете и преуспеете.

Иначе казано, каква алтернатива имате? Да влезете в битка без нищо? Да преминете през живота без сила?

Тъй като вашата вяра е контролиращият елемент тук, вие сте свободни да вярвате в позитивното, негативното или изобщо в нищо. (Поставям нищо в курсив, защото дори вярата в нищо все пак е вяра в нещо.)

Някои смятат, че великият бог, наречен Наука, е началото и краят на реалността, макар че науката постоянно стига до заключения, противоречащи на предишните заключения. А в момента науката зад плацебото доказва, че това, в което вярваш, е по-важно от така наречената реалност около теб.

Ако науката е решаващ фактор за реалността, защо всички учени не са едно мнение? Защо има учени, които вярват в екстрасензорните възприятия, например, и такива, които не вярват в тях?

Боже, мислех, че науката е окончателната присъда.

Спрях да чета научни списания от типа на “Сайколъджи тудей”, защото беше очевидно, че те просто съобщават за наскорошни проучвания. Ако се задържите достатъчно дълго, ще откриете, че новите проучвания противоречат на старите. И така нататък.

Накратко, кое е реално?

Откакто издадох книгата и аудио програмата “Курс: Пробуждане”, подчертавам, че реалността е илюзия. Това не е нова идея. Буда и останалите, особено учителите по недвойственост, казват същото. Когато дойдете от четвъртия етап на пробуждане, ще разберете илюзията.

Както казва Айнщайн: “Реалността е просто илюзия, макар и натрапчива.”

И отново, свободни сте да носите магически амулети или дрехи, или да не правите нищо подобно. Можете да повярвате в магията или да повярвате в реалността.

И двете отразяват вашите убеждения. По своята същност и двете са реалност.

В крайна сметка така наречената реалност, която виждате, се наблюдава през вашите възприятия, а тези възприятия се състоят от убежденията ви.

Ако сте ме срещали, чували сте ме да говоря, виждали сте мои снимки или сте ме гледали по телевизията или във филми, значи знаете, че нося пръстени и мъниста. Част от тях са рекламни, а други носят реално, езотерично моджо – и аз вярвам, че то ми помага. Всъщност, когато говоря публично, аз нося специален скъпоценен камък, изработен отчасти от метеорита Гибеон, за който се смята, че е на около 4 милиарди години (по-стар от планетата Земя). Той е красив и аз усещам допълнителна енергия, когато го нося. Освен това ми е подарък от съпругата ми Нериса отпреди десет години, така че има и сантиментална стойност.

Кое е най-важното? Моята вяра в него.

И все пак, кое всъщност е реално?

Истината е, че предпочитам да вярвам в една магическа вселена и да виждам как животът ми е пълен с чудеса, отколкото да вървя през него и да се страхувам от всеки следващ етап.

В същото време подкрепям суфистката поговорка: “Вярвай в Аллах, но най-напред си вържи камилата”. Ако се върна към коментара на моя приятел относно блог поста ми за магическото мислене, това ще рече да вярваш в своята магическа жилетка, но и да направиш необходимото, за да се погрижиш за себе си.

Това означава да пресъздадеш реалността. Да, съществува магия, и да, съществуват и твоите действия във физическия свят. Най-разумно би било да ги съчетаеш.

Единствената реална опасност при магията може да бъде да се осланяш само на нея.

В книгата си “Предимството щастие” (The Happiness Advantage) Шон Ейкор предлага да носите очила с розови стъкла, а не боядисани в розово. Той се изразява така: “Както подсказва името, розовите очила допускат наистина големите проблеми в нашето полезрение, като все пак до голяма степен поддържат фокуса ни върху позитивното”.

Ще завърша с цитат от Брус Бартън, обект на друга моя книга: “Седемте изгубени тайни на успеха”. През 1927 г. в книгата си “В какво може да вярва човек?” той пише:

Вяра в бизнеса, вяра в държавата, вяра в себе си, вяра в другите хора – това е силата, която движи света. И защо е неблагоразумно да вярваш, че тази сила, която е толкова по-могъща от всяка друга, е просто късче от Великата сила, която управлява вселената? Накратко, ако отивах на битка, определено бих си сложил магическа жилетка – и бих направил всичко възможно да съм в безопасност. Магическата дреха може да притежава или не сила, но моята вяра в нея ще притежава сила.

Иначе казано, плацебото не е реално, но плацебо ефектът е.

Имайте вяра и завържете камилата си.

О, и не преставайте да чистите!

Глава 8 

Тайното огледало

 Когато се чувстваш изпълнен с вяра и в безопасност, можеш да говориш за всичко. Можеш да позволиш на нещата да се случват и лесно да ги премахнеш. Вярата е първото ниво на значимост.
Д-р Джо Витале,
“Наръчник за чудеса”, том 1

В началото на 2013 г. от компанията, която управлява програмата ми Miracles Coaching®, казаха, че искат да разработят онлайн продукт с мен. Те смятаха, че това ще е източник на доходи и генератор на клиенти за моята коучинг програма. Реших, че идеята е страхотна и се съгласих.

Никой от нас нямаше представа какъв ще бъде продуктът. Свързахме се по телефона с копирайтъри, наети от тях, и обсъждахме идеи. Казах им, че голяма част от моята работа е свързана с представата, че животът е огледало и че навярно бихме могли да създадем продукт, който включва огледало като метафора или инструмент. Оттам ми хрумна идея­та за Тайното огледало. Името звучеше атрактивно. Но трябва да призная, че никой – дори аз – не знаеше какво е това.

Минаха месеци и ние решихме да поканим четирима души да долетят за личен коучинг с мен – на живо, пред камера. Като в телевизионно реалити предаване идеята беше да им помагам, докато ни снимат, а по-късно да превърнем това в продукт.

В деня на снимките, в горното помещение на “Брустърс Пица” в Уимбърли, Тексас, снимачният екип беше в готовност. Дори бяхме взели под наем едно старинно огледало, което да използваме като част от още неясния продукт.

Докато камерата работеше, аз се срещнах с хората и си поговорих с тях за живота и успеха.

Дотук добре.

Но после дойде време да се срещна с всеки човек поотделно и да помогна на всеки от тях да постигне голям напредък (отново на живо, пред камера) в рамките на 30 минути.

Нямах представа как ще го постигна.

Макар да имам дългогодишен опит в личностното развитие и разполагам с много техники, с които да помогна на някой непознат да се преобрази по поръчка, пред камера това е повече от изнервящо. Всъщност е парализиращо.

Започна да ме обзема паника.

Помислих си: “Ами ако не се справя? Ако изглеждам като глупак пред камерата? Ами ако не мога да помогна на тези хора? Ако влоша положението?”

После си припомних техниката “Ами ако?”, на която ни учи Минди Одлин в книгата си “Ами ако всичко бъде наред?” (What if All Goes Right). Тя казва да задаваме позитивни въпроси като: “Ами ако стане? Ако помогна на хората? Ами ако е забавно?”

Това промени енергията ми. Чувствах се доволен и по-оптимистичен – но все пак трябваше да разбера какво, по дяволите, представлява методът Тайното огледало.

Помощ!!!

Влязох в тоалетната, заключих вратата и погледнах в огледалото.

Казах си, че имам нужда от пречистване – веднага – и започнах да изричам четирите пречистващи фрази на глас и наум. Припомних си да се фокусирам върху говоренето с Божествената сила, а не със себе си. Страховете ми бяха програми. Бяха данни. Дошли от миналото. Не ме интересуваше как, защо или кой. Исках да ги изчистя.

След няколко минути си поех дъх, казах си, че се обичам – и че ще се обичам, каквото и да стане – и отидох на снимки.

В този момент разбрах техниката на Тайното огледало. Всичко изникна в съзнанието ми: процес от три стъпки, който включваше огледалото, моите напътствия и коучинг, за да помогна на хората да разберат проблема си и да постигнат целта, която всеки от тях желае.

Изглеждаше така:

1.   Обясних контранамеренията. Това е идеята, че вашият съзнателен ум иска едно, а подсъзнанието ви иска друго. Този конфликт пречи на резултатите. Например, ако вие съзнателно искате повече пари, но подсъзнателно имате програма, която твърди, че парите са нещо лошо, ще блокирате получаването на пари. Вашето подсъзнателно контранамерение, идващо от вашата невидима и по-влиятелна част, ще надделее.

2.   След това обясних самото Тайно огледало. Това е вид образно преживяване, при което хората, които обучавам, се отправят на мислено пътешествие в бъдещето, в една паралелна вселена, но в бъдещето след проблемите, които имат днес, за да видят как бъдещата версия на самите тях се е справила с проблема, с който се борят в момента. Помагах на хората да използват истинско огледало и ги повеждах към буден транс (с отворени очи), докато гледат в него. След това можеха да задават въпроси на своето бъдещо “аз” за това как да постъпят днес.

3.   След това обясних вдъхновените действия. Това е понятието да постъпваш според идеите, които изплуват от съзнанието ти и се появяват в твоята реалност. Тъй като нищо не се случва, докато нещо не се движи, действието е решаващо за успеха.

 

Изпълнен с вдъхновение, импровизирах цялото си участие. Освободих се. Доверих се. Имах вяра. Първият човек, когото обучих, се трансформира пред камерата за по-малко от 30 минути. Същото се случи и с всеки един от останалите, и така се роди Тайното огледало. Изрекох кратка молитва: “Благодаря”.

Месеци по-късно, в края на 2013 г., компанията обяви в интернет процеса Тайното огледало. Последваха оживени разговори и куп поръчки. Новият продукт беше и все още е хит.

Ето още една история, която илюстрира тезата ми.

Преди десетилетия, когато живеех в Хюстън, ходех в Херман Парк и бягах по алеята от 3 километра около голф игрището. Тъй като по онова време бях с наднормено тегло, стъпвах тежко и развих големи шпори на петите. Това са калциеви депозити върху или под петите. Моите се образуваха в задната част на двете ми пети. Бяха толкова огромни, че лекарите ги показваха на колегите си и коментираха колосалните им размери. Превърнах се в нагледно пособие в медицинските клиники. Лекарите си подаваха от ръка на ръка моите рентгенови снимки. Но никой от тях не облекчи болката ми.

С времето тези шпори станаха страшно болезнени. Започнах да куцам. Така получих леко разкъсване на мускулно сухожилие в дясното стъпало. Накрая дори не можех да шофирам, защото изпитвах ужасна болка. Понеже вярвам, че на практика всичко може да бъде излекувано, си поставих за цел да намеря лек.

Междувременно ходех при лекари, лечители, терапевти, хиропрактори, специалисти по стъпалата, спортни специалисти, иглотерапевти, билкари и други. Купих си специални обувки и подложки за обувки. Прогонвах с потупване болката с техники за емоционална свобода, молех се на моите ангели пазители, пробвах отвари и кремове и търсех облекчение онлайн.

Един ортопед, специализиран в лечението на краката, ми постави стероидна инжекция, която премахна болката за един месец. Но после тя се върна. Той ме посъветва да се оперирам, но не беше много убедителен, когато каза, че ще се излекувам. Отказах се.

Отидох при пролотерапевт, който няколко пъти инжектира захарен разтвор в дясната ми пета, и това беше най-болезненото посещение при лекар през целия ми живот. Каза ми, че ще прилича на ужилване от пчела. По-скоро имах чувството, че някакво праисторическо чудовище е забило в стъпалото ми нокътя си, голям колкото носа на лекаря. Болката беше незабравима. Стенех като ранено животно.

Това също не даде резултат. Не спирах да действам при всяка информация, която ми попадаше. Естествено, всички имаха мнение. Една жена каза: “Аз просто бих се оперирала”. Като повечето добронамерени хора, тя нямаше представа дали това е добро за мен. Налагаше се да чистя постоянно, да не спирам да действам и да си гледам в краката (буквално, защото болката беше ужасна).

Какво щях да правя?

И тогава един ден, на едно уединено място в Хавай за членове на Съвета по трансформационно лидерство, видях обява за безплатно лечение Чи Кунг на плажа. Нещо ми прищрака. Думите “безплатно” и “на плажа” отекнаха. Но аз също се бях обучавал в Чи Кунг, китайското изкуство за вътрешно изцеление, понякога наричано Ки Гонг, и бях повече от любопитен. Помислих си, че си струва да опитам. Това ми се стори като вдъхновена идея. Отидох.

Чъни Лин е сертифициран международен майстор по Ки Гонг и основател на “Спринг Форест Ки Гонг”. Той посрещна мен и още няколко души на слънчевия плаж. Казах му за шпорите на петите ми и за разкъсаното ми сухожилие. Той потръпна сякаш изпита моята болка. Не виждах голяма надежда в способността му да ме излекува, защото измъченото му лице сякаш показваше, че не може да направи нищо за мен, но нямах голям избор. Той ми каза да затворя очи, да се отпусна, да се вслушам във вълните на океана на няколко метра оттам и да визуализирам как любовта отива при моите шпори на петите. Можех да го направя.

Надзърнах да видя какво прави. Чъни застана при краката ми и насочи пръстите си към моите шпори. Непрекъснато движеше ръката си в малък кръг, фокусирайки своята енергия и мисли върху краката ми. Това продължи няколко минути. Изгубих представа за времето. Всъщност нямах чувството, че нещо се случва, но се отпуснах и останах така. След около 15 минути той спря и отиде при следващия човек.

Когато излязох от плажа и започнах да вървя, усетих, че краката ми са по-гъвкави. Можех да се движа и вървя по-лесно. Не смятах, че съм излекуван, защото още изпитвах болка, така че не мислех особено за това. Но през следващите няколко дни болката отслабна и способността ми да вървя нарасна. Бях развълнуван.

Отидох да потърся Чъни преди да напусна Хавай, за да му благодаря и да го попитам какво е направил. Той беше много добронамерен и ми каза, че просто е изпратил енергия към краката ми. Помоли ме да му дам баджа с името си, взе го и каза, че ще продължи да насочва лечебна енергия към мен.

Това беше преди най-малко две години. Днес не изпитвам никаква болка, шофирам, вървя и дори тренирам без проблем. Издатините по петите ми все още се виждат и показват, че имам шпори. Все още внимавам с тях, но това е всичко. Самата болка я няма. Като се има предвид колко силна болка изпитвах и колко дълго време, това наистина беше чудо.

Как се случи това чудо?

Имах намерение – да излекувам болката – и следвах вдъхновението, което в този случай беше да видя Чъни. Тази комбинация, както при създаването на Тайното огледало, даде резултат. Но какво позволи да се случи всичко това? Как създадох нещо буквално от нищото? Как в крайна сметка намерих лек? Вярвам, че това имаше нещо общо със съзнателното намерение, с божественото вдъхновение и с предприемането на действия, воден от тях, така че нека разгледаме по-подробно как действа хоопонопоно в комбинация с тези елементи.

В Нулата – зоната на абсолютната неограниченост
Автор: Джо Витале
320 страници
Цена: 15лв.
www.intense-books.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 8.7/10 (6 votes cast)
Уикенд четиво: „В Нулата - зоната на абсолютната неограниченост”, 8.7 out of 10 based on 6 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>