„Българите! Забравените постижения”

От  |  0 коментара

„Българите! Забравените постижения“ съдържа 50 вълнуващи истории за бележити българи. Прочетете за големите, но забравени български постижения в науката, изкуството, просветата, предприемачеството и пътешествията. Илюстрираното издание включва приключенията на: първата българка, обиколила света – Анка Ламбрева, откривателят на Lactobacillus bulgaricus – др. Стамен Григоров, иноваторът и създател на първия български самолет – Асен Йорданов, създателят на една от най-големите статуи на Леонардо да Винчи в света – Асен Пейков, „Банкерът на хъшовете“ – Димитър Горов, Един от най-богатите българи за всички времена – Пенчо Семов и много други!

ОТКЪС

Съба Николова Вазова

Обществена дейност

1834 – 12.11.1912

Сопот, София

Семейството

Съба се ражда през 1834 г. в Сопот. Родът и е един от най-старите в града, като нейните предшественици са от големите местни раде­тели за българщината и благото на съгражданите си. Благодарение на брат си Георги малкото момиче се научава да чете и пише, което не се харесва много на майка и, която настоява тя да се занимава повече с покъщнината и шиенето. Любознателната девойка се крие, за да чете любимите си романи и древногръцки философи. В близост до нейната къща живеят потомците на друг стар сопотски род – Вазови. Още много млада, красивата Съба се сгодява за Минчо Вазов. Скоро след това, през 1849 г., двамата се женят в Калоферския манастир. Година по-късно са дарени и с първа рожба, кръщават я на бащата на Минчо – Иван. Орисани да имат голямо семейство, в следващите двадесет години на младата двойка се раждат още девет деца, имат общо осем синове и две дъщери: Иван, Нико­ла, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка, Владимир, Петър и Борис.

Вазови стават пример за истински сплотено семейство, зачитащо пат- риархалните ценности. Минчо Вазов държи изключително много на дис­циплината, наред с това е любящ съпруг и баща. Съба и Минчо правят всичко по силите си да възпитат и изучат добре децата си, изпращат по­вечето от тях в гимназии или ги включват в семейния търговски бизнес.

ФАМИЛИЯ ВАЗОВИ

МИНЧО ВАЗОВ

СЪБА НИКОЛОВА

ИВАН ВАЗОВ

БОРИС ВАЗОВ

ПЕТЪР ВАЗОВ

НИКОЛА ВАЗОВ

КИРИЛ ВАЗОВ

ВЛАДИМИР ВАЗОВ

ВЪЛКА ВАЗОВА

АНА ВАЗОВА

МИХАИЛ ВАЗОВ

ГЕОРГИ ВАЗОВ

ОБЩЕСТВО

Фамилията губи един от синовете си, малкият Петър Вазов умира едва на една годинка.

През 1877 г. кървавите борби за национално освобождение дос­тигат своя апогей. След потушаването на Априлското въста­ние и началото на Руско-турската освободителна война настават много тежки времена за българите от Тракия. Година след клането в Батак и Перущица османските войски навли­зат в Сопот и опожаряват града. В бягството си към планината част от семейство Вазови са настигнати от башибозуците. Бащата на фамилията Минчо Вазов е убит пред очи­те на своето семейство. По чудо Съба и децата оцеляват и успяват да се спа­сят.

След Освобождението, благодарение на общите усилия на семей­ството, изгорената фамилна къща в Сопот е възстановена. В родния град Съба Вазова подкрепя и възстановяването на мест­ното читалище и училището, като дарява много средства и книги. В този период Иван Вазов вече започва активната си писателска дей­ност, факт са и първите му стихосбирки –„Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“ и „Избавление“. Съба активно подкрепя литературните произведения на сина си и му дава кураж да продължи да твори. Нико­ла Вазов пък наследява търговския нюх на баща си и застава начело на семейния бизнес. Изгражда мелница и поема отговорността за изхранването на голямата фамилия. Двете му сестри, Ана и Вълка, живеят при него под строгия надзор на Съба Вазова. След разпръс­ването на децата и по различните краища на България и света тя започва редовна кореспонденция с тях. Държи всеки един от тях да се чувства уверен в себе си, където и да е и каквото и да прави.

През 1891 г. Съба Вазова пише своите „Спомени“, където раз­казва за премеждията на фа­милията през годините пре­ди и около Освобождението. Отрочетата на Минчо и Съба продължават да се развиват с годините. Кирил завършва ме­дицина в Цариград и се приби­ра в родината си като един от първите дипломирани лекари. Активен деец е и на българ­ското туристическо движение. По-малкият брат Георги учи в Пловдив, по време на освободи­телната война е писар в рус- кия лагер. По-късно участва в Сръбско-българската и Балкан­ската война, като се издига до чин генерал-лейтенант. Истин­ски герой, носител на ордени за храброст и автор на много трудове в областта на воен­ното дело. Под ръководството на ген. Георги Вазов бъл­гарската артилерия има решаваща роля при прев- земането на силно укре­пения Одрин на 13–26 март 1913 г.

Подвизите на другия син на Съба, Владимир Вазов, отекват особено силно в българската история. Блестящ военен стратег, безстрашен пълководец и герой, той се издига до поста генерал-лейтенант и е командващ българските части при отбранителните сражения около Дойран. В теж­ките боеве българската армия побеждава обединените сили на Великобритания и Гърция. Под­вигът му се изучава във воен­ните училища и до ден днешен. През 1936 г. ген. Вазов е поканен в делегация във Великобрита­ния по повод възпоменание на войната. Със слизането му на гара „Виктория Стейшън“ е по­срещнат с шпалир от страна на английската армия. „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!“

Михаил Вазов също учи в Пловдив, а след Освобождението става част от Чуждестранния легион. Нелепо загива при опита княз Александър I Батенберг да бъде върнат на престола.

Най-малкият син на Съба Вазо­ва, Борис Вазов, се занимава с обществена дейност и пома­га на брат си за написването на „Под игото“. По това време той изживява и любовта си към талантливата художнич­ка Елисавета Консулова. Мла­дите получават одобрението на Съба, която ги напътства до края на живота си.

През годините Иван Вазов достига висотите на българската и световната литература. За поколенията остават вечните произведения: „Епопея на забравените“, „Аз съм българче“, „Немили- недраги“ и много, много други. Доказателство за гения на най-го­лемия син на Съба Вазова е не толкова номинацията му за Нобелова награда за литература през 1917 г., колкото признанието и обичта на целия български народ – още в края на XIX в. той е възприеман като националния поет и писател на България. За поколения бълга­ри, както и до днес, „дядо Вазов“ е олицетворение на автентичната българска литературна традиция, източник на вдъхновение и на­ционална гордост.

Баба Съба, както я наричат в по-късните и години, е човек с отлично чувство за хумор и безкраен извор на поучителни истории. Става баба на двайсет внучета и до края на живота си се грижи за целостта и просперитета на семейството си. Авторка е и на няколко стихотворения, посветени на нейните деца. Съба Вазова умира през ноември 1912 г. в София. Няма по-добри думи за нейната светла личност от тези на сина и Иван Вазов:

В РОЯКА СПОМЕНИ СВЕЩЕНИ,

ДЕ МОЯ ДУХ СЕГА СЕ ГУБИ,

СЕ ТВОЯТ ОБРАЗ ВЪЖДЕЛЕНИ

ДУХЪТ МИ, МАЙКО, СРЕЩА, ЛЮБИ.

ТИ ЛЮЛКАТА МИ СИ ЛЮЛЯЛА

СЪС ПЕСНИ ЖАЛОСТНО-УПОЙНИ,

НАД МЕН ПО ЦЕЛИ НОЩИ БДЯЛА

ПРЕЗ МОЙТЕ НОЩИ БЕЗПОКОЙНИ.

ПОД ТВОЕТО КРИЛО РАСТЯЛ СЪМ,

НАЯКВАЛ СЪМ ПОД ГРИЖИ МИЛИ,

ОТ ТВОЙТА РЕЧ И ВЗОР ЧЕРПАЛ СЪМ

И РАДОСТ, И ДУХОВНИ СИЛИ.

ДУШАТА МИ ОТ ТЕБ НАУЧИ

ДА МРАЗИ, ДА ОБИЧА СТРАСТНО,

ОТ ТВОЯТА ДУША ЗАСУЧИ

ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКО ТУК ПРЕКРАСНО.

ТИ МЕ РОДИ, НО ТИ МИ ДАДЕ

И СВЕТЛОТО, ЩО В ТЕБ БЛЕЩЕШЕ,

ТИ И ЧОВЕКА В МЕН СЪЗДАДЕ –

ТИ ДВА ПЪТИ МИ МАЙКА БЕШЕ!

„МАЙКА МИ“, ИВАН ВАЗОВ, 1919 Г.

КОНСТАНТИН ФОТИНОВ

СЪЗДАТЕЛ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО СПИСАНИЕ

Константин Георгиев Фотинов

Печатна и преводаческа дейност

Ок. 1800 – 29.11.1858

Около 1800 г. година в Самоков, в семейството на абаджията Георги, се ражда и малкият Константин. В онези години градът е в стопан­ски разцвет, а местното население се е специализирало в различни занаяти като стъкларство, железарство и златарство. Кипи и активна търговска дейност. Градът е в подем и в културната сфера. Отглеждането и въз­питанието на малкия Константин и неговите четири сестри са повере­ни на баба им Фота. Самоковката е една от будителките в града, коя­то се отличава с богатите си ис­торически познания, непримирим дух и активната си обществена и духовна дейност. Константин из­раства с нейните разкази за пъ­тешествията и до Божи гроб, до Русия и до по-големите български градове. Вдъхновяващи са и нейни­те разкази за Паисий Хилендарски, когото познавала и съпровождала до светите места в региона. Баба Фота оказва сериозно влияние върху Константин и благодаре­ние на нея в него се зараждат силното родолюбие и любознателност. В знак на признателност и почит към нея той приема фамилията Фотинов, с която се подписва до края на живота си.

Към края на 20-те години на XIX в. Константин Фотинов за­почва да се занимава с просветна дейност. В Смирна, днешен Измир, основава смесено българо-гръцко училище и прилага Бел-Ланкастърската методология, която ангажира по-знаещите ученици да помагат на учителя в преподаването. Иновативната за времето програма включва активни уроци по български, френ­ски, музика и богословие. С времето Константин се прочува като отличен педагог, а в училището идват деца от много български градове.

След множество обиколки в различните краища на османските те­ритории Фотинов наблюдава как различните етноси в империята вече имат свои самостоятелни вестници и информативни изда­ния. Някъде тук се заражда и идеята за първото българско списа­ние. Идеята на Фотинов е то да има енциклопедичен и будителски характер. Целта му е да даде на своите читатели основни позна­ния по биология, математика, география и всевъзможни занаяти и знания, „…които са на човека повече потребни нежели хлебът“. Реално основният стремеж на Фотинов е списанието да разпали българския патриотизъм и да разкрие многото поводи за гордост в българската история. Така през 1842 г. в Смирна излиза пробният брой на първото българско списание – „Любословiе, или перiодiческо списаниiе“. Фотинов добавя:

„ТАКОВО УБО ПОВСЕМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ, МОЖЕТ БИТИ ПРЕДПОЧТЕННО ОТ МНОГО ДРУГИ СПИСАНИЯ ПОЧТО ДРУГИТЕ СПИСАНИЯ ИЗДАВАТ СЕ ЗА ВЕДНАШ И ОТ ВЕДНАШ МОЖЕ ДА МУ ЗЕМЕ ЧОВЕК СЛАДОСТТА, А ТОВА СЕ ПОДНОВУВА ЗА СЕКИЙ МЕСЕЦ“.

С това издание се слага начало­то и на българския периодичен печат. Две години по-късно, през 1844 г., форматът е подобрен, а изданието е вече шестнайсет печатни страници. В списа­нието са поместени множе­ство илюстрации и поясне­ния, които допринасят за целите му, правейки го още по-интересно за чи­тателите.

Фотинов разкрива и много забравени бъл­гарски легенди и преда­ния. „Любословие“ излиза в тираж от около 500 екземпляра и се раз­пространява в Търново, Пловдив, Котел, Одеса и градовете с по-голямо бъл­гарско население. Константин Фотинов силно вярва в българското земеделие, разкрива традиции­те на народа през вековете, свързани с обработването на земя и култивирането на растения.

Около зимата на 1846 г. излиза последното издание на списа­ние „Любословие“. Краят на неговото издаване предизвиква сериозно недоволство в българските общности. Твърди се, че при­чините за спирането на печатната дейност на Фотинов са финан­сови. Силно вероятно е обаче списанието да е претъпяло цензура, наложена от властите в Османската империя.

След прекратеното издаване на „Любословие“ Константин Фоти­нов се завръща към учителството и продължава с активната пре­водаческа и търговска дейност. Създава различни образователни пособия и речници.

Благодарение на него през 1843 г. излиза „Общое землеописание“ – една от първите книги с географска насоченост на български език.

В Смирна се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс. Фотинов му преподава български език и благодарение на съв­местната им работа се ражда една от първите опростени грама­тики на западен език: „Бележки за граматиката на българския език“.

ОБЩЕСТВО

В късните си години Фотинов и Петко Ра­чов Славейков имат желанието да преведат В късните си години Фотинов и Петко Ра­чов Славейков имат желанието да преведат и издадат Стария завет и Библията на новобългар­ски език. Успяват, но при едно от пътуванията си към печатницата в Цари­град самоковецът забо­лява тежко. През ноември 1858 г. великият български обществен и просветен деец Константин Фотинов умира от туберкулоза.

Ненадминати са неговите постижения в българската печатна и преводаческа дейност. Делата му проправят път на други издания с историческо значение, като „Българскый орел“, „Българска днев­ница“, „Български книжици“. Фотинов е ярък пример и вдъхновение за големите български просветители като Иван Богоров, Георги Раковски и Иван Вазов.

АЗ ПОСТАВИХ КАМЕН УГОЛНИЙ И ПОКАЗАХ ПЪТЕКИ, КОИТО КАТО ПОСЛЕДУВА ЧОВЕК, НАМИРА ПУТ ПРАВИЙ, БЛАГОПОЛУЧНИЙ И СПАСИТЕЛНИЙ. КОНСТАНТИН ФОТИНОВ

АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ – БАЛАН

ПЪРВИЯТ РЕКТОР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

В края на октомври 1859 г. в голямото бесарабско българско село Кубей (днешна Украйна) се ражда Александър Теодоров. Семейството, от което произхожда, е на български преселници от Сливен, бащата е търговец. Прозвището Балан, което получава фамилията, се асоциира със светлата, бяла кожа, типична за членовете на семейството. Възпитани в силни родолюбиви ценности, Александър и четиримата му братя израстват като ревностни защитници на любимата България. Важни за българската история остават и техните постижения. Най-големият от братята – Георги Тодоров, става командващ дивизия по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата световнa война, носител на множество медали за храброст. Марин Тодоров е избран за кмет на София, а по време на неговото управление се поставят жълтите павета в столицата и се открива болницата „Майчин дом“. Третият брат на Александър – Атанас, става лекар, а пък Михаил се превръща в един от водещите инженери в София. След като завършва гимназията в Болград, Александър Балан за­минава за Прага, където изучава и по-късно завършва славянска филология. След това се установява в София и няколко години рабо­ти към Министерството на народното просвещение. Освен като невероятeн ерудит Александър се доказва и като един от най-го­лемите специалисти по български език и славянска етнография.

Александър Балан започва преподавателската си дейност във Висшето педагогическо училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“), по-късно е избран за негов пръв рек­тор. Висшето училище е обявено за университет през 1894 г., а за престижната позиция проф. Балан по-късно е преизбиран няколко пъти. Преподава история на българския език, славянска литера­тура, избран е и за декан на Факултета по история и философия. Основател е и на университетската библиотека.

Редом с професионалния си подем Александър се влюбва в краси­вата французойка Жюли Гресо, двамата се женят през 1888 г., а две години по-късно се ражда и първата им дъщеричка – Любица. В следващите години домът им се изпълва с детска глъч, младото семейство е дарено с още шест деца. Александър показва завидна дисциплина в съчетаването на академичната си дейност и личния си живот. Пословичен е неговият график, който започва със ста­ване около 5 часа сутринта и физически упражнения. Останалата част от деня е прилежно разграфена, за да могат да се изпълнят всички планирани задачи, свързани с преподавателската дейност и семейството.

Проф. Балан е автор на ръководството „Българската ли­тература“, което е една от първите съставени истории на българската ли­тература. Като ис­тински радетел на българския език той създава още: „Кни­гописният труд на българите“, „Бъл­гарски книгопис за 100 години“, както и „Българска граматика“, „Нова бъл­гарска граматика“ и много други.

По неясни причини Александър Балан е принуден да напусне Софийския университет, а Жюли да се откаже от преподавателската си дейност. Големият удар, който поднася съдбата, обаче е свързан не с академичния им живот, а със здра­вето. Жюли се разболява тежко; за да може да помага за изхранването на своето семейство, тя продължа­ва да работи дори от санаториума, в който е настанена. Издава наръч­ник с практични съвети за младите жени как по-ефективно да поддър­жат дома си, да гледат децата, но и да им остава време за лич- ностно развитие. За съжаление, жестокостта на туберкулозата погубва красивата Жюли. Съкрушителните събития за Александър продължават в близките години, когато почиват и четирите му дъщери. Тримата синове на Александър и Жюли също имат нелека съдба. Владимир е военен пилот и авиоинженер, мобилизиран по време на Втората световна война. През септември 1944 г. изчезва безследно. Другият син на Александър – Станислав, работи като секретар на цар Борис III. По политически причини лежи в затвора, а след неговото освобождаване помага на баща си с академичните му трудове. Третият син – Милко, взема участие в Балканската война, по-късно става професор по анатомия и антропология.

Въпреки тежките удари на съдбата Александър Балан се изграж­да като един от най-големите български теоретици и езиковеди. Намира сили и продължава академичната и преподавателска дей­ност. Години по-късно е обявен за член на БАН, става и почетен доктор на Софийския университет.

Като иноватор и ревностен пурист Ба­лан става автор и на много думи в бъл­гарския език, които ползваме до днес, като „въз­глед“, „общувам“, „дейност“ и „хижа“.

Заедно с Алеко Константинов Александър Ба­лан е един от радателите на българското туристическо движение и активен планинар.

ПРОСВЕТА

НЕДОЧУВА, НЕДОВИЖДА,

А ИСКА ОЩЕ ДА СЕ УЧИ.

АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ – БАЛАН

ЗА СЕБЕ СИ

До последния си час Александър Балан продължава със своята научна дейност. Дълголетието си той отдава на премерена диета, упражнения, активна работа и време сред природата с любимите хора. Академичната кариера на българския езиковед продължава внушителните 75 години. Повече от плодовит учен, Балан е автор на над 860 научни трудове, книги, статии, изследвания. Огромна част от тях са посветени на любимия му български език.

Дядо Балан, както го наричат в късните му години, остава в история­та като един от най-дейните и обичани от своите студенти българ­ски учени. Пример е за родолюбие, почтеност и активна просветна дейност. Блестящият и неуморен изследовател Александър Теодо­ров – Балан доживява 99-годишна възраст и почива през 1959 г. в София.

Българите! Забравените постижения

Автор: Делян Момчилов
Илюстрации: Стен Дамянов
276 страници
Цена: 9,95лв.
ciela.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
„Българите! Забравените постижения", 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>