Уикенд четиво: „Безгрижният родител” от Том Ходжкинсън

От  |  0 коментара

Революционната книга на британеца Том ХоджкинсънБезгрижният родител” вече е на разположение на всички, които искат да превърнат родителството в леко и приятно преживяване. А революционното е в това, че не се налага да правите нищо особено, а просто да оставите детето на мира. Днешните деца са по-заети и от родителите си. Затрупани с домашни и извънкласни дейности, запълнили деня си с всевъзможни задачи и приели електронните устройства за естествено продължение на ръцете си, те пропускат най-важното от детството си – забавлението. Том Ходжкинсън смята, че осигурявайки достатъчно свобода на децата, ние всъщност правим най-доброто за тях, защото ги учим на самостоятелност. От позицията на баща на три деца Том Ходжкинсън добре знае, че родителите са безкрайно уморени и в ежедневието не остава никакво място за игри и безцелно шляене. Децата пък са под постоянен надзор от мама и татко, учители, треньори, което ограничава развитието на вътрешния им авторитет и способността да намират стимул вътре в себе си. Точно затова авторът призовава към по-безгрижно отношение към задачите и отговорностите, без това да се бърка с безотговорност и немарливост. Ходжкинсън възприема мантрата на Д. Х. Лорънс от 1918 г. и заявява „Оставете ги на мира!”. Безгрижният родител от заглавието на ИК „Сиела” е човек, който не е фиксиран във възпитанието по учебник, не обсебва и не обгрижва прекалено. Така и родители, и деца успяват да намерят време за себе си, в което да си почиват и да се забавляват повече. А не е ли това хубавото на живота? Том Ходжкинсън е на 47 години и живее в Лондон. Писал е за The Guardian, The Sunday Telegraph и The Sunday Times, а българският читател го познава от предговора на книгата „Изкуството да пътуваш бавно” на Дан Кийрън. Прочут е с философията си за безгрижно съществуване и е основател на The Idler Academy – училище, което организира курсове по философия, публична реч, укулеле, калиграфия, астрономия, печене на хляб и изобщо – всякакви безгрижни и щастливи занимания.

ОТКЪС

Въведение

Оставете детето на мира.
Д. Х. Лорънс, „Възпитанието на хората“, 1918 г.

Нездравословните дози трудова етика са сериозна заплаха за детството. Високи цели, тестове и дълги учебни часове задушават чрез тираничен и обсебен от работохолизма надзор годините, които би трябвало да бъдат отдадени на игри и занимателно изследване. Комерсиални интереси, приели формата на самоучители и компютърни игри, окупират свободното време на децата. А вманиачени родители само утежняват положението, като превръщат детството в години на стрес, настървена борба и надпревара. Дните на децата ни са претрупани с дейности, организирани от възрастните: балет, джудо, тенис, пиано, спортни състезания, проекти. Вкъщи ги забавляват компютри и огромни екрани. Затворени и закопчани в колите, те са принудени да слушат образователни записи. Амбициозни майки тормозят обърканите си десетгодишни чеда с часове писане на домашни, като им внушават неясния страх от „бъдещите работодатели“. После им купуват игрови конзоли „Нинтендо“1 – абсурдни и скъпи джаджи, от които се очаква да внесат елемент на реалност в компютърните игри. Само въпрос на време е децата с претоварен график да се сдобият със собствен смартфон „Блекбъри“.
Какво стана с игрите? Сещам се за карикатура в „Ню Йоркър“. Две хлапета на детската площадка са се вторачили в личния си органайзър и едното казва на другото: „Мога да те вместя за непланирана игра следващия четвъртък в четири.“
Всички тези дейности изискват много разходи и време от и бездруго изтормозения родител. И не оставят място за безгрижно шляене и свободни игри. Другият им страничен ефект е, че правят децата неспособни да се грижат сами за себе си. Когато стимулите идват от външен фактор, независимо дали е треньор, компютър или телевизор, малчуганите губят способността сами да си измислят игри. Просто забравят как се играе. Спомням си как най-голямото ни дете – жертва на хронично свръхстимулиране от страна на своите загрижени родители – в момент на отегчение изкрещя: „Искам… малко… забавление!“ Отрезвяваща реакция, особено ако е на петгодишно хлапе. А сега какво да правя? Какво да правя после? Такива въпроси задават свръхстимулираните деца. Какво се е случило с тяхното въображение, с тяхната находчивост?
Все пак има изход от капана на родителската свръхвманиаченост. Едно простичко решение ще направи ежедневието на децата ви приятно, а на вас ще помогне да отгледате щастливи, самостоятелни личности, способни да изградят собствения си живот сами, без да зависят от своята вездесъща мама. Наричам го безгрижно родителстване, а нашата мантра е просто: Оставете ги на мира. Страхотното откритие, че ленивият родител е добър родител, ми подсказа следният пасаж от есето на Д. Х. Лорънс „Възпитанието на хората“, публикувано през 1918 г.: „Как да започнете да възпитавате едно дете? Първо правило – оставете го на мира. Второ правило – оставете го на мира. Трето правило – оставете го на мира. Това е всичко.“
Съвременният активен родител намира тази идея за противоестествена. Та нали винаги са ни учили да правим повече, а не по-малко? Кой родител не се е лутал с натрапчивото усещане, че не се справя с нищо както трябва и е длъжен да се старае повече? Нищо подобно. Проблемът е там, че се стараем твърде много, а не твърде малко. Със свръхнамесата си не оставяме децата нито да бъдат себе си, нито да опознаят себе си. Прекалено обгрижваните деца впоследствие не могат да бъдат самостоятелни. Трябва да се отдръпнем. Да ги оставим да живеят. Приветствам ви с добре дошли в школата за не-активните родители! Ще бъде от полза и за двете страни – по-малко работа за вас и по-добре за детето ви, което ще се научи хем да се наслаждава на ежедневието си, хем да разчита на себе си и да бъде независимо.
Държа да отбележа, че не защитавам пълното безхаберие. Веднъж се бях поувлякъл в безгрижно родителстване, унасяйки се в дрямка на канапето пред отоплителната печка, докато „пазех“ (както е прието да се казва) прохождащото си хлапе, но внезапно се събудих от писъците му – беше сложило ръце направо върху горещия метал и си бе изгорило върховете на пръстчетата. Не бива, естествено, да оставяме децата си да прескачат през прозорците и да се мотаят с несменени памперси. Едно е безгрижие, съвсем друго – безотговорност.
Но да създадеш домакинство, освободено от грижи, би било чудесно. Наблюдавайки собствените си три деца, стигнах до извода, че колкото по-малко внимание им се обръща, толкова по-добре. Най-голямото получаваше родителски грижи в изобилие и все още е най-разглезено. Вниманието към второто беше по-ограничено и то е по-самостоятелно. Накрая най-малкото се роди на пода в банята и трябваше самš да се погрижи за живота си. И сякаш от трите деца то е най-доброто в игрите. И най-забавното, разбира се.
Хубавото при децата е, че те обичат да са ангажирани. И понеже родителите пък обичат да мързелуват, за малчовците е добре дошло да се потрудят. В известна степен тази идея е била възприета през ХIХ век, когато на работа във фабриките са постъпвали петгодишни деца. Фактът, че след това, благодарение на намесата на либералите, са приети закони срещу експлоатацията на детския труд, не бива да ограничава безгрижния родител да експлоатира собственото си потомство.
Сещам се как мой приятел успешно изманипулира четиригодишната си дъщеричка да му донесе цигарите и бутилка бира, докато той се излежаваше в хамака в нашата градина през един слънчев следобед. Ами да, малко известен факт е, че с лежане се постига повече. Просто като не правиш нищо, можеш да ги тренираш да вършат полезни неща. През последната ваканция на децата се оказа, че сме започнали да оставаме в леглото до 10–11 ч. Брат ми постигна още по-добър резултат – една сутрин той и жена му се излежавали чак докато осемгодишният им син не влязъл в спалнята. „Браво на вас – казал той. – Подобрихте рекорда. Вече е дванайсет.“ Ако не им обръщаш внимание, децата чудесно се ориентират как да станат, да си направят закуска и след това да си играят сами.
Може да звучи парадоксално, но безгрижният родител е отговорен родител, защото същността на безгрижното родителстване е уважението към детето, доверието в друго човешко същество. Безотговорен е онзи родител, който прехвърля детето си на различни институции за обучение и грижи, без значение дали това са детегледачки, училища, занимални, спортни клубове, телевизионни програми, онлайн игри или каквото и да било друго. Или пък онзи, който се опитва да натрапи собствените си възгледи на децата и така не ги оставя да бъдат себе си.
Друго голямо предимство на безгрижното родителстване е, че то избавя родителя от недоволството. Няма нищо по-пагубно и по-досадно от напиращото в гърдите негодувание. Представете си как правите жертва след жертва, как се раздавате и търпите лишения заради децата си, а после те се преобразяват и затъват в кошмар ала Ейми Уайнхаус2 или Пийт Дохърти3. Не, в света на безгрижния родител няма място за мъченичество. На първо място стои нашето собствено щастие. И това е вярната посока – както каза онзиден един таксиметров шофьор за децата си: „Те са щастливи, защото ние сме щастливи.“ Нужно ли е да страдате?! Радвайте се на живота си!
Безгрижният родител е родител домошар. Но не от онези, които се вживяват в ролята на домакини, организиращи луксозни забавления за уикенда. Ние сме против скъпо струващите емоции, предлагани от увеселителните съоръжения и паркове, от зоологическите градини и от семейните екскурзии като цяло. Ние сядаме на дивана и оставяме нещата просто да се случват – намираме забавлението в собствения си двор. А картонените опаковки превръщаме в самолетчета. Удивително е колко много интересни и весели игри може да играе човек с децата си, докато си седи на дивана. Ние си имаме една, която сме нарекли „Гъдел и клопка“ – малкият се спуска към мен, извиква: „Гъдел!“, или: „Клопка!“, и аз следвам инструкциите. Безгрижният родител е пестелив родител. Ние не полагаме усилен труд и затова не можем да очакваме, че ще бъдем богати. Но пестеливостта върви ръка за ръка с изобретателността.
„Пестеливостта е поетична, защото е съзидателна – пише колосът Г. К. Честъртън. – Прахосничеството е непоетично, защото е равносилно на загуба“. Когато си останеш у дома без пари, започваш да откриваш собствения си потенциал. Майсториш различни неща, рисуваш. Сложете купчина листа на кухненската маса заедно с телбод, ножица, пастели и лепило и ще се удивите от това, което ще направят децата ви. Забравете интерактивните играчки и дигиталните джаджи. Заменете ги с нещо аналогично. Далеч по-забавно е, а и много по-евтино. Прикрепете хранилка за птички на кухненския прозорец. Съвсем не е задължително забавленията да струват скъпо. За нас общественото положение и успешната кариера не са от значение, не се вълнуваме и как изглеждаме в очите на околните. Отърсили сме се от всичката тази плява. Искаме просто да се радваме на живота си и да дадем на децата си щастливо детство. Какъв по-голям подарък може да направи един родител? Ако някой ден моите деца кажат на приятелите си: „Имах чудесно детство!“, за мен това ще бъде истински успех. По-добре щастливо детство, отколкото години на забележителни постижения и последващо завещание от сериозни дългове.
Безгрижният родител е дружелюбен родител. Ние осъзнаваме колко са важни приятелите. С тях е по-леко. Един от митовете на съвременното общество е, че „човек е сам на този свят“. Вместо да разговарят с приятели и съседи, нашите всеотдайни съвременници търсят съвети в книги, уебсайтове и интернет форуми. Стремим се да правим всичко сами и не се осмеляваме да поискаме помощ, да признаем пред другите, че сме слаби. Нищо подобно! Бъдете слаби! Предайте се! Не сте всеможещи! Свалете летвата! Нека приятелите да дойдат и да ви помогнат. Организирайте у дома малки занимални, където родителите ще си побъбрят, а децата ще си поиграят! И не се вторачвайте твърде много в хлапетата! Допада ми представата на Д. Х. Лорънс за „отглеждане“. Той казва, че бебетата трябва „да бъдат поверявани… на глуповати дебели лелки, които не се трогват от тях“, че трябва „да оставим децата на мира“, да ги „изпъдим“ „на улицата или на детската площадка и да не им обръщаме внимание“. Не гледайте на тях като на мека глина, която трябва да бъде оформена в калъпа за покорни роби на бъдещите работни места. Оставете ги да играят. И пак ще повторя: заобиколете се с приятели. Животът е далеч по-лек, когато работата е поделена. Приятелите разведряват и развеселяват. Надали има по-тъжна гледка от самотна родителка, повела чедото си из потискащ градски парк, отчаяно опитваща се да си внуши, че си прекарва чудесно. Аз си представям „отглеждането“ като широко игрище. От едната страна на бар под навес се предлага местна бира – там са родителите. От другата страна, някъде в далечината, играят децата. Нито аз ги притеснявам, нито те ме притесняват. Нека имат възможно повече свобода!
Животът на безгрижния родител обаче невинаги е лек. Децата невинаги успяват да се приспособят към антиконсуматорския модел на естественото родителстване. Те си държат на своето. Изнервят те. Обръщат всичко с главата надолу. Пищят и хленчат. А майката и бащата – продукт на брачната институция – са отегчени от всичко: като се започне от боичките за рисуване и се стигне до обноските на масата. Но с това въпросът не се изчерпва. Питаш се дали не е подло да им откажеш айпод нано5 или игрова конзола „Нинтендо“ и в замяна да им подариш за рождения ден кълбо конци и „Книга на опасностите за момчета“6? Дали да не прокараш интернет в къщичката на дървото? Дали да не посветиш повече време на службата, за да могат те да отидат на ски през ваканцията и да носят скъпи маратонки? Дали нямаше да си по-малко кисел, ако пиеше по-малко алкохол? Понякога се съмняваме в собствените си принципи.
Надявам се със следващите страници да предложа една положителна философия на родителстването, като признавам, че подобно нещо невинаги е лесно. Няма да крия собствените си многобройни и най-разнообразни родителски грешки. На самия мен често ми се случват неприятности, разпилян съм, неорганизиран съм и трябва да ви предупредя да си имате едно наум с моите препоръки. Приятелите ми, естествено, смятат, че идеята да давам съвети на други родители по въпроси, свързани с отглеждането на деца, е абсурдна. След като съм ви предупредил, да продължим напред. Да захвърлим книгите с предписания, да забравим какво мислят другите и да се наслаждаваме на семейния живот с всичките му радости и неволи. Докато работех върху тази книга, съзнателно избягвах да чета когото и да е съвременен „гуру“ в отглеждането на деца, защото намирам, че именно съвременната праволинейност е причина за проблемите. Вместо това се върнах назад към двама велики философи от по-мисловно ориентираните времена - Джон Лок от XVII век и Жан-Жак Русо от XVIII век. Според мен и двамата имат възхителни идеи относно отглеждането на деца. Лок публикува своите „Мисли върху възпитанието“ през 1693 г. Русо издава своя пътеводител за „естествено“ възпитание „Емил. Или за възпитанието“ през 1762 г., обзет от стремежа да запази едно дете от смазващото въздействие на обществените институции и да създаде „естествен“ младеж. Противно на общоприетото, моята книга е хроника на собствените ми провали, несгоди и грешки. Всичките ми приятели се смяха, когато им казах, че пиша наръчник за родители. До един те лично са били свидетели как сериозно са ме вбесявали хлапетата. Затова предлагам следващите думи не като меродавно ръководство, а по-скоро като набор от разсъждения, чиято цел е да породят диалог и да дадат на родителите свободата да изградят свой подход към семейния живот, вместо да се опитват да следват чужди правила. Пътища има много. Като отричаме ограничената, еднопосочна и уеднаквена жизнена философия, унаследена от нашите предци пуритани, за които животът се е свеждал до усилен труд и печелене на пари, ние разкриваме хиляди нови посоки и се втурваме към свободата ведри и обновени.

Том Ходжкинсън
Норт Девън, 2008

- – -

Манифест на безгрижния родител

Ние отхвърляме идеята, че да бъдеш родител означава усилено да се трудиш.
Обещаваме тържествено да оставим децата си на мира.
Обявяваме се против всеобщата консуматорска мания, нахлуваща в живота на децата ни от момента на тяхното раждане.
Ние им четем поезия и фантастични истории без поука.
Пием алкохол без чувство на вина.
Не пилеем пари за семейни излети и празненства.
Безгрижният родител е пестелив родител.
Безгрижният родител е изобретателен родител.
Излежаваме се в леглото колкото е възможно по-дълго.
Стараем се да не се намесваме.
Играем по поляните и в горите.
Изпращаме децата на двора и затваряме вратата, за да можем да почистим къщата.
Работим колкото може по-малко, особено когато децата са малки.
Времето е по-ценно от парите.
По-добре блажена бъркотия, отколкото злощастен порядък.
Долу училището!
Изпълваме дома си с музика и веселие.
Отхвърляме страховете за здравето и безопасността.
Прегръщаме отговорността.
Пътища има много.

- – -

„Безгрижният родител“
Автор: Том Ходжкинсън
Превод от английски:
Зорница Стоянова-Лечева
236 страници
Цена: 13лв.
www.ciela.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Безгрижният родител” от Том Ходжкинсън, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>