Уикенд четиво: „Аферата Зелда” от Филипа Грегъри

От  |  0 коментара

Смяна на идентичност, забранени страсти и предателства се преплитат в писателския трилър на Филипа Грегъри „Аферата Зелда”. Кралицата на историческия роман доказва, че може да пише също толкова великолепно и увлекателно книги със завладяващ съвременен сюжет. Изобел Латимър е впримчена в капан: от стремежа си да бъде добра съпруга, от огромен таен дълг и от бремето на безукорната си литературна репутация. Всеки иска дял от таланта ѝ, от времето ѝ, от парите ѝ, но само тя знае, че не е останало нищо за раздаване. В отчаянието си Изобел и литературният й агент, се наговарят да създадат въображаема писателка на скандални хитови романи. Уважаваната писателка, лауреат на много реномирани литературни награди, отстъпва на заден план. Ражда се Зелда Виър – красива, самоуверена, елегантна, възмутителна, устремена към успеха на всяка цена. Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът й, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак копнее за сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило…

„Аферата Зелда”
ОТКЪС

Оказа се, че Зелда Виър изглежда и се облича точно като Изобел Латимър, с изключение на това, че носеше косата си пусната до раменете и криеше очите си зад тъмни очила.
– Щеше ли да ме познаеш? – попита тя Трой с надежда.
– На мига – каза той. – Както и цял литературен Лондон. Ще трябва да се преобразиш, ако наистина смятаме да правим това.
– Мислех, че като нося косата си пусната…
– Зелда Виър би имала буйна коса – каза той уверено. – Имам предвид огромна, бухнала руса грива. И обилен грим, и биещи на очи бижута, и костюм в яркозелено с грамадни златни копчета.
Изобел примигна.
– Не знам дали мога да го направя – каза тя. – И нямам абсолютно нищо от този род в гардероба си.
– Ще започнем с костюма – каза той. – Ела с мен – излезе с бързи крачки от офиса и подвикна на асистентката: – Би ли отменила обяда с Фреди, скъпа? Кажи, че ще му звънна по-късно.
А после изтича надолу по стъпалата и повика такси.
– Сериозно ли говорим за това? – попита я той, когато затръшнаха вратата на таксито. – Значи книгата ще бъде завършена? Наистина възнамеряваш да бъдеш Зелда Виър?
– Сигурен ли си, че Зелда Виър може да спечели четвърт милион? – контрира тя.
Той се замисли за миг.
– Да. Ако книгата е толкова добра, колкото казваш.
Тя кимна.
– Сигурна съм, че е толкова добра.
– И си сигурна, че искаш да го направиш? Ще ни трябва доста сериозна сума, за да те издокараме. Нещо по-лошо – ще трябва да е сериозна сума от моите пари. И на карта ще е заложена моята репутация, когато започнем да се обръщаме към издатели. Наистина ли искаш да направиш това?
– Налага се – каза тя без заобикалки. – Не мога да се грижа за Филип по никакъв друг начин.
Той се наведе напред.
– „Хародс“ – каза кратко на шофьора.
Изобел го докосна по ръката:
– Твоите пари ли каза?
Той ѝ се усмихна широко.
– Опитвам се да мисля за това като за стартов капитал.
– Заемаш ми пари?
Трой кимна отривисто.
– Налага се – каза. – Трябва да ти придадем стил, елегантност и блясък, а това ще струва сериозни пари. Ти не разполагаш с тях – не и докато не продадем книгата. Затова ще ти ги заема.
Тя се поколеба.
– Ами ако никой не иска романа? Или ако не платят толкова за него?
Той се изсмя късо.
– Тогава ще споделя разочарованието ти.
За момент Изобел не каза нищо, и той видя, че се опитваше да овладее порива си да заплаче.
– Влагаш собствените си пари, за да ми помогнеш? – поиска да се увери тя.
Той кимна.
За негова изненада, тя леко докосна ръката му с връхчето на пръста си: жест, нежен като целувка.
– Благодаря ти – каза тихо. – Това означава много за мен.
– Защо?
– Защото никой не ми е помагал с нищо, откакто Филип се разболя. Напълно сама съм. Караш ме да се чувствам, сякаш това е общ проект.
Трой кимна.
– Заедно сме в това – обеща той.

Не си направиха труда да търсят дрехите, които им трябваха. Трой каза няколко думи на главната продавачка на етажа с дизайнерски дрехи, и ги въведоха в помещение, което приличаше на натруфена дневна в частна къща.
– Чаша шампанско, мадам, сър? – предложи една асистентка по продажбите.
– Да, моля – каза Трой спокойно, и кимна на Изобел да прикрие благоговението си.
Огледалните врати се отвориха и влезе друга продавачка, като буташе висока стойка с окачени на нея тоалети.
– Ще имаме нужда също и от час при гримьор и фризьор – промърмори Трой.
– Разбира се, сър – прошепна тя в отговор. – Но първо, тоалетите.
Един след друг костюмите бяха сваляни от стойката, изваждани от предпазните найлонови калъфи и размахвани като плащ на матадор пред погледа на Изобел.
– Пробвай розовия – посъветва я Трой. – А също и жълтия.
Изобел стреснато се дръпна от ярките цветове.
– Какво ще кажеш за сивия? – попита тя.
– Мадам ще боядисва ли косата си? – попита продавачката.
Изобел хвърли поглед към Трой.
– Ярко русо – потвърди той.
– Тогава розовият ще е чудесен – каза тя. – Жалко е да не поддържате силно излъчване. И розовото, и жълтото имат много силно излъчване.
Окачиха костюма в преградената със завеси пробна. Изобел влезе неохотно вътре и дръпнаха завесата зад нея. Някой дискретно пъхна под завесата чифт златисти сандали на висок ток и чифт розови чехли без пета, на висок ток. Изобел ги изгледа подозрително.
Съблече кремавата си ленена рокля и трепна леко при вида си в огледалото. Носеше сутиен и бикини, прани в пералнята толкова често, че бяха измачкани и посивели, а от шева стърчеше разнищен ластик. Ханшът ѝ беше заоблен, бедрата – малко увиснали, коремът ѝ беше закръглен. Под безкомпромисните светлини на пробната нямаше начин да прикрие факта, че е жена на средна възраст, която не се беше грижила за себе си.
Сви рамене и нахлузи розовото сако. Ставаше ѝ идеално. За миг горната половина на тялото ѝ вече изглеждаше оформена, конструирана, някак подредена. Полата се плъзна по бедрата ѝ и тя закопча ципа на талията без затруднение. Изглеждаше стряскащо впита, но беше скроена добре, така че не я притесняваше. Подгъвът на полата стигаше точно до коляното ѝ. През последните десет години Изобел бе носила само поли с дължина поне до средата на прасеца. Обу розовите обувки с висок ток. Изведнъж краката ѝ сякаш станаха по-дълги. Розовото на сакото придаваше ведрост и цвят на лицето ѝ. Отметна коса назад и се опита да си представи как би изглеждала, ако беше руса.
– Излез – примоли се Трой. – Дай да видим.
Тя предпазливо отдръпна завесата на една страна; пристъпи навън с притеснено изражение. Трой, с чаша шампанско в ръка, я огледа с внезапно, ласкаещо внимание.
– Мили Боже, Изобел – продума той. – Убийствена си.
Тя поруменя и залитна леко на високите токчета.
– Толкова не прилича на онова, което обикновено…
– Много е лесно да се оставим на рутината… – отбеляза мило продавачката. – Много трудно – да се придържаш към модата. Трудно е освен това, ако мадам живее в провинцията…
Младшата асистентка пристъпи напред с голям поднос с обици и с колиета в тон с тях. Внимателно побутнаха Изобел към огледалото и асистентката загреба в длани гъстата светлокестенява коса и я прикрепи на главата на Изобел с две ловки движения.
– Просто да получите представа – прошепна тя.
Ушите на Изобел не бяха пробити, но продавачките нахлузиха на главата ѝ плексигласова лента и окачиха обиците на нивото на ушите ѝ. Избраха масивни късчета стъкло, които приличаха на диаманти, и големи, ярки цветя от емайл. Сложиха на шията ѝ колиета в тон с тях.
– Мадам има такава дълга шия, че би могла да носи почти всичко – каза продавачката, сякаш искрено възхитена от откритието. – Изненадана съм, че не сте си пробили ушите.
– Просто не е в стила ми – каза Изобел немощно.
– Срамота е да не се възползвате докрай от тази прекрасна шия – отбеляза продавачката.
Изобел откри, че отпуска рамене и повдига брадичка към собственото си отражение. Никога преди не беше мислила за дължината на шията си, но с прибрана и вдигната коса и с този розов цвят, който пръскаше сияние на роза по кожата ѝ, тя наистина си помисли, че е благословена с твърде специална отличителна черта, която би трябвало да излага на показ по-често.
– Искам да те видя и в жълтия – каза Трой. – И може би една коктейлна рокля? Нещо за партита?
Изобел изчезна обратно зад завесата, за да пробва жълтия костюм. Сложи искрящо златист шал на врата и се подмлади с цели години. Златистите сандали бяха изненадващо удобни. Докато се преобличаше, внесоха висока стойка с коктейлни рокли и Изобел набързо премери няколко – синьо ламе, розов тюл, черно кадифе и среднощно синьо: накрая се спря на една бляскава „Лакроа“ и скромна тъмносиня рокля на „Диор“, която щеше да носи със сребристо сако.
– За допълнително излъчване – посъветва я продавачката.
– И чорапи, бельо и обувки – нареди Трой. Той беше на третата си чаша шампанско и му бяха донесли сандвичи, за да хапне, докато чакаше. – Просто няколко хубави неща. По две от всичко.
– Проба за бельото? – прошепна продавачката.
– О, да – каза Трой.
Почакаха само няколко мига, а после в стаята влезе една жена, като буташе поставка на колелца с най-изящното бельо, което Изобел беше виждала някога. Всичко беше бродирано, или дантелено, или копринено, с блясъка на високо еластичен сатен. Имаше бодита и дълги камизоли, и сутиени, и бюстиета, френски кюлоти, и прашки, и бикини.
– Никога не съм виждала… – ахна Изобел.
Трой огледа количката с известно благоговение.
– Каквото ще приляга най-добре на мадам – каза той, съвземайки се бързо.
Изобел изчезна зад завесата заедно с продавачката. Свенливо свали сутиена си, давайки си смутено сметка за разтегления ластик и посивялата старост, която се излъчваше от бельото. Продавачката избягна всякакъв коментар и само прошепна:
– Наведете се напред, ако обичате, мадам.
Изчервявайки се нещастно, Изобел се наведе и продавачката ѝ нахлузи презрамките, закопча в миг гладката, хладна ивица коприна, а после със сръчни пръсти я затегна и подпъхна гърдите на Изобел тук и там, докато сутиенът не ѝ пасна като две съвършени длани, които я обгръщаха любящо и я държаха здраво.
– О – промълви Изобел. – Толкова удобно!
– И толкова разкрасяващо – изтъкна продавачката.
Изобел се погледна в огледалото. Гърдите ѝ бяха с цели сантиметри по-високо от обичайното си положение, бельото правеше талията ѝ, цялото ѝ тяло, да изглежда по-издължено, по-слабо. В профил талията ѝ изглеждаше прибрана, а ханшът ѝ – по-гладък. Продавачката се усмихна.
– Променя нещата толкова много – каза тя с простичка гордост. – Сега облечете отново сакото.
Стоеше ѝ малко по-добре от преди, изглеждаше дори още по-добре. Изобел отдръпна завесата и излезе при Трой.
– О, да – каза той, когато я видя. – Изненадващо. Наистина има разлика. Ще вземем по половин дузина от всичко – каза на продавачката.
Тя се усмихна.
– Ще поръчам да ги опаковат.
Продавачката отвори вратата на асистентката от отдела за бельо и отбеляза:
– Гримьорката е готова.
– О, да влезе – каза Трой бодро.
Отведоха Изобел до огледалото и я увиха в бледорозова хавлия. Гримьорката почисти лицето ѝ с благоуханен зърнест крем, а после избърса всичко с ароматизирана вода.
– Лосионът ви – прошепна тя почтително. – А сега овлажнителят. Всеки ден почиствате лицето си и си слагате лосион и овлажняващ крем, нали, мадам?
– Понякога – каза Изобел със стиснати устни. – Зависи.
Не искаше да признае, че режимът ѝ за разкрасяване се състоеше в това да измие лицето си със сапун и вода, да се намаже с малко крем за лице и после да си сложи червило.
Гримьорката подготви лицето на Изобел, сякаш определяше размерите на платно за рисуване, а после приготви инструментите си: първо подреди различните четки, които щяха да са необходими, а после разтвори палитрата с цветовете.
– Към естествено излъчване ли се стремим? – попита тя.
– Да – отвърна Изобел.
– Не – каза Трой.
– Силно присъствие – обясни продавачката. – Мадам има нужда от впечатляващо излъчване.
– Разбира се – каза момичето. – За специално събитие ли?
Трой я изгледа намръщено.
– Строго поверително – заяви той.
– О, разбира се – отвърна тя и размаза прасковен фон дьо тен по скулите на Изобел.
Изобел затвори очи под милувката на двете органични гъби и се предаде на усещането, че я галят по цялото лице с едва доловими, леки като перце докосвания. Имаше чувството, че я целуват, много леко и нежно, и тя установи, че потъва в блян за Дарклинг Манър, където героят с трапчинката на брадичката положи горката Чарити върху олтара и смъкна ципа на панталона си, за да разкрие… Наистина съжали, когато процесът спря и гримьорката каза:
– Готово, мадам. Как ви се струва?
Изобел отвори очи и се взря в непознатата в огледалото.
Очите ѝ бяха по-широко отворени и по-големи, в наситено, мистериозно сиво, докато преди бяха изглеждали просто бледи. Лицето ѝ беше по-слабо, скулите ѝ – подчертани, придавайки ѝ средноевропейски, бляскав вид в противовес на предишния невзрачен вид на повяхваща английска роза. Миглите ѝ бяха тъмни и гъсти, веждите – стилно оформени и извити. Устните ѝ бяха безкомпромисно червени, с цвета на череша, извити във ведра усмивка върху красиво лице. Приличаше на стилизирано, ретуширано изображение на самата себе си.
– Аз съм… аз съм…
Трой се надигна от софата, дойде и застана зад нея, с ръце, благоговейно положени върху увитите ѝ в хавлия рамене, гледайки я в огледалото, така че срещна погледа на отразените, а не на истинските ѝ очи.
– Прекрасна си – каза той тихо. – Сега не просто правим пари, а създаваме личност. Зелда Виър ще бъде прекрасна.

* * *

За Филипа Грегъри

Родена в Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за BBC. Първият и роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите е наречена „кралица на историческия роман”. Филипа Грегъри е най-известна с исторически си поредици за Тюдорите и Войната на розите, но тя е автор и на детски книги, както и на редица други успешни романи, продадени в многохилядни тиражи по цял свят. Филипа Грегъри е изключително популярна в България със своите исторически романи, а с „Аферата Зелда” доказва, че се справя по същия блестящ начин със съвременен сюжет, който ни държи в напрежение до последната страница. Грегъри чудесно познава отвътре лабиринтите на книгоиздателския бизнес, рекламната машина, включваща безброй интервюта и телевизионни появи, както и безкрайните литературни турнета из различни градове. Сред целия този блясък обаче остава най-важният въпрос – трябва ли писателят да компрометира своята творческа същност, сключвайки сделка с дявола, за да се качи на скоростното влакче на масовата литература за бърза употреба?

- – -

„Аферата Зелда”
Автор: Филипа Грегъри
496 страници
Цена: 19,90 лв.
ednorog.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
Уикенд четиво: „Аферата Зелда" от Филипа Грегъри, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>