Уикенд четиво: „Абатството Нортангър” от Вал Макдърмид

От  |  0 коментара

Апетитът за нови и нови адаптации на романите на обичаната Джейн Остин не стихва от години. Последният и най-амбициозен проект в тази насока обединява няколко известни съвременни британски писатели, сред които добре познатите на българските читатели Вал Макдърмид и Алегзандър Маккол Смит. Tе пренасят в съвременността някои от най-известните творби на Джейн Остин, добавяйки своя неповторим почерк към класическия текст. Поредицата посрещаме в България от издателство “Еднорог”, като днес ви представяме специален откъс от първото заглавие - „Абатството Нортангър” на Вал Макдърмид. Изключително популярната авторка на криминални трилъри Вал Макдърмид представя своята съвременна версия на романа „Абатството Нортангър”, в което главната героиня вече не е влюбена в готическите романи, а във… вампирската поредица „Здрач”.

Седемнайсетгодишната Кат Морланд живее затворено сред семейството си в едно селце в Дорсет, далеч от романтиката и вълненията, за които копнее. И когато заможните им съседи канят Кат да отиде с тях на фестивала на изкуствата в Единбург, тя е сигурна, че за нея това е начало на вълнуващи приключения. Неопитното, романтично момиче е увлечено в един постоянен празник – нови приятели и приятелки, танци, театрални постановки, вихърът от събития на фестивала в Единбург. Появата на красивия, но загадъчен Хенри Тилни осигурява и романтичната страст, която Кат е виждала в мечтите си. Но не всичко е такова, каквото изглежда. Истински ли са новите приятелства? Какво се крие зад очарователната фасада на изисканото семейство Тилни, каква тайна лежи спотаена в мрачната грамада на тяхното семейно имение, абатството Нортангър? Недоразумения, интриги и злонамереност, както и собствената й наивност поставят спънки по пътя на Кат към голямата любов.

ОТКЪС

Въпреки че Ани Морланд се бе постарала много да убеди дъщерите си, че терзанията, свързани с дрехи, са загуба на време и енергия, тя би могла със същия успех да спести собствената си енергия. От момента, в който се раздели с Ели Тилни, до мига, в който пристигна на Бала на планинците, съзнанието на Кат бе заето единствено и изцяло от въпроса как да изглежда толкова добре, че да заплени Хенри Тилни. Ако беше обръщала повече внимание на майка си, щеше да знае колко слабо се впечатляват мъжете от кройката на женските дрехи: най-малкото онези мъже, чието внимание би си струвало да привлече. Никой мъж не би забелязал тоалета , освен ако не разкриваше прекалено много тялото ѝ; никоя жена не би била щастлива, ако не намереше в него някакви недостатъци. Кат тепърва трябваше да научи, че ще е най-добре да се облича така, че да доставя удоволствие на себе си, вместо да предава контрола в ръцете на друга личност, реална или въображаема. Вместо това тя бе убедена, че един погрешен избор би унищожил шансовете ѝ да впечатли Хенри, така че прекара цял ден в обмисляне на онова, което предлагаше гардеробът ѝ.

След като най-сетне се спря на една семпла тъмносиня рокля от мека, подобна на коприна тъкан, която пречупваше светлината, Кат потегли за Бала на планинците, обзета от трескаво очакване. Очите ѝ се стрелкаха навсякъде, поради обзелото я нетърпение да види Хенри Тилни, но не по-малък беше стремежът ѝ да види и Джон Торп, за да ѝ е по-лесно да го избягва. Знаеше, че ще има късмет, ако Хенри Тилни дойде при нея, като се имаше предвид как се бе държал Джон Торп, но не можеше да потисне надеждата си, че Ели Тилни може да е казала някоя добра дума за нея. Само че тази добра дума би отишла на вятъра, ако човекът, когото искрено се надяваше да не види, решеше отново да я монополизира.

Тази тревога беше нещо напълно ново за Кат. Бяха я ухажвали съвсем повърхностно селските момчета, но те просто изпълняваха обичайните ритуали, експериментираха в една безопасна област, където това нямаше особено значение: и двете страни бяха наясно, че това са тренировки с балансьори; пък и Кат нито за миг не бе приела някое от местните момчета като достойно да играе роля в нейните фантазии. Това чувство, от което сърцето ѝ забиваше по-бързо, а дишането ѝ се затрудняваше, беше нещо, за което досега само беше чела – да не говорим пък за това как се присвиваше стомахът ѝ от ужас, че може да я преследва с ухажванията си човекът, който междувременно ѝ беше станал крайно противен. Нямаше представа как да се отърве от умилкванията му, а беше прекалено добре възпитана, за да му каже просто да се разкара. Освен това беше наясно, че ако проявеше грубост към Джон Торп, това би се отразило зле на отношенията на обичния ѝ брат и Бела, а тя не искаше да причинява неприятности на нито един от тях.

Те тъкмо бяха влезли в балната зала, когато видяха, че семейство Торп махат с ръце, подканвайки ги да се присъединят към тях. Кат поизостана, с надеждата да има поне един човек между нея и Джон. Когато той я поздрави шумно, тя се престори, че не го чува заради музиката. За щастие скоро Бела я придърпа настрана.

– Знам какво искаш да кажеш, но честно казано, въпреки всичко смятам да танцувам с Джейми тази вечер. Все ми е едно какво казват хората, той е толкова сладък. Само че ти трябва да ни послужиш за прикритие. Трябва да танцуваш с Джони, за да изглежда, че просто четиримата се забавляваме – тя се озърна, търсейки с поглед брат си. – Да му се не види, тръгна нанякъде. Но ще се върне скоро.

Нямаше нещо, което Кат би могла да каже, без да наскърби приятелката си, затова просто премълча, оставайки на мястото си, докато Бела и Джеймс тръгваха към дансинга, примирявайки се с натежало сърце с перспективата да бъде обект на безогледното самохвалство на Джон Торп. В желанието си да избегне погледа му тя измъкна телефона си и се престори, че е погълната от страницата си във Фейсбук. Когато една сянка падна върху екрана, тя беше вече толкова обезсърчена, че почти не ѝ се искаше да вдигне очи. Но ако не бе го направила, щеше да пропусне една очаквана картина – Хенри Тилни се бе привел към нея, приятелска усмивка озаряваше тъмните му очи.

– Ще можеш ли да се откъснеш от Фейсбук достатъчно дълго, за да потанцуваш с мен? – попита той шеговито.

Въпреки че бе виждала във фантазиите си тази сцена през всеки миг от деня, откакто се бе събудила, Кат се оказа неподготвена за щастието, което я заля като топла вълна, когато чу молбата му.

– С удоволствие – каза тя, пъхна телефона си обратно във вечерната си чантичка и пое предложената ѝ ръка. Почти не можеше да повярва на късмета си – не само че бе успяла да избегне Джон Торп, но имаше и нов шанс да очарова Хенри Тилни.

Само че, едва бяха пристъпили към дансинга, и един познат глас загърмя в ухото ѝ. Там, точно зад тях, беше злата ѝ съдба.

– Хей, Кат, какви номера ми въртиш? Мислех, че ще танцуваме заедно?

– Не знам откъде ти е хрумнало това, след като изобщо не си ме поканил – „Едно на нула“, каза си тя наум.

– Поканих те – изсумтя той. – Казах ти, когато пристигна.

– Нищо подобно не си правил – каза Кат. – Тази вечер изобщо не съм разговаряла с теб.

– Да му се не види, дойдох тук тази вечер само защото се очакваше, че ти ще бъдеш моя партньорка в танците. Това беше уговорено още от предната вечер.

Усмихнат, Хенри каза спокойно:

– Та кога сте се уговорили? Тази вечер или предната? Наистина не звучи убедително.

Джон го изгледа яростно.

– Сега си спомням. Беше когато ти чакаше до гардероба Анди Алън да ти донесе палтото.

– Не е палто, а пелерина – каза Кат.

– И аз да се хваля на всички, че ще танцувам цяла вечер с най-хубавото момиче в залата! А когато те видят да танцуваш с него, ще изглеждам като пълен идиот.

– Не се притеснявай, няма да ме познаят по твоето описание – каза Кат, обзета от съжаление към него, и го потупа по ръката.

– Докато описанието, което даде сам на себе си… – допълни под нос Хенри така, че го чу само Кат и едва се възпря да не се разкикоти.

– И кой е този гадняр, когото предпочиташ пред мен? – осведоми се мрачно Джон.

– Казвам се Хенри Тилни – отвърна Хенри. – И ти предлагам да вземеш няколко урока за добри обноски, преди да се опиташ да разговаряш отново с Кат.

***

Кат побутна плахо кукичката встрани и двете вратички веднага се отвориха, издавайки скърцане, подобно на онова, което във всички вампирски филми, които бе гледала, предвещава събития, от които ти се смразява кръвта. Кат изписка леко, но пред нея се разкриха просто шест плитки чекмеджета, подобни на онези, които беше виждала в магазини за платове във филмите, където действието се развива в старо време. Тя си пое дълбоко дъх и издърпа най-горното чекмедже, онова, което се намираше непосредствено под чекмеджето със завивката.

Осем бели памучни калъфки за възглавници и торбичка с изсушена лавандула. Кат отново задиша равномерно.

По-долните чекмеджета съдържаха съответно два чаршафа, четири калъфки за възглавници, бродирани с кръстат бод, три тесни бродирани покривчици за тоалетна масичка, половин дузина копринени шалове и едно ръждивочервено петно, от което сърцето на Кат подскочи и сякаш заседна в гърлото ѝ.

Петното беше на дъното на последното чекмедже, с приблизителния размер и форма на острие на нож. Такова петно може да очакваш да видиш, ако някой бе държал тук окървавен нож. В гърлото на Кат се надигна тихо скимтене и тя отстъпи уплашено.

И все пак, любопитството, което пулсираше във вените на Кат не по-слабо от самата кръв, ѝ попречи да се откаже от оглеждането на шкафа. Докато преценяваше на око размерите на петното, тя забеляза, че под най-долното чекмедже има пролука, широка около пет-шест сантиметра. Възможно ли беше загадката с петното от кръв – тя нито за момент не се усъмни, че е такова –  да намери отговора си именно на това място?

Кат стисна юмруци, сякаш да укрепи решителността си, а после се зае да измъква полека чекмеджето от плъзгачите. Към края то започна да заяжда, но тя упорстваше и едва не падна по гръб на пода, когато чекмеджето най-сетне излезе.

Изправи се и взе закачалка от гардероба, после легна на пода пред шкафа. Използвайки закачалката като кука, тя започна да измъква предмета, който пречеше на чекмеджето да излезе. Когато осъзна, че става дума за книга, първото чувство, което изпита, беше разочарование. Все пак нямаше намерение да прекрати търсенията си, докато не задоволеше докрай любопитството си. Посегна към книгата и когато я докосна, установи, че е мека, подвързана с фина кожа и че страниците са много тънки.

Измъкна книгата от скривалището ѝ и се взря в нея, отворила уста от удивление. В това, че книгата се оказа Библия, само по себе си нямаше нищо забележително. Но забележителното в случая беше това, че в горния десен ъгъл в нея имаше дупка, която приличаше на дупка от куршум, пробил я цялата, чак до задната корица.

Преди да отвори книгата, се разнесе толкова силна гръмотевица, че Кат изпищя ужасено. Стаята за миг потъна в мрак и отзвукът на втора, оглушителна гръмотевица затрептя във въздуха. Кат се сви на топка и изстена тихичко. Какви ужасни сили беше пуснала на свобода с това свое откритие?

- – -

„Абатството Нортангър”
Автор: Вал Макдърмид
352 страници
Цена: 15 лв.
ednorog.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (4 votes cast)
Уикенд четиво: „Абатството Нортангър” от Вал Макдърмид, 10.0 out of 10 based on 4 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>