Стефано Пилати: Модата вече не е мода

От  |  4 Коментара

Както знаете, вчера в Париж дефилира последната колекция на Стефано Пилати като креативен директор в Yves Saint Laurent. Десетте години на дизайнера в модната къща бяха белязани с много противоречия, критики, непрекъснати слухове за смени, но остават и спасителни за финансовото състояние на марката, и наистина успешни в модно отношение, поне за нас със сигурност. Малко преди новината, че Стефано и YSL се разделят, Vice UK публикува интервю с италианеца, което можем да наречем епично. До такава степен, че трябваше да го преведем изцяло и да ви предложим да го прочетете. Смелостта и точността, с която Стефано говори за модната индустрия, е отрезвяваща и стряскаща. Въпреки че на места е откровено циничен, за тази смелост най-малкото, което му дължим, е смелостта да го публикуваме в пълния му блясък и егоцентризъм. И да му благодарим за разкошните, разкошни колекции!

Визията, която наложихте със своето идване в Yves Saint Laurent е много различна – и някои биха казали, че е доста по-предизвикателна и перверзна отколкото на предшественика ви, Том Форд. Имаше ли хора от модната индустрия, които не бяха доволни от идеите ви и с чиято позиция трябваше да се справите?

Разбира се, че съм се срещал с много трудности и до момента продължавам да се срещам. Моят път бе сериозен, уважителен и професионален, основан на фундаменталната идея за елегантност в YSL. Някои от изборите, които съм правил в своите колекции, са били продиктувани от бизнес, но мисля, че въпреки това могат да бъдат възприети като ефектни решения. Част от това се дължи на факта, че когато започнах, компанията губеше много пари – 75 милиона евро на година. Не започнах от нулата, започнах от минус 75 милиона.

Не започнах от нулата, започнах от минус 75 милиона.

Трябваше да постигна баланс. Изискваха от мен да бъда иновативен, едновременно уважаващ традицията на модната къща, но също така трябваше да бъда комерсиален и продаваем. Хората очакваха фойерверки, но не им ги дадох никога. Трябваше първо да положа основата.

Ще бъде ли коректно да кажем, че вашето влияние беше ненатрапчиво, но значимо?

Да, аз създадох нов силует. През 2004-та всички се разхождаха в поли и панталони с ниска талия. Беше отвратително! Разхождаш се по улицата и виждаш дебели задници в ниско изрязани дънки. Казах си: „Може би не е задължително да продължаваме да виждаме това”. Тогава бе моментът, в който вдигнах височината на талията и я стегнах с колани и прочие. Това е силует, който все още е в основата на много неща днес, все още „работи”. И всъщност, въпреки първоначалните критики, ми бе дадена заслугата за него.

През какви трудности преминахте при постъпването си в YSL?

Знаете ли, Yves Saint Laurent, за мое съжаление, вече е строго дефинирана (марка) в съзнанието на хората. Почти всеки има мнение за нея. Ти създаваш пола с волани, те искат пелерини; ти създаваш пелерина, те искат смокинг; ти създаваш смокинга, те го искат повече в стил 70-те; ако тръгнеш към 60-те – не, трябваше да отидеш към 80-те.

Имам предвид жени, които имат водеща роля в обществото, не просто за харчещата много пари съпруга или любовница

Най-голямото ми предизвикателство беше да захвърля всичките тези простотии настрани. Когато създавам дреха, аз мисля за живота, който се живее в момента – динамичен, за ролята на жената в обществото и нейното поведение в дадени ситуации. Имам предвид жени, които имат водеща роля в обществото, не просто за харчещата много пари съпруга или любовница, която прекарва деня си в това да бъде изчукана от своят богат приятел. Опитвам се да включа всичко от обществото в моите дрехи. Това е най-голямото предизвикателство. Saint Laurent е може би най-комплексната марка в модната система, защото трябва да се изправиш пред въображението на хората, което е безгранично, също както и работата на Ив. Той беше, може би, най-плодотворният дизайнер в историята на модата. От 60-те до 80-те, говоря за раждането на prêt-à-porter – това е времето, в което той е най-активен, и е също времето, в което модната индустрия достигна до следващото ниво.

Може би образец за жена и блясък, поне в масовата култура, е жената с тоалет от червения килим в Лос Анджелис, носещи дълги официални рокли в 4 следобед, нагласени все едно са водещи на новините, с коси от 30-те. Това е сред най-неелегантните неща, които мога да си представя. Ние нямаме икони на елегантността, нямаме Грейс Кели. Има ли някоя съвременна жена, за която смятате, че би могла да бъде пример за елегантност?

Като цяло, или конкретно за Yves Saint Laurent?

Като цяло.

Моята идея за елегантност – и това се отнася както за жени, така и за мъже – е, че един човек е елегантен, когато показва добри познания за това, какво точно му стои добре;

Един човек е елегантен, когато показва добри познания за това, какво точно му стои добре

там, където можеш да откриеш естественост и самочувствие. Не показност. Елегантността е идеята да покажеш оптимистично обрисуване на себе си, и да се загубиш във фриволността на стила и модата. В днешно време, на никого не му пука за това да бъде елегантен или шик. Ако го правиш, ти го правиш заради себе си, защото това е твоят начин да съществуваш. Когато не мислиш: „Това е модерно” и не си купуваш дрехи, за да направиш някакво изявление чрез тях, тогава си в правилната посока. Ако е модерно да си с ниска талия, но ти си с дебела задница, по-добре забрави. Не си слагай впити дънки. Ще ти седят ужасно. Ти трябва да се обличаш в черно, ще бъде по-добре. Но сериозно, не е лесно да намериш елегантни жени. Има няколко, повечето от които са възрастни, и може би има една или две в света, които са създали нов стил, когато са били млади. Днес, когато отида в Ню Йорк и проучвам изкуството и модата, виждам умни жени и нивото е високо. Но има разлика между това и да кажеш, че една жена е елегантна.

Има ли конкретни артисти, художници или други креативни хора, от които черпиш вдъхновение?

Това не съм аз. Моята култура е самоука и основана на любопитство. Израснах през 80-те и моите икони са Cy Twombly, Hermann Nitsch и…. цял куп такива. Но никога не съм разлиствал страниците на някоя книга за изкуство, мислейки си: „Сега, нека създадем колекция, вдъхновена от Ротко”. Може би архитектурата. За следващата ми колекция показах на моите асистенти част от интериорите на Джио Понти в Университета в Падова. Те имат строга, линейна форма, комбинирана с оригиналност. Понякога взимам пример от някой професионалист, който вписва в своята работа основно естетическо усещане, което ме вдъхновява. Не трябва да забравяте, че аз работя в много високо вдъхновяваща среда. Нашите архиви са безумни. Ив е създал много и различни неща. Той е правил рокли „Мондриан”, якета „Пикасо” …

Все още ли е валидна идеята за модата като част от съвременната култура – успоредно с музиката и изкуството? Или пазарът вече е променил реалността и възприемането за това, какво е модерно, в някакъв вид абстракция?

Модата не е мода вече. Сигурен съм в това, но никой не го осъзнава, защото светът е пълен с романтици като мен – хора, които продължават да вярват в модата.

Модата не е мода вече. Сигурен съм в това, но никой не го осъзнава, защото светът е пълен с романтици като мен

В днешно време „модерно” може да означава всичко. Всичко е мода. Всичко може да се превърне в мода. Преди време нещата бяха по-елитарни, а това позволи модата да бъде по-стремителна и директна, и това вдъхновяваше другите. Дори бих казал, и ще използвам ужасен термин – това можеше да научи другите. В днешно време, какво можеш да преподадеш? Аз мога да направя колекция от бархет, а друг прави колекция, използвайки технологична прозрачна мрежа. Ако някой не знае много за модата, какво може да извлече от това? Какво може да научи? Няма никакъв смисъл! Той не може да използва модата като пътна карта, той е загубен. В днешно време всичко е бизнес.
Другият проблем е, че модата, като система, е много изолирана и интровертна. Ние постоянно рециклираме едни и същи концепции и ги изразяваме чрез едни и същи модели на представяне. Моментът, в който започнеш да създаваш видеоклипове или излезеш извън модния подиум, повечето журналисти няма да имат и бегла идея какво правиш, защото те нямат времето, волята или културата да разберат едно наистина ново нещо. Ти ще останеш неразбран и няма да имаш друг избор, освен да се върнеш към правене на нещата, следващи езика, който всички разбират.

Ив Сен Лоран доведе уличната мода до подиума със своите колекции Beat през 1960-та и тогава, той създаде prêt-à-porter. През последните 20 и повече години, не мога да се сетя за много дизайнери, които изчистиха младежката култура в своята работа, както направи той. Може би Raf Simons или Junya Watanabe. Официално, сложен ли е краят на връзката между висша мода и улична мода?

Истинският въпрос е: Какво можеш да извадиш от уличната мода? Всички момичета носят къси поли, клинове и кожени якета. Вече сме виждали всичко това. Уличната мода никога не ме е научила на нищо. Замислете се над това: Ив Сен Лоран е бил един от първите дизайнери, върнали се към винтиджа. Ако прочетете неговата биография, ще го видите. Той е ходел до Лондон до първите магазини за втора употреба и е откривал дрехи от 30-те. По този начин той създава смокинга. Купува мъжко смокинг – яке и го облича на една от музите си. Така започват повечето му иновации. Днес можеш да направиш този тип търсене, но е трудно да създадеш история като тази, защото твърде много вече са разказани за почти всичко. Лично аз виждам своята работа като тази на занаятчия. Аз съм много егоцентричен в този смисъл. Работя в модния бизнес, за да изразя собственото си „аз”, защото това е единствения начин, по който знам как.

Смятате ли, че модата е неразбрана, понеже хората, които я създават, говорят на различен креативен език от тези, които я консумират и анализират?

Когато хората влизат в нашия магазин, те си представят кашмир, копринени вратовръзки, ризи от креп де шин и обувки от крокодилска кожа.

Хората, които се преместват от Danone в Yves Saint Laurent сякаш това е най-естественият преход на света.

Очевидно, ние правим такива, но това е като да се ритам сам в топките. Имам 800 кашмирени палта и 900 копринени вратовръзки. Мисълта ми е, че работата не може да бъде просто едно егоистично пътешествие. Работиш за марка, не твоята марка. Трябва да се адаптираш. Харесва ми да се отпускам с някои идеи, но трябва да имаш останалите от компанията на своя страна и после да се справиш с тези задници (казва по-скоро предници, бел.прев.), които са просто бизнесмени – тези, които съсипаха модата. Хората, които се преместват от Danone в Yves Saint Laurent сякаш това е най-естественият преход на света.

През 70-те години, в своя апогей, Saint Laurent е живял много вълнуващ живот, или поне така е изглеждал привидно: наркотици, момчета под наем и т.н. Смятате ли, че на съвременен дизайнер в днешния моден пейзаж може да му се размине с подобно държание?

Не мисля, че може, защото днес това е истинска офисна работа, която стига отвъд всякаква нормална концепция относно това колко време трябва да се отделя на тази работа. Аз работя по 24 часа на ден, реално. Трябва да правя нова колекция на всеки два месеца.

Трябва да си по-скоро атлет, отколкото рок-звезда.

Налага се да си във форма, трябва да си по-скоро атлет, отколкото рок-звезда. Истинският проблем е, че модата те изолира. Когато излезеш навън в този свят и се срещнеш с 90% от обществото, което няма никаква идея какво правиш, просто стигаш до избора да се върнеш обратно вкъщи с приятели. Или може би изчезваш за 10 дена и купонясваш като животно, и след това са ти необходими 10 дена, за да се възстановиш и се надяваш никой да не е забелязал. Днес невъздържаността трябва да се запазва в сферата на личното. Но вие знаете за моето минало, и че съм пушил трева. Когато наистина употребявах, в Prada, един мъж разбра и ми каза: „Дейвид Бауи направи своите най-добри записи по времето, когато употребяваше” Това може би беше последният път, в който усетих, че има съвсем малко приемане на това, което правех. В днешно време този тип неща са просто невъзможни. Без да навлизам в подробности, Джон (Галиано) наистина сложи край на подобна опция.

Неговото държание може да е изглеждало непростимо по онова време, но аз все още съм в шок от изгонването на Галиано от Dior. Неговите couture ревюта бяха сред най-добрите и най-смелите, които някога съм виждал.

Абсолютно.

Какво мислите за цялата тази бъркотия?

Мисля, че беше трагична ситуация, както за него, така и за модната къща. Истината е, връщайки се към това, което казахме за прекаляването: Нека не забравяме, че ние не сме изцяло творци с богати гаджета, които спонсорират нашата работа и държат ръцете ни, докато ние си правим каквото си поискаме. Ние работим за корпорации със стотици души, които се прибират в 2 през нощта с метрото, не с лични шофьори. Има цели заводи, пълни с хора, които създават нашите неща, и по някакъв начин има публична медийна система, която ни поставя в центъра на всичко това. Система, за която ние сме лицето на цяла корпорация. Трябва да осъзнаваш своята отговорност и своите избори. Ако си от този тип хора, който си вършат техните малки неща, можеш да си ги правиш, но после не можеш да очакваш да застанеш до Чарлийз Терон пред милиони хора. Ако си на тази сцена до Чарлийз Терон, трябва да си способен да стоиш и да проведеш ясен разговор. Мамка му, ако не можеш дори да се изразяваш нормално и закъсняваш с два часа и не си на себе си, и всичкото това – само, за да си тръгнеш след 10 минути на две чаши вино, ами би било по-добре, ако просто си останеш вкъщи.

Ние трябва да разберем, че хората са там заради нас. Нашите творения имат сила и ние имаме сила, която предаваме на останалите. Хората искат да ти дадат тази сила и в момента, в който ти я дадат, те очакват човек, стоящ пред тях, който може поне да я оцени. По някакъв начин това ме кара да се замисля за това как сам постилаш леглото си. Можеш да правиш каквото си искаш у дома. Но когато излезеш навън, дръж се подобаващо. Вижте, беше трагична ситуация и аз не оправдавам действията на никого. Ако трябва да избера страна, аз може би ще избера неговата, но го правя с тъга. Просто е тъжно. Въпреки това, не му съчувствам.

Определяш се по-скоро като Скот Уокър или като Труман Капоти по отношение на социалния живот?

Не обичам ласкателствата. Въобще не ме интересуват. Мисля, че е възможно да съм толкова егоцентричен, че просто не ми пука какво мислят другите. Ако аз правя нещо, което ми харесва, аз смятам, че то е валидно.

Мисля, че е възможно да съм толкова егоцентричен, че просто не ми пука какво мислят другите.

Първите няколко години бях в такава ситуация, трябва да призная, когато се озовах в един асансьор с Катрин Бигълоу и Ричард Гиър, на път към апартамента на Мик Джагър… Когато се прибрах си удрях шамари сам, само и само да потвърдя, че това наистина бях аз. Разбира се, аз съм очарован от този тип социален живот, но предпочитам да си стоя вкъщи, да си почивам, да гледам телевизия или да прекарвам време с моя партньор. Но предвид, че работя като куче, по-голямата част от времето, когато се прибера, съм толкова уморен, че едва мога да правя каквото и да е. В момента ходя само на собствените си откривания и може да изляза за пица с приятели в неделя. Абсолютният минимум на това, което се изисква, за да съществуваш като социално създание. И след това всичко се превръща в работа, работа, работа. Ходиш на тези места, защото те карат да ходиш, защото трябва – това е част от работата. Нямам страхотна връзка с висшето общество и хайлайф типовете. Но обичам това преживяване и обичам работата си. Много по-благодарен съм за начина на живот, който тази работата ми осигури, отколкото за славата или признанието от другите. Ако вървя по улиците и някой ме разпознае и ме помоли за автограф… ами, изумява ме. Питам се: „Какво направих?” В смисъл, сигурен ли си, че искаш моя автограф? Защото, ако живеехме по времето на Пикасо, какво щеше да направи този човек, ако беше срещнал Пикасо? Щеше ли да го помоли да го убие? Аз съм дизайнер. Но все пак разбирам – ти си някой, който храни сънищата на хората, ти живееш заобиколен от красота и в този контекст си виждан като привилегирован. За жалост, фигурата на „дизайнера” продължава да бъде обожествявана.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (8 votes cast)
Стефано Пилати: Модата вече не е мода, 10.0 out of 10 based on 8 ratings

4 Comments

  1. Pingback: Стефано Пилати за Армани? : Pinks.bg – е-списание за мода и дизайн -

  2. Pingback: Обувките на есен-зима 2012/13: най-доброто от Париж : Pinks.bg – е-списание за мода и дизайн -

  3. Pingback: Най-доброто от Париж за есен-зима 2012/13: цветя за Пилати в Yves Saint Laurent : Pinks.bg – е-списание за мода и дизайн -

  4. Coco

    06.03.2012 at 15:32

    Адмирации за честността му, много хора трябва да го прочетат. Явно е много интелигентен и му е писнало и за съжаление е прав за всичко. (*)

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: +2 (from 2 votes)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>