„Време и стил. Контури на историята на модата през XX век“

От  |  1 коментар

Както подсказва заглавието, „Време и стил. Контури на историята на модата през XX век“ извежда в хронологическа последователност основни етапи и характеристики на модата като социокултурен феномен, отчитайки динамиката на нейното развитие през целия ХХ век. Модата е съвкупност от възприемани и споделяни ценности, в това число образци, символи, вярвания и предпочитания, които дават възможност на човек да изрази себе си най-вече чрез знаците на външния вид и облеклото; да общува с околните, влагайки конкретни значения в дрехите и допълненията; да се променя в съответствие или в разрез с индивидуалните и социалните норми, вкусове и схващания за красота, елегантност, модерност и различност; да проявява свобода, творчество, въображение и способност да отстоява личностната си култура, да се разделя с миналото и да предугажда бъдещето, адаптирайки се към новото и непознатото. Според авторката Мариела Гемишева в условията на глобализация модата става още по-гъвкава, универсална и манипулативна, кризите и циклите в нея все повече се ускоряват. Разлистете с нас “Време и стил” и специалния откъс от книгата, който публикуваме за вас.

20-те години: съзвездие от дизайнери

Влиятелните модни списания от 20-те години ни показват ясно кои модни къщи и дизайнери налагат стандартите за облекло в Париж и по света. Техните имена са гаранция за елегантност и високо качество.

Габриел (Коко) Шанел (1883–1971)

Повече известна с прякора Коко, Габриел Шанел е родена през 1883 г. в градчето Сомюр – тя е дъщеря на амбулантен търговец, който след смъртта на жена си оставя децата за отглеждане в приюта към един католически манастир. Тъкмо в манастира детето се научава да шие. Днешни биографи на Коко Шанел твърдят, че оскъдицата на цветовете и настойчивото придържане към черното и бялото в дизайните й е в пряка връзка с традиционната дреха на монахините, сред които преминава детството й. На 18 години тя започва работа като продавачка в магазин за дрехи, а в свободното си време пее в едно вариете. Въпреки че не успява да направи музикална кариера, на често изпълняваните от нея песни „Ko Ko Ri Ko“ и „Qui qu’a vu Coco“ се дължи популярният й прякор Коко. Детството и юношеството на Шанел са очевидно травматични, защото години по-късно тя се старае да пренапише и разкраси живота си (като дори скрива истинската си рождена дата, подмладявайки се с десет години). От времето в магазина и вариетето датират и нейните запознанства с богати светски мъже като Етиен Балсан, който, наред с личната им връзка, успява да забележи способностите на момичето и да поощри интереса му към модата; също и връзката й с Артър „Бой“ Капел непосредствено преди Първата световна война.

Шанел започва дизайнерската си кариера с модели на шапки, а първата си дамска спортна колекция представя в бутика си в Дювил, район, който е убежище на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война. Именно в дамското облекло Шанел извършва наистина революционни открития и начертава в него тенденции, които не са загубили своята актуалност и валидност и досега. Поне няколко от откритията на Шанел са през 20-те години. Тя залага на естественост, функционалност и семплост, използва евтини материи (като жарсето след войната), на които придава изисканост и висок стил. За роклите си използва и немачкаеми еластични материи с проста кройка – трапецовидна или правоъгълна, възлагайки акцентите на бижутата, като тези нейни решения се оформят като цялостна и водеща тенденция за дамската мода през 20-те години.

Шанел има за образец мъжкото облекло с неговите по-строги и ясни линии. Тя всъщност е идеолог на флапер стила, както в поведението, така и в облеклото, като постига неговата висока и изискана версия. Функционалността, практичността, елегантността и изискаността ръководят всички нейни дизайнерски решения, превръщат се в запазена марка на нейния стил.

През 1923 г. Шанел споделя пред списание „Харпърс Базар“ (Harper’s Bazaar), че „изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност“ и по различни начини преповтаря това свое убеждение през целия си живот. Широко известни са следните нейни твърдения: „Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела… Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери“, също „Нищо не състарява така жената, както твърде натруфеното облекло“, или „Ако някоя жена ви е поразила с красотата си, но вие не можете да си спомните как е била облечена – значи тя е била облечена идеално“. Забележителна запазена марка на Шанел е така наречената малка черна рокля, която дизайнерката лишава от всякаква орнаменталност – до такава степен, че роклята не може да се определи като дневна или вечерна, но става приложима и в двата случая. Малката черна рокля е универсална дреха за всякакви поводи, като конкретното й приложение зависи от подбора на бижутата и изобщо от аксесоарите, с които се носи. За известността й свидетелства фактът, че през 1926 г. авторитетното американско списание Vogue приравнява популярността и универсалността на малката черна рокля към тази на автомобила Форд. Впрочем самият цвят на малката рокля е една от революциите на Шанел (като цвят на траура черното е било избягвано дотогава и налагането му като неутрален откъм трагичност и просто изискан цвят отново дължим на нея). Казват, че по повод на дългите шлейфове с изобилие от цветове, които много моделиери тогава предлагали, Коко Шанел веднъж възкликнала: „Така не може повече да продължава! Аз ще преоблека в черно всички!“.

През 1921 г. се появява и знаменитият парфюм „Шанел № 5“. Парфюмеристът от руски произход Ернст Бо подготвя за Шанел номерирани серии от различни комбинации между синтетични аромати и тя избира петата версия на парфюма, оттук и цифрата в заглавието му. За първи път дизайнерски парфюм носи името на дизайнера в сравнение с дотогавашните имена на парфюмите, които са пищни, сантиментални и „поетични“, за да привличат внимание. Изборът на име като „Шанел № 5“ е изцяло в стила на Коко – то е семпло, енигматично и запомнящо се.

През 1920 г. известният импресарио на Руския балет (много влиятелен в Западна Европа, споменахме го и във връзка с творчеството на Пол Поаре) Сергей Дягилев запознава Шанел с композитора Игор Стравински (според някои автори двамата имат и любовна връзка). Шанел се ангажира с авангардните художествени решения на Руския балет и дори прави подобаващи проекти за сценичните костюми. Така започват връзките й с хора на изкуството, които продължават през целия й живот и са ясен знак за съмишленичество, за свързване на модата и изкуството в една и съща среда и споделени творчески търсения.

Коко Шанел покрива цялото пространство между противоположните социални граници на модата: от арт дизайнерските решения (например в сценичните костюми на Руския балет) през изисканата строга елегантност на висшата мода, през предизвикателността на флапер визията, за да се стигне до конфекцията, която отново Шанел реализира в следващото десетилетие. 

През 1939 г., в началото на Втората световна война, Коко Шанел затваря модната си къща и се оттегля в Швейцария и Южна Франция. Завръща се на модната сцена едва през 1954 г., когато е на 71 години – и то с нови дизайнерски решения в нейната собствена модна тенденция, които също печелят известност в Европа и САЩ. През 50-те и 60-те години Шанел сътрудничи на холивудски студиа; тя облича легендарни актриси като Одри Хепбърн и Елизабет Тейлър. През 1969 г. друга велика актриса – Катрин Хепбърн – играе ролята на Шанел в бродуейския мюзикъл „Коко“.

Шанел умира от сърдечен удар в Париж през 1971 г. на 87-годишна възраст. Дрехите, които Шанел създава, са решаващи за установяване на съвременния образ на жената в обществото. Направеното от нея през целия й живот е доказателство за собствените й думи: „Модата минава, стилът остава“.

Жан Пату (1880–1936) е друг водещ дизайнер на 20-те години, макар да се смята, че винаги е бил в сянката на Коко Шанел.

Умен бизнесмен и кутюриер, с усет за духа на своята епоха, Пату създава главно спортно облекло и спортна мода за модерни хора. Той прави дизайна на дрехи за тенис звездата от 20-те години Сюзан Ленглен, което го вдъхновява за линия дневно облекло за спортистки. Известен е със своите смокинги, както и с бански костюми и облекло за отдих. Пату не само използва материали, специално създадени по негови инструкции за колекциите му, но и сам избира или създава цветовете на използваните материали. Той има много добри бизнес контакти със САЩ и неговите колекции биват представяни с успех от тамошни модни къщи. Творенията му са популярни и харесвани от американските жени. Пату пуска първия си парфюм „АмурАмур“ в средата на 20-те години, а неговият „Джой“, пуснат през 1929 г., съществува и до днес.

В средата на 20-те години Пату става първия моден дизайнер, който ангажира професионални модели. Той избира американски модели, понеже смята, че видът им – висока, слаба и спортна фигура – много повече подхожда на имиджа на съвременната жена, за която е предназначена неговата мода, отколкото вида на изисканата французойка. А и по това време в САЩ вече съществуват първите агенции за модели, докато в Европа те се появяват значително по-късно.

Пату е и един от първите дизайнери, които превръщат модните ревюта в популярни светски събития и използват пресата, за да промотират името си. Той дори стига дотам, че слага собствените си инициали върху творенията си и успява да убеди клиентите си, че носят и показват отличителен знак – всъщност това е началото на търговската марка в модата. Тогавашното нестандартно рекламно решение на Пату, скоро възприето и от други дизайнери, днес е ежедневие и правило в модата.

Мадлен Вионе (1876–1975), отворила първия си моден салон в Париж през 1912 г., е наричана „архитект между моделиерите“. Тъкмо на нея се дължи революционното откритие на веревната кройка (косо кроене по диагонал, като разрезът не следва правите основни нишки на плата), която кара дрехата да се движи в синхрон с движението на тялото. Идеята й е материята (обикновено креп, муселин или коприна) да следва изцяло фигурата и да се слива с нея.

Изобщо движението на дрехата е главната цел на Вионе. Вдъхновена и от широко известните по това време танци на знаменитата Айседора Дънкан, Вионе се стреми към динамично изящество на моделите си. То личи и във втория й голям принос в историята на модата на ХХ век – новия начин на драпиране. Благодарение на еластичността на тогава произвежданите материи, както и на веревната кройка дрехата се освобождава и от закопчаването. Драпирането има ефекта на класическата дреха от времето на Древна Гърция; то постига пластиката на материята, чрез него Вионе „вае“ и изгражда и детайлите на дрехата.

Практиката на Вионе напомня „скулптиране“ на дрехата. Без предварителна скица, тя работи направо върху дървен манекен, т.е. вижда и моделира дрехата триизмерно, избягвайки плоскостния начин на разкрояване.

Жана Ланвен (1867–1946) е друга известна дизайнерка, чиято кариера е в ход още през първото десетилетие на ХХ век. Вече през 20-те години нейната модна къща има висока репутация и значителна клиентела.

Ранните творби на Жана Ланвен включват шапки, както и рокли за момичета и млади жени, които дават голяма свобода на движенията. До началото на 20-те години детските рокли са много сходни с тези за възрастни. Отначало без специални амбиции Ланвен създава рокли за децата си, но париж ките дами ги намират за очарователни и започват да поръчват такива дрехи и за своите деца – практически това е началото на детската мода. Жана Ланвен става особено популярна със своите подхождащи си дрехи за майки и дъщери.

Тя жъне успех и с вечерните си тоалети. За разлика от много свои съвременници в модния дизайн, Ланвен обича романтичната декорация и бродерия, които често използва в своите радващи се на популярност творения.

colibri.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)

1 коментар

  1. Emelia

    18.03.2019 at 02:06

    You ought to be a part of a contest for one of the most
    useful sites online. I most certainly will recommend this blog! http://Www.gbrhelicopters.com.au/oprah/

    VA:F [1.9.22_1171]
    Rating: 0 (from 0 votes)

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>