„Малък наръчник по люка“: в търсене на щастието

От  |  0 коментара

В международния ден на щастието – 20 март, се запознаваме с новата книга на Майк Викинг „Малък наръчник по люка“ и малките тайни за щастието, събирани от всички краища на света. Никой не знае повече за щастието – или както датчаните го наричат: lykke (люка) – от Майк Викинг, изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген и автор на световния бестселър „Малък наръчник по хюга. Макар да вярва, че можем да научим много от датчаните как да се радваме на малките неща, той е убеден, че ключовете към щастието се намират на много места по света.

В този наръчник Майк Викинг ни повежда на пътешествие в търсене на тези ключове. Любопитните идеи и практики от всички краища на планетата – от Япония и Австралия до Холандия и Великобритания, ни предоставят лесноприложими идеи как да намерим повече хармония и смисъл в ежедневието си.

ПЪРВА ГЛАВА

ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩА

 

–      Ние в какво вярваме, Сам?

–      Че има останало добро в този свят, господин Фродо. И си заслужава да се борим за него!

 

Подобно на Толкин, Хемингуей пише, че светът е прекрасно място и си струва да се борим за него. В наше време обаче повече обръщаме внимание на конфликтите, отколкото на прекрасното. Лесно е да посочим сивото небе, покрито с тъмни облаци, но може би всички трябва да приличаме на хобита Самознай Смелия (за предпочитане без окосмяването по краката) и да видим хубавото в нашия свят.

Една моя приятелка – Рита, е израснала в Латвия по времето, когато страната е била република на Съветския съюз. Може и да не е приличало чак на Мордор, но са били времена на страх и недоверие, всички закривали прозорците си с плътни завеси, в обществото битували подозрение и недоимък. От време на време от Виетнам пристигали камиони с банани и тъй като семейството на приятелката ми не знаело кога отново ще има банани, те купували толкова, колкото можели да носят и разбира се – да си позволят.

След това започвало голямото чакане, защото бананите били още зелени и трябвало да узреят, за да се консумират. Прибирали плодовете в шкаф, за да узреят по-бързо. Да се наблюдава как бананите стават от зелени жълти, приличало на магия, случваща се в град, оцветен в петдесет нюанса на сивото. Като дете Рита мислела, че съществуват само три цвята: черно, сиво и кафяво. Баща й обаче решил да й покаже, че не е така, и тръгнали на експедиция за съкровища из града – търсели цветове, търсели красивото и доброто в заобикалящия ги свят.

Това е и целта на тази книга: да ви поведе на експедиция за търсене на съкровища, да потърсим щастието, да открием доброто, което наистина съществува в този свят, да го извадим наяве и да го предадем нататък. Книгите са чудесни разпространители на идеи. Предишната ми книга – „Малък наръчник по хюга“, представя датската философия за щастие, което се крие в ежедневните неща. Книгата насърчава читателите да се насладят на простичките удоволствия от живота и след публикуването й получих купища възторжени писма от цял свят.

ДА БЪДЕМ КАТО ДРУГИТЕ

Когато изнасям презентация, често моля аудиторията да си представи два различни свята.

В първия си представете, че печелите по 50 000 британски паунда на година, а всички останали печелят по 25 000. Във втория свят вие печелите по 100 000 на година (двойно повече), но всички останали печелят по 200 000. Цените са едни и същи, т.е. чаша кафе ще струва еднакво и в двата свята.

А вие? В кой от двата свята бихте предпочели да живеете? Обикновено над 50% от аудиторията избира първия вариант. Този резултат се отчита в научните изследвания от 1998 г. насам, когато този въпрос бил зададен за пръв път в Харвардския университет. Причината голяма част от нас да предпочитат да живеят в първия свят е, че се интересуваме не само от финансовото си състояние, но и от позицията си в социалната йерархия.

Ето защо се опитваме да подражаваме на по-богатите от нас хора. В същото време кредитите ни улесняват да водим начин на живот, какъвто не можем да си позволим, а това, заедно с желанието „да бъдем като другите“, се сочи като основна причина за световната финансова криза през 2008 г. Накратко, харчим пари, които нямаме, за да си купуваме неща, от които не се нуждаем, опитвайки се да впечатлим хора, които не харесваме.

Демонстрирането на материален просперитет не е ново явление. Още през 1899 г. американският социолог Торстайн Веблен създава термина „демонстративно потребление“, с който описва феномена да се купуват луксозни стоки, за да се афишира публично богатство и висок социален статус. Веблен забелязал, че мнозина американски новобогаташи харчели значителна част от средствата си, за да покажат колко са заможни. Това е причината и в наши дни да има хора, които дават по 15 милиона долара за златен айфон с инкрустирани 600 бели диаманта плюс още 53 диаманта за логото на „Епъл“ на задния капак. Освен че служи като свидетелство с колко много пари разполага притежателят му, този телефон има същите функции като другите айфони, а и системата Сири невинаги разпознава добре какво й се казва. И ако това ви се струва твърде екстравагантно, нека ви кажа, че Аристотел Онасис поръчал столовете на бара на луксозната му яхта Кристина О да бъдат тапицирани с кожа от пениси на китове. Затова, ако някога изпитате вина за това, че харчите твърде много, спомнете си, че един от най-богатите хора в света е похарчил цяло състояние за такива столове.

Смисълът от всичко това е, че ако харчим парите си за безсмислени неща само за да впечатлим хората, то определено не ставаме по-щастливи, а просто се въвличаме в ожесточена надпревара. Затова е най-добре да сложим край на такова разточителство.

ЗАКОНЪТ НА ЯНТЕ

В Дания и останалите скандинавски страни демонстративното потребление се среща рядко донякъде заради Janteloven (янтеловен), или „Законът на Янте“. Описан е през 1933 г. в роман на писателя от датско-норвежки произход Аксел Сандемусе и може да се сведе до: „Не си по-добър от нас“. В книгата се критикуват хора с висок социален статус, които се считат за по-добри (или поне се преструват да са нещо повече) от останалите. Във Великобритания явлението се нарича „синдромът на високия мак“.

„Законът на Янте“ е важна част от скандинавската култура и е причината да не виждате много лъскави и скъпи коли в Дания. Е, очевидно има значение и 150-процентовият данък върху автомобила. Янтеловен обаче отива и по-далеч от притежаването на скъпи коли.

Докато в САЩ успехът се демонстрира ентусиазирано, то в скандинавските страни скромността се счита за по-голяма добродетел. Ако си купите скъпа кола с персонална регистрационна табела с надпис УСПЕХ (каквато лично видях в Рига, Латвия), то може да очаквате, че в следващите няколко дни някой ще надере бронята й с ключ.

„Законът на Янте“ има и доста негативни измерения, но аз смятам, че често пропускаме важен позитивен аспект: той се стреми да ограничи демонстративното потребление. Да сме свидетели непрекъснато на богатството на други хора, може да има негативен ефект върху нас. А в Южна Корея дори имат поговорка, която гласи: „Ако единият братовчед си купи нива, другия братовчед го заболява коремът“.

ПО-БОГАТИ, НО НЕ ПО-ЩАСТЛИВИ

В много отношения Южна Корея е нагледен пример за сериозно предизвикателство, с което се сблъскват много от развитите страни. През последните две поколения страната се е превърнала от една от най-бедните държави в света в една от най-богатите.

По-възрастните хора помнят времена на глад, а внуците им се радват на много висок жизнен стандарт, като в същото време страната държи челните места по продължителност на живота, ефикасност на здравеопазването и дял на хората с висше образование от населението. Икономическият растеж на Южна Корея е наистина впечатляващ. Когато се прибрах в Копенхаген след пътуване до Сеул, се почувствах, сякаш се бях върнал с десет години назад във времето. Въпреки това, страната все още търси начин да използва новопридобитото си богатство за благоденствието на хората. Според Световния доклад за щастието за 2017 г., Южна Корея е на 55-о място, а по-тревожен е фактът, че тя заема първите места в отчетите за брой на самоубийствата в държавите членки на ОИСР.

Южна Корея изпраща най-много посетители при нас, в Института за изследване на щастието, сред които политици, кметове, журналисти, студенти и професори. Всички те идват в търсене на начини да подобрят качеството на живота в страната си. „Години наред за нас САЩ беше пример за подражание – сподели един от гостите ни. – Искахме и нашата страна да е такава. Сега обаче не сме толкова сигурни дали все още желаем да продължаваме по този път.“

САЩ е типичният пример за неуспешен опит материалното богатство да се превърне в добър живот. През последния половин век страната бележи огромен икономически растеж и акумулира сериозно богатство, но това не е довело до повишаване щастието на гражданите й. Причина за това е съществуващото неравенство. Ако една държава успява да удвои богатството си, но 90% от него е концентрирано в най-богатите хора, които са 10% от населението, то това не се счита за икономически напредък. Това е алчност. И не, Гордън Геко, когато говорим за щастие, алчността не е нито нещо добро, нито пък върши работа. А и тирантите ти изглеждат глупаво.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДОБРИЯ ЖИВОТ И БОГАТСТВОТО

Септември е, но е все още топло (от викингска гледна точка). Небето е ясно в този петъчен следобед в Копенхаген. Излизам от офиса малко по-рано от обикновено и за десет минути с колелото стигам до градското пристанище, където имам уговорка с приятеля ми Микел да поплуваме.

Над хиляда прегрели местни жители се охлаждат във водите на някогашния натоварен транспортен коридор към пристанището. Първата пристанищна баня в Копенхаген е отворена през 2001 г., след като градът инвестира в осигуряването на чиста вода, а в момента в центъра на града съществуват няколко подобни оазиса. Това се случи по времето, когато все още живеех на дивана в дома на приятеля ми. Имах парични затруднения, но за щастие има безплатни забавления.

В Копенхаген мога да карам велосипед навсякъде, където ми се налага да отида, затова не харча пари за гориво, нито ми трябва автомобил. Без значение от доходите ми, морската вода ще е все така чиста и приятна за къпане. Да, разбира се, че парите имат значение. Малцина могат да си позволят хапване в ресторант NOMA, но скандинавските страни до голяма степен са успели да направят разликата между богатството и личното благополучие.

Смятам, че това, което се получава много добре в Дания, е фактът, че качественият начин на живот не е задължително да струва много пари. Дори и да изгубя работата и спестяванията си, аз пак ще мога да се наслаждавам на по-голямата част от нещата, които ми доставят удоволствие сега.

„Е, лесно ти е на теб! – ще кажете вие. – Опитай да караш колело в Лондон и едва ли ще оцелееш!“ И вероятно имате право (там шофират от лявата страна на пътя). Затова смятам, че е интересно да споделя историята на Мишел Макгог, която прекарва цяла година, без да похарчи нито един паунд напразно. Тя е журналист на свободна практика от Северен Лондон и е авторка на книгата „Година без харчене – как похарчих малко и живях повече“.

ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ

МИШЕЛ

През 2015 г. Мишел Макгог се озовала в порочния кръг на консуматорството – печелела пари, за да си купува неща, от които реално нямала нужда. Рекламите я подмамвали с напразните обещания, че поредната покупка може да й донесе щастие.

Затова тя сама си поставила предизвикателството 365 дни да не си купува нищо, от което няма абсолютно неизбежна нужда. Щяла да плаща ипотеката и битовите сметки, включително тази за телефон и интернет (все пак работела като журналист), и да купува основни хранителни продукти (до 30 британски паунда на седмица).

„Не беше лесно“, споделя тя, особено като се има предвид, че започнала през мрачния и студен месец ноември. По това време на годината обикновено излизала по пъбове и ресторанти, но вече не можела да го прави. „Опитвах се да правя това, което бях правила винаги, но сега не разполагах с необходимите средства, затова нещата не се получаваха и се чувствах малко потисната“, разказва тя.

През пролетта обаче настъпила и голямата промяна, когато станало по-забавно да излиза на разходка или да кара колело, а дори и да плува в някое езеро. Започнала да посещава безплатни изложби и музеи в Лондон. Използвала и сайтове като Eventbrite за безплатни филмови прожекции, винени дегустации и театрални постановки.

„Определено посетих повече културни мероприятия от когато и да било преди, като любимото ми събитие беше, когато 150 галерии в Източен Лондон предлагат безплатен вход в по-късен час в първия четвъртък на месеца.“

Предизвикателството пробудило приключенския дух на Мишел. „Трябваше да намеря нови начини да съм щастлива и накрая започнах да правя неща, които никога преди не бих се съгласила да опитам. Излязох от зоната на комфорта си и осъзнах, че нямам нужда от вещи, за да се чувствам щастлива.“ Мишел дори прекарала ваканция, като обикаляла крайбрежието с велосипед и къмпингувала по плажовете. „Това беше нещо, което никога преди не бях правила и вероятно не бих направила, ако не беше предизвикателството. Сега обаче нямам търпение да го повторя следващата година.“

Древногръцкият философ стоик Епиктет написал, че богатството не се състои в това да притежаваш скъпи вещи, а в това да имаш по-малко нужди. И въпреки че предизвикателството на Мишел ще се стори твърде екстремно на мнозина, то всички можем да помислим за начини, по които да разграничим щастието от парите. Когато разберем, че щастието ни не зависи от тях, то тогава ще се сдобием с цяло състояние.

СЪВЕТ ЗА ЩАСТИЕ:

СВЪРЗВАЙТЕ ПРЕДМЕТИТЕ С ПРЕЖИВЯВАНИЯ

Отложете големите покупки за някой важен повод, така че предметът да има по-голяма емоционална, отколкото материална стойност за вас, защото ще ви носи спомен за момента, когато е купен.

Ако се налага да купите нещо, опитайте се да свържете покупката с някой щастлив спомен или преживяване. Аз например бях спестил пари за нов стол, но изчаках публикуването на първата ми книга, за да си го купя. Може и да потърсите неща, които ще ви носят щастливи моменти по-нататък. Помислете как даден предмет ще се отрази на поведението ви в бъдеще.

Преди няколко години Институтът за изследване на щастието работеше в сътрудничество с управата на един град в Дания по проект за подобряване благосъстоянието на децата в държавните училища. Една от препоръките ни включваше инвестиране в засаждането на толкова ябълкови дървета, колкото е броят на учениците, което ще рече 7439 дървета. Когато децата започваха училище, щяха да им показват кое е „тяхното дърво“, а учениците от всеки клас щяха заедно да берат плодовете. При завършване на училище всяко дете трябваше „да предаде“ своето дърво на някой първокласник.

Вярвах, че това е чудесна инвестиция в бъдещето за училищата – така децата не само научават откъде идва част от храната, но и имат възможност да се насладят на простички удоволствия: да гледат как ябълките растат, а след това да работят в екип при беритбата, да ги хапват заедно, да изпитат гордост от това, че се грижат за собствено дърво, и да носят отговорност да го предадат на следващото поколение. Градската управа обаче споделяше друго мнение, така че в момента някой град все още има шанса да стане първият в света, в който всеки ученик си има свое ябълково дърво. Някой пък може да прояви интерес именно неговият град да бъде този, който е осигурил на учениците си поне по един щастлив спомен, свързан с бране на ябълки.

Цитати 

***

Приятната топлина на мартенското слънце, греещо над красивите заснежени планински върхове, много се доближава до идеята за щастие.

***

В почти всички култури по света огънят и храната събират хората. А понякога трябва да запалим просто една свещ, за да създадем усещане за сплотеност на масата за вечеря.

 

***

…богатството не се равнява на размера на банковата сметка, а зависи от силните ни връзки с другите хора, здравето на близките ни и благодарността за това, което имаме.

 

***

Подобно на повечето неща, колкото повече притежаваме от дадено нещо, толкова по-малко радост ни носи то.

 

***

…идеалният летен следобед включва книга и одеяло, постлано под сянката на някое дърво.

 

***

Всички родители по света желаят за децата си едно и също нещо: да са здрави. Когато сме здрави, можем да се забавляваме, да се впускаме в приключения и да търсим щастието.

 

***

Развита държава не е тази, в която бедните притежават автомобили, а тази, в която богатите използват обществения транспорт. 

***

Поемате дълбоко дъх и дробовете ви се изпълват с влажен, свеж въздух. Листата на дърветата имат онзи неповторим цвят от първите седмици на пролетта, а слънчевите лъчи се прокрадват през тях, докато бавно вървите из гората.

 

***

Четенето на книги като начин да се помогне на хората да разрешават житейските си проблеми, съществува отдавна. Още в Древен Египет и Гърция са вярвали, че книгите притежават лечебна сила, и над вратите на библиотеките имало специални надписи, които информирали посетителите, че пристъпват на място за изцеление на душата… Казано по-просто, четенето е… психотерапия.

***

Не само обществото става по-щастливо, когато сме загрижени един за друг. Ние самите се чувстваме по-добре.

 

***

Хората не могат да бъдат истински щастливи, ако нямат усещането,

че сами направляват живота си.

 

* * *

„Малък наръчник по люка
Автор: Майк Викинг
288 страници
Цена: 19,95лв/ 17,95лв онлайн
hermesbooks.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
„Малък наръчник по люка“: в търсене на щастието, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>