Буда в работата: в търсене на цел, баланс и щастие на работното място

От  |  0 коментара

Ако търсите мечтаната работа, но не знаете къде и как да я намерите – „Буда в работата“ е пътеводител в кариерната действителност на XXI век, който ще ви помогне да намерите (или създадете) своето вдъхновяващо работно място. Книгата представя основните будистки принципи на достъпен език и илюстрира как те могат да ни помогнат да открием смисъла в работата си. Авторката също така предлага лесни за изпълнение упражнения за постигане на спокойствие и изграждане на самоувереност.

ОТКЪС

Предговор

Чудя се дали в някоя друга страна по света хората постоянно натякват на децата си, че трябва да се „установят“, по начина, по който го правим в Индия. Това е мисия, която преследваме през целия си живот, без да задаваме въпроси, така както се гони мираж в пустинята.

Подобно на милион други млади индийци, аз също бях отгледана в съответствие с тази норма. По време на формиращите години на детството и юношеството (които не трябва да се бъркат с реалния процес на порастване!) формулата беше проста и в голяма степен не подлежеше на преговори: учи усилено, постигни високи академични резултати, вземи точния изпит, с който ще изпревариш конкуренцията, получи мечтаната работа с подходящата заплата и облаги и готово, вече си се „установил“!

В този процес на „установяване“ участваха няколко ключови фактора: добри комуникационни умения (особено на английски), приятен характер (тепърва трябва да разбера какво

точно означава това) и желание за усилена работа. Ако притежавате всички тези качества, пътят напред е безпрепятствен: ще преминавате с лекота през интервюта, работодателите ще се бият за вас и ще постигнете крайната си цел да намерите една или даже няколко работи. Уви, моят случай не беше такъв. Всъщност на базата на опита ми като специалист по човешки ресурси в продължение на няколко десетилетия, мога спокойно да твърдя, че животът на много други хора също не се вписва в тази картина.

Щях да науча това по трудния начин, когато през 2000 г. започнах отново да търся работа, близо година след завръщането ми в Индия от САЩ. За да ви върна обаче към ситуацията, в която се намирах през 2000 г., и за да ви обясня контекста, трябва да споделя нещо друго. През декември 1996 г. красивата ми и така обичана майка беше диагностицирана с рак на панкреаса, който е смъртоносен. Това промени вселената ми.

Реших да напусна работата си на практика в началото на кариерата си след получаването на магистърска степен по бизнес администрация, за да се грижа за болната си майка. Когато тя почина през май 1997 г., реших да напусна Индия. Прекарах малко повече от година в САЩ, където завърших магистратура в Lesley College (днес Lesley University), „братовчед“ на Харвардския университет, тъй като двата кампуса са в непосредствена близост. Тъкмо когато си мислех, че съм започнала процеса на възстановяване в живота си и вътре в себе си, и след като бях предприела основни стъпки към целта „установяване“, някъде в периода 1998 − 1999 г., ситуацията със семейството ми у дома ме накара да се върна в Индия. Този път болният беше баща ми. Диагностициран с биполярно разстройство още преди смъртта на майка ми, сега той се нуждаеше от пейсмейкър и искаше да уреди имотни въпроси с мен и брат ми. Беше на 72 г. и се чувстваше принуден, без съмнение заради възрастта и здравословните си проблеми, да „уреди“ нещата.

Завръщането към трудни лични обстоятелства, крехките взаимоотношения и празнината, създадена от смъртта на майка ми, донесоха със себе си безкраен поток от сериозни практически и емоционални проблеми.

Въпреки всичко това, бях уверена поне в едно – че ще си намеря работа. Все пак имах всичко необходимо за постигането на тази цел – всички онези предимства, които, светът ме беше убедил (и аз бях приела без капка съмнение), че са необходими за намирането на такава работа: солидно образование, някои от най-желаните дипломи от най-престижните институти в Индия, привилегията на образование от чужбина и, наред с всичко това, онова най-ценно предимство – международен опит. Изразявах се добре и по думите на всички притежавах приятен характер. Бях готова да покоря света. Или поне така си мислех. Влязох уверено на трудовия пазар и изпратих документи за кандидатстване за разнообразни позиции в областта на човешките ресурси в различни организации. Последва серия от интервюта. Започнах да се чувствам като онези пухкави герои от индийските филми от 60-те и 70-те години, които ходят мъчително от един офис в друг, от едно интервю на друго, без да получат работа. Подобно на тях, аз също получавах откази.

Последвалото разочарование и обезверяване само увеличиха големия набор от трудни за преживяване чувства, породени от проблемите със семейството ми и нестихващата мъка покрай загубата на майка ми. Все повече се засилваше усещането, че губя контрол над бъдещето и съдбата си. Чувствах се безсилна, съкрушена, с изчерпана воля да върна живота си обратно в правия път. И въпреки че разбирах, че не упражнявам контрол върху посоката на основните събития в живота си и че със сигурност не можех да ги впрегна в моя полза, от днешна

гледна точка признавам, че професионалното ми израстване не е трябвало да отива отвъд мъничкото усилие, което трябваше да направя, за да кандидатствам за подходящи позиции и да се явявам на интервютата, на които ме канеха. Някъде по това време попаднах на нещо, което дотогава не бях имала намерение да проучвам: будистките практики и  по-специално – Ничирен* будизма. Като прочутия удавник, който сграбчва сламката в опит да се спаси, аз се хванах за лъча надежда, който предлага Ничирен будизмът, вярвайки отчаяно, че практикуването му ще ми помогне да намеря изход от проблемите си.

Ничирен базира ученията си изцяло върху Лотосовата сутра – проповед на Буда Шакямуни, която той дава към края на живота си. Основното послание на Лотосовата сутра (и следователно на ученията на Ничирен) е за необходимостта от уважение към себе си и към другите, като „другите“ включва не само хората, а всички живи същества. Ключови елементи на това уважение са признателност – към себе си и към другите – и благодарност, че сме такива, каквито сме, с всичките ни кусури, така както другите са такива, каквито са, с всичките си недостатъци.

Ничирен прекарва живота си в неуморен труд за създаването на по-развито общество в епохата и на мястото, където е роден – феодална Япония през XIII век, – и така вдъхновява последователите си да работят за собственото си щастие и за това на другите. Будисткият мъдрец бил изключителен учител. Той обучавал и напътствал хората и с личния си пример ги насърчавал да ценят достойнството на живота, да разбират, че всичко, което се случва в ежедневието им, е резултат от поведението им, от начина, по който се справят с препятствията, пред които се изправят, и огромните трудности, през които са преминали.

Есенцията на ученията на Ничирен (както се практикуват от движението Сока Гаккай*) се съдържа в ясния съвет, който той дава на един от главните си ученици, Шиджо Кинго: „Живей така, че всички, живеещи в Камакура, да те хвалят, като казват, че Шиджо Кинго е старателен в служенето на своя (феодален) Господар, в служенето на будизма и в грижите за другите хора.“

Докато практикувах будизъм, научих, че всичко в живота е огледало на вътрешния ни свят, на най-дълбоките ни чувства. Също така открих, че да обвиняваме другите за собствените си несгоди, е най-сигурният начин да останем в капана им завинаги и може би, както се случва с клетия Абхиманю в Махабхарта**, никога да не успеем да се освободим от хватката им. Постепенно разбрах, че най-голямото упълномощаване в живота е не това, което идва като дар от някого другиго, а това, което произлиза от собственото ми желание и способност да нося отговорност за себе си и за положението, в което се намирам, да наблюдавам и да усещам какво трябва да направя и да упражнявам контрол върху този процес.

Първият пробив в търсенето ми как да достигна до това състояние дойде отвътре. Открих, че мога да се отдръпвам назад, да оценявам вътрешните кризи, през които преминавам, и да приемам, че животът не се свежда до обвиняването на хората около мен за страданието ми. Чрез тежките си преживявания научих, че духовният ми живот е много по-важен и по-завладяващ от всичко, което се случва във външния свят, защото събитията във външния свят са просто огледало на вътрешните ми вълнения. Научих по трудния начин, че усилията ми трябва да бъдат насочени към източника, към вътрешния ми живот, ако искам да влияя на случващото се около мен, като така преобърнах традиционния подход, при който човек опитва да разреши проблем, като го оценява повърхностно през външните му аспекти. С помощта на продължителна будистка практика успях да постигна определена степен на приемане, да стана по-спокойна и да натрупам зрелостта, която ми беше необходима за създаването на някаква хармония у дома. С промяната в разбиранията ми и чувството, че държа нещата под контрол, дойде и усещането за свобода. Започнах да осъзнавам, че нито съм нещастна, нито нося нещастие, нито съм жертва на проблемите, които се бяха появили в живота ми.

Следвайки ученията на Ничирен, постепенно открих и приех, че аз самата пиша сценария на живота си всеки ден, като контролирам мислите и реакциите си, думите и действията си.

Вече можех да поема отговорност за упражняването на контрол над ситуациите, в които се озовавах, и да бъда в позиция да оформям посоката на живота си.

Стъпка по стъпка се доближих до момента, в който направих първия си професионален пробив, а през следващото десетилетие изобщо не поглеждах назад. Скачах от една професионална възможност на друга и така положих основите на дълъг и много успешен период, по време на който подобрих професионалната си репутация и получих голямо удовлетворение.

Това в никакъв случай не означава, че тези години са преминали без професионални проблеми, защото такива имаше достатъчно. Процесът на ориентиране и търсене на решения обаче минаваше по-леко, тъй като използвах определени тактики и принципи, с които се запознах посредством будистката си практика. Будизмът ми даде сила да се развивам и да надграждам върху предишното си аз, което доведе до успех на работното ми място. Докато проучвах живота на Буда и четях различни текстове за него, силно ме впечатлиха изключителните му лидерски умения, както и ученията му, които препрочитах. Те бяха прости и практични и можеха да променят значително отношението и подхода ни към всяка ситуация. Открих, че тази промяна в отношението и подхода стои в основата на успеха на работното място, било то във връзка със задача, краткосрочен проект, работа или кариера.

След като започнах да се оглеждам около себе си с нова осъзнатост, установих, че не съм сама. Други имаха сходни проблеми в работата и тези от тях, които ги разрешаваха успешно, използваха – съзнателно или несъзнателно – някои от принципите, които научих от будистките практики.

Тези от нас, които работят (или ще търсят работа в близко бъдеще или след няколко години) в различни организации, независимо какви са техният оборот и обявени цели, преследват приблизително едно и също: всички се стремим да бъдем ценени, щастливи и удовлетворени в работата си; да получим доверие и да спечелим уважение и признание; да спечелим пари и да създадем благоденствие, докато гледаме към шефския офис, където се надяваме да се настаним, или като стоим настрана от тресавището на офис политиката, или като го използваме в своя полза. Ако очакванията ни не се материализират – както се случва при много от нас, – ставаме недоволни, разочаровани и нещастни и след дългогодишни усилия започваме да гледаме на професионалния си живот със съжаление.

Поговорката „Нищо не успява както успехът“ обаче е вярна само отчасти. Чрез работата си като обучител и ментор, а също и като внимателен наблюдател на живота и хората, осъзнах, че дори тези, които успяват и будят възхищение или завист за това, че са постигнали желаната реализация, могат да изпадат в депресия и да се чувстват ограбени и без цел. Чувството, че си постигнал всичко, не е непременно гарант за психическо и емоционално здраве.

Будизмът предлага практически решения именно на такива хора, както и на тези, които се стремят към успех в различни организации, и на онези, които не преследват непременно кариера, а баланс, щастие и усещане за цел. Тези решения не са специфични за възраст, пол и индустрия. Те са подходящи както за брокера на недвижими имоти, за главния изпълнителен директор, за хора, които искат да напуснат наемната си работа и да станат предприемачи, така и за студенти, чиято цел е да изградят кариера, която да им носи удовлетворение, или дори за човек, който се опитва да постигне баланс между работата и семейния си живот.

Мога да гарантирам, че будизмът е приложим, на базата на въздействието му върху собствения ми живот. Прилагането на будистките принципи, както ги разбрах чрез практикуването и изучаването им, ми помогна да се справя със стреса на работното място, да стоя настрана от офис политиката и да устоявам на манипулациите на други хора. Будизмът ме научи да поддържам позитивността си, да поправям грешките си и да гледам на кариерното си развитие с минимално съжаление.

Прилагането на будистките принципи стои в основата на професионалния ми успех въпреки многото затруднения в личен план и някои пропуски в работата ми през годините.

Написах тази книга под формата на серия от разговори с въображаем ментор – Гаутам, за да споделя с други хора принципите, които могат да им помогнат да побеждават в работата. Предлагам и интервюта и истории на хора, които или прилагат тези принципи в ежедневието си, или са ги прилагали в миналото и по този начин са станали по-щастливи и по-удовлетворени. Също така споделям упражнения – простички практики, които не отнемат много време и усилия и могат лесно да бъдат внедрени в дневния режим на всекиго. Те могат да доведат до цялостно преобразяване, ако се изпълняват с откровеност и постоянство. Упражненията ще ви помогнат за създаването на усещане за цел, намирането на баланс и постигането на удовлетворение в работата. Днес аз работя с отделни хора и корпорации, на които помагам да направят своите пробиви и да създадат по-позитивна и много по-печеливша работна среда.

Ралф Уолдо Емерсън е казал следното: „Не се поддавай на проблемите си. Ръководи се от мечтите си“. За тези, които прилагат универсалните учения на Буда в живота си, постигането на поставената от Емерсън цел може да стане реалност. Всеки работещ може да промени хода на съдбата си, да устои на напора проблемите да ръководят живота му и да следва мечтите си. Нещо повече, по този начин всеки може да изживее мечтите си в будната действителност на работното си място.

Бележки:

* Ничирен (1222 − 1282) – будистки монах, живял в Япония през периода Камакура (1185 − 1333). Той преподавал придържане към Лотосовата сутра, тъй като според него тя съдържа есенцията на ученията на Буда, включително закона за причинността или кармата. – Бел. прев.

* Обществото Soka Gakkai („Сдружение за създаване на ценности“) е най-голямата японска организация на светските будисти, основано през 1930 г. – Бел. прев.

** Велико сказание за потомците на Бхарата – санскритски епос от 100 000 куплета, разделени в 18 книги, в които се разказва за 18-дневната война между 18 армии. – Бел. прев.

amgbooks.bg

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (1 vote cast)
Буда в работата: в търсене на цел, баланс и щастие на работното място, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>