„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

От  |  0 коментара

„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ събира историите на 100 изключителни момичета и жени от миналото и настоящето, които да вдъхновят читателките да се борят за мечтите си и да вярват, че могат да променят света към по-добро. Сред тях са Астрид Линдгрен, Вирджиния Улф, Джейн Остин, Евита Перон, Екатерина Велика, Елизабет I, Клеопатра, Коко Шанел, Маргарет Тачър, Мария Калас, Мария Кюри, Мария Монтесори, Мишел Обама, сестрите Бронте, сестрите Серина и Винъс Уилямс, Фрида Кало, Хилъри Клинтън, Хипатия и др. Илюстрациите са дело на 60 художнички от цял свят. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ не е обикновена книга с приказки. Проектът на авторките Елена Фавили и Франческа Кавало е финансиран чрез благотворителна кампания, в която са събрани над един милион долара. Това прави „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“  най-успешната авторска книга в историята на благотворителните кампании. До момента от нея са продадени над 1 милион екземпляра и е преведена в 35 държави!

АСТРИД ЛИНДГРЕН, ПИСАТЕЛКА 

14 НОЕМВРИ 1907 – 28 ЯНУАРИ 2002, ШВЕЦИЯ 

“ПАКОСТТА НЕ Е НЕЩО, КОЕТО ИЗМИСЛЯШ. ТЯ ПРОСТО СЕ СЛУЧВА.” АСТРИД ЛИНДГРЕН

ИЛЮСТРАЦИЯ ДЖЪСТИН ЛЕКУФ

Имало едно време момиче, което живеело във ферма с голямото си семейство. По цял ден се шляело свободно из полята заедно с братята и сестрите си, но помагало и в грижите за животните във фермата. Не само за дребните кокошки и патици, но и за големите крави и коне!

Казвало се Астрид и имало доста бунтарски дух.

Астрид била силна, смела, никога не се страхувала да остане сама и можела да прави какво ли не: да чисти, да готви, да поправя колела, да върви по покривите, да се бие с хулиганите, да измисля увлекателни истории… Звучи ли ти познато? Също като приключенията на едно друго момиче, което било силно, смело и безстрашно и се казвало Пипи Дългото чорапче. Затова няма да се изненадаш, че именно Астрид е написала тази възхитителна книга.

Когато издали „Пипи Дългото чорапче“, много възрастни не я одобрявали. „Пипи е голяма бунтарка – казвали те. – Децата ни ще си мислят, че е хубаво да не се подчиняват.“

Децата обаче се влюбили в нея. Пипи не казвала „не“ без причина, тя показала на малките читатели колко е важно да бъдат независими и в същото време да се грижат за другите.

Днес „Пипи Дългото чорапче“ е една от най-обичаните книги за деца. Астрид написала и издала още много книги, чиито главни герои са силни деца, които поемат отговорност за пакостите си.

Така че, когато си изпатите заради някоя беля, вземете „Пипи Дългото чорапче“. Тя винаги ще ви се притече на помощ!

 

СЕСТРИТЕ БРОНТЕ, ПИСАТЕЛКИ

ОК. 1816 – ОК. 1855, ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

“АЗ НЕ СЪМ АНГЕЛ И ДО СМЪРТТА СИ НЯМА ДА СТАНА: ЩЕ БЪДА ПРОСТО СЕБЕ СИ.” ШАРЛОТ БРОНТЕ 

ИЛЮСТРАЦИЯ ЕЛИЗАБЕТА СТОЙНИЧ

В една студена, неприветлива къща в Северна Англия някога живеели три сестри. Шарлот, Емили и Ан често оставали сами и сами пишели разкази и стихотворения за забавление.

Един ден Шарлот решила да изпрати стихотворенията си на известен английски поет, за да го попита какво мисли за тях. Той й отговорил: „Стихотворенията ви въобще не ми харесват: литературата е работа на мъжете!“.

Шарлот не се отказала да пише.

Една нощ на бюрото на Емили тя открила разтворен бележник. „Защо досега не си ни показвала стиховете си? – попитала Шарлот. – Прекрасни са.“ Емили много се разсърдила на сестра си, че е прочела личните й бележки без позволение. Но след като се успокоила, Шарлот предложила: „Защо не напишем заедно стихосбирка?“. Емили и Ан се съгласили.

Когато най-сетне издали книгата, от нея се продали само два екземпляра. Но въпреки всичко, те пак не се отказали и продължили да работят тайно, като обсъждали творбите си по време на вечеря.

Вече всяка работела по свой роман. Когато били публикувани, имали огромен успех. Хората по онова време не можели да повярват, че са написани от три момичета от село, затова на сестрите се наложило да идат до Лондон, за да докажат, че именно те са авторките.

Книгите им били преведени на много езици и прочетени от милиони хора по света. 

ФРИДА КАЛО, ХУДОЖНИЧКА 

6 ЮЛИ 1907 – 13 ЮЛИ 1954, МЕКСИКО

“ЗА КАКВО СТЕ МИ, КРАКА, КОГАТО ИМАМ КРИЛЕ, С КОИТО ДА ЛЕТЯ?” ФРИДА КАЛО

ИЛЮСТРАЦИЯ ЕЛЕНА МОРАЙС СОАРЕС

В яркосиня къща близо до Мексико Сити някога живеело малко момиче на име Фрида. Когато пораснала, тя станала един от най-великите художници на ХХ век, но за малко това въобще да не се случи.

Когато била на шест, едва не починала от детски паралич. Заболяването я оставило куца за цял живот, но това не й попречило да играе, да плува и да се боричка като всички останали деца.

А когато станала на осемнайсет, претърпяла ужасна катастрофа с автобус. Отново едва се разминала със смъртта, но пак прекарала месеци в леглото. Майка й й направила специален статив, за да може да рисува, докато лежи, защото повече от всичко Фрида обичала да рисува.

Щом отново проходила, отишла да види най-известния художник в Мексико – Диего Ривера. „Добри ли са картините ми?“ – попитала го тя. Картините й били удивителни – дръзки, ярки и красиви. Той се влюбил в тях, влюбил се и във Фрида.

Диего и Фрида се оженили. Той бил едър мъж с голяма широкопола шапка. До него тя изглеждала съвсем дребничка. Хората ги наричали „слона и гълъбицата“.

Фрида нарисувала стотици свои портрети, често заобиколена от животните и птиците, които отглеждала. Яркосинята къща, в която живеела, е запазена точно такава, каквато я оставила Фрида – пълна с цветове, радост и цветя.

 „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“

hermesbooks.com

ГАЛЕРИЯ

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (2 votes cast)
„Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, 10.0 out of 10 based on 2 ratings

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>