Новият романтик: Чезаре Ката

От  |  2 Коментара

Италия, брегът на Адриатика: едно необикновено водно конче се извиси над солените пръски и формулира в 15 точки неща, които знаем, но бяхме забравили. Или чакахме някой друг да ги каже, защото ние не смеем да сме така директни и откровени със самите себе си, камо ли с нашите възпитаници. Думите, с които един млад учител Чезаре Катà, се обърна към своите ученици и нестандартното съдържание на домашното за лятото, което им даде, бързо се разпространиха в интернет и разтърсиха света със своята красота и прямост. Редно е да му благодарим, че ни припомни следното: да си учител не е професия, а призвание, състояние на ума и преди всичко – радост.

Нашите студенти са прекрасни всеки по своему, но да намираш красота във всичко, особено в добротата, жаждата за знание и порива да надскочиш себе си – това трябва да бъде вдъхновено и оформено именно от нас. Начинът, по който Катà влезе в съприкоснование със света, се появи като глътка свеж въздух, за която беше закопняло не само италианското, но и нашето родно, a дори и световното образование.

Освен учител, той е философ, драматург и визионер. През лятото изнася лекции-спектакли по Уилям Шекспир на плажа под надслов „Магичен следобед“, в които философия и театър са синтезирани по един доста своеобразен начин, а през есенния сезон започва серия от литературни събития в подобен формат из пъбовете на своя град, Порто Сан Джорджо.

Чезаре Катà се съгласи да ни гостува и да даде интервю специално за Pinks относно феномена, който предизвика:

Сигурна съм, че когато публикува тези 15 точки, си искал да ги споделиш, да видиш дали ще бъдеш разбран, но едва ли си очаквал пропорциите на реакцията. Смущава ли те, че всеки интерепретира текста според собствената си ситуация?

Беше много изненадващо да видя как моите 15 точки се разпространиха из цяла Италия, а после и в различни части на света. Това ме поласка и като учител, и като писател; но преди всичко представя интригуващ въпрос от социологичен и  комуникатовен аспект: много хора са дълбоко заинтересувани от определени идеи, касаещи училището и образованието. Това е много обнадеждаващ факт в съвременната ни необразована цивилизация. Разбира се, всеки е свободен да ги интерпретира по специален, личен начин.

Как ти се отрази цялото това медийно внимание и какво донесе то за теб?

На мен лично ми даде възмоност да създам много контакти с учители, ученици и родители по целия свят, с които мога да дискутрам свободно своите идеи на тема образование, училище и култура. Много съм благодарен за това.

Интерет е изпълнен с оценки от приятели, колеги и дори непознати. Има  ли човек, чието мнение има значение за теб, но въпреки всичките си постижения не си могъл да впечатлиш? 

В живота ми има много иконични личности като преподаватели, на които се възхищавам и от които съм силно вдъхновен; дори колеги учители, писатели, философи и приятели, но никога не търся одобрение или аплодисменти от някого.

Сред всички мили думи, обръщения, статии, имаше ли реакция или коментар който изпъкна от останалите и ти направи впечатление? Усети ли някой да е на една вълна с теб, а не само впечатлен?

Най-голямата мечта и цел на всеки учител е тази. Всъщност най-искрено се надявам да съм успял със своята работа да съм постигнал такова фундаментално ниво, но не съм човек, който би се похвалил, ако е така. Още повече да го декларира в интервю.

Участваш в толкова много проекти и дори ги организираш, остава ли ти време или енергия за самия теб?

Да, това са съществени и екзистенциални моменти, от които в никой случай не се лишавам. Обичам да се разхождам продължително и да бягам, а също така засилено тренирам тенис и футбол.

Постигна ли задачите, които си беше поставил през лятото?

Повечето, но не мога да бъда учител сам на себе си и да оценя на какво ниво.

Как те възприемат колегите и учениците сега? Очакват ли да надскочиш „домашното“?

Надявам се, че не! Не бих искал да бъда възприеман според това колко внимание медиите отделиха на моето домашно… Честно казано, опитвам се да не говоря много по въпроса.

Сега, когато учебната година започна, какви истории чу от своите ученици за лятото? Научи ли ти нещо от тях, например?

Много от моите ученици споделиха колко чувствено е било за тях да съзерцават зората или да се разхождат в усамотение край брега на морето. Беше много интересно за мен да наблюдавам колко трудно е да се създаде в клас атмосфера  на медитативност и концентрация. А същевременно е напълно естествено за един учащ да бъде внимателен и съсредоточен в нормална екзистенциална ситуация, когато осъзнава и усвоява заобикалящата го красота. Разбрах, че учителят трябва да пресъздава в класната стая същата среда и атмосфера, в която учениците да намират и преоткриват стойността на красотата.

Как си представяш Училището на бъдещето?

В мечтите ми си представям училище, в което критическо мислене и ерудиция могат да бъдат достигнати едновременно, а също така дисциплина и грижовност. В кошмарите ми (и често в Италия такива кошмари се материализират, благодарение на управляващите) Училището на бъдещето ще трябва да се справя с педагогочески и граждански кризи, използвайки като инструменти културата и знанието; в много „варварски времена“ училището е играло точно такава основна роля и не е нереалистична хипотезата за подобна ситуация в близките няколко години.

Би ли разказал повече за своя проект „Магичен следобед“?

Магичен следобед е името на новаторска оригинална форма на жив спектакъл, в който са обединени театър и философия; това е комбинация от дидактическа и интерактивна лекция с драматическо четене. Всеки спектакъл трае около час или малко повече, с участието на мен като лектор/повествовател и двама или повече актьори. Всяко шоу е фокусирано или върху живота и творчеството на иконичен модерен писател, или върху Шекспирова творба. Организираме нашите спектакли не само на театралната сцена, но също и на други, необичайни места като пъбове или дори плажове. Това е съвременен начин да се отведе театърът като изкуство отново до обикновените хора, като се наблегне на херменевтичните, човешки и жизнени послания на някои безсмъртни литературни произведения. Предлагаме нашите представления в провинция Марке в Италия засега, но също така планираме да пренесем нашия формат и извън граница, първо в Англия и Ирландия.

Кой е Чезаре Катà отвъд философията и културните проекти?

За да се опише, Дилан Томас веднъж е казал: „Аз съм Уелсец; аз съм пияница, аз съм любител на човешката раса, особено на жените“. Аз съм италианец от Марке и не пия колкото Дилан Томас, но бих искал да кажа, че се възприемам като провинциално момче с дълбоки, сложни, но съществени страсти и копнежи.

Чувстваш ли се разбран?

В настоящото интервю – да.

А ето и домашното, което Чезаре даде на своите ученици за лятната ваканция:

1. Разхождайте се сутрин по брега на морето в пълно уединение, гледайте слънчевите отблясъци във водата и мислете за това, което ви прави щастливи.

2. Старайте се да използвате новите думи, които научихме през тази учебна година. Колкото повече можете да кажете, толкова по-интересно ще можете да мислите. А колкото повече мисли имате, толкова по-свободни ще бъдете.

3. Четете! Много, колкото се може повече. Но не защото сте длъжни да го правите. Четете, защото лятото вдъхновява за мечти и приключения, а четенето е като полет. Четете, защото това е най-добрата форма на бунт. (за съвети, какво точно да четете, се обърнете към мен).

4. Избягвайте всичко, което ви носи негативи и усещане за празнота (вещи, ситуации, хора). Търсете вдъхновение и приятели, които ви обогатяват, които ви разбират и ценят такива, каквито сте.

5. Ако чувствате тъга и страх, не се бойте: лятото, както всяко друго прекрасно нещо в живота, може да предизвика смут в душата. Водете дневник, описвайте как се чувствате (а през септември, ако искате, можем да прочетем това заедно).

6. Танцувайте без да се притеснявайте. Танцувайте навсякъде, където ви се прииска: на сцена, на дансниг, на полето, в стаята си. Лятото е танц, жалко е да не участваш в него.

7. Поне веднъж посрещнете изгрева. Стойте в пълна тишина и дишайте дълбоко. Затворете очи и почувствайте благодарност.

8. Спортувайте много.

9. Ако срещнете някой, когото много сте харесали, кажете му го красиво и убедително. Не се бойте, че може да останете неразбрани. Ако не се получи – значи, не е било писано, а ако ви разберат и отвърнат с взаимност, то ще прекарате заедно лятото и това ще е златно време (В случай на неуспех, прочетете отново точка 8 ).

10. Прегледайте записките си от нашите уроци: сравнете всичко, за което сме чели през годината с това, което се случва в живота ви.

11. Бъдете щастливи като слънчевата светлина и волни и свободни като морето.

12. Моля, не ругайте. Бъдете добри и вежливи.

13. Гледайте качествени филми с дълбоко емоционални диалози (по възможност, на английски), за да упражнявате своя английски и едновременно с това да развивате способността си да чувствате и мечтаете. Нека филмът не свършва за вас с финалните кадри, преживявавйте го отново и отново, включете го в опита си от това лято.

14. В искрящите от слънчеви лъчи сутрини и горещите летни вечери, мечтайте за това какъв може и трябва да бъде животът. Направете всичко, което зависи от вас никога да не се предавате по пътя към мечтите си.

15. Бъдете добри.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (8 votes cast)
Новият романтик: Чезаре Ката, 10.0 out of 10 based on 8 ratings

изкуствовед, университетски преподавател и блогър

2 Comments

  1. Лина Григорова

    24.10.2015 at 15:34

    The New Romanticist: Cesare Catà

    Italy, Adriatic coast: one extraordinary dragonfly rose above the waves of mediocracy and formulated in 15 points things we knew, but have forgotten or waited for someone else to voice them, because we are not so frank with ourselves let alone with our alumni. The words that one young teacher Cesare Catà used to address his students and the unusual content of the homework he assigned them for the summer, spread fast through internet and astonished the world with their beauty and sincerity. WE are all so thankful for reminding us that to be a teacher is not an occupation but a state of mind and most of all joy. Our students are wonderful each in own way but to find beauty in what surrounds us, especially kindness, motivation to reach towards knowledge – that needs to be inspired and fostered by us.
    The way Catà interacted with the world, came as a breath of fresh air for which was longing not only Italian, but our own and as it turns out world education.
    Besides teacher, he is a philosopher, writer and visionary. In the summertime he is conducting a lecture-shows based on William Shakespeare at the beach titled Magical Afternoon, in which philosophy and theater are synthetized in a quite peculiar way, while in the fall he has launched already a series of literary readings in a similar format at the pubs of his town, Porto San Giorgio.

    Cesare Catà has kindly agreed to give interview for Pinks about the phenomenon and his work:

    I am sure, that when you post those 15 points, you wanted to share them with others, see if you will be understood, but probably did not expect the proportions of the reaction. Most of all, you prepare them for your students – does it bother you that everyone interprets the text according to his/her situation?

    It was extremely surprising to me to see how much my 15 points spread around Italy and, later, the whole “world-wide-web”. It was an extremely gratifying event for me, both as a teacher and as a writer; but, first of all, I think it represents a very intriguing question from a sociological and communicative perspective: a lots of people is deeply interested in some ideas concerning school and education. And this is a reassuring fact, in our contemporary, uneducated civilization. Off course, anyone is completely free to interpret and purse the 15 points in a special, personal way.

    How did this net and media attention affect your life, what did it bring for you?

    This attention gave the possibility to create connection with teachers, students, parents all around the world, and to discuss broadly my ideas on education, school and culture. I am grateful for that.
    Internet is full of praises and comments, from friends, colleagues, even strangers… is there someone whose opinion you value but is not quite impressed with your achievements?

    I have a lot of iconic masters and people, several people that I admired and by which I am strongly inspired (other teachers, writers, philosophers, colleagues, friends). Nevertheless, I never look for someone’s plaudit or approval.

    Among all those kind words, pleasantries and articles was there a reaction or comment that stood up and impressed you for a change? Did you feel someone has really leveled with you?

    It is the highest hope and goal of any teacher to level some with his own work. As a matter of fact, I intensely hope to have succeeded with my work in such a fundamental aim; but I am not braggart enough to say if I did or not (or in any case to declare it in an interview).

    You participate in so many projects and also curate some, do you have any time left for yourself personally? Are there moments when you want to be in solitude away from all the noise and commotion?

    Yes, such moments are essential existential spaces I cannot renounce. I use to walk and run very often, as well as to practice a lot of tennis and soccer.

    How did you spend your summer? What tasks have you had for yourself?

    Most of them, but I cannot be the teacher of myself to mark my works…

    How do your colleagues and students accept you now in school? Is it any different and do they expect you to top “the homework”?

    I hope not! I would not like to be considered for the reception in media of my homework… Honestly, I try not to talk too much about the issue.

    Now when school is back in session, what stories you heard from your students about the summer. Did you learn something from them for a change?

    Many of my students reported me how touching has been for them to observe the dawn or to walk lonely by the seaside; it was extremely interesting to me to observe how much is difficult to create a meditative and focused ambient in a classroom, while is natural for a pupil to be careful and absorbed in a normal existential situation, when he/she perceive and comprehend beauty around him/her. I did understand a teacher should try to re-create during a lecture the same ambient and atmosphere that a pupil could find by recognizing the value of beauty.

    How do you imagine “The School of Tomorrow”?

    In my dreams, I imagine a school in which critical thinking and erudition could be pursued at the same time, as well as discipline and carefulness. In my nightmares (and often in Italy such nightmares are made real by the Government) the School of Tomorrow will have to solve a pedagogical and civic emergency, by using the instruments of the culture and knowledge; in many “barbarian ages” school played such a crucial role, and is not unrealistic to hypothesize a similar situation in the next few years.

    Could you please give more insights about your “Magical Afternoon” format

    “Magical Afternoon” is the name of an innovative, original format of live-show, in which are mixed acting and philosophy; it is a combination of a didactic and interactive lecture with a dramatic reading. Every performance goes on for 1 hours or little more, with the presence of me as a teacher/storyteller and two or more other actors. Every show is centered on the work and life of a great modern writer, or on a Shakespearean work. We organize our shows not only in theaters, but also in unusual spaces, such as pubs or beaches. It is a modern way to lead back theater to the people, by exploring the hermeneutical, human and vital messages of some immortal literary texts. We proposed our performances in several locations of Marcheshire and Italy, and we are planning to export our format also abroad, first of in England and in Ireland.

    Who is Cesare Catà beyond philosophy and cultural projects?

    To describe himself, once Dylan Thomas said: “I am a Welshman; I am a drunkard; and I am a lover of the human race, especially of women”. I am a Marchigianman and I do not drink as much beer as Dylan Thomas did, but I would like to mean that finally consider myself as a country boy with deep, complex but essential passions.

    Do you feel understood?

    In the present interview, yes.

    VN:F [1.9.22_1171]
    Rating: +2 (from 2 votes)
  2. Franzela

    22.10.2015 at 12:00

    Страхотно и вдъхновяващо!

    VA:F [1.9.22_1171]
    Rating: +3 (from 3 votes)

Напишете коментар

Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>