Кирсти Мичъл: Страната на чудесата съществува

От  |  0 коментара

Запознах се с работата на британската фотографка Кирсти Мичъл преди почти една календарна година. Още оттогава искам да покажа и разкажа за нейната фотоистория Wonderland – Страната на чудесата. Уцелих момента, в който Кирсти беше решила да забави темпото и да вдигне летвата. Тоест – да подготви още по-внимателно и приказно продължението на поредицата си. Едва издържах до края на новите снимки, за да мога най-сетне да говоря с нея, а и да видя какво е направила през последните девет месеца. И за двете мога да кажа, че чакането си струваше напълно.


Кирсти, това е премиерата на поредицата ти снимки „Wonderland” пред българска публика, благодарим ти за доверието. Как започна този проект? Всъщност, доколкото знам зад тези красиви кадри се крие тъжна история

Това е въпрос, на който ми е трудно да отговоря в няколко кратки думи, защото проектът и неговите корени са изключително лични и емоционални за мен, на едно ниво, което може би невинаги е очевидно за наблюдаващия. Тази поредица е моята почит към паметта на майка ми, която за съжаление загубих през ноември 2008г. Тя беше моят най-добър приятел; почина от мозъчен тумор на мили от семейство и приятели в Англия, защото се бе преместила във Франция след пенсионирането си. Беше твърде болна, за да се върнем у дома, и затова имаше малко погребение, което разби сърцето ми. Спомням си как си тръгвах оттам в този ден с желанието и нуждата да направя нещо, с което да покажа на хората коя беше тя и по какъв начин

бе докоснала живота на толкова много деца.

Шест месеца след като тя почина, аз започнах работа по концепция за направата на визуална история – без думи, с необясними, красиви и странни герои, всеки от които в своя собствен приказен свят.

Майка ми беше учителка по английски език през целия си живот и прекара годините си, вдъхновявайки учениците си, а и мен, с любовта си към книгите и увлекателните си истории. Тя ми четеше всеки ден, до време, в което бях вече твърде пораснала, за да си го призная пред приятелите ми; и запечата в мен вяра в красивото и приказното, която сега се превърна в основата на моята работа. Затова реших, че това е начинът, по който искам тя да бъде запомнена. Като създам нещо, което ще почете нейния подарък за хората – магическите светове, пълни с цветове и неограничени възможности.

Кирсти Мичъл, автопортрет

Шест месеца след като тя почина, аз започнах работа по концепция за направата на визуална история – без думи, с необясними, красиви и странни герои, всеки от които в своя собствен приказен свят. Не съм планирала поредицата да се разрасне по начина, по който се случи, нито да продължи две години и половина. Тя просто еволюираше непрекъснато и по някакъв начин събуди въображението на толкова много хора в Интернет, че започна да има собствени последователи. Подкрепата на тези мили хора ме импулсира, а сега навлизам в последните етапи на проекта. Крайната ми цел е да публикувам книга и да направя изложба на цялата поредица в памет на майка ми.

Природата във фотографиите е невероятна, кои са местата, на които си снимала? И ти ли стоиш зад цялата креативна част, защото и дрехите и гримът също са впечатляващи?
За мен голяма заслуга за „Страната на чудесата” има фактът, че много от нас забравят, че тези приказни места са истински и са съвсем близо до нас.

Голяма заслуга за „Страната на чудесата” има фактът, че много от нас забравят, че тези приказни места са истински и са съвсем близо до нас.

Имам чувството, че последните поколения са се вкопчили в телевизията, филмите и компютърните игри, за да избягат от действителността, но забравят, че навън има цял свят за откриване. Винаги казвам, че се чувствам все едно никога не бях гледала истински, докато не погледнах през обектива. Това пътешествие промени начина, по който гледам на живота си и едва сега, на 35 години, аз осъзнавам неизмеримата красота на света на природата. И това е, което искам да предам чрез работата си – Страната на чудесата съществува, в смисъла, че всички пейзажи са истински. В някои случаи съм чакала по цяла година, за да заснема кадър по време на определен природен феномен – като цъфтенето на дивите зюмбюли в Англия. Те живеят едва около две седмици, но са най-прекрасната гледка. Аз вземам тези локации и ги „засилвам” като добавям сюрреалистични герои, отразяващи цветовете и като използвам нестандартни пропорции, за да направя приказна визия, която е възможна и невероятна едновременно.

Що се отнася до костюмите, декора и грима, аз правя и измислям всичко, което е в кадър. Аз съм арт директор на цялата поредица, няма големи екипи от стилисти и дизайнери. Измислям героите, сюжета и концепцията, и после работя с моя гримьор и фризьор Елби ван Еден, докато визията оживее. Хората не вярват, че всички снимки са направени „ръчно” и допускат, че всичко е обработено с Photoshop, което е разстройващо понякога. Аз имам дневник на продуцирането на всяка снимка на сайта ми, за да могат хората да разглеждат приготовленията и направата на костюмите. Това може да отнеме от един до пет месеца, докато създам нужното за една идея. Работя като артист и изграждането на цялата визия е съществено за това, което правя – подготовката е наравно със снимането на финалния продукт.

Проектът все още продължава, а мислила ли си как трябва да свърши? Би ли загатнала нещо?
Проектът продължава от две години и половина, с деветмесечна пауза от миналия април, през която работих над 20 нови снимки, далеч от Интернет. Бях посъветвана да забавя темпото и да се фокусирам върху създаването на по-сложни сцени и герои, и съм много доволна, че се вслушах. Научих много и работих усилено над новите снимки.

Може би е далечен и смътен спомен за детските приказки – не като пълно съвпадение, но като следа, която разпознаваме…

Аз също почувствах, че поредицата ще има нужда от определен край и затова преплитах основната история в кадрите, която ще стане по-очевидна с прогреса им. Всичко, което мога да кажа засега е, че съм планирала края още от 2010-та, но работата по детайлите е много, в момента по-скоро чувствам, че правя декор за филми, отколкото за фотосесия. Ще ви издам да погледнете назад измежду снимките и да намерите галеоните – те са много важни, както и белият ключ, който се намира в ръцете на последната ни героиня – „Бялата кралица”.

От началото досега колко надалеч е пътувала „Страната на чудесата”? Казваш, че още не можеш да асимилираш популярността на снимките?
Към момента Wonderland буквално е обиколил земята. Непрекъснато се изумявам и се трогвам, когато ми пишат хора от всички краища на света. Не мога да повярвам как нещо, което започна в градината ми, стана толкова разпознавано. Проектът е представян в Израел, Русия, Китай, Япония, САЩ, сега и във вашето списание в България! Искрено съм благодарна за милите думи и подкрепата, която ми бива оказвана. Аз наистина съм дълбоко смирена и учудена от това, направо не знам какво да кажа понякога…

Като за финал – защо според теб всеки намира нещо запленяващо в снимките ти? Кое е това послание, което успява да стигне до всички?
Мисля, че дори без да знаят историята зад снимките, има нещо, с което много се асоциират. Може би е далечен и смътен спомен за детските приказки – не като пълно съвпадение, но като следа, която разпознаваме… Това е, което се опитвах да постигна, струва ми се, че е малко повърхностно да пресъздавам буквално приказките – толкова много хора са правили сесии „Алиса в страната на чудесата” или приказките на братя Грим. Аз исках да направя снимки, които да накарат зрителя да почувства познатото по странен и необясним начин, но и да позволя на въображението му да „избяга” с идеята.

Чувствам, че има много тъга по света, или просто неудовлетворение и стрес – модерният живот никога не ни дава много време да си починем или да помечтаем. Бягството от действителността може да бъде силно и вдъхновяващо, дори само да ни даде чувството, че имаме избор, когато реалността ни дойде в повече. Затова ако е предизвикало мечтание или просто ви е дало шанс да се почувствате някъде далеч, далеч за няколко мига, то това ще ме направи много щастлива.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 10.0/10 (3 votes cast)
Кирсти Мичъл: Страната на чудесата съществува, 10.0 out of 10 based on 3 ratings

Главен заподозрян.

Напишете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>